Италианският град е най-известната атракция в област Пулия. Изумителните бели къщи са осеяли цялата долина Итрия, но в Алберобело те са най-многобройни и най-добре съхранени. Затова градчето е включено в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство.

Тези странни постройки са много стари – някои от тях датират от 15 – 16 век.  Изградени са от камък, но без хоросан или някаква спойваща смазка. Благодарение на това, трулите лесно и бързо се сглобяват и разглобяват. Така че народът, като чуел, че се задават данъчни от Неапол, тутакси разтурвал малките си къщички и имуществото изчезвало яко дим . Така си спестявал тежкото данъчно бреме.

Алберобело означава буквално „красиво дърво“

А на местния неразбираем диалект името му се произнася  Aiarubbédde .  Странно, защото в градчето почти няма дървета…. Един ден е достатъчен, за да се потопите в атмосферата му и да видите основните забележителности. Имахме късмета да го посетим извън активния туристически сезон. Така си спестихме пълчищата туристи и гъмжащите като мравуняк улички. Но пък част от музеите и ресторантите бяха затворени, а и не случихме на слънчево време.

Как да стигнете до Алберобело ?

Най-близкото летище до Алберобело е летище Бари – столицата на Пулия. От летището има редовни автобуси и влакове за трулското градче. Имайте предвид, че Алберобело отстои на 55 км. от Бари. От Централната ж.п. гара на крайморския град също потеглят редовни влакчета за Алберобело. Еднопосочният билет е 5 евро. Стига се за два часа. Можете да съчетаете разходката си до царството на трулите с посещение на близките барокови градчета Мартина Франка и Локоротондо.

Кръглите къщички, накачулени с островърхи шапки всъщност са разположени в два отделни квартала на Алберобело . В квартал „Монти“ те са най-многобройни – около 1030 . В  Aia Piccola  / Ая Пикола/откриваме 590 от тях .

Кварталът „Монти“ е по-туристическата и комерсиална част на Алберобело

Тук ще попаднете на кокетни трули – възстановени и излъскани. Някои са превърнати в магазинчета за сувенири, други – в  ресторанти, предлагащи домашна кухня и превъзходни  вина. Местният специалитет е орекиете с … листа на ряпа /орекиете – местен вид паста/.

В района ще откриете и приятни труловидни хотелчета с всички съвременни удобства. Обикновено за целта се съединяват по няколко къщички с идеята да се осигури повече простор и комфорт на туриста. Твърди се, че трулите  притежават перфектна изолация. Така през лятото, когато живакът неудържимо пълзи нагоре, вътре е прохладно и приятно. Освен това, ако предварително си направите резервация по Airbnb можете спокойно да си наемете подобна мини къщурка на прилична цена. След като се разходите сред гората от трули в квартал Монти,

влезте в трулската църква „Сан Антонио“ от 1927 г.

Подобно на повечето къщички, и храмът е изграден от варовиков камък. 20-метровият му купол се извисява  над близките конусовидни покриви. Иначе отвътре не се отличава съществено от останалите католически храмове.

Сред атракциите на квартал „Монти“ е „Сиамският трул“ – двойна къщичка с два сраснали покрива и с два изхода към различни улици. Заради кошмарните летни жеги, постройките са с малки прозорци.А камината,  печката, шкафовете и местата за сядане са вкопани в стената с идеята да се пести място. Покривите са построени с два слоя, за да осигуряват изолация. Освен това повечето трули разполагат със сложна система за събиране на дъждовна вода.

Подобно на най-красивите градчета в Италия и Алберобело си има своето Белведере /панорамна площадка/. Намира се в по-новата част на града. Оттук погледът се рее към  морето от сиви конусовидни покриви с изрисувани по тях мистериозни знаци – перфектното място за снимки и селфита!

Кварталът Aia Piccola  е съхранил автентичния си дух от преди повече от 200 години 

Тук няма сергии, ресторанти. Хотелите са по-скоро рядкост, туристите – също. Не е за вярване , че тези едноетажни постройки, наподобяващи колибки на елфове,  са толкова стари. А още по-невероятно е, че са все още обитавани.

Повечето трулски домове в  Aia Piccola са добре поддържани – имат си интернет, телевизия, малки дворове с цветя, както и паркиран отпред автомобил. Разбира се тук-там попадаме на пустеещи и дори на рушащи се трули – все пак времето си казва думата. Хората обаче се гордеят с наследството си и искат да го покажат на чужденеца.  Затова са оставили

свободен достъпът до няколко изоставени трули, обзаведени преди 60-70 години.

Пристъпвате прага им и попадате в друга епоха. Трулските апартаменти представляват тунел от преходни помещения – от дневната се влиза в кухнята, оттам в спалнята, после в  детската стая и т.н. Хората съединявали къщичките, за да си осигурят простор и уют. Голямо легло, дървен скрин, разкривен гардероб с оксидирало от времето огледало, проядени от молци черги, захвърлена детска тротинетка… Миг безвремие и после – пак навън по криволичещите улички, които ни отвеждат до историческия музей.

Историческият музей „Casa Pezzolla”- представлява комплекс от 15 трули, свързани помежду им. Уви – беше затворен! В квартала Aia Piccola се намира още една забележителност : Труло Соврано или Върховното труло – единственото двуетажно труло в целия град. Не случайно е превърнато в музей . Ала работното време на италианците е съобразено с неотменното им право на следобедна почивка. От  13:15 до 15:30 музеят е затворен.

Алберобело не е единственото населено място, характерно със симпатичните бели постройки, увенчани от островърхи качулки.

Целият регион е осеян с трули

Откриваме ги навсякъде – не само в съседните градчета Мартина Франка, Чистернино, Локоротондо и пр., но и извън населените места. Стари трули се белеят в полето от двете страни на ж.п. линията. Хората възстановяват тези къщички, за да складират в тях стока, други ги използват като… летни вили. Видяхме и чисто нови, току-що построени трули.  Явно да живееш в полумрака на кръгло помещение си има своите предимства. Сто пъти съжалих, че не останахме да нощуваме в някой местен трулски хотел!!! Но това ще е повод да се завърнем отново в Алберобело – градът на белите островърхи къщички от детските приказки.

Разгледайте галерията !

Още за миналото на Алберобело

Предполага се, че в долината Итрия е имало подобия на трули още през 9 век. За първи път светът научава за Алберобело от National Geographic през 1920 г. Списанието публикува обширна статия за трулското градче в Пулия, илюстрирана със снимки.  През 70-те години американските туристи откриват първи това благословено местенце, но чак през 1996 трулите са включени в списъка на ЮНЕСКО.

Кои други забележителности да посетите в Пулия ?

Вижте статията Бари и област Пулия – барок, скални църкви, трули и орекиете

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Алберобело – да се изгубиш в царството на трулите appeared first on Пътешествия без край.

Да започнем от Коли Албани или Албански хълмове /alba означава зора/. В обхват от 60- на км. южно от Рим, се диплят възвишенията на някогашна не много висока вулканична планина, приютила в пазвите си две езера. Огледалните им води отразяват близките хълмове с накацалите по тях старинни градчета, където времето е спряло и нищо не се променя. За да разгледате тези магнетични кътчета най-удобно е да използвате Рим за своя отправна точка, тъй като от Вечния град има бързи връзки към района.

Чудесна работа ще ви свърши Google Maps, благодарение на който спокойно ще се ориентирате как най-лесно и бързо да стигнете до въпросните езера край Рим.. Но имайте предвид, че като цяло, общественият транспорт в Италия не е много редовен и удобен.

Вижте 12 съвета за онези от вас, които искат да пътуват с италианските ж.п. линии ТУК

 1. Влезте в папските покои на Кастел Гандолфо и се разходете на брега на езерото Албано

Градчето се е надвесило над езерото Албано на около 20-на км. от Рим и е известно най-вече с Папската лятна резиденция, която от 2016 е отворена за посетители, но вече не е действаща. Защото папа Франциск, известен със своята скромност и неприсъщ на Ватикана аскетизъм, се отказа да обитава папските покои и се засели при група монаси в някакъв приют /„Каза Санта Марта“/.

А това  местните не могат да му го простят, тъй като туристическият поток към райското кътче рязко намаля и сега бизнесът им едва крета. Освен това, колкото пъти съм ходила в Кастел Гандолфо, папската резиденция, заедно с прилежащите й градини, е все затворена. Затова пък самото градче, подобно на всички в района, е … приказно! Ж.п. спирката му  се намира в подножието на хълма, върху който живописно се е разположило.

Изкачването от ж.п. спирката до самото градче отнема не повече от 20-на минути.  Кастел Гандолфо ще ви очарова с тесните си улички, изпъстрените с цветя балкони, уютните магазинчета и ресторанти и разбира се, с фантастичната гледка към езерната синева.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия
/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

От Кастел Гандолфо до езерото се стига по стръмна пътека за по-малко от час. Низ от кокетни къщи, хотели и луксозни вили обрамчва тази част на крайбрежието му. А през лятото от плажа може да си наемете водно колело срещу 10 евро на час и да се потопите в рая.

Как да стигнете : От гара Термини в Рим до Кастел Гандолфо  се стига за около 50-на минути с влак. https://www.trainline.eu/train-times/roma-termini-to-castel-gandolfo . Добре е да си купите още от Рим двупосочен билет, защото ж.п. спирката на Гандолфо  е насред нищото. Няма да откриете ни каса, ни бюро информация.

2.Докоснете се до магнетичната красота на езерото Неми, разгледайте корабите на Калигула, пийте вино от ягоди, яжте трюфели…

Миниатюрно езерце с почти кръгли очертания, заобиколено от потънали в зеленина възвишения, а над тях, стъпил на ръба на скалите, е кацнал малък каменен град. Добре дошли в Неми, градчето надвесено над едно от най-красивите езера край Рим. Тук всичко е малко и уютно. Градчето Неми е известно като столицата на ягодите. Ароматният червен плод вирее в изобилие в околностите му и присъства навсякъде – под формата на вина, сладка, компоти, сувенири, рекламни банери, фестивали и т.н. Местното население отглежда също така и трюфели, които се нареждат в топ 5 на най-скъпите храни в света. Продавачи и производители излагат стоката си на улицата и предлагат дегустации на различни сортове трюфели – най-вече под формата на консервирана паста.

Старите къщи на Неми са разположени една над друга по стръмния планински хребет. На всяка крачка се открива омайна гледка към миниатюрното езеро долу в краката ви, което пази хилядолетна тайна. А тя е свързана със зловещия римски император Калигула и неговите митични кораби, известни още като „плаващите дворци на Калигула“. Тяхна възстановка е изложена в „Музея  на римските кораби“ на брега на Неми. http://www.museonaviromane.it/

Калигула и неговите фантастични плаващи палати

Прославилият се с лудостта и садизма си император Калигула / управлявал между 37 - 41 г. сл.Хр./ обичал това докоснато от вечността място и решил да построи два големи кораба, които превърнал в свои луксозни плаващи палати.

Корабите с дължина към 70 м. и ширина 20 м.,  били гигантски  за размерите на миниатюрното езерце с диаметър към 1000 м.. На борда им имало храм на богинята Диана с мраморни колони, позлатени подове, градини, уютни помещения, включително и авангардна система за топла вода. Тук Калигула провеждал важните си срещи, както и разточителните празненства, които неотменно прераствали в оргии. Но на третата година от управлението си той е убит, а корабите му са потопени от враговете му. Така в продължение на 2 хилядолетия тези фантастични палати остават на дъното на езерото Неми. През това време не веднъж са били правени какви ли не опити да бъдат извадени, но безуспешно. През 1535 някой си Франческо де Марки дори се спуска на дъното със специално изобретена за целта водолазна камбана и изнася сума ти артефакти, за да ги разпродаде. По-късно се опитват да извадят корабите с въжета, но още повече ги увреждат  и се отказват. През 1927 Мусолини, когото италианците оприличават на  Калигула, взема нещата в свои ръце. Той заповядва да източат езерото през един изоставен древен напоителен тунел.

Пет години по-късно, след безброй инциденти и технически перипетии, корабите са извадени от дъното на Неми, реставрирани, а по-късно - изложени в построен за целта музей. НО не щеш ли, към края на Втората световна война, върху музея падат бойни снаряди, които изпепеляват безценните кораби. В наши дни, тяхна възстановка може да си види в нов музей на брега на езерото. Освен това се твърди, че на дъното на Неми имало още един древен кораб, който чака да бъде изваден, като за целта се подготвя експедиция

Как да стигнете : Трудно! Езерото Неми се намира близо до езерото Албано и отстои на някакви си  на 30 км. от центъра на Рим. Но ако решите да  стигнете до него с обществен транспорт ще ви се наложи да смените поне 3-4 превозни средства. Иначе с автомобил се стига за около 40 мин.

3. Избягайте от тълпата, разгледайте прокълнатия замък Одескалки на езерото Брачано, усетете присъствието на Изабела де Медичи

Въпреки, че е близо до Рим, вулканичното езеро Брачано все още не е засегнато от масовия туризъм. А зелените хълмисти пространства наоколо са част от природен парк, който включва още едно по-малко езерце /лаго ди Мартиняно/. Районът е обитаван от дълбока древност. Според легенда на дъното му лежат останките на етруско селище. В наши дни Брачано е спокойно, откъснато от хаоса и дънданията провинциално градче, което се слави най-вече със замъка си  Одескалки от 12 век – считан за един от най-красивите в Италия с безбройните си кули, тайни коридори, тесни стълби и пр. http://www.odescalchi.it/

Слухове и мълви за прокълнатия замък Одескалки

Според един от тях по коридорите му броди духа на Изабела де Медичи.  Красивата и фриволна представителка на знатната флорентинска фамилия Медичи обичала да организира разгулни празненства в замъка. На тях тя се явявала полу-гола, покрита само с прозрачни воали, за да подчертава прелестите си и да провокира мъжете. И всичко това, разбира се, в отсъствието на нейния съпруг- принц Паоло Джордано Орсини, който пък си имал любовница, за която мечтаел да се ожени. Така че в даден момент, /през 1575 г./ преструвайки се, че иска да я целуне, Орсини се приближава до Изабела и … я удушава с въже. Местните мълвят, че в някои безлунни нощи на прозореца на някогашната й стая, се очертава бледата сянка на облечена в старинни дрехи жена, която безмълвно съзерцава езерото. Замъкът е пропит с усещането за нейното трагично присъствие, твърдят по-чувствителни посетители…

Това обаче не пречи на знаменитости да напират да се женят в двореца. Сред тях са Том Круз и Кейти Холмс, Изабела Роселини и Мартин Скорсезе, Ерос Рамацоти и Мишел Хунцикер и т.н.  и т.н. И всички те, рано или късно, се развеждат. Защото, мълвата гласи, че замъкът е прокълнат и носи нещастие на всеки, който се врече във вечна любов в него.

След като разгледате замъка, се разходете из старинния Брачано, разгледайте средновековните му църкви, насладете се на спокойствието и липсата на туристи, зарейте поглед в красивата панорама към езерото. Отбийте се в някоя тратория, за да опитате от местните вина. Асфалтиран път отвежда до бреговете на езерото, където можете да си направите приятна разходка или да се отдадете на водни спортове.

Как да стигнете : Езерото Брачано се намира на 40 км. от центъра на Рим. От гара Термини потеглят влакчета, които за малко повече от час ще ви откарат в центъра на старинното градче. https://www.trainline.eu/train-times/bracciano-to-rome

Поглезете небцето, направете си пикник на брега на някое езеро, хапнете поркета, бъдете щастливи !

Подобно на всеки регион в Италия, и околностите на Рим, които попадат в региона Лацио, си имат своята кулинарна специфика. А най-доброто място да се запознаете с местната кухня са малките населени места в околностите на Вечния град, където се набляга на пресните екологични продукти домашно производство. Селищата накацали край въпросните езера край Рим се славят с най-вкусната, сочна и ароматна поркета. Представлява осолено и обезкостено свинско месо, ароматизирано с набор от подправки и местни треви. Марини, Фраскати, Гандолфо, Неми, Брачано  и др. малки провинциални градчета край Рим са Меката на поркетата !!! По правило мръвките се консумират с маслини, хляб с хрупкава коричка и сирене местно производство – най-често Пекорино. Може да похапнете в някоя тратория или да си направите пикник на брега на езерото. И разбира се, къде без ефирното местно  фридзанте /пенливо вино/ на фона на докоснатите от вечността езерни води. Наздраве!

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Дворци, потънали кораби, ягоди и вино – вижте 3 езера край Рим appeared first on Пътешествия без край.

Асизи е белязан и от  българско присъствие,  а брънките които свързват малкия италиански град с България са една царица и … един монах.

 CLICK ON IMAGE TO OPEN GALLERY

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия и да прочетете репортажа

The post Българската следа в Асизи appeared first on Пътешествия без край.