Гледайте видео репортажа

След 5:21 мин. на филмчето ви отвеждам директно до самото светилище, разположено недалеч от етнографското село Долен. Кадрите улавят енигматичните скални скулптури, изсечени преди хилядолетия и мистичната енергия на Родопите, която струи от този исторически парк

Докато се движим по пътеката и се дивим на гледките към Родопа и отсрещния Пирин, спотаени сред чукарите, ни „проследяват“ костенурки, птици, риби, човешки лица и митични същества, които рисуват във въображението причудливи образи. Предполага се, че светилището е било използвано най-интензивно за религиозни нужди в периода ІІІ-ІІ в. пр.Хр. Най-късните следи от човешко присъствие тук датират от римската епоха (ІІІ-ІV в. сл. Хр.).

Къде се намира ландшафтно исторически парк „Градище“

Намира се на територията на община Гърмен съвсем близо до село Долно Дряново на пътя за Сатовча и Доспат. А ние го посетихме на връщане от етнографското село Долен, отстоящо на 8 км. от него.

Входът към парк „Градище“ е съвсем близо до главния автомобилен път. Има малък паркинг, а билетът е на символична цена от 2-3 лв. за възрастен. В началото на пътеката е обособен въжен парк за най-малките. Но в късния следобед ние бързахме да разгледаме поне основните обекти на светилището преди да залезе слънцето, което обаче ни изпревари и това е причината снимките ми да са … монохромни.

 За скалните обитатели на парк „Градище“ 

Сред цялото това изобилие от зооморфни и антропоморфни скулптури, като че ли най-често срещани са силуетите на костенурки.

В края на праисторическата епоха костенурката е символ на Великата богиня майка и по-точно нейният зооморфен образ, научавам от проф. Васил Марков, траколог и директор на Центъра за древни култури към Югозападния университет в Благовград, с когото се свързах за допълнителна информация. Неговият екип от години проучва тракийското светилище. В парк „Градище“ се наблюдава и един монументален скално изваян трон. Учените попадат и на звездна карта, съставена от малки изсечени в скалата „панички“ или жертвеници.

Смята се, че това са свидетелства за астрономическите познания на траките, които са  наблюдавали небето от сакралното пространство на светилището. На места има изградени улеи и шарапани, които пък са свързани с култовете на траките и практикуваните от тях възлияния на вино.

Но най-впечатляваща е т.нар. „Главата“

На около 300 м. от началото на пътеката, пред ошашавените ни погледи изниква гигантско каменно лице в профил, съвсем ясно очертано, зареяло поглед към вечността. Контурът е съвършен. Ясно личи, че тук е имало човешка намеса. Според проф. Васил Марков това е символичният образ на тракийския бог Сабазий.

На върха на „Главата“ археолози попадат на следи от култово глинено огнище или т.нар. есхара, където траките провеждали своите обреди. Ще го откриете под стъклената пирамидка.  На територията на парк „Градище“ има още две големи човешки лица. Но не може точно да бъдат датирани, защото не са в културен пласт. Предполага се, че са от късния Халколит ( 4800 – 4000 г. пр. Хр.).

Светилището е проява на епифания (богоявление)

Т.е. траките са видели естествения силует на  божеството в скалата, създаден от природата и са решили, че мястото е свещено, защото има „богопоява“.

Затова те са доизваяли в камъка образа на човешкото лице, съобразно техните представи за Сабазий, а на върха му са създали култово огнище.  Разбира се, в случая не е трудно да се направи аналогия със светилището на Сабазий на Белинташ, а и с други подобни скални структури на територията на България. Учените твърдят че става дума за същия култ и същите практики.

Вижте още :  Белинташ, Кръстова гора и село Борово – енергийни места в Родопите

Да излезеш от другата страна на този свят – провиралките

В древността траките били известни най-вече с това, че могат да правят от смъртен човек безсмъртен бог. А светилището в парк „Градище“ е служело именно за „обезсмъртяване“, предполагат изследователи.  За това свидетелстват и провиралките или т.нар скални арки на територията му. До ден днешен те се използват от християни и мюсюлмани, живеещи в близките села.

Целият ритуал е придружен с баене и сложни обреди, за които се предполага, че са наследени още от траките. С обредното провиране през скалния отвор участникът в култа изоставя старата си смъртна същност и, излизайки „от другата страна на този свят“ т.е. на скалната арка, той придобива нова същност на безсмъртен митологичен персонаж, твърди професорът. В наши дни това е запазено във фолклорния обред на провирането

Ето как протича култовият обред и до днес :

От хилядолетия хората в тази част на Родопите преминават през въпросните скални арки за здраве или ако искат да се сдобият с дълго чакана рожба. Процедурата е следната:

Болният трябва да се обърне за съдействие към някоя от жените от околните села, които практикуват древните обреди, свързани с баене и подготовка за ритуала. Те препоръчват да облечем стара дреха върху нова. След като преминем през каменната арка, следва да изоставим старата си дреха, като я окачим на най-близката скала. Така, ще оставим предишната си болна същност и ще станем „нов здрав човек“. Или поне ще се отървем, макар и временно, от постояннитe грипове и настинки, твърдят местните. Лично аз се промуших с лекота през една от провиралките без съдействието на баячките, но ще поизчакам, за да преценя ефекта по обезсмъртяването 

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Исторически парк „Градище“- скални скулптури пазят тайни на 7000 години appeared first on Пътешествия без край.