Вижте видео от разходката ни в Глухите камъни от миналото лято, когато в най-големите августовски жеги, потънахме в прохладната прегръдка на омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим.

Някои от тези древни скали, пропити с мъдрост и тайнство, са сякаш проядени от молци или надупчени като швейцарско сирене. Други са с прилежно издялани кухини, подредени  в стройни редици. Приличат  ми на разкривени панелни блокове с малки прозорчета с изглед към вечността.

Но времето не прощава. На много места слънцето, вятърът и дъждовете са „изгризали“ съвършено изваяните вдлъбнатини в безуспешен опит да ги изтрият от лицето на скалата.

Най-много скални ниши има в долината на река Арда

Подобни трапецовидни творения са характерни само за Източните Родопи. Има ги на малки групи най-вече  в района на язовирите Кърджали и Студен кладенец – там където срещаме недостъпни скалисти местности. Някои от най-известните  са “ Глухите камъни“, нишите край селата  Ночево и Лисиците. Но не само!

Ако пътувате с повишено внимание и с широко отворени очи в долината на река Арда, ще видите много такива образувания. За пръв път видях тези удивителни човешки творения преди години в района на село Долно Черковище, близо до един от меандрите на Арда. /вижте : Меандрите на Арда – кои са най-красивите и как да ги откриете/

Гигантският каменен блок, известен още като „Кован кая“ се вижда от шосето

Тук, на голяма височина са издялани 100 -на скални ниши, а на върха личат следи от изсечена гробница. Според някои изследователи става дума за тракийски култов център, тъй като наблизо са открити и следи от тракийско селище.

Повечето древни скали с издълбани от човешка ръка кухини се намират близо до  хилядолетни светилища и мегалити. Такъв е случаят със скалните ниши в района на село Дъждовница.

Нишите се виждат от самия път.  Издялани са високо в скалите на възможно най-недостъпните и опасни места. Да се чуди човек какво е налагало предците ни да се подлагат на такива изпитания!! Старите хора в Дъждовница си спомнят разказите на техните баби, за странни създания , наречени „Джинавис пенджери“ които бродели в околността. Уфолози пък твърдят, че става дума за извънземни…

Въпросният скален комплекс се намира в района на небезизвестната пещера „Утробата“, която е била тракийско светилище. И познайте – край нея също откриваме скални ниши. Защо ли?

А на няколко километра северно от „Утробата“ попадаме в  каменното село Ненково, свързано с останалата част на света чрез симпатичен въжен мост. Близо до крайните му квартали,  попаднахме на поредна серия скални ниши. Там  природните стихии и хилядолетията почти са успели да ги заличат, но не съвсем. В района на град Ардино посетихме

скалния комплекс „Орлови скали“

В отвесните каменни стени са издълбани 100 ниши /но три от тях са унищожени/ . Всяка е с височина 70 см и дълбочина 34 см..

За разлика от повечето подобни обекти, обаче, „Орлови скали“ са лесно достъпни благодарение на специален маршрут, известен като „Пътека на Ардинската поезия“ . Спирате колата на малък паркинг и след 15-на минути изкачване и четене на изписани върху дървени табели стихове, стигате до заветния обект. Гледката е удивителна! Според стара легенда в подножието на скалите живеел змей, който пазел древно съкровище и т.н.

Скалните ниши най-вероятно не са творение на траките

До момента в района на Източните Родопи са открити около 3 200 ниши. В разговор с Пенко Добрев – директор на Регионалния историческия музей в Хасково разбирам, че тези образувания са от II – I хилядолетие пр. Хр., т.е. те са на повече от 3000 години, а може би и още по-древни. Не се знае дали скалните ниши са дело на траките или на друга цивилизация. Свързват ги  с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по земите ни  долмени, менхири, гробници, кромлехи, скални светилище и пр. /Още по темата : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки/

Въпросната култура е подобна на тази от Стоунхендж, макар че е малко по-късна. Колкото и да е странно, липсват следи от нея в останалата част на Балканите. За жалост траките и предците им по нашите земи са нямали писменост, така че можем само да гадаем какво е било предназначението на тези необясними творения.

4 научни хипотези за скалните ниши

1. Най-разпространената , която се отхвърля от много историци и археолози е, че в нишите древните хора са съхранявали урните с прахта на мъртвите. Но тя отпада, понеже никъде не е запазена керамика в близост до самите ниши. Т.е. няма доказателства.
2. Втората теория е че във въпросните кухини предците ни са отглеждали кошери с мед . „Това е странно, защото се изисква много усилия, за да се издълбаят тези дупки и лично за мен тази теория също отпада“- твърди Пенко Добрев
3. Според проф. Валерия Фол тези отвесни каменни стени са свързани с обреден ритуал. На тях момчетата ставали мъже. Как ли?  Като ги спускали с въжета отвисоко и висейки във въздуха, те  издялквали въпросните ниши. Така младежите доказвали своите ловкост и мъжество. Но пък някои ниши са на нивото на гърдите. „Т.е. Какво се получава – едните са били връзкари, а другите трябвало да рискуват да се катерят по чукарите. Също не ми се вижда правдоподобна тази версия!“- шегува се моят събеседник.
4. Най-правдоподобната теза е на проф. Ана Радунчева. Според нея скалните ниши в Източните Родопи представляват входове на човешката душа към отвъдното. Те символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. /Още по темата: Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното /„Това нещо го подсказва трапецовидната им форма. За нея знаем ,че идва от Египет. Т.е. египетските храмове и техните входове имат подобна форма. Първите пирамиди са трапец върху трапец върху трапец … и така те отвеждат душата в отвъдното.“ – заключава Пенко Добрев.

Вместо заключение:

Хилядолетните човешки творения, спотаени в най-красивите и диви местенца на планината, разпалват фантазията не само на учени, но и на обикновени пътешественици като мен, например!!

The post Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи appeared first on Пътешествия без край.

А какво да кажем за препускащите диви коне – т.нар. тарпани, внесени от Холандия и кръжащите високо в небето лешояди. Те са се  превърнали се в истински „знаменитости” и  често попадат във фокуса на обективите на орнитолози от цял свят?  Това е едно от последните диви кътчета на Европа, неподвластни на времето и неудържимата урбанизация, успяла да обезличи останалата част на Европа, в т.ч. и нас.

Хубавото е, че  общините Маджарово и Крумовград в Източните Родопи, са все още неизследвани от масовия туризъм.

Благодарение на това тук рядко ще срещнете типичните примамки за съвременния консуматор. Забравете за загрозяващите пейзажа рекламни билбордове, за заведения, сергии за сувенири…. Та в този планински кът почти няма хотели! По-вероятно е да попаднете на селска къща за гости, оборудвана с всичко необходимо за романтична почивка на село. Има и друг вариант – да си наемеш вила.

На места под наем се предлагат реставрирани старинни селски къщи.  Отвън те по нищо не се отличават от повечето захабени от времето постройки, но вътре са обзаведени с луксозни спални и камини, с модерни кухни с чисто нови печки, хладилници.

 Щом сте попаднали в Източни Родопи, значи обичате покоят и тишината.

Вероятно ще оцените факта, че тук голяма част от населените места са с по 40-50 жители. Някои от селата са обезлюдени и от години пустеят.

Някогашното миньорско градче Маджарово  днес наброява едва петстотин постоянни жители. В околноститему могат се наблюдават около седемдесет на сто от всички грабливи пернати, обитаващи Стария континент. Гнездящите в скалите край Маджарово представители на белоглавия, черноглавия и египетския лешояд са се превърнали в търсена „мишена” за снимки, макар и в далечен план…

В Природозащитния център край Маджарово с радост ще ви разкажат за птичия свят на планината.

Там ще ви покажат къде гнездят някои от най-редките пернати видове.  „Вярно е, че голяма част от тези земи са облагородени от човешка ръка, но хората не са ги унищожили, както е на много други места в Европа! „В Източни Родопи ще откриете едно от най-големите биоразнообразия на континента”- споделя холандския природозащитник Франк Зандеринк. Не само холандци, но и французи, германци, скандинавци, а и все повече българи откриват за себе си този благословен от природата край.

Мнозина с неохота споделят преживяванията си в стремежа да съхранят района такъв, какъвто е, далеч от набезите на масовия туризъм.

Разходете се като тях по течението на река Арда. Зарадвайте сетивата си с необичайни гледки, птича песен и аромат на цветя и билки. Водите й се провират път в подножието на скални зъбери, оформяйки великолепни меандри с почти нереална красота.

А асфалтираният път лъкатуши край пясъчните им брегове и отвежда към забравени от Бога местенца. В къщата за гости  „Дивата ферма“ в село Горно поле ще ви нагостят със задушено телешко в тиква или с баница с булгур. Домакините се занимават с биоземеделие и отглеждат редкия вид късорого говедо и каракачански овце, които пасат свободно в околностите.

Носталгия  навява местността край изоставеното село Сбор

То е разположено сякаш накрая на света. Близо до останките от някогашните му къщи, рушащи се от природните стихии, броди табун диви коне, т.нар. тарпани. Те са внесени през 2011 година от Холандия. Идеята е да пасат и да възстановяват естествените екосистеми. Кончетата са се превърнали в истински местни знаменитости!.

Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата. Те се пазят по стари долапи и скринове и се обличат само по празници.Тогава всички се хващат на хорото и заситнят под съпровода на протяжната родопската каба гайда. А всеки, който иска да се включи във всеобщото веселие, е добре дошъл!

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

The post Източни Родопи – terra incognita за масовия туризъм appeared first on Пътешествия без край.