Блясък, разточителство и разкош в съчетание с екзотична растителност, пясъчни плажове и луксозни курорти… За мнозина Лазурният бряг е синоним на успеха и богатството, за други – на културно многообразие и впечатляваща история. Всеки иска да дойде тук,  за да се докосне до това харизматично кътче на Франция, превърнало се в магнит за богаташи и знаменитости. НО това не означава, че Лазурният бряг е недостъпен за „обикновените“ туристи с поизтънял джоб и смели мечти!  В тази статия ще ви разкажа как сами да организирате бюджетното си пребиваване на Френската ривиера.

Късната есен или ранната пролет са най-удачният период за пътешествия до Лазурния бряг.

Така ще избегнете задушаващата туристическа гмеж, а цените на самолетните билети, хотелите и ресторантите са малко по-поносими. Ако сте бюджетен турист или имате други съображения, няма да наемете автомобил още от летището, а ще се доверите на обществения транспорт и определено няма да сгрешите.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в синята магия на Френската ривиера през моите очи. В това видео ще ви преведа през най-живописните кътчета в района на Ница, където красотата на морето и аристократичната архитектура се сливат в едно.

Отседнах за 4 дни в Ница през ноември, считан за най-дъждовния и неприветлив месец в годината. Но извадих късмет. Беше слънчево и топло, някои още ходеха с къси ръкави и дори се къпеха в морето. Всеки ден пътувах с обществения транспорт до близките градчета. Бях чела и чувала много за красотите на Лазурния бряг, но това което видях и преживях надмина очакванията ми. 

Как да стигнете от летището на Ница до хотела си в града

Летище Кот д’Азур е едно от най-натоварените летища на Франция и обслужва повечето градчета на Лазурния бряг, в т.ч. и Княжество Монако. Намира се едва на около 7 км. или на 30 минути с градския транспорт от Ница. Спирките на трамваите и автобусите са разположени на входа на двата терминала.

Най-удобна е трамвайната линия  L2, която спира пред Терминалите 1 и 2, а след това се насочва директно към историческия център на Ница  (крайна спирка Port Lympia) по протежение на Promenade des Anglais. На спирката има машина, от където да си купите билет до центъра на стойност 10 евро.

Но местните използват следната напълно законна „врътка“. Качвате се на трамвая L2 от T2 или T1 без да плащате НИЩО (в района на летището транспортът е безплатен ), слизате на спирка Grand Arénas, откъдето си купувате обикновен билет от машината на стойност 1,70 евро и продължавате с трамвая (или изчаквате следващия) към центъра.

За моя зла участ, обаче трамвайната линия L2 беше в ремонт. Затова се качих на автобус 12 от спирка  Aéroport /Promenade срещу хотел Шератон, разположена на 5 минути пеша от входа на терминала. Купих си билет на стойност 1,70 евро директно от шофьора .

И още: билетите или картите задължително се валидират вътре в трамвая или автобуса. Ако пътувате с влак валидацията става на перона на ж.п. гарата. За да слезете на автобусна спирка, трябва да сигнализирате на водача чрез съответния бутон, разположен до вратата. Ако искате  автобусът да ви качи от спирка –  махнете му отдалеч, за да не ви отмине.

Общественият транспорт на Лазурния бряг е прекрасно уреден

 Билетът за трамвая или автобуса струва 1,70 евро. С него можете да пътувате в една посока не само в Ница, но из целия департамент Алп-Маритим (Alpes-Maritimes), включващ околните градчета, в т.ч. и до Монако. Това означава, че билетът от  1,70 евро  валиден и за междуграските пътувания в региона.  Еднократната цена на презареждаемата карта носител е 2 евро. Цялата информация за обществения транспорт на Лазурния бряг ще  откриете на официалния сайт .

Аз се снабдих с 3-дневна карта Zou. Срещу 35 евро имах неограничен достъп до всички автобуси, трамваи и влакове на територията на департамента Алп-Маритим.

Къде да отседнете

Избрах 3-звезден хотел в най-централната част на Ница съвсем близо до знаменитата крайбрежна алея Promenade des Anglais и централния площад Place Masséna.

За първи път пътувах съвсем сама в чужбина. Исках вечер спокойно да се разхождам насам-натам. Хотелът ми беше скромен, с включена закуска и без излишни екстри, но пък чист и спретнат, което е най-важното. Освен това, се намираше на хвърлей от ж.п. гарата и от основните спирки на градския транспорт. За същите пари можех да отседна при по-добри условия, но леко встрани от центъра. Така че избрах сигурността пред комфорта.

Можете да намерите изгодни оферти за настаняване чрез Airbnb в покрайнините на Ница, но се уверете, че избраното място е близо до спирка на градския транспорт и до супермаркет. Цените на хранителните продукти са по-високи в сравнение с тези у нас, но ако разполагате с кухненски бокс, това може да бъде отличен бюджетен вариант. Ако  разчитате само на  ресторанти,  може да  ви излезе солено !

Какво да хапнете на Лазурния бряг

Кухнята им е повлияна, както от съседна Италия, така и от Френския Прованс. Пастата, ризотото и пестото са широко застъпени, особено в граничните райони като Ментон. Направи ми впечатление, че в заведенията се набляга предимно на пицата и на спагетите.

Типични местни специалитети :

- Сока (Socca) – Това е най-известното им ястие. Представлява тънък палачинков хляб от нахутено брашно, изпечен в пещ, който се накъсва и се яде с ръце. Доста блудкаво ми се стори.

- Нисоазка салата ( Salade niçoise ) Емблематична салата, известна в цял свят. Съчетава зелена маруля, аншоа, риба тон, варени яйца, картофи, маслини и домати. Порцията струва почти колкото едно основно ястие.

- Рататуй (Ratatouille): Подобие на нашенския миш-маш. Представлява зеленчуково ястие с патладжани, тиквички, домати и лук, задушени с маслиново масло и билки /вместо чубрица/.)

- Нисоазка писаладиера (Pissaladière niçoise). Плосък хляб, гарниран с карамелизиран лук, аншоа и маслини

- Сладолед (Gelato) – Близостта до Италия напълно обяснява невероятното изобилие от вкусове и аромати на сладолед, а качеството им е безспорно.

Ница : Сърцето на Лазурния бряг

Твърдят, че това е вторият най-туристически френски град след Париж и един от най-скъпите. Елегантност, блясък и лукс в съчетание с артистична небрежност и аристократизъм – това е първото ми впечатление от Ница.

В продължение на 5 века Ница и околните градове са били част от Савойското херцогство. Чак в средата на 19 век те са анексирани от Франция. Всъщност тази част на Лазурния бряг е пропита от силно италианско влияние, което се усеща на всяка крачка.

Първото нещо, което направих, когато пристигнах в Ница е да се разходя по прословутата Promenade des Anglais, за да усетя пулса на града. 7-километровата крайбрежна алея е най-оживеното, най-знаковото място на Ница, бъкащо по всяко време от туристи, колоездачи и зяпачи.

По протежение на цялата променада са подредени луксозни хотели и впечатляващи сгради в стил бел епок на фона на палмови дръвчета, а в края на алеята, се извисява Colline du Château (Хълмът на замъка), превърнат в панорамен парк.

От  площадката на върха,  като на длан се вижда целият Залив на Ангелите, простиращ се между Ница и курортното градче Антиб, а в подножието клокочат водите на приказен водопад.

Старият Ница (Vieux Nice) с тесните му павирани улички и барокови сгради, Пазарът Cours Saleya, кафенетата, от които се носи дъх на току-що изпечени кроасани, елегантните сгради и закътаните площади с екзотични дръвчета … Ница ме очарова от пръв поглед. Очаквайте скоро отделна публикация за един от най-бляскавите градове на Лазурния бряг.

Антиб  (Antibes) – градът с артистична душа

Как да стигнете : Най-удобният транспорт до Антиб от Ница е влакът,който потегля от Централната гара (Nice-Ville) и стига до Антиб за 25 минути. 

Курортното градче набира известност през миналия век. Възпято е от цяла плейада поети и писатели. Старата част е разположена на скалист нос с лице към Средиземно море, увенчана от замъка Грималди (Château Grimaldi ). Тук, през 40-те години на 20 век, пребивавал самият Пикасо, макар и за няколко месеца. През това време той създава някои от най-значимите си творби. Затова в наши дни в замъка е обособен музей на големия художник.

Прекарах цяла една сутрин в Антиб, разхождайки се в стария град край крепостните стени на някогашния замък с приятна гледка към морето и къпещите се в средата на ноември бледолики скандинавци.

От скалистия нос се открива  панорама и към пристанището Вобан (Port Vauban) – едно от най-големите на Ривиерата. Тук, една до друга, са пуснали котва ултра-луксозни яхти на всякакви магнати и руски олигарси.  До замъка Грималди се намира Градината на поетите, в която са разположени скулптури и плочки с цитати на Виктор Юго, Жул Верн, Албер Камю и други известни творци, пленени от красотите на Лазурния бряг.Сред тях е  Франсис Скот Фицджералд, който отсядал в Hôtel Belles Rives, заедно с неговата Зелда. Именно тук той пише части от романа си „Нежна е нощта“.  Струва си да се разходите по каменните улички на стария Антиб с уютни магазинчета, галерии и сладкарници.

Не успях да разгледам Жуан ле Пен (Juan-les-Pins ), западният квартал на Антиб – известен курорт, посещаван от артисти и аристократи през 20 век, който прелива от ресторанти, казина и пр., но бързах да взема автобуса от Антиб за градчето :

Биот (Biot) – средновековният чар на Лазурния бряг

Как да стигнете :От ж.п.гарата на Антиб взех автобусна линия L10,която ме отведе за около 40-на минути до Биот.Ако пътувате от Ница, изберете влака.Слизате на ж.п.гара Биот и оттам се качвате на автобус L10, който ще ви отведе до градчето.

Можех да съчетая Антиб с Кан, но предпочетох да разгледам Биот, което е кацнало на едно от последните възвишения на Алпите недалеч от морския бряг. През 12 -ти век селището е било част от рицарството на Темплиерите, а след разпадането на ордена през 14 век било изоставено заради чумата. По-късно тук  се заселва италианско население, чието влияние и до днес се усеща в архитектурата, местния диалект и кухнята.

В наши дни Биот е домакин на ежегоден тамплиерски фестивал. Това е типично провансалско градче с неотменните тесни улички, изпъстрени с цветя, палми, бананови дръвчета и каменни къщи със спуснати кепенци.

Световна столица на стъклото

Биот е известно със своя запазен патент в стъкларството. Тук може да се посети стъкларския завод с музейна част, където се правят демонстрации на местна технология по духане на стъкло.

Стъклото на Биот е с въздушни мехурчета, равномерно разположени в структурата му, което придава на изделията изящност и усещане за лекота. Предишния ден, обаче беше приключил световен фестивал на стъклото в Биот и сега музеят беше затворен. А и не видях никъде  магазин, откъдето да си купя сувенир  от стъкло местно производство.

Ментон – когато лятото не свършва

Как да стигнете : Пътуването с влак от Централната гара на Ница ( Nice-Ville) до Ментон отнема около 40 минути.Пътят е много живописен - гледките към морето с накацалите по хълмистия терен сeлца напомнят на Амалфийското крайбрежие. От Ница до Ментон можете да стигнете и с автобусна линия 600 за час и 30 мин.срещу 1,70 евро.

Ментон е най-италианският френски град. Намира се на границата с Италия и е пропит с италианско влияние като ехо от минали времена. Първото нещо, което ме грабна са пастелените цветове , които оживяват по фасадите на сградите. От града струи особено светлина.

Казват, че тук слънцето не просто свети – а рисува. На фона на цялата тази  палитра се откроява зеленината на палми, бананови дръвчета и кактуси в контпраст с лазурно синьото море. Прекрасно видение, увенчано от бароковата катедрала Сен Мишел / от 1619 г./.

В Ментон обикаля безплатен туристически автобус, който тръгва от ж.п. гарата, (разположена на около 15 мин. пеша от центъра) и спира на няколко места, в т.ч. и на пристанището.

Но аз предпочетох да се изгубя в лабиринта на стария град и после да се разходя по крайбрежната алея. Докато оглупяла от възторг, обикалях хаотично из тесните улички, съвсем забравих да потърся градините на Ментон – определяни като едни от най-красивите на Лазурния бряг. 

Заради мекия климат в тях се отглеждат субтропични растения, като мимоза, авокадо и пр.. Неслучайно още през 15 век целият район  се налага като един от най-големите производители  на цитрусови плодове в Европа. Всяка година през февруари Ментон е домакин градниозен фестивал на лимоните.

Монако – блясък, адреналин и аристократизъм

Как да стигнете :  Влакът е най-бързият и удобен начин да стигнете от Ница до Монако. Пътуването отнема не повече от 25 мин. Това е същият влак, който свързва Ница с Ментон. А от Ментон до Монако се стига за 10 минути по релси. Влакът спира на ж.п. гара Monaco-Monte-Carlo. От ж.п.гарата можете да вземете автобуси №1 или №2,които за 10 минути ще ви отведат до двореца и други знакови забележителности. 

Важно : Изключете роуминга си, за да не натрупате кошмарни сметки. Малкото княжество НЕ е член на ЕС.

Княжество Монако е втората най-малка държава в света и е най-гъсто населената на Земята. На площ от едва 2  km² живее постоянно население от 32-36  000 души. Хората са отвоювали от морето допълнителна територия, така че градът-държава ми се стори доста по-обширен. Това е едно от най-скъпите места в Европа!

Какво да видите:

Веднага се запътих към хълма Le Rocher (или Легендарната скала) – историческото сърце на Монако – дом на някои от най-знаковите местни забележителности. Тук е разположен един от символите на мини-държавата – Княжеският дворец на фамилията Грималди, построен през през 1191 г. като генуезка крепост.

Le Rocher е сред най-фотогеничните локации на Лазурния бряг със зашеметяваща гледка към Монте Карло и знаменитото пристанище, което е част от трасето на Гран При на Монако за Формула 1..

В старата част на града може да посетите още Катедралата „Св. Никола“ на Монако, построена през 1875 г., къдете са погребани членовете на княжеската фамилия, включително и обичаната от всички принцеса Грейс Кели. В непосредствена близост пък се намира т.нар. Екзотична градина с всякакви палми, кактуси и цъфтящи насред зимата цветя. А за гледката към морската синева… да не говорим!!

Отделете си време и за Океанографския музей (Le Musée Océanographique ), за да разгледате един от най-старите аквариуми в света с общо 90 басйна, бъкащи от какви ли не водни същества от всички части на земното кълбо. Входът е 19 евро.

От хълма Le Rocher можете да се придвижите до Монте Карло с автобуса, който спира близо до известното казино в стил Бел епок. Казиното играе ключова роля за просперитета на княжеството и е достъпно за туристически посещения. Билетът струва от 17-19 евро.

Ез ( Èze)  – добре дошли в райската градина

Как да стигнете :  Пътуването от Ница до Ез с влак НЕ е препоръчително, защото ж.п. гарата на Ез е в подножието на селото.Това означава че ще трябва да изкачите пеша стръмния и дълъг път до самото село. Вместо това, вземете автобусни линии  №82 или № 602,които ще ви отведат от Ница до село Ез на върха на хълма.Тези автобуси потеглят през един час от Централна автогара - Gare Vauban,наричана също Gare Routiere, разположена на около 2 км. от центъра на Ница.

Ез е разположено близо до Монако. Между двете населени места се движи автобус. Но дистанцията от 6 км. по въздух се преодолява за 50 мин. с автобуса заради стръмния планински участък и честите спирки.

Ез е изумително френско бижу, кацнало на върха на планината!

За мен това е най-вълшебното кътче на Лазурния бряг ! И понеже бях чувала за неповторимата му екзотична градина, се втурнах първо нея да посетя. От терасите й, повярвайте ми, се разгръща най-хипнотичната и умопомрачителна гледка към Френската Ривиера!

В ясни дни, хоризонтът е почти безкраен, а погледът обхваща съседните Сен Жан-Кап-Фера (Saint-Jean-Cap-Ferrat) и Ница.

Докато се изкачвах и слизах нагоре – надолу по стръмните пътеки и стълби на терасовидно разположената градина, пред ошашавения ми поглед изникнаха всякакви видове палми, гигантски кактуси, агаве, алое вера и тем подобни фантастични екзотики.Оказва се, че климатът на Лазурния бряг е идеален за тези растения. И зад цялата тази зеленина, като видения от друга епоха, надничат изящни скулптури на женски фигури, щото да радват окото.Градината на Ез е увенчана от останките на старинна крепост, разрушена през 18-ти век по нареждане на Луи XIV. Входната такса за градината е 5 евро.

Центърът на селото е лабиринт от тесни павирани улички

с каменни къщи, потънали в зеленина, малки площади и арки, които ви връщат назад във времето. Много от сградите дискретно са превърнати в бутици, художествени галерии, занаятчийски работилници, кафенета и ресторанти. А в магазинчетата за местни лакомства се предлагат за дегустации продукти от цитрусови плодове, шамфъстък и нуга.

Ако имате възможност да прекарате повече време в Ез, ви препоръчвам да се разходите по знаменитата Пътека на Ницше (Le Chemin de Nietzsche). Историческият пешеходен маршрут свързва селото на върха на хълма с ж.п. гарата в подножието му и предлага зашеметяващи гледки към Ривиерата.

Пътеката се преминава за приблизително 45 мин. и е наречена на Фридрих Ницше. Немският философ често се разхождал по нея през 1883 г., докато работил върху своята книга „Тъй рече Заратустра“. Освен Ницше, омагьосани от Ез били и други знаменитости, като например Уолт Дисни, който черпел вдъхновение от приказното градче на върха на планината за своите приказни герои.

Вилфранш-сюр-мер (Villefranche-sur-Mer) – френски шик и средиземноморска красота

Как да стигнете :  С влак от Ница до Вилфранш-сюр-мер се стига за 15 мин.  Ж.п. спирката на Вилфранш е доста неугледна. Намира се на около 10 мин. пеш от стария град.

Въпреки, че в наши дни се е превърнал в тузарски курорт, Вилфранш-сюр-мер не е изгубил нищо от някогашния си чар на рибарско селце със стръмните си улички, които се спускат към пристанището и разноцветните фасади на къщите.

Разположен около един от най-дълбоките естествени заливи на Лазурния бряг, в наши дни Вилфранш е магнит за знаменитости от цял свят. Тук се намирала вилата на Тина Търнър,  провъзгласена приживе за почетен гражданин на Вилфрланш. В селото са били заснети няколко холивудски продукции, сред които “Никога не казвай никога” с Шон Конъри в ролята на Джеймс Бонд и “Да хванеш крадец” на Алфред Хичкок с Грейс Кели и Кари Грант.

Разгледайте крепостта Сент-Елм (Citadelle Saint-Elme), построена през XVI век от херцога на Савоя. Днес тя  е дом на кметството на Вилфранш-сюр-мер.Тук се помещават също музей и художествена галерия, а наоколо е обособен приятен парк.
Тъмната улица или La Rue Obscure е една от местните исторически забележителности.

Ще я откриете в старата част на Вилфранш на път към ж.п. гарата. Представлява покрит сокак или коридор с дължина около 130 м. Построена през 13 век, Тъмната улица била част от укрепителната система на града. В миналото е служила за убежище на местното население от нападения, както и за складинаране за провизии.

Вместо заключение :

Лазурният бряг –  едно от най-бляскавите, елегантни и престижни места в света, е магнит за знаменитости, сноби и богати туристи. Но той е достъпен и за средностатистическия български пътешественик. И не, не е необходимо да разполагате с много срества, за да посетите това магнетично кътче на френския Юг.  Всичко е въпрос на добра организация и предварителна подготовка. А останалото е нагласа и малко късмет. Защото Лазурният бряг не е само клиширана мечта за милионери, а място, което всеки  може да превърне в свое лично откровение. Светът е по-красив, когато му позволите да ви изненада!  

Вижте още : Къде в Сицилия оставих сърцето си

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Къде на Лазурния бряг оставих сърцето си – бюджетни идеи за вашето пътуване appeared first on Пътешествия без край.