Възползвайки се от безметежната ни  ваканция в Ивайловград това лято, решихме да отскочим до някогашния български град Одрин.  Днес той е превърнат от сънародниците ни в любимо място най-вече за пазаруване и кулинарен туризъм.  Но Одрин може да предложи много повече от прах за пране, зехтин и евтини ресторанти .

 Как да стигнете до Одрин от Ивайловград

Разстоянието между Ивайловград и Одрин е около 46 км.  За целта прекосихме две граници : гръцката на ГКПП Ивайловград / Кипринос  и турската на  ГКПП Кастанес/Караагач. В разгара на м. август, когато на съседното Капитан Андреево се виеха километрични опашки от тирове, туристически автобуси  и изнервени гастарбайтери, ние преминахме съвсем безпрепятствено двете граници и за около час се озовахме в сърцето на Одрин.

Градът посреща гостите с многолюдните си улици и сергии, с оглушителната ориенталска свирня на автомобилните клаксони и разбира се – със стрелналите се в небето десетки минарета, подобни на космически ракети.

И още: Край Одрин се събират трите български реки Арда, Тунджа и Марица в една пълноводна река, която носи името на Марица /най-голямата от трите/. Има дори нашенска легенда за тях, оприличавайки ги на три опърничави сестри, превърнати в буйни потоци, които стигнали до Одрин и решили да се надпреварват коя първа ще се влее в Бяло море и т.н…

Ето 7 причини да посетите Одрин

Кликнете върху снимките по-долу, за да влезете в галерия

              1. Насладете се на изяществото на джамията Селимие с най-високите минарета в Турция

Намира се в центъра на града и се счита за един от архитектурните бисери на Турция. Построена е през 16 век с удивителни за епохата замах и мащаби по нареждане на султан Селим II.  Това е джамията с  най-високите минарета в цяла Турция – със цели  70,9 м.. А куполът й  е дори по-голям от този на прословутата  „Св.София“ в Истанбул. В двора има красиви чешми, където мюсюлманите измиват краката си, преди да престъпят прага на джамията. За да влязат в  нея посетителите се приканват да се събуят боси. Отвътре Селимие е цялата изписана в калиграфски стил с цитати от корана.

Храмът е заобиколен от приятна зелена площ /една от малкото в града/.  Тук е поставена и скулптурата на неговия създател – архитект Мимар Синан (1490 – 1588)- автор на поредица красиви сгради, фонтани и аквадукти в Османската империя. По-известни негови сгради в София са джамията „Баня баши“ и църквата „Свети Седмочисленици“, която първоначално била джамия, известна, като „Коджа дервиш Мехмед паша“.

Легенда за джамията Селимие

Някога това място било собственост на еврейка, която отглеждала редки видове лалета и категорично отказвала да продаде земята си за строеж на джамия. Но не щеш ли, при поредния й отказ, Аллах люто се разгневил и й изпратил наказание. Само за една нощ, цялата безценна колекция от лалета увехнала и жената била принудена да продаде земята си на властите. В наши дни тук се издига емблематичната за Турция джамия, а унищожените от Аллах лалета се превърнали в символ на града.

2. Запалете свещ в българските църкви „Свети Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“

Одрин е пропит с българска история. Четири наши царе са водили битки в околностите му. Градът е бил обсаждан, превземан, заселван и напускан не веднъж от българите. До началото на 20-ти век тук са живеели от 3 до 5 хиляди наши сънародници. В Одрин имало две български гимназии и няколко наши църкви. Но през  1913 г.  голяма част от българското население е прогонено заради Междусъюзническата война. А по-късно в част ото изоставените български домове се заселват … роми.  В наши дни не е препоръчително  сам да се разхождаш в тези махали с разноцветно боядисани съборетини и неприветливи обитатели.  Жалко, че именно там се намират двете оцелели български църкви…

Храм „Св.Георги“

В квартал „Кайък“ на Одрин е разположен действащият храм „Св.Георги“ от 1880 г.  Всяка неделя тук има литургия с наш свещеник. Към църквата функционира българско читалище с библиотека, а на втория етаж е разположена етнографска експозиция за бита и културата на българското население в Одрин.

Храм „Св. св. Константин и Елена”

Трикорабната базилика „Св. св. Константин и Елена” е от 1868 г. Намира се в югоизточната част на Одрин в махалата „Абдурахман“. След прогонването на българското население  църквата запада, а през 1989 е опожарена по невнимание от играещи в двора деца. Но преди няколко години храмът  бе възстановен по стари снимки и документи и днес тук постоянно се отбиват български туристи, за да запалят свещичка и да се насладят на потъналия в зеленина двор.

3. Разгледайте Музея на здравето

Най-популярният обект след джамията Селимие в Одрин е Музеят на здравето. Разположен е в някогашния великолепен комплекс, построен като медицински център от султан Баязид Втори, който имал много напредничави виждания и нестихващо любопитство. Болницата била действаща в продължение на 4 столетия от 1488 г. до Руско-Турската война през 1878.

През 90-те години на 20-и век сградите са превърнати в атрактивен музей с множество восъчни фигури на османски лечители, които демонстрират интересни медицински практики, като операция на хидроцефалия /мозъчна хирургия/ , екстензии, зъболечение, гинекология и т.н. Колоритен щрих към османската  медицина е лечението на душевноболните. Докато по това време в Европа изолирала или хвърляла лудите на кладата,  в комплекса на Баязид ги обгрижвали с успокоителни процедури и с нежна музика.

Всъщност музикотерапията била на почит по това време. С определени мелодии подобрявали паметта, облекчавали главоболие, стенокардия и разбира се, психичните отклонения на по-лабилните. И тъй като по онова време България била в пределите на империята, тези практики донякъде ни дават представа и за здравната култура по нашите земи.

4. Разходете се в центъра на Одрин, пазарувайте, пазарете се !

Разходете се по красивата централна улица с множество тематични шадравани, свийте по някой страничен сокак с малки дюкянчета, кафенета и сладкарнички, насладете се на красивите фасади. Някои от тях приличат на португалските, които са облицовани целите с декоративни плочки, известни като азулежу. Други ми напомнят на нашенските възрожденски къщи.

Сред забележителностите на Одрин е и  синагогата, дело на френски архитекти. В миналото в Одрин живеела многобройна еврейска общност, но и тя, подобно на българската, била прогонена от града. Надявах се да се разходим в някой парк или потънала в прохладна зеленина алея край реките, но не успяхме да открием подобни кътчета.

В България ни увериха, че навсякъде можело да се пазарува с левове или с евро. Оказа се че не винаги приемат родната ни валута. Затова обменихме турски лири  /не много изгодно/ в едно чейндж бюро в центъра. Иначе цените са прилични, а с обезценяването на лирата – още повече. Освен това навсякъде в супермаркетите , а и в повечето ресторанти можете да плащате с дебитна карта. И когато купувате от улични сергии – не забравяйте да се пазарите – това е национален спорт за турците.

5. Яжте обилно и вкусно – местната кухня е превъзходна

Турците обичат да се хранят навън. Така жените им не се претоварват с домашна работа и имат достатъчно време да отглеждат многобройната челяд. Затова на всяка крачка в Одрин ще видите какви ли не заведения и ресторанти, които преливат от клиентела, предимно мъжка. А това са местните специалитети, които опитахме:

Тава джигер /или пържен дроб по Одрински/.  Да отидеш в Одрин и да не си го поръчаш е като да отидеш в Неапол и да не хапнеш пица! Никой българин не си тръгва от Града на лалетата  без да е вкусил Одрински тава джигер!  Това е агнешки дроб, нарязан на лентички, овалян в брашно и черен пипер и изпържен на силен огън. Сервира се със изсушени люти чушки и лют сос.

Лахмаджун  е турският отговор на пицата, но е далеч по-тънка, почти като палачинка. Поръсва се с какво ли не. Интересна е!

Кокереч  – агнешки вътрешности, увити в чревца в стегнато дебело руло. Пече се на шиш.  Сервират се с домат и чушка и с неотменния лютив червен пипер.

Дондурма  – традиционен млечен сладолед.  Майсторите го разточват и разтеглят като ластик, преди да го сложат във фунийка. В него има салеп – специфична подправка.

Дюнер със суджук в лаваш  –  Дюнери всякакви в Одрин. И са винаги добре приготвени.  Лаваш е тънкият хляб с който се омотават. И навсякъде по заведенията са поставени буркани с туршия от люти чушки на свободен достъп.

6. Почувствайте се изгубени в превода

Това бе първото ни впечатление щом влязохме в резервирания по booking.com хотел. /който не ни очарова/. Милото момиче, което ни посрещна на рецепцията не знаеше и дума английски. Но затова пък беше приготвило Google Translate на компютъра си и така се разбрахме. Никой от персонала не можеше да комуникира с нас.  В следващите два дни не срещнахме нито един местен, който да говори друг език освен турски.

Едно от първите неща,  които потърсихме, когато пристигнахме в Одрин беше Туристически информационен център. Но той беше затворен.  Затова прибягнахме  към  Google Translate и смартфоните ни! Изписвате на български и подавате на събеседника отсреща да прочете турския превод на въпроса ви. В супермаркетите ползвахме функцията на Google Translate, която позволява на момента да се преведе текст, към който е насочена камерата на телефона.  Така разчитахме всякакви етикети от турски език на стоките в магазините.  Освен това преди да тръгнем за Турция, предвидливо си бяхме свалили GPS карти, благодарение на които нямахме никакви проблеми с ориентацията в града.

7. Откъснете се от останалата част на света, изолирайте се от световния информационен поток, бъдете щастливи

Последвайте примера на жителите на Одрин,  насладете се на живота!  Отдайте се на  усещането за ред и сигурност!  Представете си, макар и за миг, че държавата, в която живеете е прекрасна, че правителството се грижи за вас и ви обича!  За какво ви е да скролвате в интернет, в търсене на информация  какво се случва, когато всичко е наред ? А и няма смисъл! Защото турските власти периодично прекъсват достъпа я до Facebook, Twitter, You Tube, я до Skype, whatsapp  и пр.

Преди време Ердоган се разгневи на Уикипедия, заради някакви статии и я забрани окончателно. Според опозиционния вестник „Хюриет“ , около 100 хиляди уеб страници са периодично блокирани от турското правителство. Но пък усещането, че си откъснат за кратко от преливащия с жълтении и фалшиви новини информационен поток е приятно и разтоварващо. Е, не за дълго!

Заключение :

За българите Одрин е портата към Ориента. Ако обичате чуждите култури, ако искате да се откъснете от сивотата и да се почувствате дезориентирани в непозната среда – Одрин с неговите пъстри улици, вкусна храна и ведри жители, е идеалният вариант за двудневно бягство в Ориента .

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 7 причини да посетите град Одрин appeared first on Пътешествия без край.