В района на Тополовград има особено голяма концентрация на съоръжения, които датират от зората на човечеството. Сред тях преобладават т.нар. долмени – каменни плочи, тежащи по няколко тона, закрепени хоризонтално над земята върху каменни опори или скали. Тези монолитни „къщички“ са били подредени с необяснима лекота от човешка ръка. Гробници, астрономически обсерватории, светилища… Не се знае със сигурност за какво са служили.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ разговарям с Веселин Кълвачев, директор на музея в Тополовград, за мегалитните загадки на Сакар. Ще чуете неговата  теория за произхода на долмените и защо те вълнуват въображението ни и до днес. Ако не ви се слуша, продължете надолу в текста!

По-известни долмени в района на Тополовград :

Начови чаири

Този долмен впечатлява не само с размера си, но и с начина, по който са подредени камъните – всичко е почти перфектно. Достъпът до него е лесен – на около 2 км. западно от село Хлябово, по пътя за село Българска поляна. Има отбивка с малък паркинг и табела, която те насочва към пътечка настлана с каменни блокове и с парапети – удобна дори за хора с физически затруднения.

Долменът има две камери, като в него били открити следи от погребален ритуал и части от скелет. Сред находките има бронзов пръстен, фрагменти от бронзова гривна, части от обеци и керамика. Първоначално целият долмен бил покрит със земен насип, така че днес гледката разкрива само част от древната му магия.

Царският долмен

За него се твърди че е един от най-големите и най-добре запазените. Датира от ранножелязната епоха (XII–VI в. пр. Хр.) и впечатлява с масивните каменни плочи и ясно оформената си камера.

Намира се сред красива дъбова гора, на около 4 км южно от село Хлябово и 9 км югозападно от Тополовград. До него се стига по черен път от Хлябово, който е проходим с лек автомобил при сухо време, след което има кратък пешеходен преход. Пътеката не е маркирана, теренът е пресечен и без ориентири, така че най-сигурно е да се свържете с местен човек, който добре познава района.

Гайдаров долап ( Гайдарова пещера)

Този двукамерен долмен е сред по-малко известните древни съоръжения на Сакар. Покривните му камъни вече липсват, но остава впечатлението за добре конструирана и стабилна структура. Нямам лични впечатления от него, но местните ми обясниха, че теренът наоколо е леко пресечен, и е по- достъпен от Царския долмен, така че може да се достигне по -лесно.

Има  още  десетки  по-малко известни долмени, притаени сред чукарите на Сакар. Струва си човек да отдели поне един уикенд за да се докосне до мистиката на тези древни загадки и да се почувства като откривател на един изгубен свят. Още инфо за тези обекти и как да стигнете до тях ще откриете тук  

Долмените на Сакар като енергийни центрове ?

Директорът на Общинския исторически музей в Тополовград Веселин Кълвачев има своя теория за произхода им. Той твърди, че  това са енергийни центрове. Предците ни са ги издигали тук заради огромните залежи от гранитен плутон и най-вече заради кварцовите жили, които излъчват топлинна енергия.

Археолози, които проучват долмените, казват, че това са най-ранните монументални сгради и че са били гробници на траките, твърди Кърпачев. Според него траките са използвали част от тях за погребални камери, но това е станало в по-късен етап. Преди това най-вероятно долмените са били използвани за медитация, за астрономически наблюдения. Най-разпространената теза е, че долмените в Сакар датират от 12-6 век пр. н.е. Всъщност, от този период са откритите в тях артефакти от тракийски погребения. Но дали самите обекти са строени тогава или по-рано от друга, по-стара цивилизация, никой не може да каже, твърди събеседникът ми.

Долмените като „змейови дупки“ или „змейови къщи“

Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи. Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба.

Някога хората са усещали земната енергия, те са разбирали силата на Космоса . Усещали са силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали, смята Веселин Кълвачев. В тези мегалитни структури предшествениците ни  са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила.

Долмени и орли: Сакар отвътре

Районът е златна мина за любителите на еко туризма. Малко хора знаят, че Сакар е земята на царския орел – емблематичен вид с много здрава популация, свързана с фермерския начин на живот. Наблюдението на тази достолепна птица е незабравимо изживяване. Но за целта се изискват гидове с познания и опит.

Засега две фирми предлагат такива наблюдения. Те ще ви намерят птицата, ще ви покаже откъде може да се наблюдава и как да не я притеснявате. Това не е просто разходка, а среща с едно от най-редките същества в българската природа. 

В района няма масов поток от хора, няма големи курорти. Но има нещо по-ценно – усещане за пространство, за тишина, за история. Както и възможности за активна почивка – излети сред природата по следите на тайнствените долмени, вело преходи до недокоснати от бетона кътчета и разбира се, приключения за небцето, тъй като Сакар планина е известна със неустоимата си гастрономия.

Вижте още : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки
 Глухите камъни или безмълвният шепот на времето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Долмени в Сакар – пътуване сред камъни и легенди appeared first on Пътешествия без край.

 Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия

1. Изкачете се на върха на Марков камък и зарейте поглед в надиплената до хоризонта снага на Странджа

Намира се в околностите на село Долно Ябълково в община Средец. До  него можете да стигнете с по-висока кола, тъй като пътят е разбит.  Паркирате пред църквата Рождество Богородично /за която ще стане дума по-долу/ и продължавате около 2 -3 км. пеш нагоре  по стръмния път, обозначен с жълта маркировка. Мегалитната структура представлява гигантски 8-метров камък, обвеян с притчи и легенди.

Според една от тях, когато минавал през Странджа на път за Истанбул, Крали Марко взел камъче и го метнал зад гърба си. И то взело, че паднало назад и там си останало завинаги. Хората го нарекли „Марков камък“. Според учените това е тракийско светилище от ранно желязната епоха, свързано с култа към слънцето и Богинята майка. Ако се изкачите на върха му по монтираната желязна стълба ще видите две продълговати вдлъбнатини, които местните оприличават със стъпките на Крали Марко. Всъщност това са жертвени ямки от тракийско време. Нашите предци ги  пълнели с течности за свещените си ритуали.

Въпросната течност /може би вино?/ се стичала надолу по специални улейчета и оттам се вливала в земята. Вярвало се, че така се оплождала Богинята майка. Хората до ден днешен са убедени, че въпросните ямки се пълнят с лековита вода, която предотвратява безплодие и проблеми с очите. Изкачете се на върха на камъка и се насладете на приказната панорама към вълнистите била на Странджа.

2. Надникнете в черната паст на Змейовата дупка, за да усетите смразяващия полъх на вечността – Долменът в местността Корубата

Територията на днешната община Средец е център на мегалитна култура и изобилства с древни структури.  Долмените са най-ранните тракийски гробници. В структурата разположена в района на село Долно Ябълково са открити следи от 7 погребения. Това е един от най-добре съхранените долмени по нашите земи. Той е  с предверие, дромус и камера, в която са погребенията.

Предполага се, че долменът Корубата е от 8-7 век пр. Хр. Отпред е имало оградено дворно пространство, по подобие на къща на мъртвите. Някога народът наричал долмените змейови дупки или къщи. И до днес в този край се носят легенди за  змея, който обладава най-хубавата девойка. В светлите части на деня тя губи своите сили, а вечер се разкрасява и става прелъстителна. Така момичетата залиняват от любов по змея. А имало и змейовици, които прелъстявали овчари и други нищо неподозиращи жертви от мъжки пол.

 3. Запалете свещ и потърсете уединение в църквичката „Рождество на Пресвета Богородица“ на село Долно Ябълково

Селото отстои на 7 км. от турската граница, а жителите му са потомци на  изселници от село Алмали в турската част на Странджа.  Алмали означава ябълка, оттам и Долно Ябълково. Селото се гордее със своята църква от 1892 г. , която е с типична за този край възрожденска архитектура. За нея са характерни изобразеното нощно небе в корабно-централната част и пухкавите облачетата по стените. Повечето църкви в района са били рисувани от зограф Никола. Негова е и великолепната икона на Рождество Христово. Църквата е действаща.

4. Отбийте се в изпъстрения, като детска илюстрация Голямобуковски манастир и се отърсете от тривиалните си мисли и грижи

Странджа има една  единствена света обител, разположена в може би в най-трудно достъпния за туристи, но затова пък изумително живописен район на планината – Голямобуковския манастир. Светата обител отстои на 4 км. от село Голямо Буково, славещо се с лъскавите си митничарски къщи

За единствения действащ манастир в Странджа прочетете тук

5. Замръкнете в село Голямо Буково, за да се насладите на кадифено-синьото небе, озарено от Млечния път

Голямо Буково е малко крайгранично село в община Средец, характерно с няколкото си богати митничарски къщи на фона на типичните неизмазани тухлени къщурки, повечето от които изоставени от стопаните им. И насред нищото ненадейно изниква чудно имение – голям туристически комплекс от 10-на вилички край зарибените води на изкуствено езерце.

Добре дошли във вилно селище „Вили Буково“. Фонтани с формата на мегалити, римски легионери, шарени каручки, изрисуван с цветчета трабант, шофиран от препарирана лисица, мини зоологическа градина,  басейн и подскачащи по моравата зайчета и сърнички посрещат изненадания турист. В ресторанта се предлага вкусна храна, а цената на нощувката е 20 лв. И най-важното- околностите изобилстват с мегалитни структури, с останки от антични пътища, калета и могилни некрополи. Тук въздухът е кристален, нощем небето е прозрачно, а звездите са на една ръка разстояние.

6.Пренесете се в епохата на древен Рим, като разгледате археологическия резерват „Деултум – Девелт”

Разкопките разкриват останките от античния град, който бил част от обширна колония в пределите на Римската империя. По онова време територията на днешен Бургас била на дъното на Черно море. Морските води се разстилали навътре в сушата и стигали близо до крепостните стени на някогашен Деултум – пристанищен град и важен търговски център. Разгледайте останките от крепостните стени, от някогашните римски бани, от жилищни и обществени сгради. Обърнете внимание на модерната водопроводна мрежа, на която могат да завидят някои съвременни наши селища.

  А после се отбийте в музея към резервата, където са изложени част от находките, открити на територията на археологическия резерват. Там ще научите подробности от хилядолетното му минало. Най-старото запазено име на селището е Довелт от преди 2 4000 г.. По тези места процъфтявал един от най-богатите градове на провинция Тракия. По-късно идват римляните, а след тях районът е възкресен от хан Крум. През 812 г. той превзема крепостта и градът става граничен пункт между България и Византия с митница и със своите 160 км гранично съоръжение или Еркесия /гигантският защитен вал, използван като граница на българската държава от VII до XIV век/. Според местните, въпреки, че някогашните защитни стени са разрушени, съоръжението е видимо дори от Космоса.

И друг повод за гордост имат хората от община Средец Именно тук през 865 г. княз Борис-Михаил  посреща делегацията от Константинопол, дошла в земите ни, за да покръсти българите. Предполага се, че още тогава, на място българският владетел приема християнството.

Обърнете внимание на изложената в музея бронзова глава на Септимий Север /римски император от  193 до 211 г./, който бил знатен гост на античния град Деултум.  В чест на височайшата му визита, била изваяна негова скулптура, от която до нас е достигнала великолепната глава, както и ръката му. Открити са още и три бронзови леви крака, незнайно на кого…

 7. Усетете духа на малкия провинциален град Средец с повяхваща военна слава

В годините на соца градът се е наричал Грудово и  попадал в строго охраняемата гранична зона между България и Турция . В  Грудово и околностите властта  разположила мотострелкови, танков и артилерийски полк, както и ракетен дивизион, които трябвало да поемат евентуален удар от страна на тогавашния ни натовски враг-  Турция. Тези поделения, всъщност определили културата и икономическото развитие на града. През 80-те години на 20-ти век гарнизонът на града наброявал над 30 000 войници и офицери.  Днес за  възхода на Грудово, като гарнизонен град, свидетелстват единствено руините на бившето поделение № 22 210, превърнато в сметище. Отбийте се в Геймановата къща, за да разгледате постоянната изложба „Военните сандъци говорят“ и да усетите някогашния военен дух на Средец.

Материалът е изготвен със съдействието на Община Средец  и Министерството на туризма

Разгледайте галерия „Непознатата Странджа“

Пътешествия без край . Венета Николова

The post 7 начина да прекарате незабравим уикенд в община Средец appeared first on Пътешествия без край.