Read in English |
Lire en Français

Това е градът на огнените залези, на лодкарите и рибарите и едно от най-магнетичните места по българското поречие на Дунав. Фотографите го обичат заради гледките към реката, особено привечер, когато слънцето обагря водата във всички нюанси на червено и охра. Тутраканци отдават почит на слънцето и реката със специален летен фестивал под наслов „Огненият Дунав“, както и с традиционния рок фест „Джулай морнинг“, когато хиляди се събират на брега, за да посрещнат първия юлски изгрев.

Но жителите на „огнения град“ имат още с какво да се гордеят. Не става дума само за миналото, когато Тутракан е бил балкански шампион по риболов и лодкостроене, но и за настоящето.

Гледайте видео репортажа

Това е моето филмче за Тутракан и неговите забележителности, както и срещите ми със сладкодумната Анка Монева от рибарската махала, майстора на мрежи Румен Тросков и гостоприемния Милен, който ни изпържи риба в 100-годишен тиган.

 Ето 6 причини да посетите Тутракан :

1. Старата рибарска махала

Това е единственото място у нас където можете да попаднете в рибарска махала от 18-19 век и да се запознаете с житието и битието на някогашните дунавски рибари и лодкари.  Срутените рибарски къщички по крайречната улица бяха възстановени по европейски проект и днес посрещат туристи от страната и чужбина.  В двора на работилницата за мрежи се заговарям с Румен Тросков – последният майстор на мрежи и на дървени лодки в града. Наследил е занаята  от дядо  си, а сега синът му поема щафетата.

„Ето, виждате ли тази мрежа? Аз съм я плел. Отне ми цели 4 години. Дали ние, рибарите сме търпеливи хора? Вие как мислите, че се плете това нещо на ръка? Трябва много спокойствие. Започна ли да плета, забравям всичко, успокоявам се.“- разказва бай Румен. Прашната уличка на рибарската махала завършва на малко пристанище, известно като рибната борса. Оттук можете да си купите пресен, току що уловен шаран, сом и други дунавски риби. Както и да направите чудесни снимки на прибиращите се от риболов местни рибари.

Що е то тутраканка ?

Гордостта на местните е т.нар. тутраканка. Този стар модел лодки е конструиран така, че да пори вълните с необичайна скорост, благодарение на перфектната си хидродинамика.

В рибарската махала е имало 7 работилници за производство тутраканка. Майсторите не са смогвали с поръчки както от страната, така и от чужбина , научаваме от сладкодумната Анка Монева – аниматор в архитектурния комплекс „Рибарска махала“, която с удоволствие ни разведе из къщите-музеи.

2. Тутракан – рибарско селище със славно минало

В Тутракан годишно са спирали около 400 кораба. Те са идвали от Австрия и Унгария . Доставяли са стоки от цяла Европа, а местните са изнасяли риба и зърнени храни. Хиляди тонове риба, уловена от тутраканските рибари, са стигали до европейските пазари и чак до Русия и Париж! „Реката – това е един мост към други народи и култури. Някога тутраканчани много са пътували. Затова Тутракан е бил рибарско селище от градски тип“ –  твърди Анка. В това се убедихме, докато разглеждахме експозициите в етнографския музей, съдържащи красиви и модерни за времето предмети на бита и дрехи по последна парижка мода.

И една интересна подробност, която аниматорката на комплекса ни разказа – До  1954 г. Дунав е замръзвал с дебелината на леда метър и половина.  Хората спокойно преминавали от единия до другия бряг, дори играели … хокей. Защото водата била чиста и лесно е замръзвала. През зимата по леда от отсрещния румънски бряг идвали музиканти, т.нар. лаудари и в рибарската махала, е ставало много весело и оживено. Мъжете се завръщали от сезонния риболов и така студените месеци преминавали в плетене на мрежи, в поправка на лодките, на бъчвите с вино и с музиката на румънските лаудари. / Още за славното минало и настояще на Тутракан, вижте тук !  /

3. Архитектура в европейски стил

Докато се разхождахме в центъра на Тутракан, не спряхме да се възхищаваме на красивите фасади на сградите, повлияни силно от европейската архитектура от средата на 19 век. Особено красива е сградата на историческия музей, който проследява хилядолетната история и бойната слава на града. На централния площад се намира бившата прогимназия или т.нар.

Обреден дом с красивата реставрирана фасада.  От 19 век  датира и трикуполният катедрален храм „Свети Никола“, който посреща минувачите в началото на рибарската махала. Сред тутраканските архитектурни шедьоври в европейски стил е и обявената за паметник на културата сграда на

4. Единственият Музей на дунавския риболов и лодкостроенe

Това е най-известната местна забележителност. Още от входа ви посреща лодка тутраканка, превърнала се в символ на града.  Богатата експозиция е подредена в 7 просторни зали, които представят автентични риболовни уреди от дълбока древност до началото на 20 век.

И разбира се, специално място е отредено на лодкостроенето, което се развива още от римско време по тези земи. Музеят е включен в Стоте национални обекти  и е единствен по поречието на Дунав.

5. Огнените залези и крайдунавският парк

Всеки дунавски град има своя красив крайречен парк. Тутракан може да се похвали с една от най-атрактивните крайдунавски алеи. Летен амфитеатър, скулптури, детски площадки, както и един позавехнал торпеден катер, поставен на постамент по време на соца в знак на „нерушимата вечна дружба между НРБ и СССР“. На алеята са монтирани и пейки от които да съзерцавате огнените залези до насита.

Понеже Тутракан е известен като града с най-красивите дунавски залези, е добре да се въоръжите с фотоапарати и всякаква снимачна техника и да се позиционирате на алеята. Яркото зрелище, което се спуска над реката в края на деня е неповторимо. С други думи – простор, тишина, синева и стрелкащи се ниско над водата птичи ята или просто романтика безкрай.

6. Тутраканска рибена чорба и други глезотии

Тутраканци знаят 1001 начин да ловят, да осоляват, да съхраняват и да готвят риба. В тукашните заведения се приготвят най-вкусните рибни чорби и всякакви сладководни рибни шедьоври. Ние избрахме едно симпатично ресторантче в рибарската махала.

Поръчахме си нещо по-семпло – пържен шаран и сом. Собственикът Милен ни ги приготви за нула време в над 100 годишен тиган – така ставали по-вкусни. И наистина това беше истинска радост за небцата ни.

Вместо заключение:

Тутракан е разположен на хълмист терен с лице към реката. Това е малък, топъл , уютен град, който те кара да забавиш крачка и да се насладиш на мига и на малките неща в живота. Тук, зад всеки площад, зад почти всяко кръстовище или уличка, ти намигват сребристите отблясъци на Дунава, а от рибарската махала долита мирис на пържена риба.  Едно от най-вълшебните, неповторими и все още непознати кътчета на България!

Още идеи за крайдунавски приключения вижте тук!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирае за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Огненият Тутракан или да се влюбиш в града на залезите appeared first on Пътешествия без край.

Къде се намира Улпия Ескус

Ако на картата България е оприличавана на полегнал лъв, древният римски град се намира леко на запад от средата на гърба му, очертан от река Дунав. . От София Улпия Ескус отстои на по-малко от 200 км., като ние взехме разстоянието за около 3 часа. Пътят дотам е съвсем приличен. Малко преди село Гиген има няколко табели, които настоятелно подканват да завиете наляво. Но веднъж стигнали дотам, вероятно и вие ще изпитате леко разочарование. Защото мястото е занемарено и изоставено, а е толкова красиво… Едва една трета от някогашния град е разкрита, а останалата е оставена под земята с идеята да се консервира за идните поколения археолози.

Гледайте видео репортажа

Пренасяме се сред руините на античния Улпия Ескус за да се докоснем до величието на императорските колони и тишината на римския форум край брега на Дунав. Вижте мащаба на този някогашен бляскав град , който днес се крие сред бурените.

Какво знаем за името на Улпия Ескус

Градът възниква през  I век на мястото на военен лагер, който пък е издигнат върху останки от тракийско селище. Получава статут на колония след победоносната победа на император Марк Улпий Траян (98 г. – 117 г.) над тракийското племе даки, обитавали отсрещните брегове на Дунава. Така Улпия Ескус е обявен за град със собствено управление. А Ескус идва от тракийското име на река Искър, който се промъква съвсем наблизо, за да се влее в Дунав.

Истории за възход и разруха

Някога това е била най-важната колония на римската провинция Долна Мизия. Импозантни храмове, красиви сгради и широки булеварди с магазини, оживени по всяко време от минувачи и търговци на стоки, внесени от всички краища на империята …. Жителите на Улпия Ескус били заможни и културни, а животът им не се е отличавал особено от този на столичани в Рим.

Формата на града е един петоъгълник, заграден с много дебели крепостни стени, с порти, с  кули… Въобще внушителна гледка е представлявал античният Ескус! – научавам от  Владимир Найденов – археолог в Плевенския исторически музей. Улпия Ескус се намирал близо до Дунав, който в течение на времето мести коритото си. Наблизо се провира път и река Искър, който навремето също е бил много пълноводен. Най-вероятно край Ескус е имало и пристанище. В околностите са съществували прилежащи селища, където са живеели занаятчии, търговци. Имало  е и няколко некропола.

Малката Сердика на брега на Дунав 

Пресичащи се под прав ъгъл улици в посока Север – Юг и  Изток – Запад оформяли градските квартали. Част от сградите били построени със зелен мрамор, внесен чак от района на днешния град Бреша / Италия/. Улпия Ескус разполагал с две чудесно оборудвани терми. Там народът релаксирал и обсъждал важни дела. Но сърцето на града бил Форумът –  около него врял и кипял общественият и политически живот. Археолози попадат на следи от гражданска базилика с необичайно големи размери /100 м. на 25 м./.  Там е ставала търговията, съдопроизводството и правораздаването в античната колония.

Улпия Ескус се гордеел със своите два храма. Единият е бил нат.нар.  Капитолийската Троица и представлявал комплекс от три отделни храма, посветени на Юпитер, Юнона и Минерва. Другият  е храмът на Фортуна – покровителка на колонията. В него е открита красива женска статуя на богинята,  която е изложена в Националния исторически музей в София.

При проучвания на т.нар. сграда на Менандър, археолози попадат на една от най-изящните многоцветни подови мозайки от античността по нашите земи. На тях е изобразена сцена от комедията „Ахейци” на  древния атински писател Менандър. Предполага се, че самата сграда е била резиденция. През 2018 в нея бе открита глава от скулптура, най-вероятно на висш чиновник и администратор.

Звездният миг на Улпия Ескус

Колонията преживява своя звезден миг при управлението на император  Константин Велики през 4 век, когато столица на римската империя става Константинопол. Последният отблясък на Ескус е посещението на император  Константин . Това се случва на 5 юли 328 г..

А поводът е официалното откриване на моста над Дунав, свързващ Ескус и град Сучидава – на отсрещния бряг, разположен на територията на днешна Румъния. Мостът е бил дървен, но с каменни основи и с дължина над 1 километър –  истинско чудо на проектантската и инженерна мисъл в античността!

Краят на една легенда

Но малко след това започва постепенният разпад на бляскавата колония. В края на 4 век тя става жертва на готски набези, по-късно е нападана многократно от хуни, а след края на 6 -ти век и от авари, и не по-малко свирепи българи и славяни. Постепенно бляскавата Улпия Ескус се превръща в западнала провинциална колония. И дори Фортуна, неговата покровителка, не успява да го спаси от трагичната му гибел!  В края на 6 век, тази част на Балканите е разлюляна от опустошително земетресение.  Това е краят на една легенда, за която днес никой не си спомня!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте още: 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол

The post Улпия Ескус – забравеният град край Дунав appeared first on Пътешествия без край.

Прочети статия „Дунавски импресии“ Тук

Натиснете върху някоя от снимките, за да влезете в галерията.

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Фотоприключение по българо-румънското крайбрежие на Дунав appeared first on Пътешествия без край.

Разгледай галерия от фотоприключение по българското крайбрежие на Дунав

 Нашият бряг е по-висок, хълмист и потънал в зеленина.

В района на Белоградчишките скали има добри условия за велопреходи сред красивите скални образувания.

И наистина, крайдунавската част на Северозападна България е пълна с изненади.

Катедралният храм „Св. Троица” в Свищов

В Никопол непременно се качи в местността Калето, където са останките от  Шишмановата крепост.

Тя е вързан с един от най-трагичните моменти в българската история – падането на България под Османско робство. През 1395 г., след тежки боеве, крепостта е превзета от поробителя.

Но може би най-живописното кътче по поречието на Дунав е каньонът на река Русенски Лом

Приятна изненада е и Тутракан.Намира се сякаш на края на света, крайбрежният градец е запазил някогашния си дух на рибарско селище.

„90 вида птици гнездят постоянно в този резерват, 90 вида създават и отглеждат малките си птичета, а общо 220 вида са регистрирани тук,

Басарбовският скален манастир

The post Пътешествие по бреговете на Дунав appeared first on Пътешествия без край.

 

 

 

Другото, което впечатлява, са красивите сгради, строени с онзи архитектурен замах, типичен по-скоро за западноевропейските дунавски градове, отколкото за тази част на Балканите.

Фасадите на повечето къщи в Тутракан  гледат към просторната крайбрежна алея, оживена по всяко време на деня. 

 

В началото на ХХ век Тутракан се гордеел с видните си интелектуалци и общественици.

Градът имал много печатници, в които излизали голяма част от вестниците и книгите в страната, а с печелившата и за онези времена издателска дейност се занимавала немалка част от населението. Съдбата на повечето тутраканчани обаче била свързана не с четмото и писмото, а… с въдицата и реката.

„

Господари на дунавската шир” – така османският пътешественик Евлия Челеби, кръстосвал земите ни през XVII век, нарича жителите на речното селище.

 

 

Тутраканчани знаят 1001 начина да ловят риба, да я съхраняват за по-дълго и да приготвят от нея прословутата, неустоимо вкусна тутраканска чорба.

Отбий се в единствения по цялото поречие „Музей на дунавския риболов и лодкостроене” и ще видиш как едно от най-древните човешки занимания е превърнато в истинско изкуство от жителите на малкото речно градче.  А тяхната изобретателност няма край! Даниела Иванова, уредник на музея разказва: „Много интересен е риболовът с устие – подобие на харпун. С него се лови риба нощем. Рибаринът запалва борина със слама на лодката и тази светлина и топлина привлича рибата. Когато тя се издигне към повърхността, той я вижда и я набучва с устието”. 

В музея разглеждаме изложбата с фотоси на чудовищни речни екземпляри, заловени край града. Сред тях е и 400-килограмовата моруна с дължина около пет метра, уловена в края на 30-те години на ХХ век.

Наред с риболова, в Тутракан бурно се развива и лодкарството.

В началото на миналия век на пълни обороти работели десетина лодкарски работилници, а продукцията им завладяла европейските пазари. 

Но гордостта на местните е изобретението на техния съгражданин Петър Чориков. Той конструирал нов модел рибарска лодка, т.нар. „тутраканка”, която пори вълните с необичайна скорост благодарение на перфектната си хидродинамика.

В Тутракан продължават да се произвеждат лодки и до днес в едно от частните предприятия на града.

Лодкарството обаче е далеч по-доходно начинание от риболова – жалват се рибарите в града.

 „Колкото люспи има шаранът, толкова кръпки има по панталона на рибаря” – се казва в една тутраканска поговорка. Колко бедни са били местните хора разбираме, докато се разхождаме в старата рибарска махала. 

Някога накацалите край реката малки къщурки с по две-три скромно обзаведени стаички, едва побирали многобройните рибарски семейства. Днес повечето са изоставени. 

 

Но по европейски проект е започнала реконструкция и възстановка на квартала с цел превръщането му в туристическа атракция. Само че, незнайно защо, на мястото на схлупените бедняшки къщички, растат доста представителни постройки във възрожденски стил, които се разминават с местния колорит.

Хубавото е, че в някои от тях ще има занаятчийски работилници, където ще се демонстрират местни занаяти, като лодкарство, плетене на рибарски мрежи и пр. 
Ще има и туристическо влакче, което ще развежда туристите из рибарската махала и ще стига до градския парк.

Сама по себе си просторната зелена площ, разгърната й речния бряг, е достатъчна причина да посетиш Тутракан, заради екзотичните растения, обособените кътове за отдих, красивите скулптури и най-вече – магнетичната гледка към водната шир. БНР

The post Непознатата България – Тутракан appeared first on Пътешествия без край.