Още от дълбока древност тук се заражда животът, а заедно с него и първите наченки на изкуство и религия. Те са тайнство и предизвикателство, разделна зона между Долната и Горната земя, феерична красота, притихнала в хилядолетен мрак. Прекрачиш ли прага им попадаш в свят, населен с ефирни драперии, скални гъби, подземни реки, водопади и езера…  Полумракът рисува силуети на митични чудовища и феи, а въображението работи на пълни обороти.

Кратка история на българските пещери

Някои, като „Магурата“ и „Козарника“,  са били обитавани още от времето на неолита. За това свидетелстват хилядолетните рисунки, които покриват стените им. Други, като „Лепеница“ били използвани от траките като астрономически обсерватории или  светилища.

По-късно през 13-14 век, в скалните ниши и пещери в Североизточна България се настаняват последователи на исихазма. Монасите отшелници доиздълбават нишите и създават цели скални колонии. За жалост в наши дни много от тях са разрушени или недостъпни. А стенописите им са заличени от времето и човешкото нехайство.

Някога около пещерите  витаели легенди за вампири, таласъми и змейове. А по време на Османското иго в тях населението  се укривало от нашествениците. При едно нападение на село Ягодина, народът потърсил убежище в близката Ягодинска пещера. Ала турците зазидали входа й и запалили огън. Така, в ужасни мъки, загинали над 400 души- предимно жени, деца и старци.

През соца властите са експлоатирали до дупка някои от най-красивите български пещери, превръщайки ги във военни складове, мандри, гъбарници и винарни.. В някои от тях  дори били обособени временни болнични стаи.

Ала нито времето, нито природните стихии или човешката намеса са в състояние да отнемат от вълшебството им. Вижте

12  удивително красиви български пещери

1. ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА

Дори да не сте имали шанса да я посетите, най-вероятно сте виждали безброй нейни снимки.  Известна е с красивите си 7 отвора на тавана, от които се процежда слънчева светлина, а нощем през тях надничат звездите. Деветашката пещера е била обитавана още от неолита. Откритите в нея археологическите находки са изложени в Ловешкия исторически музей.

При соца е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. По-късно тук се складирал петрол в огромни  цистерни. Затова пещерата е била засекретена като военен обект и дълго време е била недостъпна за туристи. Това е едно от най-значимите местообитания на прилепи в Европа. Тук зимува колония от над 35 000 екземпляра. Част от тях обаче бяха безочливо унищожени по време на снимките на холивудската продукция „Непобедимите 2“ с участието на Силвестър Сталоун и Брус Уилис. За да компенсира щетите, екипът изгражда мост над р. Осъм, който води до входа на пещерата. На 50 м. от него се намира малък паркинг, където да оставите колата си.  Пещерата е разположена  на 20  км. от Ловеч и е лесно достъпна дори за кашкавал туристи!.

2. „УТРОБАТА“

Една от най – мистичните български пещери. Намира се в Родопите в района на Кърджали. Наричат я „Утробата“, защото прилича на … женска вулва.

Предполага се, че през  XI – Х век пр. Хр. е била използвана от траките като светилище на Богинята майка. За целта скалната кухина е била доиздялана от тях. Всяка година  в деня на пролетното слънцестоене, слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза навътре, оплождайки въпросната … вулва или Богинята майка. Близо до отвора на пещерата траките са издълбали и трапецовидни скални ниши. От „Утробата“ се открива изумителна гледка към морето от преливащи един в друг родопски хребети, които се разстилат като на длан чак до хоризонта.  Но за да стигнете до Утробата ще се наложи да се изкачвате нагоре и нагоре по стръмна, на места ронлива пътека. Маршрутът е добре обозначен и варира от час до час и половина в зависимост от темпото ви. Не забравяйте да носите със себе си вода.

3. „РУСКИНА ДУПКА“

В околностите на село Русокастро, притихнало в Бургаската низина се намира една неизвестна и сравнително малка  пещера.  Дълга е едва 17 м. и е висока 4 м. Но пък от нея се открива чудна гледка към ширналата се в нозете й равнина. Освен това на 10-на мин. пеш оттук се намират руините на средновековната крепост Русокастрон. Известна е с това, че през 1332 г.  край нея цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III –  последната българска победа преди падането на България под османска власт. Най-вероятно пещерата е била използвана като стратегически обект по време на битката.

Според изследователи през V в. пр Хр. в „Рускина дупка“ е имало светилище на траките. Дори някои предполагат, че под пещерата има каменни стълби, които отвеждат до други помещения, които пък били част от мащабно светилище и т.н..  Около нея витаят и много легенди. Според една от тях  Змей Горянин се спуснал от планината и грабнал мома Руса, докато играела хоро в близкото село. Затворил я той в пещерата, че искал невеста да му стане. Горко плакало девойчето, а сълзите му се стичали та стичали по стените на пещерата. Така се образувало аязмо. И до днес народът счита бликащата в нея вода за свещена и лековита. Тук идват хора да се помолят и да запалят свещ за здраве и плодородие –  едно свято кътче от българската природа.

4. „СЪЕВА ДУПКА“

Това е един малък природен шедьовър.  Притаила се е сред гънките на Балкана край с. Брестница само на час от София.  Според местните хора името на пещерата идвало  от двамата братя – Съе и Сею. По време на турското робство двете невинни овчарчета от близкото село  успешно  се  укривали в нея от турците. И малко сервизна информация:  „Съева дупка“ е дълга  около 400 метра, температурата й целогодишно варира между 7 и 11 градуса по Целзий. Характерно за нея е, че стените й  са оцветени в червеникав отенък, който се дължи на железния окис в тях. А обиколката на най-големия й сталактит е 60 метра.

Пещерата разполага с 5 зали. И навсякъде окото се диви на разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити, сталактони и дендрити и пр. Влизането в пещерата се осъществява с групи. Разходката, придружена от беседа на екскурзовод, продължава 30 мин.

5. „ЛЕПЕНИЦА“  /край Белоградчик/

Има две български пещери с това име. Едната се намира край село Ракитово в Родопите. А другата – в Северозападна България  в околностите на Белоградчик. Именно последната попадна в моя списък на любими български пещери. Сводът на „Лепеница“ е бил дооформен от човешка ръка. Изумителното в нея, е че е разположена на два етажа.

Подобно на жилищен блок, тя е съоръжена с вътрешни стълби, издълбани в скалата, които отвеждат до горния етаж с огромен „прозорец“. Предполага се, че въпросният сводест отвор е бил допълнително обработен от човешка ръка във формата на … око. През него се открива шеметна гледка на изток към нащърбените каменни кули, обрасли целите в зеленина. Смята се, че оттук нашите древни предшественици извършвали своите астрономически наблюдения на слънцето и звездите. Най-старите следи от човешко присъствие в пещерата са на 7 хиляди години. На заравнена площадка над пещерата са открити издълбани дупки, представляващи древна „звездна карта“. А долу, в подножието, ентусиасти от местния археологически клуб са построили колибка по образец на жилищата от медно-каменната епоха.

6. „ТЕМНАТА ДУПКА“

Това е една от най-дългите пещери в България. И внимание! Тя не е благоустроена! Проникването в дълбините й не е никак препоръчително за хора без опит. Но пък си струва човек да разгледа свода й и да отправи замечтан поглед към отсрещните гънки на планината. От площадката пред пещерата се открива гледка към сребърната нишка на река Искър, която се вие долу в нозете ви. „Темната дупка“ е част от Лакатнишките скали.

Намира се в Искърското дефиле на 52 км. от София.

Представлява сложен лабиринт от галерии, подземни водопади, сифони, езера и реки, потънали във вековен мрак и тишина.  До пещерата ще стигнете лесно ако поемете по стръмната пътека с начална точка изворът Житолюб. Малко преди да стигнете село Лакатник ще видите заведение с паркинг. Оттук започва маршрутът. Той минава край извора, после се изкачва до входа на пещерата и продължава нагоре. От Лакатнишките скали се разкриват главозамайващи панорами към дефилето. Това е едно от любимите ми места в България !

7. “ ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО“ 

Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело в Родопите, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

„Дяволското гърло“ била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите. Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му… Всички знаем тази легендата, а пещерата на Орфей е не коя да е, а Дяволското гърло – ще ви увери вашият екскурзовод. Проникването в Дяволското гърло е истинско приключение . Може да опитате и с гумена лодка.

Вижте още: .. „Дяволското гърло“  или добре дошли в царството на Хадес !

8. „МАГУРАТА“

Пещера „Магурата“ край белоградчикшкото село Рабиша е с колосални размери!  Тя наподобява подземна катедрала с нейните изваяни от майстор Природа сталактити, сталагмити и сталактони. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й.

Най-старите са на 8 – 12  хиляди години. Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров. Според някои изследователи пещерата е била своебразна библиотека, в която са закодирани познанията на древните хора за света.

И една любопитна подробност. През 70-те години в една от залите на Магурата, която нарекли „Санаториумът“, се помещавала временна болница за болни от астма. Оказало се, че стерилната обстановка в пещерата, лишена от бактерии, вируси и алергени е перфектна за астматици !

Вижте: Познанията на древните са закодирани в „Магурата“

И още : Рисунки на 8 хиляди години красят стените на „Магурата“

9. „УХЛОВИЦА“

Родопите таят безброй непознати кътчета, които си струва да откриеш, за да им се насладиш и да се обогатиш от досега с дивата природа. Едно от тези места е пещерата Ухловица. Намира се в крайграничната зона с южната ни съседка Гърция, на не повече от 3 км. от с. Могилица.

Допреди години мястото беше почти девствено, но напоследък все повече хора проявяват интерес към природните съкровища, съхранявани от милиони години в бездънните пропасти на пещерата – една от най-старите в тази част на Балканите. Предполагаемата възраст на Ухловица е над 3 милиона и 500 хиляди години. Представлява тектонска пукнатина, през която някога си е провирала път река. Трудно се стига до „Ухловица“, но веднъж преодолели 180-те железни стъпала, които се изкачват нагоре по отвесния склон към входа й, установяваме, че усилията ни не са били напразни.
Вижте още : Потайностите на „Ухловица“

10. „ВЕНЕЦА“

За да проникнеш в тайнствения й свят ще се наложи да се екипираш с много удобни обувки, да преодолееш страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече – да разгърнеш въображението си на макс !

Само така ще усетиш магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина.  Добре дошъл в пещера „Венеца“. Намира се край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали.Открита е на мястото на каменна кариера  още през 1973 година. Но отваря врата за посетители чак през 2015 г, след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр.

С помощта на цветното светодиодно осветление „Венеца“ оживява в цялото си великолепие пред погледа на ошашавения от красота й турист.

Още вижте : Пещера „Венеца“ – тайнствена и феерична

11. „ПРОХОДНА“

Те са толкова съвършени, че ги нарекли „Очите на Бога“. Две очи, които те гледат от небето и сякаш проникват в мислите ти. Пред този хипнотизиращ небесен поглед времето спира, чувстваш се малък и смирен.  Добре дошли в пещерата „Проходна“ край Карлуково на около 110 км. от София.

Била е обитавана от дълбока древност, най-вече от траките. Тук те провеждали своите култови обреди, впечатлени от играта на светлината в пещерата. Подобно на траките и ние онемяваме пред мистиката и магнетичната красота на „Проходна“ – напук на ордите туристи и на разположилите се на входа й търговци, продаващи магнити и царевица.

Още вижте: Да погледнеш в очите на Бога – пещера „Проходна“ и скалните манастири край Карлуково

12. МУСИНСКА ПЕЩЕРА

Това е последната пещера, която посетих. До нея стигнахме след като прекосихме павликенското село Мусина и излязохме на приятна полянка с рекичка на другия му край.  Спряхме колата до беседка с чешма. Наблизо има рибарници, а на около 50-на метра видяхме малко мостче, което ни отведе право в Мусинската пещера. Старо водно колело пред входа й, свидетелства, че някога тук е имало мелница. Преди 1990г тя е била благоустроена и осветена. В наши дни железната й врата зее отворена, а пещерата е безстопанствена. Така че достъпът до нея е свободен. Но не е желателно влизането навътре за туристи без подготовка и необходимата екипировка.

Пещерата е дом на многобройна колония прилепи. Не е много дълга – около 380, но през нея минава подземна река, която оформя т.нар. „Синьо езеро“. От него води началото си опасен сифон. Според местна легенда на дъното му е скрито римско съкровище. Ние направихме няколко крачки навътре, като си светихме с фенерчетата на смартфоните ни. Но стигнахме до подземната река и се върнахме.

Още много български пещери , малки и големи, известни и неизвестни, благоустроени и недостъпни разпалват въображението на природолюбители и хора с приключенски дух. В материала не съм включила всички пещери, които съм посетила, а има и такива, които са в списъка ми за близките месеци. Така че за тях – някой друг път.

The post Те са загадъчни и удивително красиви – вижте 12 български пещери appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

И ако си мислите, че сте ги опознали, защото сте се качили на Белоградчишката крепост и сте си направили селфи на фона на скалите – жестоко се лъжете. Защото малцина отделят време да се гмурнат в дълбините на този извънземен пейзаж, за да изследват неговите потайности. Повярвайте ми, фантастичните образувания се разгръщат на около 100 квадратни  км. площ в района на Белоградчик и не са само красиви камънаци!

Сред тях ще откриете старинни църкви, руини на древни крепости, изсечени в скалите символи, мистериозни каменни кръстове и други следи от присъствие на развити култури още от зората на човечеството. Да не говорим за удивителните панорами, които не могат с нищо да бъдат сравнени! НО ако сте решили да се докоснете до дивата красота на Белоградчишките скали, ще се наложи да си отделите повече време и да положите известни усилия.

1. Качете се на велосипед, наемете джип, ходете с километри пеш, не се щадете !

На няколко места в града и околните села се предлагат велосипеди под наем. Аз лично се придвижвах с електрически маунтенбайк, който обаче беше ужасно тежък.  Като неопитен велосипедист този начин на придвижване се оказа труден и опасен. Коства ми два контузени крака, множество охлузвания и синини. През това време покрай мен прелитаха останалите колоездачи от групата, които бяха на „ти“ с високите скорости и планинското колело.  Но за миг не съжалих, защото това което видях си струваше болката и уплахът, че сериозно ще се пребия.

Истината е, че коларският път между скалите на места е доста стръмен. Освен това е неравен, с улеи, коловози и скалисти участъци, по които гумите тутакси се хлъзгат и поднасят. Така че добре преценете възможностите си. Друг вариант е да наемете джип от Белоградчик. На няколко места се предлага офроуд сред скалите. Така бързо, лесно и безопасно ще стигнете до най-отдалечените каменни скупчвания.

Но според мен най-добре е предварително да сте наясно с маршрута и да се движите пеш. Пътеките са добре маркирани. А и така ще имате достатъчно време за съзерцания и снимки. Ще походите малко повече, ще се поуморите. Но само така ще успеете пълноценно да се докоснете до величието и мистиката на тези изваяни от природата творения.

2. Почувствайте се изследователи в местността Маркашница

В района на село Извос се е разгърнало море от сурови каменни масиви. Тук се намира местността Маркашница. Кръстена е на античната крепост, за която нищо не се знае. Някога тя е стърчала високо над скалите, обагрена от червеникавя им отблясък. В наши дни почти нищо не е останало от тази твърдина с изключение на издълбани стъпала. Предполага се, че това море от нащърбени грамади било използвано като естествена защита от предците ни през различни епохи.

Наоколо, ако се разтърси човек, ще открие изваяни ритуални кладенчета. Както и издълбана в скалата древна звездна карта, вероятно от времето на траките. Емоциите които навява Маркашница трудно могат да се опишат с думи или с фотоапарат. Изправен пред тези древни колоси, човек се чувства незначителен и уязвим като мравка. Опитах да увековеча момента, но в късния следобед слънцето грееше право срещу обектива ми. Не се справих особено успешно  …

3. Зарейте поглед във вечността от втория етаж на Лепеница

От Маркашница след около 20-на минути пеш по тесни кози пътечки, се озовахме в подножието на едно от чудесата на Белоградчишките скали – пещерата Лепеница.

Изумителното в нея, е че е разположена на два етажа. Подобно на жилищен блок, тя е съоръжена с вътрешни стълби, издълбани в скалата, които отвеждат до горния етаж с огромен „прозорец“. Предполага се, че въпросният сводест отвор е бил допълнително обработен от човешка ръка във формата на … око. През него се открива шеметна гледка на изток към нащърбените каменни кули, обрасли целите в зеленина. Смята се, че оттук нашите древни предшественици извършвали своите астрономически наблюдения на слънцето и звездите.

Най-старите следи от човешко присъствие в пещерата са на 7 хиляди години. На заравнена площадка над пещерата са открити издълбани дупки, представляващи древна „звездна карта“. А долу, в подножието, ентусиасти от местния археологически клуб са построили колибка по образец на жилищата от медно-каменната епоха.

 4. Запалете свещ,  усамотете се в Червената църква сред скалите

На по-малко от километър над село Боровица попаднахме на църквата „Света Троица“ от 1866 г. Твърди се , че е издигната върху основите на по-стар храм, който пък бил построен върху … метеорит. Църквичката е част от малък манастирски комплекс. Разположена е в подножието на скалния колос „Боров камък“, който се извисява в небето и се вижда отдалеч.

Всъщност по него се ориентирахме докато карахме байковете в местността. Самият храм е построен от червени каменни блокове, взети от червените скали наоколо. Местните твърдят, че мястото е свято и че оттук Господ чувал молитвите им. Твърди се още, че стенописите били дело на руски зограф, а самата сграда била издигната от италиански строители. До манастирската църква можете да стигнете по неравен коларски път от село Боровица за около 20 -30 мин.

5. Насладете се на божественото местно вино

Белоградчишките скали и околностите са традиционен винарски регион. Лозовите насаждения чудесно виреят сред благодатната пясъчно-камениста почва. А местните винарни произвеждат бутиково вино на световно ниво.

Става дума за лимитирани партиди вина от единични бъчви. Разбира се оттам може да закупите и по-обикновени вина на по-достъпни цени. Тези винарни предлагат и дегустации, придружени с разяснителни беседи. Една от избите още от времето на соца е разположила за отлежаване свои вина не къде да е, а в галерия „Прилепите“ на пещерата Магурата. Посещавала съм я и е наистина атрактивна! С една дума – виното е неотменна част от опознаването на  Белоградчишките скали

6. Потопете се в Лунната долина на  Сбеговете

От село Дъбравка за около 40 минути се изкачихме с колелата до още една спираща дъха местност – Сбеговете. Пътят до там е коларски. На места е стръмен, с поредната серия коварни коловози, заради които няколко пъти се подхлъзнах и паднах. Към края на прехода започна да ми писва. Захвърлих тежащия около тон електрически велосипед на една полянка и продължих пеш нагоре. А там, по-близо до небето, ме очакваше каменна долина от зъбери –  сиви, начумерени, изрязани сякаш с трион. Сред този негостоприемен пейзаж на преден план изплува каменна композиция, наподобяваща великански носорог.

Наблизо са се разположили Голем и Мали Сбег. Някога те били използвани като естествена отбранителна твърдина. Наоколо са открити и следи от античната крепост Борич. Но районът не е достатъчно добре проучен. За него витаят легенди, свързани с Иван Срацимир и царица Теодора. Открити са и оброчни кръстове, за които се предполага, че са темплиерски. Но и това не е сигурно.

7. Изправете се „очи в очи“ с рисунки на 8000 години в Магурата

На 20-на километра от Белоградчик се намира природна забележителност с колосални размери!  Пещерата Магурата наподобява подземна катедрала. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените. Най-старите са на 8 хиляди години. Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа.

Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров. Обиколката на пещерата продължава 40 минути.  Приказни, изваяни от природата образувания, следи от първобитни жилища и фантастично шествие от хора, животни и геометрични фигури и слънца, които греят от стените на пещерата. Още интересни подробности за Магурата вижте Тук

8. Посрещнете изгрева на езерото Рабиша

В подножието на Магурата, се намира малко езерце, заобиколено от приятен, равен черен път. Това е езерото Рабиша – една от местните атракции. Ние го обиколихме цялото за около 40 минути с колела. В октомврийската ранна утрин се наслаждавахме се красивата гледка, изпъстрена с меки, пастелни тонове. Мястото е заредено с особена енергия. И това не е случайно!

Съдейки по откритите в околностите фосили, учените предполагат, че някога водният басейн, заедно с близката пещера „Магура”, са били дъно на топло море. И нещо любопитно – Рабиша е безотточно, вътрешно езеро. Това ще рече, че събираните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. Самото езеро не е пресъхвало от милиони години и е все още недостатъчно изследвано от учените.

Някои го определят като „капсула на времето“ която вероятно съхранява интересна информация от древността. Рибари от селото пък твърдят, че в него са попадали на огромни представители на рибния свят, оприличавайки ги на чудовища с внушителна дължина от около 5 м. и тегло около 350 кг.

9. И накрая – изкачете се на Белоградчишката крепост

Това е емблематично място ! Няма как да отидеш в Белоградчик и да не се изкачиш на великолепната му крепост, превърнала се в символ на града. Тя се е сляла с околните каменни образувания и разпалва фантазията на туристи и любители на природата.  Счита се, че основите й са поставени още от траките.

Любопитното е, че била използвана като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Последният български владетел преди падането ни под робство си имал тук лятна резиденция. Така че това място притежава особена енергия и въздействие. Още за крепостта и за Белоградчишките скали вижте Тук.

Вместо заключение:

Районът на Белоградчишките скали е едно от най-удивителните природни творения, които съм виждала. За пръв път този октомври имах възможност да се разходя сред самите скали и да им се възхитя отблизо. Тридневният ми велотур сред каменната гора обаче, се оказа недостатъчен, за да опозная всички нейни забележителности. За целта явно отново ще се върна. Но  този път вместо с електрически маунтенбайк, ще ги обиколя пеш. А иначе ресторанти с вкусна храна и възможности за настаняване в Белоградчик – колко щеш! За да се ориентирате, посетете линка по-долу.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 идеи за приключения сред Белоградчишките скали appeared first on Пътешествия без край.

Още за Белоградчишките скали вижте Тук

Още за пещерата Магура прочетете Тук

Една от най-красивите български пещери е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й- около 900 на брой. Предполага се, че най-старите са на 8 хиляди години и че са едни от най-ранните в Европа. Част от тях пресъздават примитивни сцени от ежедневието на първобитния човек, но има знаци и символи, които все още не са разгадани.

Според екип от местни палеоархеолози и историци не само пещерата Магура, а целият район около нея, включващ и прословутите Белоградчишки скали, е бил водещ култов център в древността. В продължение на дълги години, учените изследват символите по стените й и стигат до извода, че това не са обикновени първобитни рисунки.Или поне някои от тях.

 „Все повече доказателства потвърждават хипотезата, че пещерата е била своебразна библиотека, в която са закодирани познанията на древните за света“

– твърди Кирил Кирилов от археологическо дружество „Белоградчик“. Към това заключение ни отвеждат различни изследвания. Като се започне със семантичния анализ на думата „магура“. Оказва се, че тя се среща и на други места по света. И навсякъде се отнася до пещера, хълм или до вода, която извира.

Но единствено българската Магура е едновременно пещера, намира се вътре в хълм и до нея извира езеро. „ Да не говорим, че ние тук имаме традиции да изграждаме могили, а думата „могила“ е  близка като звучене до „магура“. Освен това могилата също е хълм с кухина съдържаща свещени послания“ – казва Кирил Кирилов и добавя:

„Разполагаме с пълна карта на разпространението на названието „магура“ по света – това са над 2400 места. Срещаме думата чак в Япония, в Тихия океан, в Африка. Най-масовата концентрация е на Балканите и вероятно центърът на името Магура е именно тук. И нещо любопитно- на всички тези места наблюдаваме същия култ към Богинята- Майка, изобразена и в нашата Магура, даже със същото име.

В Южна Корея, например, тя се казва Маго, а в Китай – Магу. Богинята е свързана с пещерите, с плодородието. Предците ни считали, че тя дава познания на тези, които искат да й се посветят.“

В  Магурата намираме аналози на келтски руни, както и символи от алхимията

,твърди моят събеседник. И още нещо удивително – тук учените откриват древни прототипи на 26 букви от кирилицата, изобразени по стените на пещерата няколко хилядолетия преди създаването на славянската писменост.

Според Кирил и колегите му, рисунките са далеч по-древни, отколкото се предполага. И още:  „В пещерата „Ач“ в Германия е открита плочица от слонова кост, с изображение напълно идентично с мъжка фигура от  Магурата. Тази плочица е датирана от преди 32 500 години и се знае със сигурност ,че е била пренесена на територията на днешна Германия  от култура, дошла от Изток. А България, където е и Магурата,  се намира на Изток.“

Има убедителни доказателства, че т.нар. кроманьонци се заселват в Северозападна България в района на  Магурата преди 42 хил. години.

Кирил и колегите му предполагат, че приблизително по това време са възникнали и първите рисунки по стените й. В момента екипът от археологическо дружество на „Белоградчик“ изготвя каталог на пещерните рисунки. Идеята е да проследи къде още по света се срещат подобни праисторически изображения.

Но не само Магурата фокусира вниманието им. Районът е пропит с мистика. До момента са открити 5 древни светилища, използвани като места за религиозни ритуали и астрономически обсерватории. Сред тях е  двуетажната пещера „Лепеница“, притаена в сърцето на Белоградчишките скали.

„ Предполага се, че е обитавана още от преди 5 хиляди години – казва Кирил Кирилов. Намира се на 4 км.от Белоградчик, до нея се стига по екопътека. На скална площадка над пещерата пък е разположена т.нар. „звездна карта“ с обособен  скален трон за наблюдение на нарочно изсечените в скалата дупки, представляващи звезди и съзвездия.“

Дружество в Белоградчик организира туристически маршрути из тези места с разяснителни беседи. Прави се  възстановка на праисторическо жилище по древни технологии.  Изградено е от напълно естествени материали – дърво, глина и слама. „Любопитното е, че първобитният човек е живеел в подобни на някогашните български къщи „плетарки“, или дървени конструкции, покрити с плет от пръчки, измазани с глина. „-търди Кирил.

Белоградчишките скали и Магурата тепърва ще разкриват своите хилядолетни тайни. „Може да се окаже, че именно оттук е започнало разпространението на различни древни култове и религии по света“- казва Кирил Кирилов. Дали някога ще разберем цялата истина за това магнетично място? Само времето ще покаже…

Благодарим на Кирил Кирилов за предоставените снимки

The post Познанията на древните за света са закодирани в Магурата appeared first on Пътешествия без край.