Поломието или „Планина под равнината“- така наричат красивите скални венци, в чието подножие си пробиват път река Русенски Лом и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом. През месец октомври посетих за пореден път това  диво кътче на българската природа. Всъщност есента и пролетта са най-подходящите сезони за приключенски туризъм в Поломието.

Гледайте видео репортажа

Идеи за приключения в каньоните на Поломието и река Янтра ще откриете във филмчето ми, заснето по време на последното ми пътешествие до това диво кътче на България!

Защо „Планина под равнината“ ли ?

В течение на хилядолетията тук реките са извайвали дълбоки долини, оформяйки шеметни каньони и скални формирования, протегнати към небето от хлътналите под равнината земи. И целият този скален свят е обрасъл в дива растителност. В небето прелитат черни щъркели, египетски лешояди, синявици, алпийски бързолети, пчелояди и всякакви пернати същества, някои от които са застрашени в световен мащаб. Затова районът е популярна дестинация за орнитолози – българи и чужденци. Част от Поломието е включена в природен парк „Русенски Лом“.

Вижте още : Поломието – планина под равнината

Долината на Русенски Лом е рай за скалните катерачи

На около 10-на километра от  Русе, близо до село Басарбово, известно със средновековната си скална църква, попадаме на поредния каменен венец висок около 25 м.. Скрита зад храсталаците, ни посреща изоставената хижа „Алпинист“. Именно тук, се поставя началото на скалното катерене в България.  През 1910 г. за първи път на скалните стени край хижата се използват въжени способи и се прокарват катерачески маршрути.

До мястото ни заведе Михаил Михов от русенското туристическо дружество „Приста“. Скалите, които са в непосредствена близост предлагат около 40 маршрути – от по-лесната 5-та до по-трудната 9-та категория. Оказва се, че това е най-близкият обект за скално катерене от румънската столица Букурещ . През уикендите тук е пълно и с румънци. В  Долината има още няколко подобни обекта. Те се намират при селата Табачка, Кошов и Пепелина. Катерачите обаче трябва да си носят въжета и екипировка. За повече информация можете да се обърнете към дружеството „Приста“.

В скоро време предстои ремонт на хижата и развитие на зоната за катерене, като за целта ще бъдат изградени Via ferrata и нови маршрути с по-лека категория, подходящи за деца и начинаещи..

По стъпките на исихастите

В непосредствена близост до трасето за катерене край хижа „Алпинист“, зее отворът на малка монашеска килия, издълбана високо в скалите през средновековието. Всъщност цялото Поломие е „надупчено„ от пещери и кухини. През 12-13 век те са били доиздялани от монаси отшелници, последователи на исихазма, които ги превърнали в свети обители.

Наблизо, се намират Ивановските скални църкви и Басарбовският скален манастир, които са облагородени за целите на туризма. Но има десетки скални килии и църкви, които са трудно достъпни. Така че може да съчетаете катеренето с посещение на тези мистични православни храмове.

Къде да отседнете в района на Долината на Русенски Лом?

Приятни къщи за гости ще откриете в близките села Басарбово, Божичен, Кошов, Червен, Нисово и други. Освен това, от тази пролет точно срещу хижа „Алпинист“ и скалните катерачески маршрути, отвори врати къмпинг.

Освен възможност да релаксирате на палатка или каравана, има и бунгала. Те са в нестандартен ретро стил от 70-те и 80-те години на 20-ти век. Комплексът разполага  с билкова градинка, малък басейн и зона за тържества, а гледката от поляната към отсрещните скали е неповторима!

Вижте още : Иваново – скални църкви, маршрути, природа и кой е Татунчо

Статията е изготвена с подкрепата на проекта „Популяризиране на туризма в Северна България”, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.

The post Скално катерене в Долината на Русенски Лом и още – красиви гледки, птици и мистика appeared first on Пътешествия без край.

През това лято най-сетне имах възможност да го разгледам на път за Шумен. Високо над село Хан Крум са се подредили  обрасли в зеленина скални венци, надупчени целите с ниши, кухини и пещери.  Тук, далеч от суматохата и нездравото хорско любопитство, се е спотаил  т.нар. Ханкрумовски скален манастир.  Той е част от низ обители в Шуменското плато.

Малко предистория

Скалните манастири са били издълбани от монаси исихасти в меките варовикови скали на Шуменското плато още през средновековието. Между 12 и 14 век в района се появява комплекс от десетки монашески килии, скални манастири и църкви. Техният разцвет настъпва след 1360 г. , когато българският цар Иван-Александър официално признава исихазма. Въпреки че в  наши дни тези труднодостъпни обители тънат в разруха и забвение, те още пазят духа и спомена на някогашните им обитатели.

Какво знаем за Ханкрумовския скален манастир

Изненадващо малко се знае за историята на този впечатляващ културен паметник. Предполага се, че през 12 век монаси решават да доиздълбаят естествена пещера, разположена високо в скалния венец,  за да основат свой манастир.

Отшелниците успяват да обособят три помещения в скалата, като ги отделили едно от друго с дървени прегради.  Най-запазена е църквичката с нейния добре оформен олтар. Виждат се жлебовете, които служили за прикрепване на отдавна липсващия дървени иконостас.  Широки естествени отвори в две от помещенията са осигурявали светлина на обитателите. Както и космическа гледка, навяваща философски размисли за мястото им във вселената, за Господ и смисъла на живота.

И понеже пещерата се намирала високо в отвесната скала, отшелниците издълбали доста рудиментарни стъпала във варовика, по които те пъргаво се придвижвали нагоре надолу.  А това за тях не представлявал никакъв проблем, тъй като те били слаби и леки като перца в резултат на глад и лишения. Защото били исихасти !

Да живееш по повелите исихазма

Исихазмът е бил разпространено течение на православното християнство през средновековието. То възниква във Византия, а между 12 и 14 век  печели много последователи и по нашите земи. Това обяснява наличието на стотици скални килии и манастири в Северна България от тази епоха. Исихазмът  проповядвал аскетичен живот, посветен изцяло на молитви, самовглъбяване, лишения и уединение в търсене на просветление. В превод от гръцки думата „исихазъм“ означава мълчание, безмълвие.

Подобно на техните събратя от други обители, отшелниците в Ханкрумовския скален манастир живеели аскетично в пълна тишина и покой. Излишните приказки и закачки били забранени. Така те навлизали в дълбините на душата си, където ги очаквал Бог. Но за целта монасите прибягвали до специални техники на дишане и на концентрация. Те трябвало да повтарят  молитвата  „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния“ по няколко хиляди пъти на ден – такава била повелята на тяхното учение.

Докато отправяли молитвите си към Бога, братята от Ханкрумовския скален манастир били обърнати с лице към „прозорците“ на пещерата /най-вероятно !/  и съзерцавали надиплените като коприна на хоризонта възвишения със спуснатото ниско над тях небе. Така постепенно те стигали до състояние на транс и уединение с Всевишния.

Как стигнахме до Ханкрумовския скален манастир

Намира се в красива местност между градовете Велики Преслав и Шумен.  До обителта може да  стигнете от село Хан Крум или от село Троица. Ние избрахме с. Троица.  Добри хора ни упътиха – в края на селото има черен път, който отвежда до една чешма в подножието на скалните венци. Паркирахме колата под сянката на едно дърво. От чешмата тръгва пътеката към Ханкрумовски скален манастир . Ако се обърнете с лице към високите скали, пътеката се пада отляво. Маршрутът е добре обозначен, така че следвайте табелите и маркировката в бяло и зелено.  След около 20-на минути стигнахме до следния  разклон с няколко табелки :

И след едно малко по-стръмно изкачване през сенчеста горичка, стигнахме до подножието на скалната обител. Общо маршрутът от чешмата до манастира ни отне около 40-на минути спокойно изкачване.

НО внимавайте да не  подминете манастира !

Скалният венец е обраснал в храсталаци, а самата обител е разположена високо в него. Да не говорим, че изваяните в скалата стъпала не се виждат добре от подножието и трябва специално да се огледате за тях, т.е. да погледнете нагоре. Доста стръмна и тясна ми се стори тази стълба към небето!

Изкачването ненадейно събуди задрямалата акрофобия в мен /страх от височини/.  Добре, че в наши дни стъпалата са обезопасени с дебело стоманено въже ! Ала в следобедния августовски пек въпросното въже беше нажежено до краен предел и не ми беше от особена полза. На следващия ден още имах червени белези по дланите !

Вместо заключение :

Ханкрумовският скален манастир е свято място, пропито с тайнство и мистика. Неговото откриване сред дивата природа на Шуменското плато си е цяло приключение. Проникването в полумрака на хилядолетните му покои ме зареди с енергия и усещане за хармония и непреходност.

Наблизо се намират още свети места – Осмарските манастири . Но за тях в някоя следваща публикация!

Вижте къде точно се намира Ханкрумовския скален манастир и как да стигнете до него !

The post Ханкрумовски скален манастир или пътешествие между земята и небето appeared first on Пътешествия без край.