Ето 7 идеи за патриотични екскурзии до места, свързани със свободата на България

Батак – България помни

Батак е пропит с памет и … тъга.  До ден днешен в града отеква споменът за масовите убийства, случили се преди 148 години в тази част на Западните Родопи. Досещате се – става дума за баташкото клане. На зловещия 30 април 1876 г. Батак е нападнат от башибозуци, водени от Ахмед ага Барутанлията. В продължение на три дни турците систематично изтребват до крак българското население, включително децата, старците и жените. Повече от 5 000 невинни души намират смъртта си, а градът е почти изцяло изпепелен.

Днес, Батак е символ на героизъм и мъченичество. За трагичните събития напомнят и множеството паметници, музеи и църкви. И няма как посещението на града да не „ви хване за гърлото“, колкото и клиширан да звучи този израз, защото точно това е усещането, което ви връхлита, когато прекрачите прага на църквата – костница „Света Неделя“.

По време на кланетата в черквата са потърсили убежище около 2 хиляди души, предимно деца, жени и старци. Но всичките са били избити от турците. След Освобождението костите на загиналите се съхраняват в специална костница в църквата. В наши дни дори самото споменаване на Батак навява много силни емоции в повечето ни сънародници. Въпреки това, смятам че всеки българин трябва да посети града, за да отдаде почит на жертвите и да помни историята. Освен това не е задължително да чакате 3 март, за да го включите в списъка си на патриотични екскурзии.

Национален музей-параход „Радецки“- по стъпките на Ботевата чета

На брега на Дунав край Козлодуй е закотвен легендарният параход „Радецки“. През една майска нощ на 1876 г. , преоблечени като градинари, Христо Ботев и неговите четници се качват на борда на австро-унгарския пътнически параход от румънския бряг и буквално го превземат, като заставят екипажа да свали въстаниците на българския бряг. Това е първото в човешката история отвличане на обществено транспортно средство с политически цели и предизвиква възторжените отзиви на тогавашните Западни медии.

Целта на Ботев е да вдигне българите на крак срещу османския поробител. Но поетът-революционер не получава очакваната подкрепа и заедно с четниците си намира своята трагична гибел във врачанския Балкан. Днес „Радецки“  е превърнат в уникален плаващ музей на българското национално освободително движение. Но внимание, това не е автентичният кораб „Радецки“. Оригиналът бил унищожен от собствениците му през 1924г.. Неговото стопроцентово копие, построено с дарения на 1 200 000 деца от цяла България, отваря врати като музей през 1966г. Експозицията е скромна и представя делото на Христо Ботев и злощастната съдба на неговата чета. 

Копривщица –  огнище на българското Възраждане

Копривщица – един от най-красивите български градове се свързва неминуемо с българското Възраждане и с някои от най-ярките ни просветители и радетели за национална независимост.

Това е един от малкото български градове, които са запазени в автентичния им вид от преди Априлското въстание. Причината – за разлика от повечето населени места, бунтовна Копривщица не е бил опожарена по време на въстанието. Когато турците нападат града и заплашват да го изпепелят и да избият до крак населението, копривщенските големци събират пари и откупуват живота на жителите му.

Днес се гордеем с това българско архитектурно бижу, пропито с история. С един билет можете за няколко часа да посетите седемте къщи-музея на видни копривщенци от 19 век. Градът е неотменна дестинация за любителите на патриотични екскурзии. Можете да разнообразите посещението си на Копривщица с допълни атракции като разходка с магарешка каручка, курсове по пласти и кене в Лютовата къща, конни преходи сред гънките на Средна гора и разбира се, с неустоимата местна кухня.

Вижте още : 7 причини да посетите Копривщица

Плевенската епопея – битката, която промени хода на историята

Петмесечните боеве при град Плевен в хода на Руско-турската война завършват с капитулацията на Осман паша на 10 декември 1877-ма. И точно тази съдбовна битката променя хода на войната. Свободата започва от Плевен, твърдят жителите на историческия град.

На самото бойно поле, в т.нар. Скобелевия парк-музей, разположен в рамките на днешния град,  е построена Панорамата „Плевенска епопея 1877 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението. Внушителният паметник е с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика.  Веднъж прекрачили прага му, пред погледа оживяват едни от най ожесточените сражения за свободата на България. Диорамите и огромните панорамни платна са толкова реалистични, че човек има чувството, че е се е телепортирал назад във времето и е попаднал на бойното поле.

Паметникът на Връх Шипка – символ на националната ни независимост

Това, разбира се, е най-посещаваната българска светиня на 3 март ! Величествената му осанка се издига на вр. „Св.Никола“ в сърцето на Стара планина. Тук, през месец август 1877 г. се разиграват най-драматичните сражения на Руско-турската освободителна война.

Рамо до рамо с многохилядната руска армия, за свободата на отечеството ни се сражават 6 хиляди български опълченци, 2 хиляди украинци, а също така поляци и финландци. Подвигът им е увековечен в Паметника на Свободата. Построен е с даренията на българския народ и е открит е през август 1934 г. Монументът е висок 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. Израснал сякаш от скалната гръд на Балкана, той олицетворява непреходния човешки стремеж към свобода и независимост.

Вижте още: Шипка, върхът който всеки българин трябва да покори

Панагюрище – ехо от едно героично минало

Средногорският град и до днес пази възрожденския си дух. Тук на 20 април е било обявено преждевременно началото на Априлското въстание, което по принцип било насрочено за 1 май. В продължение на 10 паметни дни, Панагюрище бил столица на България. Но на 30 април, след героична 10-дневна битка , градът пада под ударите на турската войска, която избива доста народ и опожарява над 500 къщи. В наши дни са оцелели някои ценни паметници на културата от онези славни времена. Сред тях са къщата на легендарната Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня, Тутевата къща, където с възгласите „Бунт! На оръжие!“ е поставено началото на въстанието и други.

Част от тези къщи са превърнати в музеи и са отворени за посещение. Струва си да се отбиете в етнографския музей на Панагюрище, който се помещава в Дудековата къща. На 30 април, когато турците  нахлуват в града, в нея се укриват десетки жени, старци и деца. За да запази живота им и да не попадне жив в ръцете на турците, революционерът Петър Щърбанов се самоубива. Последните му думи са „Моята е свършена вече… важното е, че България ще живее“.

Можете да комбинирате посещението на тези къщи-светини с разглеждане на перфектното копие на прословутото Панагюрско златно съкровище в местния исторически музей. То е от 6 кг чисто злато в мащаб 1:1 и само специалисти го различават от оригинала, изложен в НИМ-София.

Карлово – домът на Васил Левски

Апостолът на свободата е роден в Карлово, което автоматично превръща подбалканския град в българска светиня. Неговият роден дом и превърнат музеен комплекс. Къщата  е едноетажна с две стаи и със зимник, килер и скривалище на приземието. До нея е прилепна и малка работилничка.

Скромната постройка. е ремонтирана и отворена за посещение в средата на 20-ти век. Възстановен е и дворът с калдъръмената пътечка, старата чешма и каменният дувар. Музейната експозиция е скромна – тя съдържа вещи, снимки и документи свързани с живота на Васил Левски, на семейството му и неговите съратниците за национална независимост. Днес всеки може да посети това свято място, да надникне в малките стаички с дървени долапи и трикраки столчета, където Апостолът е прекарал първите си години и да се пренесе в размирната епоха на национално освободителното ни движение.

Вместо заключение :

Не е задължително да чакате Националния празник 3 март, за да посетите българските светини, свързани с отстояването на нашата свобода и независимост. Подобни патриотични екскурзии са начин да поддържаме жива паметта за делото и саможертвата на нашите възрожденци и революционери,  благодарение на които днес живеем в демократична и нормална  европейска държава !

The post 7  идеи за патриотични екскурзии, свързани с непреклонния български дух appeared first on Пътешествия без край.

От стари селища, разпръснати по стръмния бряг, скални църкви и антични крепости, до потънали в зеленина острови и закътани пясъчни плажове – българското поречие на Дунав е идеалната дестинация за хора с приключенски дух и „широко отворени очи“.

Гледайте видео репортажа

В края на лятото решихме да прекараме 3 незабравими дни, като пропътувахме отрязъка от Видин до Никопол следвайки пътя край Дунав. За видяното и преживяното – вижте в моя видеоразказ или продължете надолу в текста.

Няколко любопитни щриха за тихия бял Дунав

Траките нарекли реката Истрос /предполага се, че произхожда от глагола „струя“/. Древните гърци пък вярвали, че е брат на Нил.  Дунав – втората по дължина река в Европа  /след Волга/ пресича 9 държави и 4 столици. Разстоянието , което тя изминава на територията на България от устието на р. Тимок до град Силистра, е 471 км. Тези плодородни земи са били заселени от дълбока древност.

В античността т.нар. Дунавски лимес е очертавал външната граница на Римската империя. Затова днес цялото ни поречие е осеяно със следи от фортификационни съоръжения. Част от тях са били използвани от българската държава през средновековието, а по- късно и от османския нашественик. Така че целият район изобилства с исторически паметници от различни епохи, както и със следи от решителни за съдбините ни битки.

^{Гостуваме на крайдунавските села Сребърна и Гиген , където ви срещам със стопаните на прекрасни старинни къщи за гости, реставрирни и подредени като етнографски музеи.}

Видин – дунавски град с европейски облик

Резервирах нощувка в малък хотел край Дунав в центъра на Видин . Останахме очаровани от града.  Излъсканият център с приятната пешеходна алея, която стига до реката,  множеството ретро фенери, зелената крайбрежна градина, приятните заведения, чистотата и усмихнатите лица на хората, промениха представите ми за бедния северозападен град, захвърлен накрая на Европа. Нищо подобно !

Явно през последните години Видин е направил огромна крачка напред с помощта на еврофондове, в което лошо няма! А туристите определено има как да се забавляват и какво да видят тук. Струва си да разгледате градските музеи, крепостната порта Пазар капия в центъра, къщата с куклите и руините на  Синагогата. В града се организират полети с балон, разходки с лодки по поречието и пр. Освен това оттук минава трансевропейския маршрут ЕвроВело 6 , т.е. има добри възможности и за велопреходи.
Разбира се, и ние отделихме специално внимание на емблемата на Видин –

крепостта Баба Вида

Един от най-добре запазените ни средновековни замъци е издигнат на най-големия завой на р. Дунав на мястото на  римската крепост Бонония. Настоящият й облик е от времето на цар Иван Срацимир през 14 век. В наши дни Баба Вида е сцена на зрелищни възстановки. Тук има летен театър, изложбена площ, а отскоро крепостта е домакин и на исторически куест игри. Да не говорим за приятната гледка към реката!

Античният град-крепост Рациария край село Арчар

Не очаквайте указателни табелки за културно-историческите обекти в тази част на поречието. Всичко става с питане. Така стигнахме и до Рациария.  Някога тук се издигала  бляскавата столица на римската провинция Крайбрежна Дакия. Днес руините й са разпилени в околностите на село Арчар. Основан е през I – ви век като пристанищен град. През  V век градът е превзет и опожарен от хуните, но през 5 век е построен отново.

В развалините археолози попадат на уникална находка – съкровище със златни накити с изящна изработка от III до V век.  Градът край Дунав продължава да се проучва, като  част от находките му са консервирани, т.е. опаковани в найлони. Въпреки това иманярите от години върлуват тук, ровейки като термити сред руините му . И една любопитна подробност : според експерти до 90 процента от античните монети, продавани по аукционите в света, са от България, а почти половината от тях са изровени от руините на  Рациария. Жалко!

Корабът „Радецки“ ви очаква на козлодуйския бряг

Той  достолепно се клатушка на козлодуйския бряг, където на 17 май 1876 г. акостира отвлеченият от Ботев австрийски параход. Развълнувани, бунтовниците коленичат, целуват българската земя и се отправят към Врачанския балкан, а „Радецки“ се превръща в символ на гордия български дух. Само че днешният кораб не е автентичният параход, влезнал в аналите на историята ни, а неговото копие.

През 60-те години на 20 век с даренията на над 1 милион български дечица, се построява възстановка на „Радецки“. Днес, в салона първа класа, се съхраняват някои ценни реликви от Ботев. Понякога корабът прави кратки преходи до близките населени места за развлечение на туристите.

Но да си призная … не успях да усетя полъха от миналото. Днешният „Радецки“  с нищо не се отличава на съвременните туристически увеселителни корабчета, липсва ми патината на времето… Иначе около копието на „Радецки“ е обособен чуден просторен крайречен парк с възможности за пикник и разходки.

 Оряхово – най-високият бряг на българското поречие и крепостта „Камъка“

За разлика от румънския бряг, нашият е висок, а част от селищата ни са разположени амфитеатрално на 100 – 150 м. над тихите речни води. В района на град Оряхово брегът достига най-високата си точка – 226 м. Самият град, с разпилените по склоновете къщи и виещите се нагоре-надолу улички, предлага чудни гледки към синята лента на Дунава. Централният площад е наскоро ремонтиран, а някои от къщите по нещо ми напомнят на … Португалия.

Основната туристическа забележителност на Оряхово, обаче е неговата стара крепост „Камъка“, увенчала едно от възвишенията край Дунав. Строена е през 9 век, като част от отбранителната система на Първата българска държава. Била е разрушена от турците, после – възстановена, а през 1395 е временно превзета не от кого да е, а от небезизвестния граф Влад Цепеш, прототипът на Дракула !!!!  В непосредствена близост се намират още едни руини – тези на ресторант от соца, от който са останали само скелето и бетонените отливки.

От „Камъка“ се открива километрична панорама към Дунава и към един остров, който не е ясно как се казва…

 Селски туризъм в село Гиген

Исках да отседна в някое селце на брега на Дунав, но се оказа, че в района семейните хотели са рядкост. Дълго се рових в интернет докато накрая открих някаква къща в невзрачно село, за което не бях и чувала. Село Гиген се намира близо до устието на река Искър. Пътят е ремонтиран, а повечето къщи са добре поддържани, навсякъде е чисто и спретнато. Селцето дори си има 2 магазина за хранителни стоки, та и ресторант дори!

А къщата за гости ? Тя се оказа приказно кътче за почивка!  С потъналия в цветя селски двор под сянката на асмата, зеленчуковата градина, курника с кокошки и гъски, работилничката със инструменти от преди 100 години. Собственикът, чичко Величко, обича все нещо да майстори. Сега се е захванал с някаква над 100 годишна рибарска лодка – иска да я поправи, за да я показва на гостите си.

Гордостта на чичко Величко е частният етнографски музей, който е заформил в двора на къщата си. В продължение на години той събира стари носии, бакърени съдове, шевни машини, тъкани и всякакви предмети от бита от близките дунавски села. Сега тези реликви оживяват в пъстра експозиция.

Да хапнеш вкусни домашни гозби на чист въздух с домашна ракийка и после да заспиш като къпано бебе в уютната селска къща. На сутринта не ни се тръгваше от Гиген !

 Улпия Ескус, великолепният !

Гиген си има уникална забележителност, с която се гордее – Улпия Ескус или градът на Улпий Траян на Искър – Ескус.

Основан през I век, той процъфтява с внушителните си сгради, украсени целите със зелен мрамор, докаран чак от Бреша /на територията на днешна Италия/ и с бели изваяни колони. Днес руините му са разпилени на по-малко от 2 км. от Гиген, близо до устието на р. Искър и далеч от туристическите погледи.

Според археолозите 85 процента от оригиналните камъни на повечето сгради са тук и могат да бъдат възстановени. Дори имало такава идея, но едва ли скоро ще се осъществи. Докато се разхождахме сред останките бяхме силно впечатлени от тяхната мащабност и от изящните архитектурни фрагменти.

Разхвърлените от времето и земетресенията конзоли и капители свидетелстват за пищната украса на сградите. Това било един от най-красивите и богати градове на римската провинция Мизия. По времето на император Константин Велики /4 век/ тук бил построен и удобен мост през Дунава. Ала в края на 6 в. авари и славяни превземат Улпия Ескус и напълно го сриват до земята.

 Да посрещнеш залеза в село Байкал

Дунав предлага закътани местенца с изглед към тихите му води и дивия румънски бряг отсреща. Като например село Байкал, кацнало върху плавните крайбрежни възвишения. Няколко рибарски лодки се клатушкаха на селското пристанище,  докато денят бавно се оттегляше зад равнините на отсрещна Румъния.

Изведнъж всичко притихна, речните води пламнаха в охра и червено. Докато тичах нагоре надолу с фотоапарата, в стремежа  да уловя най-красивия миг, стигнах до т.нар. паметник на Септемврийци, кацнал на малко възвишение.  Чудесно местенце да изпратиш наситения с красиви спомени ден!

Село Байкал си има рибарска хижа-ресторант в тиролски архитектурен стил, 2-3 туристически бунгала, които ми се сториха сносни, както и нелеп хотел, строен – недостроен и залостен, курдисан до самото пристанище. С други думи – тук местните яко са решили туризъм да развиват.

Най-панорамната гледка – село Сомовит

Нашият домакин в село Гиген ни посъветва да се отбием в близкото село Сомовит, от което се открива 180 – градусова гледка към Дунав. Речено сторено.  На влизане в селото попитахме един местен как да стигнем до най-високата панорамна точка. „Вървете след мен, ще ви заведа“ , каза той и яхна моторетката си. Слез 3 минути се озовахме на малко възвишение край пътя, от където пред нас, като на длан, се ширна Дунав, обрамчен от пустеещите брегове, от едната страна, и българския хълмист терен с накацалите по него къщурки – от другата.

А що се отнася до името на село Сомовит, с него е свързано следното предание.  В миналото местните обичали да ловят риба в река Вит /която се влива в Дунав край селото/. И се прославили с улова си на огромни сомове, които продавали из цялата страна. От там произлязло и името на село Сомовит. Иначе, подобно на всички населени места край Дунав, и Сомовит е с древна история. Според археолозите има свидетелства за човешко присъствие още от 3-4 в. пр. Хр.

Никопол или началото на края

В ранната септемврийска утрин посетихме захвърления на ръба на България невзрачен градец.  Докато се шляехме безцелно и разпитвахме как да стигнем до Калето, жена на средна възраст плахо се доближи с думите: „Благодаря ви, че се интересувате от нас! “.  Че то явно Никопол отдавна е забравен от света, а май и от… Бога! За някогашния процъвтяващ град, разположен амфитеатрално край Дунав, рядко се споменава в медиите ни, а и туристите го заобикалят. Напълно неоснователно ! Защото Никопол е град с богата история, освен това притежава някакъв … меланхоличен чар.

Най-малкият ни крайдунавски град е със славно минало и … тъжно настояще. Основан е още от римляните, а през 1059 г. получава името Никополис – град на победите. По време на т.нар. Османско владичество е един от най-важните военно-административни центрове по течението на Дунав. При соца е активен пристанищен град с бурен културен и икономически живот. Ала в наши дни няма и помен от всичко това…

Отправихме се към емблемата му – Никополската крепост

В края на 14 век тя се превръща в сцена на отчаяната и храбра съпротива срещу османските завоеватели. Тук цар Иван Шишман прекарва последните си дни преди да бъде заловен и посечен от турците. Всъщност Никополската крепост е едно от последните късчета свободна българска земя, преди България окончателно да падне под турски ботуш. Днес тази светиня е забравена. От нея са оцелели няколко буренясали камъка, реставрирани с помощта на еврофондове. Най-добре запазената част от крепостта е огромната старинна порта, но тя е от по-късен период. Крепостта е затворена за туристите, но ние успяхме да избутаме тежката порта и да се изкачим на върха, от който се вижда отсрещния румънски град Ту̀рну Мъгурѐле.

 Скалната църква „Свети Стефан“ – най-добре пазената тайна на дунавското ни поречие

Има още една причина да посетите град Никопол. Това е скалната църква „Свети Стефан“, разположена край Дунав едва на километър  от града. И това място е забравено дори от местните хора. Църквата е изсечена в отвесните варовикови скали високо над брега.

Движейки се между скалните отвеси и водата  изведнъж незнайно защо, в спомените ми изплува последната доста злокобна сцена от филма „Планетата на маймуните“ /1968г./, където главните герои, подгонени от горилите, попаднаха в затрупаните от атомен взрив останки на Ню Йорк на брега на океана. Същото апокалиптично усещане те обзема,  докато се шляеш по пустеещия бряг на фона на отсрещните индустриални структури на румънския град Турну Магуреле …

До самите скални ниши стигнахме по стръмна, хлъзгава и необезопасена пътека. Толкова варовик има в тези скали, че побеляхме, като оваляни в тебешир !  Но си струваше усилията и риска. Отгоре, през скалните отвори, ни посрещна синята усмивка на Дунава. Предполага се, че църквата е от 3-4 век – това са първите векове на християнството. Според преданията апостол Андрей, един от Христовите ученици, е служил в тази скална църква по пътя си към Черно море.

През 10 – 11 век „Свети Стефан“ става част от голям манастирски комплекс,  но от него нищо не е останало. И въобще – почти нищо не се знае за това място. Жалко!

 Вместо заключение:

През цялото време докато се движехме край Дунав по пътя, свързващ Видин с Никопол , си задавах един въпрос. Защо ние българите не умеем да ценим своите богатства ? Хилядолетия наред реката е била търговски коридор и проводник на различни културни влияния от Запада. Целият ни бряг е осеян със следи от антични крепости и разкошни римски градове, пропит е с история и предания, природата и гледките към реката са смайващи ! Да не говорим за ремонтирания асфалтов път, свързващ населените места. Само на няколко места попаднахме на разбита пътна настилка.  Красивата архитектура на старите сгради, военните паметници, чистосърдечността на хората, местната кухня … всичко това придава особен колорит на този недокоснат от масовия туризъм край – чудесна дестинация за приключенци и хора в търсене на автентични преживявания.

Вижте още : Пътешествия по бреговете на Дунав 

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол appeared first on Пътешествия без край.