За съжаление музеят е разположен в околностите на Дорково и туристите просто подминават селото.

И така пропускат да се запознаят с друга, не по-малко интересна забележителност – църквата  „Св. Пророк Илия„-  една от най-големите в тази част на Родопите.

Изумителното е, че за този великолепен, издигнат в центъра на скромното родопско селце християнски храм с чудни стенописи, не се знае почти нищо! Местните твърдят, че е умаленото копие на столичния катедрален храм Александър Невски, но аз лично не успях да открия информация кога е построен, кой го е проектирал и пр.

Затова пък нощно време „Св. Пророк Илия“  се осветява с прожектори по подобие на далеч по-известния и оживен негов столичен прототип, озарявайки с мистичната си красота потъналия в мрак и тишина селски мегдан.

Край  съседното село Костандово има чудесен открит плувен басейн с бистра топла минерална вода, който кипи от оживление през летните месеци

А буквално на метри от мини-туристическия комплекс е гарата на теснолинейката, която  пък предлага пътешествие назад във времето / виж публикацията: БДЖ емоции с теснолинейката Септември – Добринище

Костандово е известно и със своя цех за ръчно тъкани килими. Тук, по стари технологии,  се създават уникални произведения на изкуството. Килимите се тъкат по поръчка и се изнасят в чужбина, предимно за Великобритания и САЩ.

Достатъчно е да споменем, че с килим от Костандово с впечатляващата площ от 100 кв. м. е застлана главната зала на лятната резиденция “Osborne House” на кралица Виктория. Килими от Костандово красят и замъка Алнуик, в който е заснета част от филма “Хари Потър“,  музея “Алберт” във Виена и пр. и пр.

Кацнала на един от планинските ридове, обрулена от ветровете и превратностите на вековете, до нас е достигнала внушителната средновековна крепост Цепина. 

В  миналото тя била известна като „столицата на Родопите“. Добре съхранените й зидове са разпръснати на висок конусовиден връх.  Някога на това място се издигал красив замък, обграден отвсякъде от високи стени. В сегашния си вид крепостта датира от 11 век. Твърдината била дом на Алексий Слав – племенник на цар Калоян (1197 – 1207 г.).

Деспот Слав владеел Родопите, а замъкът му бил непревземаем поради добре охраняваните си стени и местоположение. И една интересна подробност : по време на деспота тази част на Родопа се наричала  Славиеви гори.

На територията на Цепина са открити останките и на три църкви.

През 1979 г. руски византолог пристига тук, за да проучва крепостта. Сред развалините на една от църквите той открива уникален мраморен релеф на апостолите Петър и Павел и си го отнася необезпокояван у дома . Сега безценният артефакт е изложен в Ермитажа в Санкт Петербург.

А иначе Цепина  е една от последните български крепости, които падат под турско робство. Въпреки, че  попада под обсада, жителите й се предават чак след 9 месеца поради липса на провизии.  В историята на крепостта има и френска следа, пропита с драматизъм и лирика. А тя е следната:

"През  1206 г. Алексий Слав се жени  за едва 13 -годишната Маргарет-Изабел - дъщеря на латинския император Хенрих. Сватбата се състояла в престолния  Константинопол, след което невръстната младоженка заминала с чичо си и една придворна за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата го посрещнала  майката на Алексий Слав - Тамара. Момичето погледнало с тъга крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го:

- Боже мой, тук сигурно ще бъде моят гроб!

Тамара, (нямаща понятие от френски) приела думите на Маргарет-Изабел за благословия и отговорила:- Амин, дай Боже!
Младата французойка прекарвала по-голямата част от времето си, бродейки из съседните гори, посещавала близкия връх Къркърия, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове плачейки. След няколко месеца Маргарет-Изабел се разболяла от мъка и самота и по-малко от  година след сватбата починала. По нейно желание била погребана на съседния връх, та при изгрев слънце първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб. Скоро след това Алексий Слав преместил соята резиденция в Мелник.“

Но дотук  с тъжните притчи и легенди. Мястото наистина е въздействащо. Струва си да отделиш половин ден, за да се разходиш до крепостта по живописната пътека.  От нея се откриват неповторими гледки към околните родопски ридове.

Наблизо се намира и язовир Батак, както и самият град Батак – една светиня, която всеки българин трябва да посети. Но за него – в някоя друга публикация!

The post За Дорково, крепостта Цепина и тъжната участ на една френска принцеса   appeared first on Пътешествия без край.

За разлика от научно – фантастичния трилър „Джурасик парк”, който пресъздава Юрския период от преди 200 милиона години, светът, който оживявя край село Дорково е по-млад – едва на 5 млн. години.

Оттогава датират находките, открити в праисторическото гробище в близост до селището. В залата на музея ме посреща гигантският Ананкус анвернензис.

Скулптурата в реален размер на мастодонта от епохата на Плиоцена е като жива.

Разклеждам огромните бивни, застрашително насочени към мен, симпатичния „маникюр“ на едрите стъпала, щръкналите косми на темето и … гъстите, необичайно дълги мигли, придаващи добродушно изражение на праисторическото същество .

„Да, точно такива са били представителите на тези растителноядни бозайници, тежащи между 8-10 тона“ – уверява ме Милан Пейчинов, екскурзовод в музея и добавя: „Скулптурата е висока цели 4,50 м. и е с дължина над 5 м..“

Възстановена е по най-голямата кост, открита  в нашето находище – подбедрена кост. И по нея учените установили, че е на 3,6 млн. години и че е от мъжки екземпляр на този вид. Самата скулптура в Плиоценски парк е направена от гипс, стереопор и пластмаса, а космите на главата и опашката са от конски косми, за да е по-реално.

През 80-те години на миналия век в Дорково пристига първата експедиция от български и френски учени

Те са водени от световноизвестния палеонтолог Ерве Тома – зам. директор на „Колеж дьо Франс”. На не повече от 60 см под земята те се натъкват на поразителни находки. Пред смаяните им погледи изникват останки на отдавна заличени от историята животни. Техните  огромни бивни, кътници и части от скелети лежали необезпокоени от хилядолетията под хорските ниви. Неслучайно местността се нарича „Кокалите”!

Жителите на съседните села са свикнали да вадят странни животински кости, докато обработват земята си. Българо-френската експедиция проучва района в продължение на 3 години и стига до извода, че това е най-богатото палеонтологическо находище от късния Плиоцен в цяла Европа.

Находките край Дорково са натоварени на 2 камиона и изпратени във Франция, за да бъдат реставрирани и консервирани.

В проследствие малка част от тях са върнати обратно у нас и днес са изложени в Плиоценски парк Дорково.  В района са намерени кости от над 30 вида праисторически животни. Останките от мастодонти, древни видове маймуни, лъвове, саблезъби тигри, мечки, трипръсти коне хипариони и други съвременници на Плиоцена, допълват представите ни за епохата, когато на Земята се появяват и първите хоминиди – австралопитеките. По това време климатът в тази част на Стария континент не е бил умерено континентален, както сега, а субтропичен.

Мястото край днешно Дорково е било разлив на река – сегашната р. Мътница

По време на сухите периоди тя е пресъхвала, а по време на дъждовете имала много големи разливи. През един от тези сухи периоди повечето от животните измрели, а когато реката потекла отново, силното течение отнесло останките им в един от ръкавите на реката и там костите останали запечатани между 3 слоя глина, образувайки праисторическо гробище.

„ Диорамата в музея ни пресъздава субтропичната среда на древните животни и е правена по поръчка в Чикаго  “- не скрива гордостта си Милан Пейчинов.

Специална озвучителн техника възпроизвежда звуците на дивите зверове, населявали тази част на света преди милиони години. Самата сграда на музея пък била проектирана с идеята да наподобява древен пчелен кошер.

Интересът към необичайната сбирка е голям по всяко време. В селото се отбиват най-вече гости от съседния Велинград. Идват и чужденци, но  и хора отдалеч, за да се срещнат очи в очи с прословутия Ананкус от Дорково.  Местните пък са доволни, защото покрай музея, селото им грейна на туристическата карта на България.

Вижте още За Дорково, крепостта Цепина и тъжната участ на една френска принцеса

The post Плиоценски парк в Дорково или да съживиш изгубения свят appeared first on Пътешествия без край.