Огражден планина се простира южно от Петрич и навлиза на територията на Северна Македония, където е най-високата й част. В гънките си масивът крие недокоснати от времето и масовия туризъм местенца. Тук хората все още живеят в 20-ти век и държат на старите си ценности, някои от които се коренят назад в езическите времена.

В края на месец юни решихме да се разходим до китното село Гега и местната гордост – Чуриловския манастир „Свети Георги“, известен още като Манастира с дяволите.

Гледайте видео репортажа

Мистична разходка до село Гега и до „Манастира с дяволите“ . Вижте магията на това енергийно място , пазено от отец Кирил и неговото конче сред тишината на Огражден планина.

Как да стигнем до Чуриловския манастир и село Гега с кола

Светата обител отстои на 203 км. от София и на около 27 км. западно от град Петрич съвсем близо до границата ни със Северна Македония. Манастирът е разположен на 2 км. от селцето.

Пътят е изпъстрен с красиви гледки. В момента в който автомобилът ни започна да се изкачва нагоре по изненадващо високата Огражден планина, пред нас се занареждаха чудни картини.  В далечината, по  стръмните склонове бяха разпръснати стари махали. Пътят се виеше около планината и пресичаше притихнали в снагата й селца с по няколко жители. И ето че се озовахме пред село Гега, което посреща гостите си така :

Спряхме да питаме един човек как да стигнем до Чуриловският манастир и се оказа, че се е запътил именно натам. Качихме го в колата а той занарежда. Разбрахме, че манастирът е в средата на пътя между селата Гега и Чурилово, че наскоро са ремонтирали шосето и сега обителта е достъпна и с автомобил. Разказа ни и за отец Кирил, който прихождал с кончето си на всеки 3 дни от съседното село Кукурахцево, за да се грижи за манастира. Разходката ни до Гега съвпадна с Петровден и половината народ се беше изнесъл в Чуриловския манастир, за да присъства на службата и на раздаването на курбана.  В обителта се отслужва служба само три пъти в годината – по Коледа, на Гергьовден, когато е патронният й празник, и на Петровден. Е, извадихме късмет ! Иначе как щяхме да го разгледаме целия и да се запознаем с колоритния отец Кирил !

Стенописите в Чуриловския манастир – нагледен урок за доброто и злото

В миналото неправедните и грешниците настръхвали от ужас, когато посещавали църквичката на Чуриловския манастир. Защо ли? Защото целият открит притвор грее подобно на детски комикс  с наивистични изображения от „Страшния съд“. Затова го наричат – манастирът с дяволите. Според отец Кирил идеята е хората да се подсещат какво ги очаква ако нарушат 10-те божи заповеди.

Така например на Страшния съд мелничарят, който лъже, дяволът му увисва воденичен камък на врата, а на лъжливия овчар му връзва овцата, за да му тежи и да не му дава мира на съвестта. Изобразен е пророк  Исай, който много злословил срещу властите. За назидание дяволът наредил на го нарежат с трион.

Друга картинка показва как  жена води детето си на врачка-лечителка. Но църквата отрича тези практики. Затова дяволът се … изхожда в съда с лекарството на нещастното дете. И т.н. и т.н.

Какво знаем за Манастира с дяволите ?

Не много освен че в сегашния си вид датира от 1854 г. Църквата е построена на мястото на много стар храм от 14 век. Според местните той е бил разрушен от турците, защото бил издигнат на върха на хълма. Но след това на негово място изникнал днешният Чуриловски манастир. В миналото Чуриловският манастир е бил духовно и просветно средище. В килийното училище  се обучавали децата от цялата околия.

Първият светски учител – някой си Стоян Гълъбов, бил изпратен на разноски на селото чак в Цариград, за да получи качествено образование и да предаде познанията си на децата от околните села. В тези тесни стаички на четмо и писмо се е учил и самият отец Кирил. В наши дни сградата, в която се помещават двете класни стаи и магерницата, са ремонтирани. Възстановени са също църквата и камбанарията. Местните твърдят, че баба Ванга често посещавала Чуриловския манастир. Мястото е пропито с енергия.

Огледалото – творение на дявола

Чуриловският манастир си има църква за чудо и приказ! Покритите с ярки цветове колони, детайлите по дърворезбите, трептящото сияние на свещите.. Тук всичко навява усещане за святост. На втория етаж е женското отделение.

За да няма нечисти помисли в божия храм е монтиран висок парапет, който не позволявал на момите да кокетничат с мъжката част долу.

В полумрака попадам на избледняло изображение. Млада жена се оглежда в огледало. И познайте кой й го поднася?  Лукавият, естествено ! Някога  стенописът бил придружен с надпис „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото“.

 Жертвените агънца и вкусният курбан

Тази празнична утрин отец Кирил имаше много работа. След като отслужи литургията, той се зае с важен ритуал – освещаване на жертвените агнета.  За целта животинките се вкарват една по една в църквата, за да бъдат осветени лично от божия служител в присъствието на благоговеещите  стопани. Ритуалът ми напомня на бебешко кръщене.

По традиция на Петровден се освещават ябълки или кокошки. Но явно агнето тук е на почит.!  Горкинките! Оказва се, че след освещаването им,  животинките се разпродавали на търг. И чак тогава минават под ножа.

Но ето че дойде време за раздаване на курбана. Народът се скупчи в сградата на килийното училище с магерницата и търпеливо зачака да му сервират вкусната супа и второто ястие – агнешко с картофи.

По масите един до друг бяха насядали само местни отрудени хора – едри мъже с мазолести ръце, жени с басмени рокли и забрадки, деца дошли през лятото на гости на баба… На този фон ние изпъквахме като единствените чужденци, предизвиквайки добронамерено любопитство. Докато не ни нахраниха с вкусния курбан и „второто“ не ни оставиха да си тръгнем. 

Чуриловският манастир и светът от камбанарията му 

Преди да поемем обратно към Петрич, се изкачихме по скърцащите стълби на камбанарията. Оттук се разгръща величествена гледка към Огражден и Беласица. Долу, се е сгушил манастирът. И църквата с дяволите, които злорадстват, мъчат и изкушават изтерзаните човешки души.

Но тук, от висините на камбанарията, по-близо до небето и планинските първенци, времето е спряло. Обзема те покой … и безразличие към вихрещите се долу човешки страсти и дяволски хитрини. Защото красотата лекува. А в Чуриловския манастир край село Гега тя е навсякъде.

Вижте още едно спокойно и красиво място съвсем наблизо – село Долене

Посетете още едно свято място в Югозападна България – Златолист или вярата, която лекува

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Чуриловският манастир край с. Гега – истории за дяволи, грешници и жертвени агнета appeared first on Пътешествия без край.