Къде се намира Мъглижкият Манастир

Светата обител се намира в Стара планина на по-малко от 2 км. северно от областния град Мъглиж и на едва 14 км. от гр. Казанлък.

Ние съчетахме посещението на манастира с разходка до никому известното село Селце, разположено на 16 км. от светата обител. Вижте : Да избягаш на края на света в приказното село Селце.  Мъглижкият манастир предлага и възможност за нощувки в монашески килии. Но лично аз не съм отсядала там и не знам какви са условията.

Какво знаем за миналото на това пропито с духовност място

Оказва се – почти нищо! Историците обаче са единодушни в едно – че и в най-смутните времена на Османското владичество, Мъглижкият манастир е пазел българския дух и православната вяра. И че още през 16 в. в обителта се подготвяли свещеници за цяла Южна България. Освен това доста кръв се е проливала тук и в околностите по време на владичеството.

Според писмени източници, през  1623 г. еничарският предводител Склав пристига в Мъглиж, за да събира кръвен данък. Подплашени, хората скрили децата си в манастира. И понеже монасите не ги издали, за назидание обителта била опожарена, а свещениците – до един обезглавени.

Днес Мъглижкият манастир „Свети Николай“ посреща посетителите си с гордата осанка на еднокорабната си църква, издигната на мястото на предишен православен храм, чийто руини са разпилени в околностите.

Манастирът е бил многократно опожаряван и възстановяван

Последното възобновяване става между 54 и 69-та година на 20-ти век. Тогава той е двукратно реконструиран и напълно възстановен. През Възраждането  тук е било открито мъжко училище, а няколко години по-късно – и  женско такова. През 1870 г. училището прераства в прогимназия. Освен това в манастира е имало изключителна богата библиотека. За жалост по-голяма част от архива й изгорял по време на Руско- турската освободителна война през 1877-78 г.. Предполага се, че тук нееднократно е отсядал Апостолът на Свободата Васил Левски.

В наши дни килията на Левски, както и килийното училище,  са възстановени. Тези своеобразни  музеи, заедно с църквата, двата параклиса и стопанските сгради се поддържат от доброволци, а духовният водач на светата обител е дядо Йоан – единственият обитател на Божия дом.

Православие и католицизъм рамо до рамо в един стенопис

В църквата на Мъглижкия манастир съществува нещо, уникално за Европа. Става дума за един иконопис, на който заедно са изобразени Светите Братя Кирил и Методий и Св. Патрик – покровител на Ирландия.

Според местна легенда необичайната фреска била поръчана и изписана с дарения на неизвестен ирландец. А изследователи  обясняват съществуването й с факта, че и тримата светци са записали имената си в историята на европейската цивилизация, изпълнявайки сходни мисии. Свети Патрик, живял през V век, донесъл християнството сред северните народи. Четири века по-късно Солунските братя превеждат Библията на старобългарски и разпространяват писаното слово сред славяни и българи.

И още нещо прави впечатление – част от българските светци в стенописната украса на църквата, са изрисувани в народни носии.

Мъглиж и манастира – между легенди и реалност

Според разпространена местна легенда, Мъглижкият манастир е основан още по времето на цар Калоян.  С помощта на местното население, царят успял да разбие латинците. В знак на благодарност дал пари да се съгради обителта.

Интересна е и историята, свързана с името на Мъглиж. Според литературни източници, през 1454 г. султан Мехмет събира огромна войска и се насочва в района на днешен Казанлък. Уплашили се местните, хукнали да се крият нагоре в планината. Ала турците наближавали.  Ужасени българите отправили отчаяна молитва към небето. Господ ги чул и тутакси спуснал гъста мъгла над хребети и била. Настанала тъма. Султанът и армията му се объркали. До тях долитали неясни викове и те решили, че многобройна българска армия ги напада. Започнали хаотично да се отбраняват, но всъщност се избили до крак помежду си.  Чак тогава се вдигнала мъглата, а хората нарекли града Мъглиж, оттам и Мъглижката света обител.

В миналото Мъглижкият манастир е бил метох

Допреди 5-6 години светата обител се стопанисвала от предприемчивата майка Рахила и още няколко сестри. Но след кончината й за манастира се грижи дядо Йоан, помагат му жени от близкия Мъглиж.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Мъглижкият манастир – святост и красота в прегръдката на Балкана appeared first on Пътешествия без край.

Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност,  са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете

Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.

Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.

Как да стигнете до Люляковото светилище

Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.

Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/

Какво знаем за мегалитната структура

Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.

Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.

В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Каменната стела с формата на пламък

Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.

Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг,  обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.

Малкият казан с необятната гледка към долината

Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени,  издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо –  т.нар. Малкия казан.

Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото  сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и  морето от нагънатите планински хребети.

По стъпките на траките

Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.

Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а  долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията.  Но за него в някоя друга публикация.

Вместо заключение:

Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи.  Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките.  За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци.  Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.

Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:

The post Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище appeared first on Пътешествия без край.

През това лято най-сетне имах възможност да го разгледам на път за Шумен. Високо над село Хан Крум са се подредили  обрасли в зеленина скални венци, надупчени целите с ниши, кухини и пещери.  Тук, далеч от суматохата и нездравото хорско любопитство, се е спотаил  т.нар. Ханкрумовски скален манастир.  Той е част от низ обители в Шуменското плато.

Малко предистория

Скалните манастири са били издълбани от монаси исихасти в меките варовикови скали на Шуменското плато още през средновековието. Между 12 и 14 век в района се появява комплекс от десетки монашески килии, скални манастири и църкви. Техният разцвет настъпва след 1360 г. , когато българският цар Иван-Александър официално признава исихазма. Въпреки че в  наши дни тези труднодостъпни обители тънат в разруха и забвение, те още пазят духа и спомена на някогашните им обитатели.

Какво знаем за Ханкрумовския скален манастир

Изненадващо малко се знае за историята на този впечатляващ културен паметник. Предполага се, че през 12 век монаси решават да доиздълбаят естествена пещера, разположена високо в скалния венец,  за да основат свой манастир.

Отшелниците успяват да обособят три помещения в скалата, като ги отделили едно от друго с дървени прегради.  Най-запазена е църквичката с нейния добре оформен олтар. Виждат се жлебовете, които служили за прикрепване на отдавна липсващия дървени иконостас.  Широки естествени отвори в две от помещенията са осигурявали светлина на обитателите. Както и космическа гледка, навяваща философски размисли за мястото им във вселената, за Господ и смисъла на живота.

И понеже пещерата се намирала високо в отвесната скала, отшелниците издълбали доста рудиментарни стъпала във варовика, по които те пъргаво се придвижвали нагоре надолу.  А това за тях не представлявал никакъв проблем, тъй като те били слаби и леки като перца в резултат на глад и лишения. Защото били исихасти !

Да живееш по повелите исихазма

Исихазмът е бил разпространено течение на православното християнство през средновековието. То възниква във Византия, а между 12 и 14 век  печели много последователи и по нашите земи. Това обяснява наличието на стотици скални килии и манастири в Северна България от тази епоха. Исихазмът  проповядвал аскетичен живот, посветен изцяло на молитви, самовглъбяване, лишения и уединение в търсене на просветление. В превод от гръцки думата „исихазъм“ означава мълчание, безмълвие.

Подобно на техните събратя от други обители, отшелниците в Ханкрумовския скален манастир живеели аскетично в пълна тишина и покой. Излишните приказки и закачки били забранени. Така те навлизали в дълбините на душата си, където ги очаквал Бог. Но за целта монасите прибягвали до специални техники на дишане и на концентрация. Те трябвало да повтарят  молитвата  „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния“ по няколко хиляди пъти на ден – такава била повелята на тяхното учение.

Докато отправяли молитвите си към Бога, братята от Ханкрумовския скален манастир били обърнати с лице към „прозорците“ на пещерата /най-вероятно !/  и съзерцавали надиплените като коприна на хоризонта възвишения със спуснатото ниско над тях небе. Така постепенно те стигали до състояние на транс и уединение с Всевишния.

Как стигнахме до Ханкрумовския скален манастир

Намира се в красива местност между градовете Велики Преслав и Шумен.  До обителта може да  стигнете от село Хан Крум или от село Троица. Ние избрахме с. Троица.  Добри хора ни упътиха – в края на селото има черен път, който отвежда до една чешма в подножието на скалните венци. Паркирахме колата под сянката на едно дърво. От чешмата тръгва пътеката към Ханкрумовски скален манастир . Ако се обърнете с лице към високите скали, пътеката се пада отляво. Маршрутът е добре обозначен, така че следвайте табелите и маркировката в бяло и зелено.  След около 20-на минути стигнахме до следния  разклон с няколко табелки :

И след едно малко по-стръмно изкачване през сенчеста горичка, стигнахме до подножието на скалната обител. Общо маршрутът от чешмата до манастира ни отне около 40-на минути спокойно изкачване.

НО внимавайте да не  подминете манастира !

Скалният венец е обраснал в храсталаци, а самата обител е разположена високо в него. Да не говорим, че изваяните в скалата стъпала не се виждат добре от подножието и трябва специално да се огледате за тях, т.е. да погледнете нагоре. Доста стръмна и тясна ми се стори тази стълба към небето!

Изкачването ненадейно събуди задрямалата акрофобия в мен /страх от височини/.  Добре, че в наши дни стъпалата са обезопасени с дебело стоманено въже ! Ала в следобедния августовски пек въпросното въже беше нажежено до краен предел и не ми беше от особена полза. На следващия ден още имах червени белези по дланите !

Вместо заключение :

Ханкрумовският скален манастир е свято място, пропито с тайнство и мистика. Неговото откриване сред дивата природа на Шуменското плато си е цяло приключение. Проникването в полумрака на хилядолетните му покои ме зареди с енергия и усещане за хармония и непреходност.

Наблизо се намират още свети места – Осмарските манастири . Но за тях в някоя следваща публикация!

Вижте къде точно се намира Ханкрумовския скален манастир и как да стигнете до него !

The post Ханкрумовски скален манастир или пътешествие между земята и небето appeared first on Пътешествия без край.

Днес много от тях са преустроени в магазинчета за сувенири, битови механи или семейни хотели. През лятото туристическият наплив, който се щура безцелно нагоре-вадолу по улиците, може да ви дойде в повече.  Няма как, и тук, в дебрите на Балкана, съвременната цивилизация удобно се е настанила.

Въпреки това всяка къща пази спомена за своите обитатели. Външното стълбище води до чардака, през който се влиза в гостната и в кухненското и спалното помещение. А пристъпите ли прага им, ще ви завладее странното усещане, че някогашните им обитатели току-що са излезли за малко.

Стаите са застлани с пъстри черги,  стените  са почти изцяло с букова облицовка, а таваните – украсени с  фантастични дърворезбовани мотиви. Така са обзаведени и голяма част от местните семейни хотелчета. Впечатление правят големите ъглови камини и многото вградени дървени долапи.

Боженци  предлага романтична разходка в миналото

По време на турското робство жителите на Боженци се занимавали със занаятчийство и с търговия на вълна, кожи, восък и мед. Селото било близо до главния път, свързващ Константинопол с дунавския град Никопол, благодарение на което натоварените със стоки кервани на местните търговци кръстосвали цяла Европа и стигали чак до Близкия Изток. Така, за нула време, боженкалии натрупали злато и несметни богатства

В пределите на османската империя обаче, българинът векове наред бил принуден да симулира бедност и да заравя дълбоко в земята спечеленото с къртовски труд. Чак след Освобождението този „мъртъв капитал“ влиза в действие.

Богатите вадят златото си и заедно с него напускат Боженци, за да се установят в големите градове.

Там строят фабрики и започват да търгуват с промишлени стоки. Заможните напускат, но селото със стоте си къщи остава, заедно с по-бедните му жители.  И до днес нищо не се е променило тук. Затова през 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват. Включено е и в списъка на 100-те Национални туристически обекта.

Сред забележителностите на Боженци е къщата-музей на известния търговец Иван Карадимитров. През 1872 г. той финансира изграждането на първото училище в селото. След Освобождението наследниците на Карадимитров продължават дарителското му дело.  Те превръщат къщата му в безплатен пансион за учениците от околните села.

При събаряне на плевнята в двора били открити 217 жълтици. Както подобава, въпросната сума била тутакси използвана за построяването на още едно училище в селото.

 В средата на XX век в Боженци се установяват художници, писатели и хора на изкуството, влюбени в романтичното кътче.

Трикорабната църква „Пророк Илия“ от 1835 г. е една от емблемите на Боженци. Тя е известна с красивия си дървен иконостас. Колорит на селото придават и каменните мостове над река Боженка, както и  старинните чешми, които клокочат на всеки ъгъл.

                         Музеи:

• В къщата музей „Баба Райна” е представена етнографската експозиция от ХVІІІ век.
• Битът на местните хора от ХІХ в. може да бъде разгледан в къща музей „Дончо Попа”.
• В Менгемата – работилница за пречистване на восък, е изложена автентична преса за пречистване на восък от началото на ХІХ в.
• Килийното училище – тук може видите типичната подредба на класна стая от ХІХ в.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

The post Боженци – село с дух и история appeared first on Пътешествия без край.

Годишно десетки хиляди негови почитатели потеглят по следите на близкото минало, за да се потопят в злокобната атмосфера на обезлюдени градове, изоставени магистрали, концлагери и затвори, превърнати в музеи, и прочие непонятни за масовия турист атракции.

„Фабриката е рожба на българо-съветската дружба“ гласи избледнелият лозунг на  призрачна постройка в родопския град Рудозем

Не е необходимо да ходиш чак до Чернобил, за да попаднеш на призрачно място – достатъчно е да отскочиш до Северозападна България.

Там те очакват навяващи тъга и меланхолия села и градове, тънещи в самота и разруха с изоставените им заводи, разпадащите се панелки, пустеещите селскостопански постройки и… избледнелите символи от комунизма! Подобни паметници на рухнали комунистически идеали откриваме из цялата страна.

Северозападна България или „The day after tomorrow“

Язовир Копринка или бившия яз. Георги Димитров, погълнал няколко села, заедно с останките от древния Севтополис

Цвети се чуди как така в експозицията не е отразен цял един съществен 45-годишен период, времето на тоталитаризма.

„Къде е социалистическият отрязък от историята ви?” питат хората

“А обясненията, че е още рано да го експонираме, защото трябва да минат поне 80-100 години, докато го осмислим, буди недоумение.”-обяснява младата собственичка на туристическа агенция.

Ленин и Маркс са на почит  в старопланинското село Селце!

Да не говорим за Северозападна България. Развитият индустриален регион по време на соца беше буквално опустошен в годините на прехода. Доколко тези „забележителности” обаче са символ на 45-годишната тоталитарна държава или са по-скоро белег на последвалите 25 години мъчителен, несъстоял се демократичен преход, е въпрос на лично тълкуване.

В соцмаршрутите на чужденците се вписва Паметникът на съветската армия в сърцето на София, както и построените в средата на ХХ век язовири, „погълнали” цели селища, заедно с църквите им.

Пътешествениците разглеждат типичен апартамент в нашенска панелка, отбиват се в оцелял през годините на демокрацията хоремаг, за да си купят лимонени резенки и да видят какво означава празен магазин.

Но когато любителите на т.нар мрачен туризъм настояват да посетят някой музей на комунизма, остават разочаровани. Защото се оказва, че  в България няма такива. „Питат ни как така всички бивши соцстрани си имат музеи, които разобличават тоталитаризма, но не и България” – разказва Цвети и добавя, че често й задавали следния въпрос: „Не можем ли да посетим бившия концлагер на дунавския остров Белене?”.

Някогашният най-голям завод за електромери на Балканите стърчи самотен и ненужен в местността Калето над град Никопол.

За жалост от концлагера няма запазени сгради и помещения. Защо ли?

Истината е, че  по света хората са свикнали,  такава информация да не се крие. “В останалите посткомунистически страни е широко разпространено виждането, че историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Тези страни се опитват да запазят места, които напомнят за близкото минало.”-казва Цвети.

 Хората, живели отвъд Желязната завеса, продължават да ни възприемат като „бивша социалистическа страна”. Те искат да разберат как българите са оцелявали 45 години в еднопартийно общество със забрана на частната собственост, политически репресии, цензура, планова икономика, ДС и пр. Оказва се обаче, че не само комунизмът буди любопитство, но годините на преход, опустошили цели райони на България.

Изоставени села с по един-двама възрастни жители на фона на приказно красива природа, пустеещи градове с нащърбени панелки и рухнали къщи, някогашни фабрики, превърнати в руини…

 Тези обекти биха могли да се превърнат в примамка за феновете на dark tourism  и да донесат пари на държавата. Стига да успеем най-сетне да се дистанцираме от годините на социализма и да проявим щипка въображение и… чувство за хумор.

А иначе България отдавна присъства в най-популярните специализирани сайтове за мрачни пътувания. Просто е въпрос на време да преосмислим близкото си минало. Дано това не ни отнеме 80-100 години!

Вижте изповедта на един любител на dark tourism, който е влюбен в България

The post България – мечтана дестинация за dark tourism ? appeared first on Пътешествия без край.