Разгърнете някоя  туристическа диплянка за България и навсякъде ще видите кадри от  красиви девойки в носии, накичени с венци от рози, които пълнят преливащи от рози кошници в ранна пролетна утрин. Но това клише определено не изчерпва всичко което ще научите и преживеете ако си подарите няколко дни в  Розовата долина.

Гледайте видео репортажа

Околностите на Павел баня са идеална дестинация за любителите на селския туризъм и хора с откривателски дух. Представям ви някои от по-неизвестните места, където човек на спокойствие да съзерцава природата, встрани от туристическите орди.

Долина с дъх на дамасцена и какво знаем за крехкото растение

Розовата долина се простира от двете страни на Подбалканския път между Средна гора и Стара планина. Ако се движите по шосето от София, ще видите, че първите розови масиви се появяват малко преди село Розино, а последните – малко след град Казанлък.

Долината е идеалното място за отглеждане на маслодайната роза, или сорт Дамасцена. Капчици масло от българска роза влизат в състава на най-реномираните парфюмерийни марки по света. Цената му е изключително висока. Един килограм българско розово масло се търгува между 4 и 5 хиляди евро на международните пазари. Производството на т. нар. „течно злато” се е превърнало в доходоносен поминък за местните хора, както и в търсена туристическа атракция.

1. На розобер в ранни доби

В края на май и началото на юни обширните розови насаждения избуяват в бледо цикламено и са истинска радост за окото. За хората от общините Казанлък, Павел баня,  Калофер, Брезово, Стрелча  и прочие това е най-натовареният период в годината. Тогава започва розоберът. Още в ранни зори към насажденията се стичат розоберачи от близките села. Най-доброто време за бране е от 5 и половина до 10 часа сутринта, или преди слънчевите лъчи да изпарят съдържащото се в цветчетата розово масло. Самото събиране на розовия цвят представлява истински ритуал, който не се е променил съществено през последните 200 години.

Ако по това време попаднете тук, вероятно ще ви връчат найлонов чувал или кошница и ще ви подканят да „нагазите” в ароматното море от полюшващи се на вятъра рози, за да си наберете от тях.   За целта си осигурете гумени ботуши и леко яке , защото утрините тук са хладни.

В местните розоварни се добива „течното злато“ на България

Сезонът на розобера е „звездният миг“ за десетките модерни и по-примитивни розоварни в долината, които работят на пълни обороти .   Сега е моментът да се запознаете с процеса на добив на розовото масло, известно още като „течното злато“ на България. Част от тези обекти посрещат туристи срещу предварителна заявка и минимална входна такса.

На територията на община Павел баня , например, има над 6 хиляди дка розови насаждения и 10 действащи розоварни. Една от тях се намира в село Търничене.  Тя е сред най – старите в района и дори си има малък музей.

Етнографският комплекс в село Скобелево край Павел баня също съдържа малка розоварна и прилежаща към нея музейна сбирка, уютна механа, селскостопански двор, както и великолепна розова градина, в която можете да поседнете на сянка под розовите храсти и да вдишвате до насита пропития с божественото ухание въздух! Наблизо има и ферма за щрауси с широко отворени врати за туристи. С  традициите в розопроизводството можете да се запознаете в Етнографски комплекс „Кулата“ и Музея на розата в град Казанлък и на много други места в района.

2. Усетете полъха на хилядолетията – тракийски гробници и светилища

Розовата долина е осеяна с тайнствени могили, в които бяха открити древни светилища и погребения на тракийски владетели. Така този райски кът от българската природа стана известен и като Долината на тракийските царе.

Около 10-на гробници в района  посрещат туристи, привлечени от митовете, свързани с разцвета на тракийската цивилизация по нашите земи. Най-известната и посещавана е т.нар. Казанлъшка гробница от края на V и началото на  IV век пр. н.е. Въпросният обект се намира в самия центъра на гр. Казанлък, но  е копие на автентичната тракийска гробница, която  е запечатана с цел консервация.

На широка популярност се радва т.нар. Голямата Косматка или гробницата на  Севт III – тракийският владетел  на Одриското царство. Сред гробниците, достъпни за туристите са Оструша, Грифоните, Светицата, Хелвеция и др. Всички те са разпръснати в района на град Казанлък на територията на Розовата долина или т.нар. Долината на тракийските царе.Уникални артефакти открити в околностите са изложени в Историческия музей „Искра“ в Казанлък. Наистина си струва да му отделите поне час, за да обогатите представите си за живота на древните ни предци.

Още за Тракийското наследство в долината вижте в  „Потайностите на Долината на тракийските царе“.

3. Фотосесии в циклама и червено

С цвят на  дамасцена

От края на месец май до средата на юни  Розовата долина се обагря в циклама и всичко ухае на нежното цвете. То  се разстила на ароматни килими с десетки  километри край подбалканския път. И не само. Накъдето и да свиете от шосето, по черни пътища или край малки подбалкански селца, ще бъдете обиколени от розови храсти.  А това е предизвикателство за всеки фотограф.

Оказва се обаче, че е трудно да направиш оригинална снимка на розови масиви на фона на Балкана без да влезеш в капана на изтърканото клише от рекламните брошури.  Лично аз никога не съм доволна от опитите си. Но се надявам, че все някога ще направя мечтаната снимка. Може да откъснете шепа розов цвят /без да прекалявате с количествата, все пак/ и да ги поставите в гардероба, за да ви ухае дълго време на дамасцена…

Макови полета на прицел

Сезонът на розите съвпада с цъфтежа на маковете – това изумително деликатно, любимо мое цвете!! Тогава човек може до безкрай да експериментира със светлината, вятъра и плавно полюшващите се опиумни цветчета в опит да улови в кадър, макар и частица от омайната им красота.

Възможностите за фото импровизации са безкрайни. От безбрежни червени макови полета, разгърнати в полите на Балкана, до отделни усамотени червени островчета в близост до стари, порутени църкви, езерца и рекички и т.н.  Може да си изплетете венец от макове/стъблата им са малко чупливи, но е възможно/ и да направите фотосесия на фона на изпъстрени с диви полски цветя полянки и т.н. и т.н.

Друга опция за фотоемоции са разходките сред обширните лавандулови полета на Розовата долина. Но за нея ще ви разкажа в някоя от следващите ми публикации. ..

4. Тайнствени мегалити в прегръдката на долината

Част от Розовата долина се разгръща в полите на Сърнена Средна гора, която пък е осеяна с забравени от времето  мегалити, кой от кой по-древни и неразгадаеми. А откриването им е истинско приключение. Някои от тях са скрити в гората и са трудно достъпни, други са по-известни и напоследък започват да привличат туристи. Повечето все още не са достатъчно добре проучени.

Най-посещаваният подобен обект е мегалитът край казанлъшкото село Бузовград. В гигантските, струпани на ръба на пропастта каменни структури покойният траколог проф. Александър Фол съзира трон, жертвеник и урва, които били използвани за религиозни ритуали.  До загадъчната структура има чудесна екопътека. Целият маршрут се преминава за около 2 часа и половина и включва и други исторически и природни забележителности.
Вижте още:  Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното.

Друго пропито с мистерия място се е притаило в гората на няколко километра от село Розовец, чийто околности, както подсказва името му, са осеяни с маслодайна роза. Става дума за Кутела . Въпросният обект представлява гигантска чаша. Никой не знае кой, кога и с каква цел е изваял това великанско творение. Предположенията са много.
Вижте още:  Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете.

Люляковото светилище, Правите камъни, долменът Плочата и яйцето на Змейцата и още няколко хилядолетни структури са осеяли склоновете на Средна гора в района на гр. Брезово.

 5. Да се гмурнеш в синевата на язовир Копринка

Докато бродим сред розовите масиви, плетем макови венци, изследваме хилядолетни гробници и катерим чукарите по следите на тайнствени мегалити в Средна гора,  денят неусетно се изнизва.  А любимото ми място за изпращането му е язовир Копринка.

Тук залезите са винаги зрелищни и всеки път различни. Бреговете на язовира предлагат прекрасни възможности за почивка и за риболов. През лятото над копринените му води се организират полети с балон. На северния бряг се намира къмпинг с десетки каравани и палатки. Приятно е да се разхождаш по язовирната стена.
От едната ти страна се разгръща синевата на Копринка, от другата – великолепна гледка към долината и белеещия се в далечината град Казанлък.  Оттук се вижда и значителна част от веригата на Стара планина, заедно с емблематичните върхове Ботев, Шипка и Бузлуджа.  Обиколката на язовира завършва с вкусна вечеря в един от местните ресторанти, предлагащи пържен шаран и уклей.

Западният бряг, т.е. долната част на язовир Копринка е не по-малко живописен и фотогеничен.

 6. Потопената църква „Свети Анастасий“ или последното късче от един изгубен свят

Това е едно от най-красивите, пропити с меланхолия и мистика кътчета на Розовата долина. За разлика от потопения храм на язовир Жребчево, който се превърна в туристическа атракция и в момента се ремонтира, потопената църква на язовир Копринка тъне в самота и забвение.

Намира се на западния бряг на Копринка, там където  са изпускателите на язовира, в района на село Виден – квартал на Павел баня. Преди време семейство щъркели гнездяха на изоставената й камбанария, но гръмотевична буря отнесе гнездото. Някога тук е имало село, в което кънтял детски смях, имало и църква за чудо и приказ. Днес от тези идилични времена са останали само нащърбените сред полето руини
. Още за потопената църква на язовир Копринка вижте тук!

7. Съчетай полезното с приятното в Павел баня

Противно на очакванията не Казанлък, а Павел баня е общината с най-много розови насаждения в България. Така че и тук всяка година се провежда зрелищен празник на розата, предвождан от Царица на розата и Цар на минералната вода. Защото наред със своите  цикламени плантации, подбалканското градче се гордее и с лековитата си минерална вода.  Запазена марка в тукашните балнеосанаториуми е  т.нар. Павелбанска методика за подводна екстензия, която успешно отстранява болежките на дискова херния и т.н.

Градът разполага с безброй квартири, малки семейни хотели и по-луксозни комплекси с модерни спа центрове, плувни басейни, ресторанти и пр. И въпреки строителството на нови почивни бази и увеличаващия се туристически приток, Павел баня все още не е изгубил нищо от някогашния си чар на тихо, провинциално градче.

Още за забележителностите и условията за почивка в него вижте тук

8. Село Габарево и легендата за принцеса Анастасия

Подбалканското селце предлага нещо уникално – възможността да почиваш по едно и също време  в равнина, на планина, край река , близо до язовир и най-вече далеч от туристическите орди . Намира се на 5 км. от Павел баня и е известно още като селото на 100-те чучура , защото тук на всяка крчка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана.

Селото си има музей – това е Джанановата къща. Тук през 1869 г. Левски основава габаревския таен революционен комитет . В околностите, покрай сенчести черешови горички , розови и лаваднулови насаждения и изпъстрени с полски цветя ливади, си провира път река Тунджа.  Имаш чувството ,че си попаднал в Райската градина.  Габарево си има и две къщи за гости.
Вижте още : Габарево свети или идилията на едно подбалканско село

В Габарево и до днес се носят упорити слухове, че тук, в пълна анонимност и забвение е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер. Старите хора още си спомнят за загадъчната г-ца Нора .

Младата жена се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Владеела няколко езика, свирела на пиано и употребявала опиум. На границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си.

Но поредица от улики и странни съвпадения  със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда.

Вижте и публикацията :За тайната на загадъчната Нора

9. Да попаднеш пъстрия свят на Чудомир в село Турия

Турия е малко село, притихнало сред меките склонове на Средна Гора, далеч от динамичното ни съвремие и хорската суета. Селцето е чисто, спретнато и кокетно със запазените си възрожденски къщи и кривите си улички. Непременно се разходете по малката уличка край река Турийска и се насладете на стария каменен мост, огънат над нея като пролетна дъга. Твърди се, че е още от римско време. А под него реката е оформила малък водопад. Местните го наричат „Скока“.

Селото си има и къщи за гости, предлагаща уют и романтика сред живописната природа на Средна гора. Турия е известно  най-вече като родното място на Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890 -1967 г./, в чийто творчество оживява пъстрият свят на средногорци от началото на XX век. Най-голямата забележителност на литературното село е родната къща на Чудомир. Тя представя бита на средногорци от края на XIX началото на XX век. А прилежащата към къщата картинна галерия ще ви срещне с неповторимите персонажи, населили пъстрия Чудомиров свят.

Още за Чудомировото село Турия вижте тук.

The post Розовата долина или 9 идеи за разходки в райската градина appeared first on Пътешествия без край.

Язовир Копринка, на чийто дъно са разпръснати останките от древния Севтополис

Благодарение на това гробницата е останала невредима до наши дни. Там са открити следи от погребение на тракийски цар жрец, който много обичал да се кичи с женски накити.  

Археолозите попадат на 3 сребърни и 3 златни огърлици, които постоянно гостуват на най-реномираните музеи по света.

Натъкват се и на великолепна хидрия – съд за пиене на вода, както и на сребърни ритуални съдове за вино.

Маската на Терес

Гробницата на Севт ІІІ

Венецът на Севт e изложен в Регионалния исторически музей в Казанлък

Но тъй като в този храм не е било донесено тялото на Севт ІІІ, траките решават да направят едно ритуално погребение. Това означава, че тялото го няма, но всички вещи, необходими на царя в задгробния живот, са положени в гробната камера.

За да бъде преустроен храмът в гробница, към задната му част е изградена гробна камера от монолитен каменен блок. Той тежи 60 тона и 20 тонен каменен капак. Това е нещо колосално.

И до днес никой не  може да си обясни как тези гигантски блокове са били донесени от кариерите на Средна гора!

The post Потайностите на Долината на тракийските царе appeared first on Пътешествия без край.