1. Храм-кладенецът край село Гърло пази тайни на 3000 години

Като начало можете да отскочите до въпросния храм-кладенец –  една от най-загадъчните археологически структури по нашите земи. Намира се на около 50 км. от София и на 7 км. от Брезник. Предполага се, че  е от края на 12 в. пр. Хр. Някои смятат, че представлява древен слънчев календар , други – че е бил използван като астрономическа обсерватория.

Хипотезите са много, но едно е сигурно – ще останете удивени от инженерното майсторство, с което преди близо 3 хиляди години, е била изградена скритата в гората конструкция с отвор към необятното небе.  Обектът обаче не е лесен за откриване. Още информация за храм-кладенеца край Гърло ще откриете тук

2. Красивият язовир Красава 

Това е един от най-новите язовири в България. Той е частен и предлага чудесни условия за риболов, тъй като постоянно се зарибява със сом,  пъстърва, шаран и бял амур. За удоволствието да хвърлите въдица в чистите му води, трябва да заплатите такса, срещу която можете да ползвате и изградените шатри и пейки с маси. Намира се на 10-на км. от Брезник.

Но внимание ! Кадърът по-долу е от другия язовир Красава, който е разположен край село Гърло. Той е само за питейни нужди и е абсолютно забранен за риболов !

Имах възможност да го разгледам и да го снимам от язовирната стена, която се намира близо до местността с храм-кладенеца. Оттам се открива приятна гледка към водната шир.  До язовирната стена се стига пеш по асфалтиран път, който започва от края на село Гърло.

3. Брезник се гордее с множеството си църкви от различни епохи

В наши дни някои от тези старини тънат в забрава и единствено нащърбените им руини напомнят за някогашния им разцвет. Други са устояли на времето и историческите превратности.

Повече от 30 църкви и манастири са осеяли околностите на града. И около всеки от тях витае легенда за възход и разруха. Любопитното е, че голяма част от тези християнски светини са построени след падането на България под Османско владичество /14 в./.  По това време хората в по-отдалечените и изолирани населени места, успявали за заобиколят забраните на поробителя и да издигнат тихомълком своите православни храмове и манастири. Властите разрешили да се възстановяват стари църкви, но не и да се строят нови. Затова народът ги изграждал буквално за седмици, а после ги представял като старинни, все едно, че били там от незапомнени времена.

Кои са най-емблематичните християнски храмове в района на Брезник?

Средновековната църква „Св. Петка“ е известна като перлата на град Брезник. По време на Османското иго тя а е бил опожарена, но през 1811 г. е възстановена в целия й блясък. Достигналите до нас фрески са от 18 – 19 век. В двора има експозиция с артефакти от различни епоха, открити в околностите.

Църногорският манастир  е действащ и е сред най-популярните дестинации за религиозен туризъм. Намира се край село Гигинци и е основан още през 11 век. Известен е още като Гигинския ли Черногорския манастир. Бил е опожаряван и после възстановяван, а днес можете да се възхитите на старите му стенописи и да нощувате в някоя от ремонтираните за туристи монашески килии.
Вижте още : На крачка встрани от суматохата – Гигинският манастир

Билинската света обител „Св. Архангел Михаил“ е сред най-старите християнски светини , на които се натъкваме в района на град Брезник. Манастирът е основан  преди близо 1000 години. А през 14 век тук вече се простира голям манастирски комплекс с красиво изписана църква. Днес се е запазила само църквата с фреските, която се реставрира с идеята да бъдат превърната в туристически обект.
Вижте още :Истории за възход и разруха – Билинският манастир

Селската църква на Банище. През 17 – 18 век районът на Брезник бил притегателен център за водещи зографи и строители. Тук почти всяко село си има стара църква с интересни стенописи. Село Банище не прави изключение. Красиво изписаният му храм се кипри на малко възвишение в края на селото. Основан е по време на Втората Българска държава и е бил част от богат манастир. Подобно на останалите, и той е бил опожарен, но през 19 в. възкръсва, като феникс от пепелта, за да поддържа вярата жива.

4. Скрити в гората, земните пирамиди на Банище очакват своите откриватели

Край разположеното на около 70 км. от София село Банище се намира уникално природно творение, за което почти нищо не се знае. Местните му викат „Ровините“. Ще ги откриете на около километър от Банище, в малка, закътана в гората долинка. Въпросните земни пирамиди са били оформени преди 40 милиона години от слънцето, водата и вятъра. По мащаби те не могат да се сравняват с Мелнишките или със Стобските, но пък са не по-малко красиви! Истинска феерия!! А и нищо не може да се сравнява с гледките към живописните очертания на Краището отсреща.

За нашата разходка до това потайно кътче на българската природа вижте видеото :

5. Оброчища и каменни кръстове със загадъчни символи

Любителите на старините са очаровани от мистиката на каменните оброчища и тайнствените средновековни кръстове, свързани с присъствието на богомилите, катарите и тапмплиерите по тези земи. За жалост тези реликви от далечното минало , не са достатъчно проучени. Повечето представляват изсечен в камъка кръг, в който има кръст.

Според  изследователи някои от разпръснатите из целия район кръстове, били поставени от хората на мястото на разрушени от времето и най-вече от турците, стари християнски храмове. На път към храм-кладенеца, попаднахме на такива кръстове, разпилени в покрайнините на село Гърло. Местните наричат мястото „Конските гробища“. Ако някой знае нещо по въпроса, да ми пише.

6. Лечебният извор „Желязна вода“ – без аналог в България

Никъде другаде в България няма да откриете такъв минерален извор, от който да блика не бистра, а … мътно ръждива вода. Затова я наричат „Желязната вода“. И тя наистина е с вкус на желязо / и отвратителна за пиене/. Ала е изключително лечебна заради високото съдържание на желязо. Толкова лечебна, че по време на Втората световна война е била изнасяна с галони за немската армия, вероятно за да тонизира изтощените от недояждане и анемия войски, а през 1946 г. заради нея Брезник е обявен за курорт.  Днес от някогашния престижен балнеокурорт няма и помен, но хората продължават да ползват извора, за да лекуват болежките си. Желязната вода е идеална не само за анемия, но и за стомашно – чревни болести. Лекува също и екземи. Но не се препоръчва да се пие в големи количества без лекарско наблюдение.

Изворът се намира в Бърдото – приятна хълмиста местност близо до Брезник, която е лесно достъпна с автомобил благодарение на асфалтирания път. Лечебната кафеникава вода, мътна и с  неопределен мирис , блика от чучура на каменна чешма. Наоколо всичко е обагрено в ръждиво-оранжев цвят. Край чешмата, под сянката на свежа горичка, са обособени беседки и кътчета за отдих. Желязна вода е единствена по рода си в България.

7. Опознайте туристическите пътеки на Краището

Брезник е част от географската зона Краище, което включва няколко погранични планински планини. Районът е все още тера инкогнита за масовия туризъм и е съхранил красивата си природа.  В околностите на Брезник се разстилат полегатите била на Завалска планина. Тук повечето населени места са сгушени сред планинските ридове или в подножието на върхове с имена като Китка, Конски връх, Црънча, Острила и т.н..

Село Банище пък е притихнало в покрайнините на Ерулска планина, която се разгръща чак до Трън и околностите. Навсякъде има достъпни пътеки за разходки и съзерцание на красиви природни картинки. Струва си човек да отдели специално внимание на планините в района на Брезник. Това смятам да направя в най-близко време!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 7 идеи за приятни разходки край град Брезник appeared first on Пътешествия без край.

Веднъж изнесли се от потъналото в смог софийско поле, пред погледа ни изникват планински  върхове, накачулени със снежни шапки, които маркират границата със съседна Сърбия. В далечината се откроява връх Руй – първенецът на планината със своите 1705 м надморска височина.

Самотни, останали с по няколко жители селца, се кипрят сред красиви долини. Това е Краището – малко познато късче от България, но пълно с изненади!

А в центъра на тази пасторална картина, излязла сякаш от четката на ренесансов художник, се намира град Трън – административният център на третата по големина община в България.

Ето 7 причини да посетите град Трън и Крайщето

1. Централният площад на  един от най-бедните български градове грее

със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих.  Дори  църквата „Св. Никола”, построена някога върху разрушен от турците манастир, е прясно боядисана. Центърът е изцяло обновен и модернизиран със средства от еврофондовете .  Тук се намира скулптурата на майстор Гига. Нарамил е бичкия, а от пояса му стърчи тесла . Всъщност персонажът на Гига е нещо като събирателен образ на някогашните дюлгери. В миналото това било един от основните поминъци на трънчани.

2. Село Студен извор и музеят на киселото мляко

На 9 км. южно от  град Трън попадаме на село Студен извор – родината на киселото мляко и родното място на д-р Стамен Григоров – откривател на прословутата лактобацилус булгарикус – бактерията виновник за заквасването на млякото. По този повод в селото е открит музей на киселото мляко, който  проследява пътя на българското кисело мляко от пасището до търговската мрежа. В него е изложена и първата научна публикация на д-р Григоров за здравословния продукт, отпечатана в далечната 1905 г. на френски език.

Традиционният празник на киселото мляко в село Студен извор се  провежда всяко лятото. Участниците демонстрират как се… рисува с кисело мляко, каквото и да означава това!

3. Село Бусинци

Сред трънските  атракции е и село Бусинци, прославило се със своята керамика. Намира се на 3 км. от с. Студен извор. Някога хората тук били изкусни майстори на глината, с която сътворявали красиви и функционални предмети на бита.

Именно в такъв бусински керамичен съд в началото на 20 век д-р Стамен Григоров пренася киселото мляко в Женева, за да го подложи на научни изследвания. В центъра на селото попадаме на Музея на керамиката. В него се запознаваме с великолепни образци от известната бусинска керамична школа. Характерни за нея са цветовете – предимно зелено, медно и жълто. А орнаментите са най-вече растителни, като житни класове и пр.

Тук са изложени и различни модели стомни, сред които и „дяволската стомна”.

Тя е с 5 гърла, но само едно от тях е функционално. Някога на булките давали да пият от такава стомна и ако налучкали правилната дупка, значи ставали за невести. Повечето експонати са дело на видния бусински майстор Петър Гигов, който си отива от този свят, като отнася със себе си тайната на бусинската керамика.

Зад музея има автентична бусинска къща с характерните грънци и пещ за изпичане на съдове

За паленето й се използвали само сухи дървета, защото ако мокро дърво попадне, цялата продукция се пука и става негодна. В къщата има и две грънчарски колела, както и типични бусински керамични съдове. Посетителите разглеждат уникалната колекция от грънци и научават, че в миналото във всяка къща се е въртяло грънчарско колело.

4. Скалният параклис „Св. Петка“

Краището и най-вече околностите на град Трън изобилстват с малки параклиси, изоставени църкви и стари манастири, които таят неподозирани съкровища. Но най-известното свещено място в района е скалният параклис „Св. Петка“.

Предполага се, че именно тук, през Х век християнската мъченица Света Петка намерила подслон, докато бягала от преследвачите си. Според легендата един ден, тя тъкмо изпекла вкусна питка и чула войниците да наближават. Света Петка начаса се изнизала през един отвор на скалата и избягала. Но оставила  отпечатъци от стъпалото и ръката си върху камъка, които и до днес имат чудодейна сила.  Междувременно преследвачите влезли в пещерата и се опитали да си отчупят от погачата, но тя тутакси се превърнала в … камък. Вкаменената питка още е там, в пещерата, а ако долепите длан до нея, ще получите изцеление.

Местните са убедени, че в малкия параклис се случват чудеса. Достатъчно е да запалиш свещичка и да се помолиш на светицата, считана за покровителка на трънчани. Освен това  по карстовите стени на параклиса  се стича влага.  Според поверието това са сълзите на Света Петка. Капчиците се събират в съдове и се раздават на вярващите за изцеление и надежда. Параклисът се намира в покрайнините на град Трън.В подножието му има удобен паркинг.

5. Ждрелото на река Ерма

А какво да кажем за дивата природа, благословила този крайграничен кът със спиращи дъха пейзажи? Ако изкачите вр. Руй на 1705 м. пред вас, като на длан, ще се ширне цялото Знеполе – най-равната територия на Краището

В Краището се намира красивото ждрело на река Ерма. Преди години тук бе изградена екопътека, но в момента тя не е никак в добро състояние и изисква подходяща туристическа екипировка, за да бъде обходена. По нея се редуват спокойни равни крайречни участъци със стръмни места и страховити, но будещи любопитство скални цепнатини. Скалите на ждрелото се издигат на 200 м височина.  Оттук може да направите прекрасен маршрут и да  стигнето до граничното село Трънска Банкя на самата граница със Сърбия. Обясниха ни, че граничната бразда преминава през една местна къща

6. Демонстрационен пункт за култивирани билки,

В него се отглежда разсад на над 20 вида  растения, виреещи в района. Пунктът се намира близо до ждрелото на река Ерма, в самото начало на черния път отклоняващ се към тунела и махала Богойна.

Представлява малка стая с описания на типични за този край треви, както и пакетчета с изсушени билки. На място може да си купите пресни билки или разсад, както и интересни книги на тема билкарство. За жалост пунктът не е постоянно отворен, но е посочен телефон на който да се обадите. А иначе напролет цялото Краище се превръща в райска градина с ароматни треви, пъстри горски цветя, гъби и други дарове на природата.

7. Трънският диалект

Трънчани са известни най-вече с уникалния си, напълно неразбираем диалект, превърнал се в нещо като местната туристическа закачка.

Попиташ ли ги какво е най-специфичното за тях, отговорът най-често е „Ами нашият говор, разбира се“ и веднага започват да редят разни техни си приказки. Така научаваме, че „Синочка едомо качемак с жмърци“ на книжовен български означавало „Снощи ядохме качамак с пръжки”.

А най-краткото българско изречение било „Я ю яя“, което от трънски се превеждало като „Аз яздя кобилката“. Но на въпроса дали има конна база наоколо, следва отговорът „Е нема“. 

На път за Трън можете да видите още Храм-кладенеца на село Гърло – загадка на 3000 години

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post  7 причини да посетите град Трън и Краището appeared first on Пътешествия без край.

За светата обител бях чела, че дълги години е била безстопанствена, че безценните й стенописи се рушат, но в момента се реставрират и че общината възнамерява да облагороди района, за да привлича туристи.  Така че реших да побързам да разгледам това дивно местенце, пропито с духовност и покой, преди и то да бъде обезличено от хорска суета и амбиции .

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия
/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Историята на Билинския манастир

Преди близо хиляда години край днешното село Билинци били поставени основите на манастир от някой си болярин Милутин. Към 14 век тук вече се разпростирал голям манастирски комплекс, състоящ се от църква, жилищни сгради, стопански постройки и отбранителна кула. За това свидетелстват археологически останки в двора на манастира.  В наши дни само църквата е оцеляла, всичко останало е рухнало.

А иначе първите писмени сведения за съществуването на Билинския манастир са от 16 в.,  когато към него е действало килийно училище. В продължение на почти 3 века тук се обучавали деца на четмо и писмо, а обителта била водещ просветен център в района, като монасите поддържали контакти с манастири от Русия и Атон.

Както при повечето ни храмове, ценното в Билинския манастир  не е архитектурата, а стенописите. Те са изключително живи и въздействащи.  Повечето датират от 16 и 17 век и изобразяват светци и библейски сцени.

Предполага се, че в обителта е отсядал Васил Левски. Преди години в нея било запазено расото на Дякона, както и предмети на монасите, но всичко е заграбено. „Свети Архангел Михаил“ за последно е обновен през 1855 г. , след което бавно започва да запада. Светата обител е изоставена окончателно през 70-те години на 20-ти век, като в даден момент църквичката й била превърната в обор за овце…

Скандалът и какво се случи след това

Преди 7-8 години в полуразрушения манастир без ток и вода се заселил монах с две млади жени, решили да посветят живота си на молитви и богоугодни дела. Те спали в рухналите постройки,  осветявали се със свещи,  вода черпели от близката рекичка, а с какво се хранили – не е ясно. В селото се шушукало, че монахът се разхождал напред-назад с метал-детектор. Вероятно в търсене на съкровище или някакво имане в района.

Междувременно и обитателките на рушащия се манастир не се помайвали. Водени от въображение и творчески импулси, жениците запретнали ръкави и се захванали да „реставрират“ безценните стенописи. Така под четката им изплувал фантастичен свят, населен със светци, кой от кого по-неразпознаваем и странен.  Наслоените върху оригиналните фрески картини наподобявали илюстрации на детска приказка.

Веднъж случайни туристи попаднали в църквата и хубаво нащракали с фотоапаратите си нестандартните творения, след което ги изпратили на Регионалния исторически музей в  Перник. Последвал скандал, проверки, изгонване на обитателите и окончателното обезлюдяване на манастира.

Хората от Билинци се възмущават, че на практика през последните 30 години  манастирът, който е под юрисдикцията на Светия синод, е бил оставен да се руши. При това не само от природните стихии, а най-вече от безхаберие и недобросъвестни стопани…

В момента за Билинския манастир, или по-точно за оцелялата му църква, отговаря лично игуменът на съседния Църногорски манастир. Той държи ключа от църквата и наглежда ремонтните работи. Да, защото от лятото на 2017, със средства от европроект,  започна ремонт. Той ще приключи през 2019 г. , когато църквата ще отвори врати за посетители.

Как да стигнете до Билинския манастир

Билинският манастир се намира край село Билинци на 66 км. от София. След като отминете град Брезник и влезете в с. Билинци паркирайте колата на края на селото.  Манастирът е разположен в живописна местност на около 25 мин. пеш от най-крайните къщи на Билинци. До него се стига по удобен черен път.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post История за възход и разруха – Билинският манастир appeared first on Пътешествия без край.