Важно уточнение: Не  бъркайте въпросния  манастир с другия Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“, който се намира в Северозападна България, близо до градовете Берковица и Вършец.

По пътя към манастира: красиви гледки към Люлин

Клисурският манастир „Света Петка“ е на около 25 км. от София и на 7 км. от Банкя. От януари 2025 г. беше пусната автобусна линия, свързваща града с манастира. Автобус № 46 потегля от автостанцията,  минава през кв. Вердикал и спира пред „Света Петка“. Но ние пътувахме с автомобил. След като влязохме в Банкя, поехме по булевард „Варна“, който ни изведе в покрайнините на града. След около 3 километра от последните къщи стигнахме до разклон, обозначен с табелка. Поехме надясно по тесния път, извиващ се нагоре по заскрежените гънки на Люлин планина.

Зимна идилия

Веднъж прекрачили високата порта на манастира, ни обгръща аромат на изгорели дърва от манастирските печки, на тамян и на восък. Студеният въздухът реже като нож в януарския предиобед, а снегът под краката ни тихичко поскърцва, докато обикаляме из добре подържания двор и после се изправяме пред малката манастирска църква.През открехнатата врата се прокрадва топлина – сякаш за да ни подкани да влезем, но не само за да се сгреем, а и за да запалим свещичка. И да разгледаме стенописите – леко потрепващи от светлосенките на свещите.

Историческите корени на „Света Петка“

Основан през XIII век манастирът е била духовен център на голяма лавра, обединяваща множество скитове и манастири в т.нар. Софийска Света гора. Според преданията, именно тук през 1238 година е спряло литийното шествие, пренасящо мощите на Света Петка Българска към Търново, по заповед на цар Иван Асен II. Тогава мястото било осветено от нетленното тяло на светицата и това вдъхновило местните християни да изградят именно тук първата църква.

Манастирът обаче е белязан от превратна съдба. През 19 век голям пожар унищожава безценния му архив и библиотеката, а старата му църква се срутила.

Възраждането на манастира: историята на схиигумения Мария

Една от най-впечатляващите фигури, свързани с манастира, е схиигумения Мария Дохторова (1896-1978), родена като Лидия Николаевна. Тя напуска Русия след революцията и преминава през Италия, Франция, Австрия и Гърция, преди да намери своето духовно призвание в България след трудните години на странничество. Именно тук, сред възвишенията на Люлин планина, схиигумения Мария намира своето духовно призвание.

Под всеотдайните й грижи храмът „Св. Петка Търновска“  бил обновен през 1954 г..  Руски монах, чието име остава в неизвестност, бил поканен да изографиса стените. Прекрасните стенописи изобразяват български и руски светци в цял ръст, както и библейски и житийни сцени.

Съвременната обител, като оазис на духовността

Крисурският манастир „Свeта Петка“ продължава да се развива и през XXI век, когато в двора е изградна  просторната ротонда „Въведение Богородично“. А върху външните стени на жилищните сгради са изписани библейски цитати. Един от тях ни пита „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си?“ А друг гласи „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.“ и т.н.

За светата обител от 2002 г. се грижи игуменката Филотея, заедно с други монахини. Те посрещат посетителите, които се отбиват  тук, за да запалят свещ и да потърсят уединение, далеч от шума на ежедневието. Като място, белязано от вековете, където минало и настояще се преплитат, манастирът е една от забележителните български светини, символ на упование и непреходност на духа.

Клисурският манастир „Света Петка“ край Банкя е красив по всяко време. Ето как ни посреща през лятото:

Това светло кътче в полите на Люлин е любимо убежище в края на седмицата. Съчетавам го с разходка из Банкя. През последните години градчето се превърна в прекрасен курорт и място за отдих, заедно с Пътеката на здравето, която стартира почти от центъра на града и отвежда до живописни горски поляни и панорамни гледки.

Вижте как изглеждаше Клисурския манастир“Света Петка“ преди години : Топ 7 на най-живописните манастири, които трябва да посетиш по Коледа

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Клисурският манастир „Света Петка“ край Банкя –  тишина, светлина, духовност appeared first on Пътешествия без край.

Защо си струва да посетите скалната църква

1. Чудесен повод за полудневна лежерна разходка по една достъпна и почти равна пътека на чист въздух и тишина. Препоръчвам да се разходите до тази светиня през пролетта или ранната есен, когато е приятно прохладно, а не като нас – в най-големия юлски пек.
2. За да стъпите на вулкан, за да се насладите на безбрежни гледки към река Струма, към Рупите, към отсрещния Пирин, чистата природа и … безвремието.
3. За да се почувствате откривател. Липсата на асфалтиран път до мястото налага известно усилие, за да стигнете пеш. Благодарение на което няма да се сблъскате с шумни туристически тълпи по джапанки, нито ще ви цвърчи скара на фона на ориенталски припеви. Това е и повод  да се поставите на изпитание, като се изкачите по нестабилните стълби, прикрепени към една от монашеските килии…
4. За да научите нещо ново и любопитно за живота и вярванията на нашите предци. Както и за историята на този край, населяван още в древността.
5. За да се усамотите сред природата на едно пропито с тайнство и мистика място, да запалите свещичка и да потърсите връзка със себе си и с Вселената. И т.н и т.н.

Как да стигнете до скалната църква „Св. Пантелеймон“ ?

Освен че е надвесена над меандрите на Струма, скалната църква, или това което е останало от нея, е приютена близо до кратера на вулкана Кожух. Но спокойно, за последно е изригнал преди един милион години. А усещането, че стъпваш на вулкан, макар и угаснал, допринася за мистиката на това място.

Скалната църква се намира в средата между градовете Сандански и Петрич или на около 20 – на км. северно от Петрич. Заходихме към „Св. Пантелеймон“ от село Генерал Тодоров. След като отминахме селцето, хванахме черен път, който криволичи край малка черква. Оттам пътят започва да се стеснява и да се влошава. Но автомобилът ни е сравнително висок и успяхме да преодолеем по-критичните участъци.

След около 15-на минути паркирахме на малка полянка, която бележи началото на пътеката към църквата. Впрочем има си и табела, така че няма как де се объркате. Самата пътека е почти равна и лесно проходима. Ала в ранния юлски следобед живакът започна стремително да се покачва. Сигурно е било около 40 градуса на слънце, защото преходът ми се стори безкраен. Да не говорим, че го извървяхме в двете посоки на празен стомах, а бяхме забравили да си вземем и вода.

Панорамата към Струма и отсрещните била на Рупите 

Сребристата нишка на реката непрекъснато надничаше зад дървета и храсталаци, изкушавайки ме на всяка крачка да спра, за да я снимам, въпреки изпепеляващото слънце. Така и не успях да запечатам непокорната й красота – няма техника, която да улови неуловимото ! След има – няма 40 минути /по субективни мои изчисления/ стигнахме до новоизградената постройка на някогашната църква, издълбана високо в скалата. На отсрещния бряг пък се намирали лечебните извори при Рупите, но така и не стигнахме дотам! Съвсем близо до храма е и една от монашеските килии, от които се открива още по-красива гледка към реката.

Какво знаем за скалната църква „Свети Пантелеймон“

В олтарната ниша археолози открили релеф на  древногръцкия бог и лечител Асклепий, заради което се предполага, че тук е имало антично светилище, посветено на божеството. През 11 в. на това място възниква християнски храм, посветен на Св. Пантелей, който също бил лечител и впоследствие е бил канонизиран от църквата. Затова до ден днешен се смята, че мястото е лековито. Съдейки по издълбаните ниши в околните скали, в средновековието тук е живяло многобройно братство на монаси исихасти.

И още – подобно на много мистични места в България, и скалната църква „Свети Пантелеймон“ се свързва с житието и битието на св. Иван Рилски. Според легендата именно с тази обител се свързва най-ранното му отшелничество. А едно предание гласи, че докато пребивавал в килиите, младият отшелник бил набеден за появилия се мор по добитъка и тутакси бил прогонен от местните жители !

В наши дни скалната църква е много добре поддържана 

През 2015 доброволци обособяват пътека със стълби и парапети, така че да е достъпен за всеки. Тогава е изградена и постройката на мястото на някогашната скална църква. В скалите наоколо има няколко издълбани ниши, служели за килии. Но само една от тях е достъпна за туристите благодарение на прикачените стълби.  Храмовият празник е на 27 юли, когато тук прииждат хора от околията, за да отдадат почит на светеца. Това е единствената скална църква в цяла Югозапазна България – още едно основание да я посетите!

В района можете да посетите и  : Чуриловският манастир край село Гега – истории за дяволи, грешници и жертвени агнета

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 5 причини да посетите скалната църква „Свети Пантелеймон“ край Петрич appeared first on Пътешествия без край.

Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност,  са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете

Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.

Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.

Как да стигнете до Люляковото светилище

Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.

Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/

Какво знаем за мегалитната структура

Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.

Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.

В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Каменната стела с формата на пламък

Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.

Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг,  обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.

Малкият казан с необятната гледка към долината

Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени,  издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо –  т.нар. Малкия казан.

Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото  сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и  морето от нагънатите планински хребети.

По стъпките на траките

Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.

Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а  долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията.  Но за него в някоя друга публикация.

Вместо заключение:

Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи.  Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките.  За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци.  Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.

Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:

The post Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище appeared first on Пътешествия без край.

Какво знаем за Пропадалото

Въпросното чудо представлява каменна долина, образувана  преди 40 млн. години от потънала земна кора между два тектонични разлома. Наричат го Пропадалото, защото е пропаднало с около 60 м. и отвсякъде е обградено с отвесни скали.

Някои от тях достигат главозамайващи височини. Това своебразно каменно срутище е дълго не повече от километър, но е наситено с причудливи фигури. Въобще целият район около Червен бряг и  Карлуково изобилства с карстови образувания. Тук са открити над 400 пещери, а в една от тях археолозите попадат  на фосили от динозавър!

Как да стигнете до Тектонски гребен калето

Пропадалото се намира на около 130 км. от София. Отминахме Червен бряг и след 6 км. бяхме вече в Реселец. Пресякохме  живописното селце, продължихме  около 2 км. на запад и стигнахме до началото на екопътеката, която отвежда до въпросния феномен. /Вижте картата в края на статията/

А веднъж попаднал тук човек може да се изгуби в гора от каменни кули, нащърбени скали, гигантски блокове, прорязани от дълбоки цепнатини и пещери. Да не говорим за невероятното разнообразие от птици, които гнездят в каменните ниши.

И най-хубавото е, че това природно съкровище още не е залято от масовия туризъм, така че човек може спокойно да се наслади на неопетнената му красота.

Екопътеката Тектонски гребен „Калето“

Въпросната пътека е леснодостъпна. Тя е обходна /т.е. кръгова/.  Общата й дължина 6 км. и обхваща както Пропадалото, така и местността „Калето“ с красивата панорамна площадка. Част от пътеката минава по древен римски път.  Ала за жалост маршрутът и забележителностите по него не са маркирани.

Изходният пункт е в околностите на село Реселец в приятна местност, облагородена с полянка, паркинг и беседка. На широката поляна е паркирана каравана с няколко маси, където хапнахме бързо, вкусно и евтино. Самата пътека към Пропадалото започва с дървени стълби близо до асфалтираната алея. Тук е поставена информационна табела, в която нищо не се споменава за самия маршрут. Пресякохме сенчеста горичка и след около 10-на мин.  се озовахме в каменната гора, заобиколени отвсякъде от скални късове, обрасли в треволяци. Пътеката криволичи край варовиковите грамади, а ние се спирахме на всяка крачка, за да съзерцаваме надвесените над нас фигури и да щракаме с фотоапарата.

Пещерата „Темната дупка“ на Пропадалото

Малко разклонение вляво от пътеката ни отведе до входа на зловеща цепнатина. Тук скалата се е пропукала, образувайки невероятен, около 60-метров процеп, от който струи ледено дихание. Това разбира се, не ни попречи да се промушим в него. Клаустрофобичната пролука  отвежда 15 м. навътре, но не стигнахме до “търбуха“ на пещерата.

Според местни пещернячи в една от залите има два отвора към небето. Местните ги наричали „Очите“ по подобие на тези в близката пещера „Проходна“.  Вътре имало две разклонения, едно от тях отвеждало  до дълбока пропаст. Така че не е желателно да се влиза навътре.

Няма как да не ви направят впечатление два великански каменни късове, изправени един срещу друг на фона на небето. Заприличаха ми на оцелели от атомен взрив небостъргачи сред руините на опустошен град.

Отсечената скала

Докато обикаляхме в подножието на скалните гиганти, свихме по малко стръмно разклонение и се озовахме на закътана полянка, от която се открива гледка към част от каньона. Пред нас изникна около 30 – метрова каменна стена, висока колкото 10-етажен блок,  разсечена на две от огромна цепнатина.

Местните хора разказват легендата за безумно красивата девойка Ресела, която се хвърлила от върха й, защото не искала да смени вярата си. От мъка скалата се разцепила и т.н.

Когато изгубиш чувство за ориентация

За по-малко от час успяхме да обиколим каменната долина. Докато скитахме насам натам, питайки се как да стигнем до „Калето“ и до панорамната площадка, срещнахме и други туристи. И те като нас се чудеха колко е дълъг маршрутът и къде отвежда. Излязохме от каньона и влязохме в сенчеста борова гора. Продължихме надолу към река Ръчене. Надявахме се, че пътеката ще ни изведе към паркинга, но в даден момент тя просто … изчезна.

Жалко, че точно в такива моменти интернет покритието ми пропада, заедно с Google maps. Признавам си, че чувството за ориентация редовно ми убягва, затова разчитам най-вече на навигацията и предварителната подготовка от интернет. Но не би! Явно пак се изгубихме.  Решихме да се върнем обратно, благодарение на което още веднъж го разгледахме и открихме нови дупки и цепнатини.

Впоследствие ни казаха, че е трябвало да продължим нагоре между стените на естествен каменен коридор, който се пада вдясно от пътеката и отвежда до равна полянка. Оттам по една пътечка се стигало до въпросното Кале! По пътя се откривала приятна гледка към каньона.

Местността „Калето“ и панорамната площадка

Но ние се върнахме в изходната точка на маршрута на паркинга и поляната. Оттам поехме по асфалтовата алея вляво от дървените стълби. Вървяхме около 15-на мин. и стигнахме до някогашната хижа „Момина сълза“, оставена на произвола на природните стихии.

Оттам продължихме нагоре към наблюдателната площадка на местността „Калето“ по стръмна пътека, облагородена с 200 дървени стъпала. Минахме край разхвърлени сред шубраците камънаци на заличена от времето римска крепост. И не след дълго се озовахме на въпросния пункт за съзерцание на каньона.

Е, гледката докато се разхождаш долу в полите на колосите, е по-впечатляваща. Оттук се вижда „Коминът“ –  върхът на цепнатината на Отсечената скала.  Има и живописна беседка с красива изглед към отсрещните не по-малко импозантни скални дантели. Освен това в далечината се се очертава и халката на скалния феномен  „Провъртеника“.

Реселешките кукли – една от най-добре пазените тайни на Северозапада

Който посещава Реселец и Пропадалото получава в бонус Куклите. За целта обаче трябва да поемете по пътя между Реселец и село Бресте. Вляво от шосето, пред възхитените ви погледи, ще изникне гора от островърхи скални качулки. Цялата долина от двете страни на река Ръчене е осеяна с тях.

За съжаление няма трасиран път между въпросните качулести формирования, но много хора използват козите пътечки край коритото на река Ръчене, която лятно време е напълно проходима, за да се възхитят отблизо на това чудо на природата. Наблизо има и водопад. Въобще – още една чудесна дестинация за разходка . Но за Реселешките кукли – някой друг път. ?

Вместо заключение

Районът на село Реселец е истинска природна съкровищница, която е малко известна на пътешествениците. А това може само да радва хората, които обичат да търсят и да откриват красиви, недокоснати от цивилизацията бисери.  И все пак, въпреки усилията на община Червен бряг за облагородяването на района, местните биха могли да проявят повечко съобразителност ако искат да посрещат туристи. Колко му е да обозначиш маршрутите с няколко дървени табелки или поне да нарисуваш с боя върху скалите няколко стрелки ? Така любителите на приключенията ще могат пълноценно да опознаят дивата природа на реселешкия край. А той с нищо не отстъпва на близкото Карлуково с неговата гордост Геопарка „Искър-Панега“ – оазис на дивата природа
и  Eмблематичната пещера Проходна, известна още като  „Очите на Бога“

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира Пропадалото и как да стигнете до него!

The post Пропадалото или Тектонски гребен Калето – да се изгубиш в каменната долина appeared first on Пътешествия без край.

На юг от горда Стара планина
реките носят женски имена.

 Снага извиват в утринта полека
Марица, Тунджа, Арда и Велека.

 Прозвънва Струма в своя бяг припрян.
И Места дипли кадифен колан…

 Шумят реките. Светят дяволито
край тъмни борове и младо жито.

 А там на север – в мойта равнина
вървят реки със мъжки имена.

 Тъмнее Вит, разгърдил прашна риза.
И Осъм бял сред люляците слиза.

 Люлее Искър край нивята гръб.
Проблясва тихо Горни Лом отвъд…

Текат реките. Тъй през времената
народът им е давал имената:

 запътени на север и на юг,
да мислят винаги един за друг.

 Георги Константинов

Ако се замислим, почти всички реки на юг от Балкана носят красиви женски имена. Така е и с Арда. Предполага се, че името й е с тракийски произход и означава нещо като „бяла река“. Макар, че според мен водите й са наситено сини, почти лазурни, като морска синева, в която се отразява небето  …

Една от най-живописните и най-пълноводни български реки лъкатуши в югоизточната част на мистичните Родопи и пресича границата ни с Гърция, за да се влее в р. Марица близо до гр. Одрин /Турция/.

Забързаните й води блещукат игриво на фона на родопските хребети и те подканват да спреш и да им се възхитиш

Докато се движех по тесния асфалтов път сребристата лента на Арда си играеше на криеница с мен. Ту надничаше зад дървета и буреняци, ту изчезваше зад каменисти урви, за да изскочи ненадейно пред мен, буйна и бълбукаща или притихнала и ленива, в зависимост от настроението й. Реката е разпиляла косите си в най-дивите и неподвластни на времето планински кътчета – става дума за десетките й притоци, просветващи дяволито на фона на родопския пейзаж.

Те криволичат край стари махали с каменни къщи. Промушват се в подножието на тайнствени скални ниши и тракийски светилища. Пресичат закътани поляни с прелитащи над тях пеперуди…

Но най-красиво е средното течение на Арда. Тук реката оформя фантастични меандри, които не се наемам да описвам с думи. А и снимките ми не могат да пресъздадат емоцията, която тези природни картини навяват.

Меандрите на Арда – приказни и трудно достъпни

Отдавна си бях наумила да проуча течението на реката и да открия най-зрелищните й меандри. Миналото лято заснех два от тях, а тази пролет отскочихме до Родопите специално, за да потърсим другите нейни тайнствени завои. Според мен най-живописните речни извивки на Арда са разположени в района на язовир Кърджали и край гр. Маджарово.

1. Меандърът край гр. Маджарово

От меандрите на Арда това е най-известният и най-лесно достъпният. Ще го откриете на пътя между Маджарово и Бориславци. Вижда се от самото шосе, което се вие между пясъчния му бряг и надвесените над коритото скални образувания.  Тук реката прави почти 180 – градусов завой под формата на подкова. Пътят е леко разширен и спряхме колата, за да се насладим на гледката, а и да снимаме. Малко по-нагоре е обособена масичка за пикник с пейки в стил Флинстоун. Във водите на Арда щъкат костенурки и водни кончета. А скалите над речната извивка са обитавани от Черни щъркели и единствената в България колония от  белоглави лешояди. Така че ако имате късмет може да ги видите как кръжат над главите ви. Аз видях един лешояд ! В някогашното миньорско градче Маджарово пък се намира природозащитният център „Източни Родопи“. Оттам могат да ви организират наблюдение на редки пернати видове от специални обособени за целта площадки.

2. Меандърът „Завоя“ край Стар читак и Рибарци

Виждали сте го много пъти в интернет. Това е най-красивият и най-сниманият меандър на Арда. Но как да стигнете до него ? Ако се движите от Кърджали по посока Ардино, стигате до разклонението на с. Кобиляне. Оттам продължавате  към с. Боровица. Край селото пътят отново се разклонява, а вие завивате надясно към с. Стар Читак. След няколко минути пред вас ще затрептят първите сини отблясъци на Арда и ще пожелаете да спрете за миг, за да им се порадвате. Но споко, това е само началото на поредицата изненади, които реката ви е подготвила!

Прословутият „Завой“ ще изскочи пред погледа ви след  като отминете последните разпилени по баира къщички на Стар читак . Да, това е той, неповторимият меандър на Арда, същият от многобройните снимки в мрежата и от туристическите диплянки. Само че много, много по-красив и истински. И само ваш ! Защото дотук масовият турист рядко стига. Така че наслаждавайте му се на воля, щракайте с апарата и попийте със сетивата си цялата тази дива родопска красота ! А ако сте се снабдили с по-широкоъгълен фото обектив – още по-добре. Виждала съм страхотни снимки на меандъра, но явно са заснети с дрон !! Както и повечето супер впечатляващи кадри на всякакви речни извивки и водни басейни….

3. Меандърът на село Сухово

След като отминахме „Завоя“ продължихме напред по тесния разбит път. Искахме да видим къде ще ни отведе, а той взе че свърши в кацналото високо над Арда село Сухово. Слязохме от колата и се изкачихме нагоре към селската джамия. А там ни чакаше още една зашеметяваща панорама! Поредният речен завой се разгърна в далечината на фона на минарето и нелепото плашило, забито наблизо, сякаш да отблъсква неверниците. Долу, в краката ми, там където се промушваше синята нишка на Арда, се открояваше тънкият силует на малък въжен мост, свързващ двата бряга.

Изведнъж  от джамията се понесе гъгнещият призив за молитва на мюезина. Монотонното пеене отекна в цялата долина. Мистика и меланхолия се спуснаха ръка за ръка над околните чукари и се настаниха за кратко в душата ми. Времето спря. Но парещото следобедно слънце и гладът скоро ни подгониха от това неземно място. Както обикновено залисани в пътешествия и снимки, бяхме забравили да обядваме. А ни чакаше дълъг път до София. Обещах си отново да се върна в района, за да видя и другите меандрите на Арда.

4. Меандърът край село Русалско

Тази пролет отново се завърнахме в сърцето на Родопите, за да  проследим извивките на Арда. Този път се насочихме към меандъра при с. Русалско. До него стигнахме, след като, пътувайки от Кърджали, на разклона при с. Боровица завихме наляво. Шосето лъкатуши край речния бряг. След всеки завой слизахме от колата, за да се дивим на ширналата се долина и извивките на Арда. Движехме се с не повече от 30-40 км. в час заради острите завои без видимост по тясното шосе, обрасло отстрани с храсталаци.

След като отминахме последните тиклени покриви на село Сполука, пред нас изникна поредната подкова на Арда. Тук реката прави близо 300-градусов завой и продължава на юг към яз. Кърджали. Мястото е изумително. Нарича се „Бул кая“ , като кая на турски означава скала. Но не посмях да стъпя на ръба на скалата, за да заснема по-добре целия речен завой, който се гънеше като змиорка в подножието на дерето.

Продължихме още и още нагоре по стръмното шосе и стигнахме до първите къщи на Русалско – малко село, забравено от Бога. Или поне от нашия, съдейки по изоставената му от десетилетия каменна църквичка със залостена врата и рушащи се зидове. Малкият храм се намира точно до наскоро ремонтираната селска джамия. Някога селото с приказно име  било най-голямото в околията, дори се водело община.  Имало е училище, поща, болница. Но в наши дни Русалско пустее. Единственото оживление идваше от отсрещния хоремаг. В пролетната утрин на биричка се бяха събрали половината жители на селото – около 10-на мъже. Предстоеше ни още един меандър, затова решихме някой друг път да си направим преход от Русалско до близкия вр. Безвиден /1140 м./ – първенецът на този край. В околностите имало тракийски ниши, пещера и следи от крепости.

5. Меандърът при село Любино

Поехме в обратна посока надолу по пътя към разклонението за Любино. Селото се намира на 7 км. от разклона. Движехме се бавно и се наслаждавахме на отблясъците на Арда зад зелената стена от крайпътни храсти и дървета. И на един завой той се появи пред нас в цялото му великолепие – меандърът на Любино. Тук реката заобикаля горист хълм с формата на купол, който някога бил увенчан от крепостта Кривус. Твърди се, че част от руините й са запазени до днес. Гледката се разкрива от самия път, който има леко разширение, колкото да спре една кола. А отсреща, в далечината, високо в планината, се открояват къщите на село Русалско, заедно с извивката на меандър Номер 4 в нозете му. Същият, който заснехме преди това.

Възможност за отмора и похапване край меандрите на Арда

Разглеждането на речните извивки в района ще ви отнеме един ден. Но  бъдете спокойни – гладни няма да останете!  В гореспоменатите старинни обезлюдени села няма да откриете заведения и къщи за гости. Но ще попаднете на приятен туристически кът край шосето, малко преди разклона за с. Любино. Тук има малък семеен хотел с ресторант, както и къща за гости с чудесна домашна храна и то на прилични цени. Обособена е и беседка за пикник почти на самия речен бряг. И не допускайте нашата грешка – не забравяйте да заредите колата си с гориво ! От много ентусиазъм и приготовления, пропуснахме този малък  детайл, заради който замалко да останем без капка гориво насред планината. Най-близката бензиностанция в района се намира в с. Кобиляне.

Вместо заключение :

Меандрите на Арда са едно от богатствата на Родопите. Те са тайнствени, неуловими и трудно достъпни. Но си струва човек да ги потърси, да ги открие, да им се наслади и да отнесе със себе си брънка от неопетнената им красота.

Можете да съчетаете разглеждането на меандрите на Арда в района на Кърджали с посещение на местността „Орлови скали“, както и на Дяволския мост край гр. Ардино. Очаквайте скоро статия за тези два обекта.

Още за забележителностите в района на Източните Родопи :

Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи
Те са самотни и зловещо красиви – вижте 6 църкви в района на Ивайловград
Мандрица – албанското село на края на България

The post Меандрите на Арда – кои са най-красивите и как да ги откриете? appeared first on Пътешествия без край.