СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ разговаряме с доц. д-р Смилена Смилкова, председател на читалище „Извор 1882“ в село Медвен, за духа на това магично кътче. Ще разберете и защо Медвен заема толкова специално място в българската история и култура.

Ако не ви се слуша, продължете надолу.

Какво да видим и преживеем в Медвен

Селото се намира в Източните склонове на Стара планина, на около 40 км. от гр. Сливен. Разходете из селските улички, пропити с романтика. Обърнете внимание на каменните зидове и на старите къщи с дървени чардаци, нашепващи спомени за някогашните им обитатели.

Тук всяка втора къща е паметник на културата, въпреки че селото не е обявено за архитектурен резерват. На площада ще ви посрещне паметникът на Захарий Стоянов. Българският революционер и публицист е роден именно в Медвен през 1850 г. Селото има музей, посветен на най-видния си син. Ще научите любопитни подробности за живота му, ще видите неговите лични вещи, старинни мебели и ще се върнете назад във времето.

Медвен си има красива природна забележителност – водопадът „Сини вир“. Разположен е в сенчеста широколистна горичка на не повече от 2 км. от селото. До него се стига по приятна сенчеста пътека. Ще се озовете пред 7-метров водопад с дълбок изумруден вир. Това райско кътче е магнит за туристите, които се наслаждават на идиличната гледка или скачат от скалите в ледените води на вира.

Дървените къщи на село Медвен

Но най-голямото богатство на Медвен са старинните му къщи. По време на Възраждането, когато са строени, хората ползвали материал от близките широколистни и иглолистни гори. Интересното е, че къщите са с два входа или два изхода. Входните врати обикновено са двукрилни. Вероятно това е в контекста на времето, в което са строени и е давало възможност на хората да могат да избягат от турския нашественик, научаваме от доц. д-р Смилена Смилкова.

В Медвен част от къщите е изградена върху каменен постамент с хоризонтално наредени дървени талпи. Дървените кепенци от вътрешната страна на прозорците създават атмосфера на уют и сигурност. Най-впечатляваща е т.нар. „соба“, изцяло от дърво, с вградени долапи и задължителен иконостас в стената. Тук се намира и огнището, а също и широката „менсофа“ – леко повдигната площадка в стаята. През деня на нея посрещали гостите, а нощем я превръщали в спалня за семейството.

Дори днес в някои от тези стари домове могат да се видят халки, окачени на тавана, на които са закачали бебешките люлки.

От чорбаджия Атанас до потайния рицар Кондофрей

Около 1520-та се споменава за един болярин на име Чорбаджията Атанас. Заселил се той в една махала, която и до днес местните наричат „Юртата“. А пък името на самото село Медвен най-вероятно е дошло от друго място. Има една местност „Медвен“ край радомирското село Кондофрей, разказва доц. д-р Смилена Смилкова. Вероятно по време на османското иго или дори по-рано, част от хората оттам се преселили в Източна Стара планина и пренесли името на селото.

Кондофрей пък носи името на рицар, участвал в Кръстоносните походи по времето на цар Калоян. Изобщо, доста от топонимите в околностите на Медвен са свързани с някогашните пришълци от Западна Европа.

Вижте още за село Кондофрей в: Радомирското село Чуковец е пълно с изненади

И още нещо любопитно – Карел Шкорпил е открил край Медвен останки от антична крепост и вал. Но днес от тях няма и следа.

Истории от Медвен – пожари, възраждане и духовност

Между XIV–XIX век животът тук се върти около овцете – овчари пасат стадата, а жените тъкат вълнени аби и шаяци за турската армия. Някога селото се славело с дървените си станове и с хубавите бъчви, които намирали добър пазар в региона.

През 1852 г. строят църква, на мястото на изгорен параклис, но тя изгаря при най-тежкия момент в историята на Медвен – кървавият набег на османския поробител през януари 1878 г. В пепелищата обаче остава непокътната една икона – тази на Света Марина. Четири години по-късно, през 1882 г., местните строят нов храм на нейно име – „Света Великомъченица Марина“.

В началото на ХХ век населението на Медвен било около хиляда човека. Селото е вряло и кипяло от живот. С течение на времето обаче хората започват да го напускат. Най-оживено е тук през лятото, когато планинското селце „набъбва“ от виладжии и туристи.

Вижте още:
Жеравна или глътка романтика в полите на Балкана
Ичера е за ценители на старините и на дивата природа

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал. Последвайте линка @VenetaNikolova

The post Медвен е като прегръдка – селото на дървените къщи и спомените appeared first on Пътешествия без край.

Църквата  „Никола Летни“ – бижуто на Чуковец 

И така, първото нещо ,което ни направи впечатление, още щом прекосихме мегдана на Чуковец и поехме по уличката вляво от него , беше стройният силует на селската камбанария, който се белееше зад занемарените къщи, накацали по склона. Паркирахме автомобила и бързо се насочихме към църквата. А картината, която се разгърна пред нас ни удиви. Няма как да останеш равнодушен пред неочаквано живите стенописи на сцени от Евангелието, които покриват цялата фасада на малката църква подобно на старинен комикс.

Разбира се, основният персонаж тук е дяволът, който постоянно преследва нещастните християни. Ту ги ръчка с вила, ту ги хапе, души или изкушава с лукава усмивка. Лее се кръв, хора ужасени пищят и се молят за прошка, а ангели се опитват с нещо да помогнат, най-вече с наставления и притчи.

С други думи Страшният съд е пресъздаден по възможно най-въздействащия начин, подобно  на картините на Йеронимус Бош.  Някои от по-старите стенописи на църквата датират горе-долу от същата епоха, в която любимият ми нидерландски художник създава своите шедьоври. Вижте: Неразгадаемият Йеронимус Бош 

И малко конкретика за църквата на Чуковец

В миналото църквичката се е казвала  „Света Троица“, но впоследствие, незнайно защо,  е била преименувана на „Св. Никола Летни“. Предполага се, че е построена през средновековието. През 1865 г., е  обновена и разширена допълнително с женско отделение на втория етаж. До него отвеждат дървени стълби. Някъде по това време е издигната и камбанарията от която се открива красива гледка към Чуковец и ширналата се в нозете ви равнина.

Хубавото е ,че в момента текат ремонтни работи за консервация на църквата. Но не и на стенописите! Църквата е изографисана на два слоя. Най-новият е от Възраждането. Част от изображенията са дело на Димитър Зограф от Самоковската школа. В абсидата ще видите най-старите стенописи – за жалост те са в тежко състояние.

И още една подробност. „Св. Никола Летни“ е функционирала през цялото средновековие, оцеляла е през турското робство, дочакала е Освобождението, съхранила се е и през атеистичните години на соца, за да достигне почти непокътната до „демокрацията“. Но уви, през 1990 г. храмът е изоставен и започва да се вандализира и руши. И ето, че напоследък бяха предприети действия за съживяването му с дарения от местната общност. Поздравления на хората, които се грижат за тази светиня и не разчитат на подаянията на Министерството на културата!

 Аристократично село със славно минало

Тази част на Мраката е тясно свързана с българската история и с кръстоносните походи през 13 век.  Местните се хвалят, че във вените им тече не каква да е, а чуждоземска кръв. Според една от тукашните легенди през 13 век в  Мраката се подвизавал рицарят с белгийски произход граф д’ Офре, или на френски le comte d’Offré. Той  бил участник в четвъртия кръстоносен поход и се отличил със своята храброст. Затова бил назначен от цар Иван Асен II за областен управител на Радомирско с идеята да укрепява граничните райони на българската държава. За целта аристократът бил обдарен с обширни имоти в района на днешното село Чуковец и околностите.

Конт д ‘Офре се установил тук, хванал си местна булка и създал многобройна челяд. Не случайно съседното селце Кондофрей /на 2 км. от Чуковец/ е кръстено на него. В хоремага на Кондофрей се заприказвах с негови потомци. Ето техният синтезиран разказ за знатното им потекло: „ Е па некъв белгийски рицар нещо закъсАл тук и останАл. Затуй половината сме с белгийска кръв “. Ти да видиш!!  Наистина, всички мъже в хоремага бяха с млечно бели кожи и сини очи. Същото се отнася и за коренните жители на Чуковец!!

5-те параклиса на Чуковец

Оказва се, че и при Османското владичество чуковци били привилегировани. По това време селото се е казвало Чукофча, а сред жителите му преобладавали т.нар. войнуци или българи на служба на турската власт. Това  били все заможни хора, силно привързани към християнската си принадлежност. Затова изградили множество църкви, оброчища и един манастир.

Нищо чудно, че в наши дни чуковци са дълбоко религиозни и продължават да тачат своите духовни убежища. За поддръжката и реставрацията им не се щадят средства и усилия. Благодарение на което Чуковец е съхранило своите цели пет параклиса. Те са разположени на кръст в различни части на селото на еднакво разстояние един от друг. Издигнати са на мястото на средновековни оброчища или аязми. Хубавото е, че всички са възстановени и допълнително благоустроени със средства на щедри тукашни бизнесмени.

„Свети Георги“ –  най-импозантният параклис, който прилича по-скоро на църква, се кипри накрая на селото по пътя за Кондофрей. Пада се от лявата страна на шосето. Ще го познаете по златния купол. Параклисът е изрисуван целият с ярки изображения като захаросана фигурка от сладкарски магазин. Кръстен е на свети Георги, защото в селото имало много мъже с това име.  В непосредствена близост тече бурно строителство – расте магерница. Тя ще бъде обрисувана в същите пъстроцветни картини и увенчана с подобаващи златни куполи.

В центъра на виртуалния кръст се намира параклисът „Свети Рангел“/Св. Архангел Михаил/. Той се е притаил сред дърветата на малко възвишение съвсем близо до църквата „Св. Никола Летни“ и се отличава със своя модернистичен архитектурен облик.

Успяхме да запалим свещичка и в параклиса „Света Богородица“. Намира се на другия край на селото. Попаднахме на него след като пресякохме площада с кметството и отминахме едно изоставено ТКЗС.

 Мистерията на покрития кладенец

От кмета на Чуковец разбрахме, че селото си има още една забележителност. Тя обаче е скрита в гората, далеч от хорското любопитство. За нея почти никой нищо не знае. Това е покритият каменен кладенец.  Открихме го в  югоизточния край на селото. Отминахме селската църква и стигнахме до една чешма, където пътят свършва.  Паркирахме колата и продължихме по тясна козя пътечка вляво от пътя покрай малък ручей.

За около 5-7 мин. стигнахме до един каптаж. Наблизо, полускрито от шубраците, се намира старинното съоръжение. Местните твърдят, че  кладенецът е изграден още от траките. През средновековието той е бил покрит с каменен свод, а на големия празник Богоявление хората се събирали край него за водосвет. Жалко, че  въпросният културен паметник е забравен от хората и е оставен да се руши на произвола на вековете и природните стихии.

Вместо заключение: Със своята изрисувана църквичка, 5-те параклиса, каменния кладенец и легендите за белгийски рицари, село Чуковец е истинска находка. Само едно нещо му липсва – място където човек да хапне след разходката на чист въздух. Най-близкото капанче се намира на 10 км. оттук в село Кленовик, където само за 15 мин. ни ще ви приготвят вкусен и евтин обяд. Гарантирано от първо лице!

The post Радомирското село Чуковец е пълно с изненади appeared first on Пътешествия без край.