Как да стигнете до манастира „Свети Иван Пусти“

Манастирът отстои на 120 км. от София и на около 12 км. от центъра на град Враца. Известен е още като  Бистрешкия манастир „Свети Иван Касинец“, защото се намира в местността Касинец близо до Бистрец, който пък се води квартал на Враца. А защо „Свети Иван Пусти“ ли ? Защото, въпреки, че е построен на труднодостъпно място, той е бил многократно опожаряван и дълго време пустеел преди отново да бъде възстановен, и после отново опустошен…

Ако пътувате от Враца към Монтана, от лявата страна на шосето ще видите манастира в далечината, сгушен под високи скални зъбери. На главния път има указателна табела, така че трудно ще пропуснете отбивката. Иначе асфалтовата лента, която води до него, е много тясна. За около 10-на минути се озовахме на малък паркинг пред широко отворената манастирска порта.

Вижте едноминутното видео от разходката ни до манастира:

В слънчевия октомврийски предиобед тук цареше пълна тишина, нарушавана единствено от бълбукането на каменна чешма в двора и лекия ветрец, който сееше навред есенни листа. Църквата беше заключена, но преди да успея да възнегодувам, пред нас се появи пазачът на манастира. Той  с готовност ни отключи и с удоволствие на заразказва интересни случки.

Какво знаем за църквата на „Свети Иван Пусти“ ?

Манастирският храм е кръстен на друг светец –  Йоан Богослов.  Предполага се, че е изграден на мястото на тракийско светилище, тъй като тук археолози се натъкват на керамични съдове от I-во Хилядолетие пр. Хр. В църквата са открити три стенописни слоя, най-старият от които е от 12 век.

Една много малка част от стенописите са възстановени. Те изобразяват Свети Константин и Елена, както и фрагменти от сцени от Страшния съд. След като разгледахме храма, решихме да потърсим и

Голямата пещера близо до манастира

Представлява вдлъбната в скалата ниша с висок свод. От самата скала блика карстов извор, който оформя малко езерце с лечебна вода. Тя се стича надолу, минава край манастирския двор и продължава по наклона, за да оформи малък водопад в по-ниската част. И тъй като беше месец октомври от него нямаше и помен.

Но най-забележителни са стенописите. На 10 – на метра височина, върху северната стена на пещерата, се открояват цветни изображения, за които се предполага, че са от 14 век. Те пресъздават сцени от живота на св. Димитър и св. Нестор. Интересното е, че св. Димитър не е изобразен по каноните на църковната иконописна школа. На един от стенописите той е яхнал бял кон, а на друг – е седнал на трон, като в нозете му се различават образите на различни животни – змии, лъвове и пр., научвам от Нели Стоянова, уредник на Врачанския исторически музей, към която се обърнах за повече информация.

От нея разбрах още, че тези стенописи са били възстановени през 16 век, затова цветовете все още са живи, а образите на светците, макар и бледнеещи, имат силно въздействие.

Върху западната стена на Голямата пещера пък чезнат следите от още едни скални икони. Те са с образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов и са също от 14 век, но не са били реставрирани и са в много тежко състояние.

Постницата на Свети Иван Рилски

Пещерата или т.нар. постница, в която свети Иван Рилски се оттеглил на пости и молитва, е обект на голям интерес. Ала, противно на разпространената в интернет версия, тя НЕ се намира в Голямата пещера и не става дума за голямата ниша до изображенията на светците Димитър и Нестор. От пазача на обителта, разбираме, че  постницата е разположена високо в една отвесна скала, доста  над Голямата пещера.

До нея се стига трудно, има и паянтова стълба, но в никакъв случай не се препоръчва човек да се пробва, стига да не е виртуоз по скално катерене. Имало е инциденти, а последната случка била с лекар, който въпреки предупрежденията, тръгнал да се катери, ала паднал от високото и си счупил двата крака.

Какво още знаем за историята на „Свети Иван Пусти“

През Османското иго в манастира се развива книжовна школа с килийно училище. В него творят известни наши книгописци, книжовници и будители. Създават се истински шедьоври на местната дамаскинарска и църковна богослужебна книжнина. В тези трудни времена „Свети Иван Пусти“ се превръща в център на книжовността и просветата, научавам от Нели Стоянова. На това място процъфтяват и занаятите. Имало е златарски работилници. Тук е открита и първата медно-щампарска работилница по българските земи.  

Предполага се, че работилниците се помещавали в Голямата пещера. Местните майстори са автори на  уникални шедьоври на българското златарство и ювелирно изкуство. Сред тях е една медна щампа от 1822 г., която изобразява не само светата обител, но и близкия град Враца, заобиколен от крепостни стени. Тук е създаден и красивият сребърен обков с позлата на Черепишкото евангелие с изображения на различни библейски и евангелски сцени.

Вместо заключение:

В наши дни манастирът „Свети Иван Пусти“ е възобновен и вече не пустее. Църквата е отворена през уикендите, а през останалото време на портата има посочен телефонен номер на пазача, който живее наблизо, така че по всяко време може да ви отключи. Мястото е пропито със святост и мистика, това е истински оазис на духовността в сърцето на Врачанския Балкан.

Вижте още едно място наблизо: Пещерата с дървото и други скални истории във Врачанския Балкан

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира манастира „Свети Иван Пусти“ и как да стигнете до него: 

The post Манастирът „Свети Иван Пусти“, пещерата и постницата – среща с мистиката appeared first on Пътешествия без край.

Гледайте видео репортажа

Врачанският Балкан крие феномени, които изглеждат като картина на Салвадор Дали . В това видео ви отвеждам до уникалната пещера с дървото и други скални чудеса в района

Как стигнахме до Пещерата с дървото

Природното творение се намира на 2 часа път с автомобил от София, на около 24 км. западно от Враца и на 20 км. северно от Вършец (вижте картата в края на публикацията). От интернет бяхме проучили подробно как да открием пещерата. Мястото е обозначено и в Google Maps. След като отминахме село Ботуня, продължихме по черен път. След по-малко от половин километър, стигнахме до селските гробища и паркирахме автомобила.

Зареяхме поглед нагоре към скалните венци, издигащи се високо над пътя и бълбукащата край него река Ботуня. Оказа се, че пътеката, която пъпли по сипея към пещерата е доста стръмна, да не казвам почти вертикална. Поне на мен така ми се стори, тъй като бях с неудобни хлъзгави обувки без грайфери и постоянно бях на ръба да се изтърколя надолу. Но се справих прилично, още повече че изкачването беше сравнително кратко, около 15-на минути, а това което ни очакваше горе си  си струваше усилията.

Какво знаем за Пещерата с дървото

Наричат я още „Водната пещера“ . Тя е част от още няколко скални ниши и дълбоки цепнатини, приютени във въпросния скален венец. Предполага се, че са били обитавани от дълбока древност. Самата Пещера с дървото има няколко отвора, а най големият от тях представлява почти съвършен кръг. Именно през него наднича короната на въпросното дръвче, устремено към оскъдните слънчевите лъчи.

В началото на април младата черница още не се беше разлистила, а голите й клонки се протягаха, като детски ръчички, извън скалния отвор.  На върха на хълма, са разпилени следи от много стара крепост. Вероятно някогашните й обитатели са издълбали въпросния отвор, за да използват пещерата. В наши дни мястото е магнит за приключенци и фотографи. А и гледката  към сгушеното в подножието на околните планински хребети село Ботуня е много приятна.

Къде се намира каньонът на река Ботуня

Съвсем близо до пещерата с дървото се намира още един красив феномен. По въздух, разстоянието помежду им е около 2,5 км.. Но няма добре обособена пътека, която да ги свързва, затова се качихме на автомобила.

След около 10-на километра западно от село Ботуня, стигнахме до железен мост над реката. В миналото съоръжението било известно, като Чудото на българския Северозапада, защото е построено от италианска компания по нареждане на цар Фердинанд на мястото на стар дървен мост, който пък редовно бил отнасян от реката. Пресякохме моста и завихме надясно. След около 100-на метра паркирахме автомобила почти на пътя (вижте картата в края на публикацията) и тръгнахме по една пътека, която се движи успоредно на каньона. 

Абразивните кладенци на река Ботуня

Реката е издълбала тесен и не много дълъг каньон с причудливи овални скали и халки, през които водата си провира път, подскачайки и бълбукайки игриво. На места са се образували своеобразни скални кладенци с голяма дълбочина, затова не е никак препоръчително да се разхождате по хлъзгавите камънаци. Ние попаднахме там в ранната пролет, когато водата струеше с пълна сила, покривайки до голяма степен кладенците и красивите овални камънаци.

Така че каньонът не успя да ни се представи в най-добрата си светлина. По принцип е добре местността да се посети преди храсталаците да се разлистят и да закрият видимостта от пътеката към каньона. Но явно сезонът на пролетното пълноводие също не е удачен за тази цел. Може би през някой безснежен зимен ден да е най-удачно да се посети… Въпреки това, гледката към причудливите скални образувания беше изключително необичайна, направо извънземна!

Местността „Сопово“ си има и легенда

Според нея тези дълбоки дупки били леговища на самодиви, които имали студена кръв, като змиите. Именно във въпросните кладенци бил отгледан от самодивите самият Крали Марко, който здравата заякнал от тяхното мляко и т.н.

Божия мост или пътеката на Боговете

Това е едно от най-изумителните скални творения във Врачанския Балкан. Изваяно е в продължение на хилядолетия от майка Природа и по-точно от река Лиляшка, която е дълбала неуморно скалната маса. Някога това е било карстова пещера, ала силно земетресение разрушило част от стените й. Таванът се срутил, оформяйки фантастична арка с дължина 125 м. ,висока над 20 метра, която се оглежда в малко прозрачно езерце. И цялата тази каменна феерия крие лабиринт от пещери и кухини, обитавани от прилепи и други същества, любители на тъмното и тишината.

Рудиментарна дървена стълба, изкована набързо и полуизгнила, е облегната на една от стените и води до пастта на малка пещера. Мястото е оживено от туристи по всяко време. Препоръчително е да го посетите или рано сутрин или на залез ако искате да направите хубави снимки. Аз не извадих този късмет.

Легендата за Божия мост е кратка и изчерпателна – Боговете не искали да си мокрят краката в река Лилячка, затова минавали по каменната арка. Другото название на природния феномен е Жабокрек заради жабешкия хор, който се носи от езерцето, понякога.

Божия мост е лесно достъпен

Намира се близо до село Лиляче, на два часа път от София и на около 15 км. източно от Враца. Съчетахме го с посещението на Абразивните кладенци на река Ботуня и Пещерата с дървото, отстоящи на около 24 км. (вижте картата долу). Мястото е лесно достъпно и става все по-популярно. Дотам, че от две години община Враца организира грандиозни концерти под каменния свод с многобройна публика, за ужас на прилепите и дивите твари, криещи се по пещерите.

А съвсем близо са възстановени стените на стара римска крепост. Целият район е карстов с интересни образувания и пешеходни пътеки, които отвеждат до тайни природни кътчета. Едно от тях е Пешкето, което се надявам да посетя съвсем скоро.

Можете да съчетаете гореспоменатите забележителности с едно природно чудо на Врачанския Балкан. Вижте : Рилите – където природа и археология си подават ръка

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намират гореспоменатите обекти и как да стигнете до тях!

The post Пещерата с дървото и други скални истории във Врачанския Балкан appeared first on Пътешествия без край.