7  идеи за разходки около Велико Търново :

1. Преображенският манастир и фантастичното Колело на живота на Захари Зограф

Намира се на по-малко от 5 км. от старата ни столица и е заобиколен от отвесни скални блокове. Манастирът, основан през 13-14 в. ,  е сред най-ярките шедьоври на църковното ни изкуство и е задължителна спирка на туристите, които се отбиват в района.

По време на Възраждането светата обител е обновена и придобива настоящия си вид. Част от сградите, заедно с  т.нар. звънарник с камбаните, са изградени от майстор Кольо Фичето. Но това, с което Преображенският манастир е най-известен, са чудните му стенописи и най-вече „Колелото на живота“ – дело на гениалния Захари Зограф. Прословутата фреска краси външната фасада на манастирската църква и внушава преходността на човешкото съществуване, жалките ни ламтежи за материални блага.

Манастирът е бил неколкократно опожаряван от турците, но всеки път е възкръсвал, като феникс от пепелта. През 1881 г. се случва чудо.  Заради огромно свлачище, от скалите надвесени над него, се откъсва  огромен каменен блок, който се стоварва върху част от манастирските сгради. Ала незнайно как, докато лети надолу, скалата се разчупва на две и църквата с камбанарията са пощадени. Манастирът преживява още едно свлачище през 80-те години на 20-ти век, както и силно земетресение през 1913 г.

В наши дни тази българска светиня е жертва на поредното бедствие – заради хронично безпаричие и нехайство от страна на отговорните институции безценните й стенописи, в т.ч. и Колелото на живота,  се рушат. Но това е друга тема!

2. Болярското село Арбанаси, където минало и настояще си подават ръка

Който казва Велико Търново, казва и Арбанаси. Старинното селце, характерно с каменните къщи и калдъръмени улици, се намира на 10-на мин. път с автомобил от старопрестолния ни град, поради което се радва на същия огромен туристически интерес.

Кацнало на скалисто плато около Велико Търново, Арбанаси е съществувало още от времето на Втората българска държава. Било е любимо място на търновските боляри, които разположили на мястото на днешното село своите пищни летни резиденции. Твърди се, че  нашите царе дори са секли монети тук. През  17 в. селото вече просперира като търговско средище, а жителите му започват да трупат богатства и да строят къщи като крепости с идеята да се защитят от вражески нападения най-вече от кърджалиите.

Отвън тези масивни, не особено красиви постройки били неприветливи. Но отвътре обитателите им се радвали на лукс и комфорт. Модерното обзавеждане включвало всички удобства, включително  уникална за времето екстра – вътрешна тоалетна. И още една подробност – в селото съжителстват четири етнически групи – българи, гърци, албанци и власи.  Предполага се, че всъщност било основано от албанци.

През годините Арбанаси промени своя облик

и в наши дни то ми мяза повече на курортно селище отколкото на архитектурно-музеен резерват, за какъвто е обявено. Последно го посетихме  миналото лято, когато преливаше от туристически групи – предимно французи и испанци.  Луксозни автомобили на нашенски бизнесмени задръстваха арбанашките улички,  окичени целите с рекламни табели на семейни хотели и механи. В същото време не видяхме никъде указания към местните музеи. Наложи се да поразпитаме продавачките на сергиите, за да се ориентираме кое къде е . Отделихме си една сутрин, за да се пошляем из селото и да разгледаме някои от основните му забележителности.

Сред най-знаковите му туристически обекти е Констанцалиевата къща от 17 век, която представя бита на местното население през Възраждането.

Разгледахме и  църквата „Рождество Христово” –  най-старата в селото. Стенописите й са завършени през 1597 г. Това е една от малкото напълно изписани църкви от времето на османското владичество. Вътре тя е  като отворена библия, защото по стените й  можете да проследите сюжетите на целия Стар и Нов завет.

Не успяхме да посетим останалите 6  църкви на Арбанаси, както и двата действащи манастира – „Св. Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”, но пък се насладихме на чистия въздух и красивата гледка, към Велико Търново, която се разкрива от приятно възвишения на края на селото.

3. Хотнишкият водопад – късче от рая

Намира се на около 20 км. от Велико Търново. Това е един от най-красивите български водопади с височина около 30 м.. Но това което ме удиви е изумруденият цвят на неговите води, дължащ се най-вероятно на варовиковите отлагания в скалите.

Той се захранва от  река Бохот, която  се спуска отвисоко , оформяйки райски вир в подножието им. Мястото е толкова красиво, че имаш чувството,  че си попаднал на някой откъснат от цивилизацията остров от приказките, въпреки, че се намира на метри от автомобилния път. До водопада е изграден и малък паркинг. Така че е лесно достъпен, заради което мястото е винаги оживено с туристи.

Хотнишкият водопад е известен още и с името Кая бунар, което означавало извор в скалата. Освен това той си има и екопътека за чудо и приказ. Началото й е вляво от вира. Тя е сравнително стръмна и следва скалистия релеф. Маршрутът отвежда до вържа на  водопада, откъдето се разкриват красиви гледки към околностите.

Дължината му е около километър и половина., но тъй като се стъмваше и бързахме да се приберем във Велико Търново, стигнахме до средата и бързо  се върнахме обратно. Имало обходен маршрут, който се преминава за по-малко от час.

4. Геокомплекс Зарапово или да попаднеш сред дивата природа на крачка встрани от пътя

На по-малко от 30 км. от Велико Търново попаднахме в друго измерение. Близо до шосето, което свързва селата Емен и Вишовград,  има малко разклонение. Там, под сянката на едно дърво  паркирахме колата и продължихме по приятна пътека към Зараповския водопад, който се пада в малък дол в подножието на пътя.  Всъщност дължината на маршрута в едната посока е не повече от половин километър и отнема около 10-на минути.

Преходът е приятен, минава се по дървени мостчета и стълби, които изглеждат полу-изгнили, но се оказаха стабилни и безопасни. След като пресякохме малък дървен мост над бълбукащ ручей, се озовахме на полянка, от която стартира почти отвесна разкривена дървена стълба. Тя  отвежда до подножието на красивия Зараповски водопад,  висок около 12 м.. Водата му минава през поредица от скални прагове, за да се влее в малък вир с доста мътна вода заради изобилните валежи.

В разгара на лятото Зараповският водопад не беше особено буен, но въпреки това имаше достатъчно вода, за да се насладим на пръските му и на приятната прохлада. Наблизо е изграден заслон, където човек може да си направи пикник. Ние обаче се отправихме към друга забележителност наблизо, а именно:

5. Село Мусина е истинска съкровищница за приключенци

Малкото невзрачно павликенско село Мусина се намира на 23 км. от Велико Търново. Тук туристи рядко се отбиват, защото не подозират, че селцето притежава уникални богатства.  Като например т.нар. геокомплекс „Пропастите“, където ще откриете две главозамайващи пропасти, дълбоки над 25 метра или колкото 9 -етажен блок.

Тези природни образувания са обвеяни с легенди.  Една от дупките е съоръжена с метална стълба с перила.  В другия край на селото пък има пещера, която в миналото била облагородена за туристи, но в наши дни е изоставена. През нея минава подземна река . Пещерата е дом на многобройна колония прилепи. А точно до входа й открихме следи от римски каптаж. Още информация за селото и как да стигнете до неговите скрити забележителности вижте тук: Село Мусина или пътешествие в долната земя.

6. Еменският каньон – в зелената прегръдка на планината

В района на село Емен си провират път водите на  река Негованка. Тя  образува живописен пролом, известен с името Еменският каньон. Великолепни природни картини изкушават пътешественици и любители на фотографията в северните склонове на Стара планина.

В тази си част Балканът изобилства с карстови образувания и чудесни възможности за досег с дивата природа. И всичко това само на 20 км. от суматохата на старопрестолния град. Красотите на каньона са достъпни благодарение на изградена преди години екопътека.
Вижте подробности за този приказен оазис на дивата природа около Велико Търново .

7. Поемете глътка духовност в Петропавловския манастир

Кацнал на върха на Арбанашкото плато, едва на 6 км. от старата ни столица, се намира Петропавловският манастир. Камбанарията му приковава вниманието отдалеч с островърхата си осанка. Звънът й отеква чак в близкия град Лясковец, известен с винарската си изба и традициите в градинарството – някога печеливш поминък.

Именно с историята на старопрестолния град е свързана превратната му съдба. Именно тук търновските братя Асен и Петър дават клетва, че ще освободят народа си от византийския нашественик, а след това ще въздигнат в близост манастир в прослава на свободата. Защо си струва да посетите тази светиня вижте  : Петропавловският манастир – „Мен не ме докосна меч и робство, ни огън и земетръс“

Вижте още : 7 причини да се влюбите във Велико Търново

The post 7 идеи за разходки около Велико Търново appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Този приказен свят от скални арки, каменни грамади и млечно-сини речни води е достъпен благодарение на изградената преди 10 – на години екопътека.  Маршрутът се движи по течението на река Златна Панега. За целта са изградени дървени мостчета, прикрепени към скалите платформи, по които сякаш се плъзгаш ниско над водата, както и сенчести беседки за почивка и похапване.

Ако решите да посетите геопарк Искър–Панега е препоръчително да изберете подходящия сезон. А това са пролетта или ранната есен. Тогава времето е прохладно, а природата е най-красива!  Но внимавайте с дъждовете. Когато за пръв път се опитахме да се разходим / в началото на м. юни/ екопътеката беше наводнена от прииждащата р. Златна Панега и не можахме да я посетим.  Оказва се, че реката често залива пътеките. Затова е добре да изберете по-сух период.

Как да стигнете до геопарк Искър-Панега

Геопарк Искър-Панега е разположен буквално на входа на град Луковит. Ако пътувате от София, малко преди да влезете в града,  в ляво от шосето ще видите паркинг. Това е началото на екопътеката. Тя е полегата и не изисква специална екипировка или подготовка . НО има  само един стръмен и хлъзгав участък и той е в самото й начало. Щом го преодолеете, нататък маршрутът е много приятен. Пътеката е подходяща за семейства с малки деца, възрастни хора и туристи с домашни любимци.

Още за екопътеката край река Златна Панега

Екопътеката  е дълга 12 км. и свързва гр. Луковит със село Карлуково и прословутата му пещера „Проходна“.  В този оазис на дивата природа  гнездят 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България.  Растителността по поречието е тучна, буйна, почти като в джунгла. Тук-там имало и змии – най-вече водни. Аз такива не видях, но все пак човек трябва да е нащрек.

А напролет докато се разхождате край златистите отблясъци на Златна Панега, ще ви придружават облаци от водни кончета и пеперуди.

Това което ни удиви  е млечно-синият цвят на реката, дължащ се на високата концентрация на калциев карбонат във водите й.

Пътеката в геопарк Искър-Панега минава покрай входа на пещерата „Темната дупка“

Но внимание! Тя не е благоустроена и влизането не е препоръчително. В нея са открити следи от човешко присъствие от дълбока древност.

В даден момент пътят се отклонява от реката и продължава по сравнително равен терен в посока Карлуково.  И макар, че дървените мостчета и беседките са сравнително добре поддържани, маркировката не е никак добра.  След като стигнахме към средата на екопътеката не открихме продължение или разклонение, което да  води до Карлуково. Оказа се, че и други като нас се лутаха насам-натам и разпитваха как да стигнат до крайната й точка, но напразно!

Така или иначе най-атрактивната част на пътеката е в самото й начало, там където тя е сенчеста и се промушва през каньона на река Златна Панега с дървените мостчета и приятните кътове за отдих.

Хипнотизирани от гледката, останахме плътно до водата. Есента беше решила да ни шашне с ярките си багри. Като изкусен майстор импресионист, тя рисуваше пъстри картини върху млечно-синята повърхност на реката. Птичките спряха да цвърчат, гората притихна, времето застина. Колкото и да щраках с фотоапарата, бях безпомощна да уловя в кадър магията на Златна Панега – река потайна и обвеяна с легенди.

„Глава Панега“ – тайнствените извори на реката

За разлика от Искър, Арда или Тунджа, Златна Панега е малка, не особено популярна река, но затова пък е толкова красива! Тя води началото си от най-големия у нас карстов извор „Глава Панега“ край село Златна Панега на 14 км. от гр. Луковит.

Решихме да се запознаем и с тази забележителност, макар и не особено успешно. Причината –  липса на указания и маркировки, както и на добра предварителна подготовка. Първият път, когато се отбихме в селото пътеката, която местните ни посочиха беше наводнена.

Вторият път тръгнахме по нея и открихме живописен, закътан в гората вир, който е част от системата карстови извори на реката. Докато се разхождахме по горската пътека край реката, стигнахме до непрогледната паст на малка, тясна  пещера. Тя ни отведе от другата страна на баира до още един фееричен вир на Златна Панега, но не точно този който търсихме и т.н.

А иначе водата на „Глава Панега“ е минерална. В римско време тук имало минерална баня, сочат проучвания. Измерванията на хидролози установили, че дебитът на този забележителен карстов извор достига зашеметяващите 4000 литра в секунда, а температурата на водата е между 8.4 и 15.4 градуса. Ето защо през зимата реката никога не замръзва. В района се намира и още една забележителност –

каменните къщички край Карлуково и един подобен ансамбъл до Луковит.

Тези симпатични елфски конструкции ще ви очароват и ще ви пренесат в приказен свят. Вижте видеото:

The post Геопарк Искър-Панега – оазис на дивата природа appeared first on Пътешествия без край.

Днес следите от някогашната крепост са почти неразличими, а от кулата не е останало нищо. Затова пък село Стоб стои от векове на мястото си, сгушено в нозете на живописните пясъчни пирамиди в западното подножие на Рила планина.

В миналото на това място се е простирал град Стоби

Предполага се, че името му е още от римско време, когато тук имало крепост, наричана Стобион. Според други, обаче названието е със старобългарски корен и означава „ограда от стълбове“.Жителите на заобиколения от скалисти стълбове град били заможни и горделиви. Според една легенда те натрупали несметни богатства, но и … големи грехове. За да ги накаже Господ им изпратил наводнение, което заличило града.

Тази библейска притча изненадващо съвпада с изследванията на летописците. Според тях Стоби достига разцвета си през IX век, но вероятно е бил разрушен през XII век., като не става ясно как и защо.Но със сигурност Стоб е съществувало по време на Втората българска държава.

Стоб е вписано в грамота на цар Иван Шишман

В нея той изрично нарежда: „Градът Стоб да няма власт над манастирските люде, нито над техните владетели”. Това ще да рече, че по същото време Стоб е бил толкова силен, че е можел да притиска дори Рилския манастир, който бил втора по икономическа мощ административна единица след държавата. Документът е бил предоставен на манастира през 1378 г..

Горе – долу по това време в местността Църквището високо над селото бил изградена голям храм, който се откроявал на фона на пясъчните пирамиди, извисявайки се над цялото Рилско корито. Нарекли го на Свети Прокопйи – покровител на младоженците и пчелите и го осветили през 1393г..

Но през османското владичество, църквата се превърнала в трън в очите на турците. Те недоволствали, че при сватби, кръщенета и други църковни ритуали, българите надничали отвисоко в техните дворове, за да оглеждат жените им. Това бил идеален повод да съборят храма до основи.

Наложило се трима жители на Стоб да ходят чак до Цариград, за да искат разрешение да пренесат църквицата си в ниската част на селото. Когато го получили мъжете от селото пренесли камък по камък стария храм и го издигнали на днешното му място.

Осветили църквата през 1860 г., а в един от зидовете вградили пренесен от старата църква каменен кръст с надпис 1393 г.-годината на освещаването му. Твърди се, че първото дете, кръстено в новата черква живяло 100 години.

В началото на месец юли е храмовият празник на „Св. Прокопйи“.

Тогава се забъркват няколко казана с фасул и се раздават на хората, стекли се от околията. Местните пък си носят ракийка и други домашни специалитети, с които да почетат светеца на раздумка в приятна компания. И ако полюбопитствате от какво го правят това тяхно  питие,  може да ви връчат бутилка люта ракия за дегустация и повдигне на тонуса преди да поемете нагоре по стръмната пътека към Стобските пирамиди.

Разходка по пясъчните склонове на Стобските пирамиди

Природното творение е резултат от топящите се ледници, които преди милиони години покривали магнетичната Рила планина. На тяхно място изникнали днешните фантастични пирамиди. Пясъчните образувания обаче постоянно търпят промени, брулени от ветровете и изсушавани от безмилостното слънце.

В началото на пътеката се издига висок железен кръст поставен, за да маркира предишното местоположение на селската църква. Изкачването продължава около 45 минути. Но гледката, която се разгръща пред изненадания пътешественически поглед е божествена !

Самата пътека е обезопасена с дървени парапети. Има пейки за почивка и за съзерцание на каменните гъбки и различните картини, които въображението рисува. Десетки легенди витаят около тези изваяни от природата фигури. И всичките са за нещастна любов, прокълнати младоженци, плачещи девойки, похотливи кумове, вкаменени во веки веков сватбари и т.н.

За да се насладите пълноценно на тази феерия от скални дантели, зелени планински извивки и синьо небе е добре да си отделите поне 2 часа.

Както и да се екипирате с удобни обувки. Моите, незнайно как, се разпаднаха на краката ми още в началото на пътеката.  Но реших да продължа боса, за което горко съжалих. Към края на прехода краката ми се разраниха, нажеженият от слънцето скалист терен буквално изпече стъпалата ми. Едва докуцуках обратно към колата. Затова пък пътят към върха се превърна в туристическо подобие на Via Dolorosa. А покоряването на природния обект – в мистично преживяване, което няма скоро да забравя !

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Село Стоб и Стобските пирамиди – истории за минало и настояще appeared first on Пътешествия без край.

Коритото на река Негованка се вие в подножието на петдесетметрови отвесни скали, венци, ниши и сводове.

Еменският каньон е осеян с  пещери, водопад и езерце.  Цялата тази недокосната от цивилизацията феерия е достъпна благодарение на изградената преди 20-на години екопътека – първата в България. Известна е още като Негованската екопътека. Маршрутът е с дължина километър и половина, простира се между селата Емен и Михалци и се изминава за около два часа. През това време ще се дивите на над 50-метровите отвеси, на скални венци и закътани от ветровете ниши.

В началото му е предвиден паркинг. Там спокойно можете да си оставите автомобила и да загърбите цивилизацията, като потънете в зелената прегръдка на планината. Още в самото начало на пътеката, високо в скалите, зее входът на  прочутата Еменска пещера. Тя е под номер 17 в списъка на най-дългите пещери в България и не е благоустроена за обикновните туристи, но пък разпалва страстите на пещерняци и авантюристи, които не се притесняват да изследват бездънната й паст.

Самото преминаване по маршрута доставя удоволствие на хората, които обичат силните усещания. Защото след хоризонтални преходи следват повишаващи адреналина спускания и почти отвесни изкачвания, има и прехвърляния през реката на голяма височина.

Най-съкровените кътчета на Еменския каньон са достъпни благодарение на издълбаните в скалата стълби и тесни, пъплещи нагоре-надолу пътечки.

Мостовете и парапетите в Еменския каньон са, както подобава, изградени от дърво и камък. Но за жалост подобно на всичко у нас, не са никак поддържани и обезопасени. Така че се препоръчва маршрутът да се изминава с повишено внимание!!!!  Има места ,предвидени за пикник, откъдето се открива прекрасна гледка към долината. А в края на Еменския каньон се намира симпатичният водопад „Момин скок“. Водната каскада с спуска от 20 м. височина и образува райски вир.

В района отвориха врати семейни хотели и къщи за гости. Но ако търсите непосредствен досег с природата вероятно ще изберете да пренощувате в палатка край бреговете на Негованка, насаме със звездния небосвод и песента на щурците.

Как да стигнете до Еменския каньон

Намира се на 200 км. от София и на 25 км. северозападно от Велико Търново. В района на село Емен има приятен хотелски комплекс. Пътеката е лесно достъпна, намира се близо до пътя. Вижте картата по-долу.

Booking.com

The post Еменският каньон – да потънеш в зелената прегръдка на Балкана appeared first on Пътешествия без край.

Кой е сътворил това изумително струпване на колосални скални късове на ръба на пропастта?

Възможно ли е природните стихии да са сглобили  тази съвършена конструкция с правоъгълен отвор в средата, или е дело на незнайни човешки умения в древността ?

Сега, емблематичният паметник стъпил на стръмна скала над Розовата долина,  е вече много по-достъпен за туристите, заедно с още няколко исторически и природни забележителности в района благодарение на екопътека,  която отвежда до потайностите на Сърнена Средна гора. Вижте как да стигнете до мегалита от картата, качена в края на публикацията.

Древните вярвали, че  изгревът символизира раждането и съзиданието. А залезът – смъртта и прехода в царството на мъртвите. Нашите предци изграждали свои астрономически обсерватории и скални светилища, откъдето посрещали и изпращали слънцето, отправяйки молитви към боговете.  Предполага се, че мегалитът край Бузовград е имал именно това предназначение.

Чрез струпване на каменни блокове,  в централната част на съоръжението е обособен правоъгълен  „прозорец“, така че в деня на лятното слънцестоене,  последните слънчеви лъчи да пронизват с перфектна прецизност скалния отвор. Затова местните наричат мегалита „Вратата на Богинята“.  Всяка година, на 21 юни, те се събират тук,  за да дочакат вписването на слънчевия диск във „вратата“. Но не всички учени са единодушни, че става дума за древно светилище.

Покойният траколог проф. Александър Фол съзира, сред каменните струпвания,  трон,  жертвеник и урва,  които били използвани за религиозни ритуали.

Мегалитът, според него,  попада на един от върховете на триъгълник.  На отсрещните му ъгли са разположени могилата Голяма Косматка и Севтополис – погълнатата от яз. Копринка столица на тракийското племе одриси

Районът е уникален –  целият е осеян с тракийски могили и светилища. Маршрутът се преминава за около два часа и половина и включва още няколко  исторически и природни забележителности.  Като например следите от късноантичната крепост Бузово кале , изградена през 5-6 век .

Твърдината е охранявала северните подстъпи на Средна гора, откъдето хората са наблюдавали  цялата Долина и проходите в отсрещната Стара планина. Укреплението е със сложен план, изнесено е по стръмния склон,  който пък отвежда до водоизточник в подножието. Много красива панорамна гледка се открива оттам.

В района са разположени и следите от т.нар. Черковища

Това са късноантични християнски храмове с базикален план от 4-6 в. сл. Хр. Предполага се, че са обслужвали  населението на селищата в подножието на Средна гора и гарнизонът който охранявал и работил в крепостта .

Пътеката  отвежда и до тракийската гробница с т.нар. есхари или култови  огнища. Състои се от коридор и от  погребална камера, изградена от гранитни блокове. Преходът е много приятен и разкрива чудни гледки към Долината.

Великанските каменни късове, нахвърлени  като детски играчки, сред Средна гора, разпалват въображението. Загледаш ли се в тях, съзираш фигури на животни, лица на хора и дори … човешки органи. Такъв е случаят с т.нар. Мъжки камък, до който води специален 20-минутен разклон на маршрута.

Подобна природна конструкция, наподобяваща мъжки член, откриваме и в непосредствена близост до мегалита.  Местните я наричат „Бащин камък“. А траките, по всяка вероятност, са я използвали за свои ритуали, свързани с плодовитост и сила. Но това са само предположения. Съмнения будят и теориите, че издълбаните в южната страна на „Вратата на Богинята“  улеи, са дело на предците ни. Местни твърдят, че са по-скоро резултат от по-съвременна човешка намеса.

Отбийте се в този докоснат от мистерията кът на залез слънце.

Изкачете се по големите скални блокове и надникнете през отвора към хоризонта. Ще усетите смразяващия полъх на вечността.  Дали това не е наистина път към друго измерение?  „ Оттук премина в отвъдното проф. Александър Фол 1933-2006, откривател на мегалита „-  гласи паметна плоча, закована върху хилядолетното съоръжение.  А може би професорът е прозрял тайни, недостъпни за нас, останалите ? Едва ли някога ще разберем истината, но нищо не ни пречи  да пофантазираме!

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте още : Потайностите на Долината на тракийските царе

В това кратко видео представям и други скрити в Средна гора хилядолетни структури, подобни на мегалита край Бузовград!

Вижте къде се намира мегалитът край Бузовград и как да стигнете до него.

The post Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното appeared first on Пътешествия без край.