Иглика наброява не повече от 4- ма постоянни жители, макар че напоследък се усеща леко оживление, покрай виладжиите и наследници на имоти, които се завръщат за да се спасят от градския шум и стреса. Името на селото се свързва с легендата на българското кино Невена Коканова, която прекарва последните години от живота си именно тук, в една от каменните къщи на това незасегнато от хорската суета кътче на Балкана.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в тишината на Габровския Балкан и магията на ‘каменното гнездо’. Видеото ще ви преведе през сенчестите дворове и каменни улици на Иглика, където още броди споменът за Невена Коканова

Когато камъкът се превръща в дом – тайната на майсторите дюлгери

Известно до 1952 година със старото си име Чумаците,  Иглика е от онези места, които те зареждат с усещане за непреходност. По всичко личи , че някогашните му жители били изкусни дюлгери. Тези каменни къщи с циклени покриви са издигнати с невероятна прецизност и внимание към детайла.  Основният строителен метод тук е бил каменната зидария с калова спойка.

Това е смес от глинена пръст и вода, която е служела за свързване на камъните. Тази техника се е използвала изключително за жилищни сгради. За дуварите и стопанските постройки като плевните се е прилагала чиста зидария без добавка на кал, научавам от Кирил Андреев, собственик на стара къща в селото.

Преди да започнат строежа, майсторите събирали материалите в продължение на 4-5 години. Първо започвали с камъните. Те не ги дялали, а внимателно ги подбирали и нареждали така, че ъглите да са абсолютно остри и прецизни. Хората казват, че са толкова остри, че буквално човек може да се пореже на тях.  След това добавяли дървените греди и каменните плочи или т.нар. „цигли“ .

Днес тези уникални постройки напомят за една изчезнала строителна традиция, тъй като вече няма майстори, които да владеят напълно техниката на редене на цигли и на недялани камъни .

Сянката на Невена Коканова още броди из селото 

В село Иглика са заснети българските филми  „Вампир“ и „Вечери в Антимовския хан“ с участието на Невена Коканова. А през 1984 г. актрисата превръща планинското селце в свое духовно убежище, като купува стара къща и се заселва тук до кончината й през 2000 г., когато губи битката с рака. В наши дни за някогашния й дом се грижи нейната дъщеря Теодора.

Според близки и познати на Невена Коканова, тя наистина се е чувствала щастлива в Иглика. Понеже много обичала животните, актрисата дори се грижела за козички в селото. Кинолегендата  използвала връзките си, като уредила да прокарат водопроводна мрежа в изгубеното сред  планинските хребети селце.

Читалище сред тишината на Балкана –  изкуство и килими под открито небе

И въпреки че има само няколко жители, селото притежава читалище, покрай което тук кипи културен живот. Изложби, концерти, литературни четения и други инициативи привличат многобройна публика. Реставрираната каменна сграда на читалището се е превърнала в емблема на село Иглика.

Построена през 1952-1953 година като общински дом с доброволен труд на местните хора, някога тя е приютявала концерти и самодейни театрални представления. След дълъг период на забрава, читалището оживява отново преди време, благодарение на усилията на местни жители и новодошли ентусиасти. Стените са украсени с произведения от последния фотопленер миналото лято.

През август 2025, по инициатива на читалището и с подкрепата на община Габрово,  селото стана домакин на невероятен празник под открито небе. В рамките на първия Иглика Килим Фест, близките поляни засияха с багрите на около 1000 нашенски ръчно тъкани килима от XVIII, XIX и XX век. Колекцията на холандеца Якоб ван Бейлен превърна селото в живия музей на българското наследство, привличайки гости от цялата страна и чужбина.

Актрисата, която рисуваше спомени

Но най – ценните експонати, които красят стените на местното читалище са авторските графики на Невена Коканова, която е и негов патрон. Творбите й, създадени с прецизност и чувство за детайл, разкриват неизвестна страна от нейната сложна творческа натура – наблюдателен художник с интимен и лиричен поглед към света.

Кирил Андреев ни показва и други експонати, свързани с паметта на голямата актриса. В читалището се пази личната библиотека на Невена Коканова, дарена от дъщеря ѝ. Стотици  томове са подредени и разпределени по теми – от историческа, през музикална, до руска литература и др..

Много от книгите на Невена носят автографи и лични посвещения на актрисата. Сред тях изпъква един екземпляр – стихосбирката „Есенни къпини“ на Радой Ралин, илюстрирана с рисунки на самата Невена Коканова. Книжката е с посвещение от Ралин. Аз трудно разчитам подчерка му. Но ето какво пише : „На Венчето с благодарност за неподозираните рисунки, за нейното вдъхновение, за нашата телепатия. Радой, 10.01.1973 “

Екопътеката край село Иглика

И както подобава, село Иглика си има и екопътека. Маршрутът започва от табелката на селото и е дълъг към 4 км. , като отвежда до следите на старинна крепост. Нямам лични впечатления от пътеката. Но отзивите са, че е лесна, с добра маркировка и от нея се откриват красиви панорами. От самото село пък се отваря безбрежна гледка към върховете на Стара планина и чинията на вр. Бузлуджа. Към февруари 2026 година селото все още пази своята неподправена тишина !! :)))

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България . Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Каменното село Иглика – духовното убежише на Невена Коканова appeared first on Пътешествия без край.