Турия е притихнало сред меките планински склонове, далеч от динамичното ни съвремие и хорската суета. Селцето е чисто, спретнато и кокетно със запазените си възрожденски къщи и кривите си улички.  Известно е най-вече като родното място на Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890 -1967 г./, в чийто творчество оживява пъстрият свят на средногорци от началото на XX век.

Въпреки трагичния край на живота му той е известен най-вече със своята жизненост и чувство за хумор, които намират израз в сатиричните му, актуални и в наши дни разкази за нравите на българина.

Талантите на Чудомир са многостранни

От млад показва заложби на художник и дори успява да специализира рисуване в Париж. След неговата смърт, домът му в Турия е обявен за музей. А малката къща, кацнала на селския мегдан се е превърнала в душата на селото и повод за гордост на турийци.

Днешните обитатели на китното село Турия не се отличават особено от техните предци, които населяват разказите и карикатурите на известния ни писател и художник. Ще откриете същите патриархални ценности, неустоим хумор, автентичен бит, фолклор и … гостоприемство. В това се убеждават и туристите – българи и чужденци, които попадат в този дивен природен кът.

Вижте в околностите : Розовата долина или 9 идеи за разходки в райската градина

Хората от Турия знаят как да ви нагостят и забавляват ! Като начало, облечени в старовремските си носии, те ще ви посрещнат с музика и фанфари на селския площад. Домакините ще ви поканят да седнете на опнатата направо на мегдана софра, отрупана с вкусни средногорски специалитети. И ще ви разсмеят до сълзи с импровизираните си скечове и възстановки в духа на разказите на Чудомир.

Жителите на Турия са достойни наследници на Чудомир

Тук почти всеки пише стихове, пее, рисува или притежава самобитен актьорски талант. Затова в местното читалище целогодишно ври и кипи активен културен живот, а селските и религиозните празници се превръщат в спектакли, преливащи от багрите на средногорските носии и хапливия хумор на местните зевзеци. Турийци се гордеят със своите обичаи и с готовност ги демонстрират пред гостите си.

Гледайте видео репортажа

В това кратко видео ще се потопите в автентичната атмосфера на подбалканските села, в т.ч. и  на село Турия с неговите кокетни къщи, старата църква и литературни традиции.  Усетете магията на Средна гора!

„Обичаите, фолклора – при нас те са запазени в автентичния им вид, и затова казваме, че това е чистия и неподправен Чудомиров свят“ – обяснява разпалено леля Мара, която е най-дейната активистка в читалището. И изрежда „Коледуване, пролетните празници като лазаруване или пък Гергьовден, когато се връзват люлките под големия орех на селото и се пеят песни – всичко това все още го има при нас. На Сирни Заговезни пък имаме кукерски шествия, но нашите кукери се наричат „старци”.

Най-голямата забележителност на литературното село е родната къща на Чудомир

Тя представя бита на средногорци от края на XIX началото на XX век. А прилежащата към къщата картинна галерия ще ви срещне с неповторимите персонажи, населили пъстрия Чудомиров свят.

В селското читалище пък има интересна етнографска сбирка със старинни средногорски носии и предмети на бита. Друга забележителност на китното средногорско селце е църквата „Св. Димитър” от 1894 г., обявена за паметник на културата.

Непременно се разходете по малката уличка край река Турийска и се насладете на стария каменен мост, огънат над нея като пролетна дъга. Твърди се, че е още от римско време. А под него реката е оформила малък водопад. Местните го наричат „Скока“.

Селото си има и къщи за гости, предлагаща уют и романтика сред живописната природа на Средна гора. Домакините ще ви нагостят с вкусни средногорски гозби. А в околностите са се ширнали красиви панорамни гледки към близките планински върхове. Има и чудесни пешеходни пътеки, една от които отвежда до разположеното на няколко километра село / ВИЖ: Габарево свети или идилията на едно подбалканско село/. В началото на юни пък е сезонът на розобера.

На трапезата  неотменно присъства козе сирене, пуканки, ябълки, ошав, както и руп – типичен за този край мармалад от сини сливи.

А за доброто настроение на турийци и гостите им допринася лютата гюловица, приготвена от рози в домашни условия. А тя се лее в изобилие по време на селските празници. Наздраве !

Селото се посещава целогодишно, а през пролетта на 2026 г. отново предстоят традиционните празници с носии, музика и автентична средногорска трапеза.

В околностите на Турия има безброй възможности за разходки сред диплите на Средна гора.
Не пропускайте да посетите и още една забележителност наблизо. Вижте Мистерия в Средна Гора – Кутелът и как да го откриете

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Турия – село на Чудомир в Средна гора | Какво да видиш appeared first on Пътешествия без край.

 

 

 

Другото, което впечатлява, са красивите сгради, строени с онзи архитектурен замах, типичен по-скоро за западноевропейските дунавски градове, отколкото за тази част на Балканите.

Фасадите на повечето къщи в Тутракан  гледат към просторната крайбрежна алея, оживена по всяко време на деня. 

 

В началото на ХХ век Тутракан се гордеел с видните си интелектуалци и общественици.

Градът имал много печатници, в които излизали голяма част от вестниците и книгите в страната, а с печелившата и за онези времена издателска дейност се занимавала немалка част от населението. Съдбата на повечето тутраканчани обаче била свързана не с четмото и писмото, а… с въдицата и реката.

„

Господари на дунавската шир” – така османският пътешественик Евлия Челеби, кръстосвал земите ни през XVII век, нарича жителите на речното селище.

 

 

Тутраканчани знаят 1001 начина да ловят риба, да я съхраняват за по-дълго и да приготвят от нея прословутата, неустоимо вкусна тутраканска чорба.

Отбий се в единствения по цялото поречие „Музей на дунавския риболов и лодкостроене” и ще видиш как едно от най-древните човешки занимания е превърнато в истинско изкуство от жителите на малкото речно градче.  А тяхната изобретателност няма край! Даниела Иванова, уредник на музея разказва: „Много интересен е риболовът с устие – подобие на харпун. С него се лови риба нощем. Рибаринът запалва борина със слама на лодката и тази светлина и топлина привлича рибата. Когато тя се издигне към повърхността, той я вижда и я набучва с устието”. 

В музея разглеждаме изложбата с фотоси на чудовищни речни екземпляри, заловени край града. Сред тях е и 400-килограмовата моруна с дължина около пет метра, уловена в края на 30-те години на ХХ век.

Наред с риболова, в Тутракан бурно се развива и лодкарството.

В началото на миналия век на пълни обороти работели десетина лодкарски работилници, а продукцията им завладяла европейските пазари. 

Но гордостта на местните е изобретението на техния съгражданин Петър Чориков. Той конструирал нов модел рибарска лодка, т.нар. „тутраканка”, която пори вълните с необичайна скорост благодарение на перфектната си хидродинамика.

В Тутракан продължават да се произвеждат лодки и до днес в едно от частните предприятия на града.

Лодкарството обаче е далеч по-доходно начинание от риболова – жалват се рибарите в града.

 „Колкото люспи има шаранът, толкова кръпки има по панталона на рибаря” – се казва в една тутраканска поговорка. Колко бедни са били местните хора разбираме, докато се разхождаме в старата рибарска махала. 

Някога накацалите край реката малки къщурки с по две-три скромно обзаведени стаички, едва побирали многобройните рибарски семейства. Днес повечето са изоставени. 

 

Но по европейски проект е започнала реконструкция и възстановка на квартала с цел превръщането му в туристическа атракция. Само че, незнайно защо, на мястото на схлупените бедняшки къщички, растат доста представителни постройки във възрожденски стил, които се разминават с местния колорит.

Хубавото е, че в някои от тях ще има занаятчийски работилници, където ще се демонстрират местни занаяти, като лодкарство, плетене на рибарски мрежи и пр. 
Ще има и туристическо влакче, което ще развежда туристите из рибарската махала и ще стига до градския парк.

Сама по себе си просторната зелена площ, разгърната й речния бряг, е достатъчна причина да посетиш Тутракан, заради екзотичните растения, обособените кътове за отдих, красивите скулптури и най-вече – магнетичната гледка към водната шир. БНР

The post Непознатата България – Тутракан appeared first on Пътешествия без край.