Къде се намира езерото Керкини и как да стигнете до него

Природното кътче е разположено на 240 км. от София и на 45 км. от ГКПП Кулата. Това са по-малко от 4 часа път с автомобил, при положение че се движите по магистрала Струма, няма никакви задръствания по пътя, нито опашки на границата. След като се отклоните вдясно от главния път, продължете в посока Ливадия. Има табели към село Керкини и малкото му крайбрежно пристанище. GPS – навигацията лесно ще ви отведе дотам. Посещавали сме този птичи рай  през лятото на път за гръцкото море. Последно през  октомври се разходих до езерото, но с организирана екскурзия от София (по-долу съм посочила коя).

Какво знаем за езерото Керкини

Всъщност това НЕ е езеро, а по-скоро язовир, който е бил изграден на мястото на заблатена зона в подножието на любимата ми планина Беласица. В Керкини се влива река Струма. Тя извира от Витоша, лъкатуши в Южна България и преминава през Беласица. След като пресече границата с Гърция, реката оформя този прекрасен воден басейн, разположен на миграционния път на птиците. Тук прелитат над 300 вида пернати. 140 от тях гнездят в езерото и крайбрежните зони.

Но господар на Керкини е изящното розово фламинго. На моменти могат да се наблюдават до 20 хиляди дългокраки екземпляра как щъкат насам-натам по езерните води. Повечето са преселници от Южна Гърция и Италия. Компания им правят огромни ята къдроглави и розови пеликани. На практика тук зимува почти цялата европейска популация на този рядък вид птица, която се среща на няколко места на Балканите. Оказва се, че голяма част от къдроглавите пеликани, които плуват в Керкини са си … „наши“!    ))  Те гнездят във влажните ни зони Сребърна, Персин, около Тутракан и пр. , а наесен се изнасят на юг, за да зимуват в гръцко!

И още – в миналото тази част на Гърция се е намирала в пределите на България. Предишното название на Керкини е  Бутовско езеро. И понеже гърците наричат Беласица  Керкини оттам дошло името на езерото.

Към потайните леговища на птиците

Ако искате да научите повече за хвърчащите обитатели на езерото, а не само да си правите селфи на фона на водата и на птиците, е препоръчително да посетите Керкини в компанията на специализиран водач.

При последното ми посещение на езерото пътувах с туроператора Травентурия . Случихме на много добър водач – д-р Георги Герджиков –  запален природозащитник, орнитолог и пристрастен изследовател на пернатия свят. В групата имаше любители на т.нар. birdwatching (наблюдение на птици). Това са хора, готови с часове да стоят тихи и неподвижни, вторачени в биноклите или в тръбите си в очакване да зърнат я опашката на някоя потапница, я едва разпознаваемо сред изсъхналите клонаци земеродно рибарче, което дебне плячката си.

Нашият водач ни заведе на няколко локации за наблюдение. Началната ни точка беше устието на река Струма, където ни посрещна невероятен птичи хор, а пред биноклите ни дефилираха миниатюрните изображения на всевъзможни пернати същества. От тях запомних само: бекасини, голям червеноног водобегач, зеленоглава и кафавоглава потапница , чапли, лопатарка и сойка. Освен това успях да видя един мишелов, който разкъсваше с човката си труп на птица, не стана ясно точно каква!!!

След което отидохме на друга локация, където по принцип зимува цялата скандинавска колония на белочелата гъска, съставена от около 60 семейства. Въпросните птици обаче се бяха запилели незнайно къде. Затова пък в далечината ни се мярнаха няколко фламинги.

По следите на пеликаните и фламингите

На малкото пристанище край село Керкини са акостирали няколко лодки за организирани плавания из езерото. Една разходка продължава около един час и струва между 10-12 евро. Нашият капитан Димитрис направи всичко възможно да ни доближи максимално до колонията фламинги.

Ала фламингото е свенливо, недружелюбно същество, което никак не обича да бъде обезпокоено от щракащи с фотоапарати натрапници. Трудно можеш да го доближиш от брега на езерото. Усети ли хора,  птицата тутакси се отдалечава. Единственият начин да я видиш малко по-отблизо е с лодка. Но и тогава  грациозното пернато пази прилична дистанция.

Затова пък пеликаните се оказаха по-благосклонни и решиха да ни впечатлят с атрактивно зрелище. Важни и невъзмутими като кино звезди, големите бели птици започнаха да долитат ниско над водата от всички краища на езерото и да се скупчват на едно място, не много далеч от лодката ни, пляскайки с криле, за радост на изпадналата във възторг публика.

Разбира се, почти нищо не успях да снимам, тъй като нямам вариообектив.

Най-красиви са пеликаните през зимата, когато са накипрени със сватбеното си оперение. Тогава капитан Димитрис ги храни с риба от лодката, докато развежда туристите и ставало голямо шоу. През април пък цялото езеро се покривало с някакви жълти цветчета. Било феерично.

Пътуване с кауза

Не знам за вас, но аз определено обичам природата и се чувствам ангажирана с нейното опазване. Затова ми стана приятно, когато разбрах, че в пакетната цена на нашата екскурзия до Керкини е включена скромна сума за дарение, която се превежда от туроператора на Българска Фондация Биоразнообразие. И тези средства ще отидат за защита на българската природа.

Така че освен да се наслаждаваме егоистично на природните красоти, да колекционираме снимки и да „консумираме“ една след друга атракции (като наблюдение на птици,) в качеството си на туристи ние можем да подкрепим една кауза –опазване на природата. Не случайно пътуванията, организирани от Травентурия се наричат „Екскурзии с кауза“. Прекрасна инициатива и незабравимо преживяване до потайните леговища на пернатите от Керкини. Препоръчвам с две ръце!!!

Вижте още една дестинация за наблюдение на птици, но в България: 

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Езерото Керкини – разходка до потайните леговища на птиците appeared first on Пътешествия без край.