За съжаление музеят е разположен в околностите на Дорково и туристите просто подминават селото.

И така пропускат да се запознаят с друга, не по-малко интересна забележителност – църквата  „Св. Пророк Илия„-  една от най-големите в тази част на Родопите.

Изумителното е, че за този великолепен, издигнат в центъра на скромното родопско селце християнски храм с чудни стенописи, не се знае почти нищо! Местните твърдят, че е умаленото копие на столичния катедрален храм Александър Невски, но аз лично не успях да открия информация кога е построен, кой го е проектирал и пр.

Затова пък нощно време „Св. Пророк Илия“  се осветява с прожектори по подобие на далеч по-известния и оживен негов столичен прототип, озарявайки с мистичната си красота потъналия в мрак и тишина селски мегдан.

Край  съседното село Костандово има чудесен открит плувен басейн с бистра топла минерална вода, който кипи от оживление през летните месеци

А буквално на метри от мини-туристическия комплекс е гарата на теснолинейката, която  пък предлага пътешествие назад във времето / виж публикацията: БДЖ емоции с теснолинейката Септември – Добринище

Костандово е известно и със своя цех за ръчно тъкани килими. Тук, по стари технологии,  се създават уникални произведения на изкуството. Килимите се тъкат по поръчка и се изнасят в чужбина, предимно за Великобритания и САЩ.

Достатъчно е да споменем, че с килим от Костандово с впечатляващата площ от 100 кв. м. е застлана главната зала на лятната резиденция “Osborne House” на кралица Виктория. Килими от Костандово красят и замъка Алнуик, в който е заснета част от филма “Хари Потър“,  музея “Алберт” във Виена и пр. и пр.

Кацнала на един от планинските ридове, обрулена от ветровете и превратностите на вековете, до нас е достигнала внушителната средновековна крепост Цепина. 

В  миналото тя била известна като „столицата на Родопите“. Добре съхранените й зидове са разпръснати на висок конусовиден връх.  Някога на това място се издигал красив замък, обграден отвсякъде от високи стени. В сегашния си вид крепостта датира от 11 век. Твърдината била дом на Алексий Слав – племенник на цар Калоян (1197 – 1207 г.).

Деспот Слав владеел Родопите, а замъкът му бил непревземаем поради добре охраняваните си стени и местоположение. И една интересна подробност : по време на деспота тази част на Родопа се наричала  Славиеви гори.

На територията на Цепина са открити останките и на три църкви.

През 1979 г. руски византолог пристига тук, за да проучва крепостта. Сред развалините на една от църквите той открива уникален мраморен релеф на апостолите Петър и Павел и си го отнася необезпокояван у дома . Сега безценният артефакт е изложен в Ермитажа в Санкт Петербург.

А иначе Цепина  е една от последните български крепости, които падат под турско робство. Въпреки, че  попада под обсада, жителите й се предават чак след 9 месеца поради липса на провизии.  В историята на крепостта има и френска следа, пропита с драматизъм и лирика. А тя е следната:

"През  1206 г. Алексий Слав се жени  за едва 13 -годишната Маргарет-Изабел - дъщеря на латинския император Хенрих. Сватбата се състояла в престолния  Константинопол, след което невръстната младоженка заминала с чичо си и една придворна за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата го посрещнала  майката на Алексий Слав - Тамара. Момичето погледнало с тъга крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го:

- Боже мой, тук сигурно ще бъде моят гроб!

Тамара, (нямаща понятие от френски) приела думите на Маргарет-Изабел за благословия и отговорила:- Амин, дай Боже!
Младата французойка прекарвала по-голямата част от времето си, бродейки из съседните гори, посещавала близкия връх Къркърия, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове плачейки. След няколко месеца Маргарет-Изабел се разболяла от мъка и самота и по-малко от  година след сватбата починала. По нейно желание била погребана на съседния връх, та при изгрев слънце първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб. Скоро след това Алексий Слав преместил соята резиденция в Мелник.“

Но дотук  с тъжните притчи и легенди. Мястото наистина е въздействащо. Струва си да отделиш половин ден, за да се разходиш до крепостта по живописната пътека.  От нея се откриват неповторими гледки към околните родопски ридове.

Наблизо се намира и язовир Батак, както и самият град Батак – една светиня, която всеки българин трябва да посети. Но за него – в някоя друга публикация!

The post За Дорково, крепостта Цепина и тъжната участ на една френска принцеса   appeared first on Пътешествия без край.