Магнетична и тайнствена е Сакар планина. В района на Свиленград, съвсем близо до Турция, човек се чувства на края на света. През соца това е била забранена  крайгранична зона. Затова се е съхранила непокътната от времето.

Пътят в тази част на Сакар е надупчен като след бомбардировки. Това е една от причините районът да се отбягва от масовия туризъм, но не и от приключенци и хора с „широко отворени очи“.

Гледайте видео репортажа

Пътешествие до самия край на света по разбитите пътища на Сакар. Стигаме до две скални църкви, обвеяни с мистика и до самотната кула на Букелон – място, застинало в миналото сред легенди за императори и змии-пазителки.

Движехме се бавно по разбитото шосе край безлюдни махали и изоставени вишки близо до граничната бразда с Турция. Необходим ни беше повече от час, за да преодолеем 38-те км. от Свиленград до село Маточина. По пътя няма жива душа.  Не щеш ли,  точно на входа на селото изскочи автомобил на гранична полиция. Като разбраха, че сме безобидни туристи, граничарите тутакси ни предложиха да ни заведат до

Скалната църква на село Маточина

Наричат я още “Свети дух“. Намира се на по-малко от километър от селото.  От главното шосе вдясно има отбивка. Нашият автомобил е сравнително висок, въпреки това едва успяхме да последваме джипа на граничарите по неравния коларския път. Те паркираха пред входа на скалната църква, а ние  – около 200 метра по-надолу.

През 10 век монаси отшелници  издълбали църквата в скалата. Оформили я като правоъгълно помещение със свод. Стената над олтара е облепена цялата с парички. От край време хората допирали монети до камъка с молитва за изцеление и благоденствие. И до днес тези парички блещукат в полумрака , все така залепени за стената – най-вероятно от влагата и восъка по нея.

Храмът бил използван чак до 20-ти век

До 1935 г. скалната църква край Маточина обслужвал вярващите от 3 околни села.  Хората се молели тук в продължение на столетия. И чак когато построили нова църква в центъра на Маточина изоставили храма.

Граничарите ни разказаха, че на около 3 км. оттук, на турска територия имало подобен скален храм от същия период. Тесен тунел, свързвал и двата. Но го зазидали, защото деца влизали в него. Подът на скалната църква край Маточина е надупчен целият от иманяри. Според мълвата тук било скрито имането на Вълчан войвода, който се подвизавал по тези краища.  Вляво от входа са изсечени стъпала.  Те отвеждат до обширно плато. И … невероятно! Оттук в далечината видяхме град Одрин. И тънките като иглички минаретата на Селимие джамия! Но заради маранята, обективът ми така и не можа да ги улови!  Благодарихме на нашите гидове от гранична полиция и продължихме към следващия обект, набелязан в програмата

Крепостта Букелон, която не се предава на времето

В далечина изплува призрачният силует на Букелон – самотната кула. Обвеяна от ветрове и митове, кацнала на върха на платото. А в нозете й – селото със старата църква „Свети Константин и Елена“, безмълвна, забравена от хората.

В миналото в селото е имало туристически център. Но днес сградата пустее. Изоставена е подобно на съседната църква и притихналия в околностите скален храм. А кулата на Букелон ? Тя се вижда от цялата долина.

Калоян разгромява Балдуин Фландърски тук

Някога крепостта е била част от команден пункт на българското царство срещу Византия – свидетел на обсади, съдбоносни сражения, победи и разруха. Край Букелон, през 1205 година българските войски, предвождани от цар Калоян, се сражават с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Кръстоносците са сразени, а техният предводител, император Балдуин IX Фландърски, е пленен и отведен в крепостта. Там той прекарва първата си нощ като затворник. След което е отведен в Търновград.

Днес от някогашното величие на Букелон е оцеляла единствено  3-етажната му кула, същата която доминира долината.  Руините й се извисяват на цели 18 м. височина. А крепостната стена ? Тя отдавна е съборена. Но пък ако обърнете внимание на къщите в Маточина ще видите, че в  тях са вградени камъни от близката крепост. В течение на столетия хората ги използвали като строителен материал за жилищата си.

Предполага се, че основите на крепостта са поставени още през римско време. Някога тя е охранявала периметъра на Адрианопол или днешен Одрин.

Чудодейната скална църква край село Михалич 

Селото се намира на около 10-на км. от Маточина в посока Свиленград. Разклонението към храма се пада вдясно от главния път. До него стигнахме за около 10 мин. пеш, след като паркирахме автомобила близо до указателната табела.

Предупредиха ни, че църквата си имала две змии пазителки. Дойде ли някой с недобри помисли, усойниците тутакси го нападали. Затова внимавахме да не нарушим покоя им.

„Свети Панталеймон“ – така се казва скалната църква, издълбана преди повече от хиляда години в подножието на малко плато в Сакар планина. Всъщност тя е съвременник на съседния храм в село Маточина и също е дело на монаси отшелници. 14 стъпала отвеждат надолу във вътрешността й . „Свети Пантелеймон“ е трикорабна, отвътре по нищо не личи, че е изваяна в камъка.

Защото майсторите са се постарали да изглежда така сякаш са използвали строителен материал. Истинска подземна катедрала!! Църквата претърпява земетресение, в следствие на което са се получили цепнатини в стените, но те са били запълнени с ломен камък.

Наричат я още Айпандо

на името на варовиковия масив, в който е издълбана. Местните са убедени, че Айпандо има магически сили и че ги пази от беди. А влагата, която се стича по стените й е чудотворна.

В полумрака откривам издълбан в стената кръст, който много ми прилича на малтийски кръст. Нищо чудно оттук да са минавали и тамплиерите от Малтийския орден.

В по-ново време скалната църква край село Михалич, както и нейната посестрима в съседното Маточина, били използвани като складове за боеприпаси. Причината е, че се намират в размирна гранична зона, осеяна с бункери, траншеи, окопи и т.н..

В непосредствена близост до Айпандо видяхме изоставена траншея, издълбана в терена и скрита във високите треволяци. Но не посмяхме да отскочим до нея, заради сновящите наоколо защитнички с раздвоен език.

Вместо заключение:

Крепостта Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич са най-добре пазената тайна на българския Югоизток . Защото Сакар е загадъчна планина, пропита с поезия, белязана от историята. Опитах се да запечатам в спомените си този съвършен миг на хармония. И си обещах, че отново ще се завърна тук, на края на света, за да усетя полъха на вечността.

Вижте и още скални църкви в Източна България

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде как да стигндо ете скалните църкви и крепостта от Свиленград

The post Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич – чудесата на Сакар appeared first on Пътешествия без край.

Така че в една октомврийска събота решихме да отскочим до района, за да се докоснем до богатствата на малката община.

Как да стигнете до град Костенец и до курорта „Вили Костенец “

Да град Костенец стигнахме за малко повече от час . Намира се на 70 км. югоизточно  от София в полите на Рила планина. Градчето е чисто, спокойно, разполага с малък парк и няколко заведения за бързо хранене, но не блести с нищо особено.  А до курорта „Костенски вили“ стигахме след като прекосихме града, объркахме пътя и се върнахме обратно до правилното кръстовище след моста. Оттам продължихме около 8 км. на юг. Шосето  отвежда право във „Вили Костенец“ / виж картата долу / . Паркирате колата и се оглеждате за пътеката, която стига до водопада на Костенец.

Костенският водопад – местната  знаменитост

Курортът „Вили Костенец“ всъщност възниква в близост на симпатичния водопад на р. Чавча. До природната забележителност  се стига по красива пътека с дължина около 500 метра. Препоръчително е да посетите  водопада напролет, когато е по-пълноводен. Местните твърдят, че част от водите на река Чавча се каптират за ВЕЦ-а на язовир Белмекен и това е причината водопадът им да църцори така скромно… Висок е около 10 м. Скалите и естествените ниши около него са защитени от закона, както и редките растителни видове, които виреят наоколо.

В миналото, в непосредствена близост до каскадата, бликали топли минерални извори. Хората използвали това природно богатство, като изкопали в скалите минерална баня. Но при едно земетресение банята била унищожена, а изворите се изгубили. След време лечебната вода започнали да извира от две близки пуктнатини в скалите.

Костенският водопад е изходен пункт за няколко туристически маршрута в тази част на Рила планина. Един от тези маршрути следва поречието на р. Чавча и води до хижа Белмекен.

Спа и релакс до дупка в полите на Рила

„Вили Костенец“ е малък планински балнео курорт, който с нищо не отстъпва на водещите ни спа центрове. И тук попадаме на луксозни комплекси с открити и закрити минерални басейни. Както и на модерно оборудвани спа блокове, предлагащи всевъзможни процедури въз основа на местната лечебна вода. Характерно за нея е, че тя е с температура 46 – 73 °C и е слабо радиоактивна. Подходяща е за лечение на ставите, на периферната нервна система, както и на  гинекологични заболявания.

Напоследък тук никнат нови бази, предлагащи „от пиле мляко“ в областта на съвременното спа. А срещу 18 лв. можете цял ден да се цамбуркате в костенската лечебна вода. И да съчетавате полезното с приятното, като ползвате различните басейни, джакузита, пързалки и прочие водни атракции на един от тукашните спа центрове.  През уикендите мало и голямо пълни хотелите и спа блоковете на планинския курорт, така че е добре човек предварително да си направи резервация.

Кратка история на  курорта „Вили Костенец“

Този благословен кът на Рила се прославил още през 19 век с лековитите си води, здравословен климат и магнетични гледки. Сред населението лечебните извори, бликащи до водопада,  се подвизавали под името „Жежката вода”. В началото на 20-ти век  мястото се превръща в интелектуално средище. Тук се намирала вилата на литературния кръг „Мисъл“ на Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров . Те организирали различни сбирки и канели видни писатели като Елин Пелин, Ангел Каралийчев и др. Иван Вазов също обожавал това място. Както и Цар Борис III, който често отдъхвал тук.

През соца  „Вили Костенец“ са обявени за национален балнео курорт. Появяват се редица почивни станции и лечебници, за да потънат в забрава и разруха в първите години на „демокрацията“. В наши дни малкият рилски курорт е магнит за ценителите на спа удоволствията със сравнително ниските си цени и доброто обслужване.

За параклиса „Успение Богородично“

Районът около град Костенец изобилства със църкви и параклиси с интересна архитектура и история. Един от тях е параклисът  „Успение Богородично“.  Предполага се, че основите му са били положени върху останки от  християнска базилика от 5 век. Параклисът се намира близо до хотелите на „Вили Костенец“ само на 2 км. от Костенския водопад. Достъпен е както пеш, така и с автомобил. От параклиса се открива красива  гледка към рилските върхове и към сгушеното в подножието село Костенец.

Защо селото се казва Костенец ?

По време на турското робство населението на Костенец се укривало в крепостта около черквата. През 1372 многочислена турска войска обсадила това място. След продължителни сражения турците успели да превземат крепостта с измама. А през 1666 г. , при поредния опит за ислямизация на населението, църквата е разрушена, а селото –  избито до крак. По-късно костите на жертвите са погребани в масови гробове около църквата. Затова днес селото, градът и общината се казват Костенец /заради костите на избитите/

През 1997 г. на същото място е построен новият параклис с костница на загиналите тук българи. Параклисът е осветен лично от Негово светейшество Патриарх Максим.

Траянови врата – Ехо от хилядолетията

На връщане към София решаваме да се отбием и до прохода Траянови врата, за да се гмурнем още по-дълбоко в аналите на историята. Проходът е разположен на 15 км. от Костенец близо до автомагистрала „Тракия“.  Въпреки това няма пряк достъп до магистралата. До Траянови врата се стига по тясно и разбито шосе, което криволичи сред гънките на Средна гора / виж картата долу/

На върха на баира попадаме на паркинг и информационен център. А насреща се очертава силуетът на реставрираната крепост „Стенос“.  Първите писмени сведения за нея са от 3 век, но археолози установяват, че е построена върху селище от бронзовата и желязната епоха.

На това място през 986 г. Самуиловите войски разбиват византийските нашественици на император Василий II .

Обектът бе реставриран преди няколко години с евро средства по спорни критерии. Попадаме на поредната бутафорна възстановка на старинна крепост, която прилича повече на филмов декор или набързо сглобен макет за увеселителен парк. Въпреки това си струва човек да посети това място, защото е пропито с дух и история.  Входът за крепостта е 3 лв. за възрастни и 2 лв. за ученици и пенсионери. Екскурзоводската беседа е 3 лв.

Заключение:

На малко повече от час от София попаднахме сред фантастична природа, обагрена от краските на есента. Убедихме се, че община Костенец има какво да предложи на гостите си . Съжалихме, че не ни остана време да разгледаме занаятчийската работилница, както и бутиковата винарна в  близкото село Момин проход. Селото притежава лековити минерални извори с добри хотели. В село Долна баня пък имало ферма за щрауси. А в околностите видяхме табелка на голф клуб. Явно един ден не е достатъчен, за да опознаем всички богатства на тази малка, но толкова богата на забележителности община !

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Костенец – природа, история и релакс до дупка appeared first on Пътешествия без край.

 

  

  

 

 

Някои от тези маршрути са с продължителност 3-4 часа и по тях може да наблюдавате редки растения и лековити билки. Достъпни са и с колело.

 

 

 

 

  

The post Скалите край Белоградчик били място за отдих още през 14 век appeared first on Пътешествия без край.

Символ на сгушеното в полите на Рила село Белчин са минералните му басейни и старата баня от 1938 г. Лечебните свойства на белчинската вода и възможностите да разпуснеш в спортно–развлекателния център с единствената водна пързалка в околностите е чудесна причина да прекараш тук един уикенд, близо до Самоков и само 50–ина км от София. 

 

През Средновековието селото  било твърдина на християнската духовност и се е наричало Цари мали град.

Останките от едноименната крепост край днешен Белчин излязоха на бял свят благодарение на започналите през 2007г. археологически разкопки. С помощта на европейски фондове и съфинансиране от частния бизнес крепостта бе консервирана и превърната в лъскава туристическа атракция.

От 2013 г. посетителите на Белчин могат да се разхождат сред реконструираната някогашна военна крепост, основана през ІV век

 

Разкрити са три църкви, като две от тях са раннохристиянски.

По-наблюдателните посетители ще видят и следи от сгради по периферията на крепостната стена. Самата крепост е имала шест стражеви кули. В някои от тях археолозите попаднали на съдове за съхранение на зърно.

До обекта има атрактивен достъп – става дума за т.нар. фуникуляр

– вид влакче на релси, което отвежда туристите директно горе, на археологическите разкопки.  Въпросът е, че не винаги работи. Но до крепостта се стига и по живописна, макар и стръмничка пътека. Лично аз я изминах тичешката за 15-на мин. в най-проливния дъжд.

Наоколо са изградени  въжени и дървени съоръжения за радост на туристите. Има включително и на т. нар. атракцион, в който гостите се обучават на средновековни бойни техники сред иглолистните гори на Рила .

Близо до Цари мали град  е и наскоро реставрираната църква от XVII век „Св. Петка”. Била е изцяло разрушена с изключение на част от източната й стена. Но талантлив екип от реставратори и архитекти я възстановява едно към едно, връщайки към нов живот някогашното й великолепие. 

Сега „Св. Петка” е отново действащ храм.  

 

Църквата се оказла вторична спрямо един по-ранен храм от XIII–XIV век, който бил опожарен . 

На втория етаж има витрини с климатична инсталация, която съхранява по-голямата част от оригиналните икони на църквата, а останалите са монтирани в иконостаса с великолепна дърворезба.

В  близост е и историческият музей, разположен в къща, построена с частни дарения в типичния възрожденски стил. В него е изложена старопечатна литература, която се е съхранявала в църквата. А на втория етаж е етнографската част на музея с автентични стари носии, предмети, мебели и пр,, които показват бита на селото от XVIII до средата на XX век.

The post Чудото Цари мали град appeared first on Пътешествия без край.