могила Archives • Пътешествия без край

Един египетски скарабей променя представите ни за миналото

Veneta Nikolova — Wed, 26 Feb 2014 13:54:00 +0000

Египетски скарабей в родопите ?

Твърденията на Херодот, че войските на египетските фараони са стигнали чак до земите на древна Тракия, доскоро предизвикваха усмивки. Но един миниатюрен артефакт от колекцията на Смолянския исторически музей прикова вниманието на експерти и ловци на мистерии преобръщайки на 180 градуса представите ни за миналото.

Разгледай галерия от южен Египет и някои от най-емблематичните му храмове Тук

Става дума за каменна фигурка на скарабей, която от години дреме зад една от витрините на музея . До момента, в който не попада в ръцете на д-р Васил Добрев. Световноизвестният български египтолог, познат и от филмите на „Нешънъл Джиографик” и „Дискавъри”, разчете от пръв поглед изобразените върху бръмбарчето символи.

Оказва се, че фигурката е на близо 4 хиляди години и е била пренесена в нашите земи от далечен Египет като свещен амулет

Според учените въпросният египетски скарабей е още едно потвърждение на тезата, че в едно необозримо минало египтяните са били тук. Въпросът е какво са търсили на територията на днешна България?

Неб Тауи Ре или в превод „Господарят на Египет е Ре” – гласи надписът върху коремчето на скарабея от Смолянския музей. След като разшифрова символите, д-р Добрев проучва внимателно безкрайните списъци с имена на египетски владетели .

Той установява, че в древността действително е имало фараон, подвизавал се с името Неб Тауи Ре или Монтухотеп ІV. Последният египетски владетел от XI династия властвал през 1992 – 1985 г. пр. Хр. Прославил се най-вече с мащабните си експедиции до далечни територии.

Според исторически източници и други фараони са предприемали подобни пътувания на хиляди километра от р. Нил.

Учените предполагат, че по време на тези експедиции египтяните са си набавяли безценни материали за издигането на гигантските храмове, пирамидите, корабите и пр. А за разлика от бедното на суровини поречие на Нил земите на древна Тракия изобилствали с гъсти гори, каменни кариери и рудници.

След себе си египтяните оставили топоними и названия на различни местности у нас.

Например в превод от древноегипетски името на планината Странджа означава „Планината на Ра /Слънцето/”

– твърди д-р Добрев. Скарабеят от Смолянския музей не е единственият, открит по нашите земи. Още две подобни каменни фигурки се съхраняват в археологическия музей в Созопол. Общото между тях е, че са намерени в древни тракийски могили. Фигурката на бръмбарчето, разбунила духовете, е открита през 1976 г. в един могилен некропол от VІІ в. пр. Хр. край село Любча в Родопите.

А могилата, в която е намерен египетския скарабей, е т.нар. могила кенотаф. Това означава, че вътре няма останки от погребания човек, а се полагат вещи от бита, както и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с представите на древните траки за света, с вярата им в задгробния живот и безсмъртието на душата.

Артефактът представлява сравнително малко камъче със стандартните размери за подобни фигурки на скарабей. Дълго е 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки, някои от тях със соларни форми заедно с общо 50 зърна от кехлибар.

В древността фигурки на свещени бръмбари с надписи на фараони или божества били използвани за амулети, предпазващи от зли сили.

Сакралното животно обаче било възприемано най-вече като символ на възраждащата се душа. Траките подобно на египтяните вярвали в задгробния живот. Неслучайно каменната фигурка е била поставена в тракийската могила край с. Любча.

Какъв път е извървяла, преди да попадне там, не е ясно. Но едно е сигурно – древните определено не са били толкова „статични” , колкото си мислим. Вече има доказателства, че са имали невероятни за представите ни търговски и културни връзки.

Пример за това са и 50-те кехлибарени зърна, открити заедно със смолянския скарабей. Оказва се, че те пък били донесени от северните части на Европа и по-точно от Балтийско море. Косвени улики за присъствието на древните египтяни по нашите земи учените откриват и в цяла в поредица от артефакти отпреди 3-4 хиляди години, както и в някои местни митове и легенди.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Един египетски скарабей променя представите ни за миналото appeared first on Пътешествия без край.

Тракийска колесница на 23 века разбулва загадки от миналото

Veneta Nikolova — Sat, 11 Jan 2014 20:37:00 +0000

Великолепна тракийска колесница с останки от два коня излезе наяве близо 2300 години след като е била положена в земята край днешното село Свещари. Районът е осеян с множество тракийски могили, които от години се проучват, разкривайки безценни късчета от един изгубен свят. Археолозите попаднаха на поредните следи от ритуално погребение. И този път находката надмина очакванията им.

През есента на 2012 г. експедицията на проф. Диана Гергова, един от водещите ни траколози, намери в една от могилите край Свещари ковчеже, съдържащо истинско съкровище – златни гривни, диадема, пръстени, копчета и други предмети, тежащи общо около 1,5 кг.

Предполага се, че скъпоценностите са принадлежали на цар Котела, управлявал преди около 23 века тракийско племе гети, прославило се с храбростта и процъфтяващата си култура. Археологическият сезон на 2013 г. пък се увенча с още една, не по-малко интересна находка.

В една от могилите екипът на проф. Гергова попада на останки от колесница от края на ІV – началото на ІІІ век пр. Христа със скелети на два коня, впрегнати в нея.

Главите на животните са положени върху каменни възглавници, предните им крака са свити под тялото, а задните са изправени, така сякаш галопират, устремени към Отвъдното.

Снимка: Google

Но това, което изумява археолозите, е самата тракийска колесница. Древното возило разполага с две, а не с обичайните четири колела.

При това въпросните колела са доста големи – с диаметър 1,20. Освен това, конструкцията е олекотена и удивително подвижна. До момента археолозите са се натъквали на колесници с четири колела от същата епоха в района на гр. Стрелча и край гр. Враца.

Така че това е единствената открита двуколка по нашите земи от този период. Неин аналог е изографисан върху стените на Казанлъшката тракийска гробница. Предполага се, че подобни двуколки, или биги, били използвани не само за бойни състезания, но и за различни религиозни ритуали. Проф. Гергова пояснява:

„На погребенията на тракийските владетели също е имало състезания и не е изключено тази колесница да е свързана с момент от погребалните церемонии.

Някога бигата била символ на луната, а кочияшът олицетворявал посредникът който отвежда душата на покойника към отвъдния свят. Така че за пръв път попадаме на конкретна илюстрация на представите на древните за живота и смъртта”.

Тракийска колесница, изложена в Историческия музей на Казанлък

Гетите вярвали в астралното безсмъртие на душата,

която след кончината напуска тялото, за да се слее с Вселената. За предците ни връзката между Земята и звездите била свещена. Предполага се, че този мироглед е в основата на необичайното разположение на могилите, осеяли платото край Свещари. Учените с изненади установяват, че те повтарят разположението на съзвездията Орион, Голямо куче и Стрелец.

Вероятно древните са наблюдавали небосклона по време на лятното и зимното слънцестоене и с голяма прецизност са маркирали върху земята разположението на съзвездията. А после използвали набелязаните места за култовите си церемонии и погребения. „Тези хора имали невероятен философски размах, те били прекрасни астрономи, великолепни математици!” – не крие възхищението си проф. Гергова. И добавя:

„Историята и духовността на гетите се свързва с името на Питагор и Залмоксис.

Херодот твърди , че Залмоксис, полумитичният цар-бог и жрец на гетите, бил роб или ученик на Питагор, или дори негов предшественик. Така че в тези представи на гърците за гетите съзираме нишката, която ни води назад, към древните познания на предците ни в областта на математиката, астрономията, философията, хармонията…”

В търсене на нови факти, свързани с културата и вярванията на гетите, проф. Гергова продължава проучванията си на могилния некропол край Свещари. Последната й находка повдигна булото към едно необозримо минало, когато древните изпращали владетелите си с пищни тържества и състезания с колесници.

Могилата, в която е намерена двуколката с двата коня, е била обект на сериозни иманярски набези

За това говорят следи от техните трактори и багери. Въпреки това, находката е в добро състояние. Проф. Гергова се надява да открие и останките от кочияша. Основание за тази надежда й давали непокътнатите от вандалите структури в съседство. Така или иначе, изненадите тепърва предстоят – убедена е известната българска археоложка. Платото край Свещари е едно от най-мистичните места в България, а могилите, голяма част от които още не са изследвани, пазят тайни, които рано или късно ще излязат на бял свят.

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Тракийска колесница на 23 века разбулва загадки от миналото appeared first on Пътешествия без край.