Основоположникът на т.нар. ъндърграунд комикс е  роден през 1943 г. във Филаделфия. На младини Кръмб е част от хипи движението, а творбите му се превръщат в емблема на американската контракултура. С героите му  Мистър Нейчъръл и котаракът Фриц са израснали поколения американци, макар че тези комикси определено НЕ са за деца. Често го обвиняват в политическа некоректност, бруталност, расизъм, сексизъм и прочие нападки, които не го впечатляват особено. Повечето му комикси са автобиографични и изобилстват със секс, дрога, алкохол и насилие. Робърт Кръмб рисува обложките на плочи на поп изпълнители, като Джанис Джоплин, Грейтфул дед и пр. Работи с писателя Чарлз Буковски и създава комикси по текстовете му. В началото на 90-те се установява в Южна Франция с 3-та си съпруга Ейлийн, където живее и до днес.

Карикатурите на Робърт Кръмб за България през 60-ти са преведени на български и озвучени във видеото в края на материала.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерията

Робърт Кръмб с удоволствие се съгласи да даде интервю за „Денят започва с култура“ на БНТ, в което дълго разговаряхме за България, социализма, демокрацията и … човешката природа.

Г-н Кръмб, какво знаехте за България преди да дойдете тук ?

Нищо, абсолютно нищо. По това време работих в едно списание в Ню Йорк, което се казваше „Хелп“. Току що се бях оженил и заминах на меден месец в Швейцария. По това време бях едва на 21 и издателят Харви Къртс, ми изпрати телеграма в която пишеше „Защо не отскочиш до България, за да видиш какво става там и да нарисуваш впечатленията си в комикси?“ Обадих му се по телефона и го попитах “Ама защо България ?“  Ами защото е един интересен съветски сателит, който е почти част от съветската държава“. Издателят беше чувал, че това е полицейска държава от типа, описван от Джордж Оруел, така че ми предложи да отида на място и да направя журналистически репортаж в комикси. Бях с леви убеждения и исках да отида на място и да видя какво е това.

Какви бяха първите ви впечатления от страната ?

Пътувахме дълго с „влака на времето“, както наричаха Ориент експреса. Минахме през бивша Югославия. И колкото по-на Изток се движехме си казвахме „О, Боже, ние наистина се връщаме назад във времето!“  Хората, които се качваха от гарите бяха все още облечени като през 1910 г. – цели семейства помъкнали огромни кошници с храна! Беше удивително!  Колите постепенно намаляваха и, О, невероятно!  Появиха се каруци, теглени от биволи !

 Какво ви шокира най-много при сблъсъка между двата свята?

Трябва да ме разберете. По онова време пристигах от Запада, а на Запад всичко до такава степен се движи от бизнеса и консуматорския подход, че ти си постоянно под натиск да купуваш. Някой все се опитва да ти продаде нещо. В България нямаше нищо такова! Единственото което се опитваха да ти пробутат тук е комунизъм. Билбордове, плакати, паметници – всичко се стремеше да ти внуши колко хубав е комунизмът.

Но от друга страна ми хареса тази съвсем различна, лишена от меркантилност пролетарска реалност. В края на едноседмичния ни престой, отидох при представителка на властите, за да ми удари печат на документите, и й казах “Знаете ли, харесва ми България. Иска ми се дори да се установя тук да живея“ И  Господи, тя направо засия като й го казах.

Какви са впечатленията ви от културния живот и пропагандата по онова време ?

Хората при вас отчаяно искаха да разберат какво се случва с културата отвъд желязната завеса. Те не знаеха нищо за Запада, за развитието на изкуството, на музиката навън. Другите страни от социалистическия лагер, бяха по-отворени. Като бивша Югославия. Вземете Тито. Той беше много по-либерален. Той дори обичаше рокендрола и някои западни влияния и ги допускаше до Югославия през 60-70 години ! Но тук, в България, която беше най-преданият съветски сателит, хората бяха държани в неведение, в пълно подчинение.

Какво хората от Запада не знаеха за комунизма ?

И ние имахме пропаганда, антикомунистическа пропаганда, постоянно ни бомбардираха с нея през 50-те и 60-те години, обясняваха как във вашите страни няма свобода, хората са потискани, ограничавани.  И когато аз отидох в България, вярно е, убедих се в това. Видях цензура, бедност, сивота, недоимък. Видях хора на дълга опашка пред хлебарница да чакат на студа. А вътре в магазина, освен коматите хляб, нямаше нищо по рафтовете – те бяха празни. Всичко изглеждаше мизерно, улиците бяха пусти, с много малко коли.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерията
/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Често ви обвиняват в политическа некоректност, в сексизъм и бруталност. Какво е да си бунтар в изкуството

Е, никога не са ме арестували за това, но съм бил много сериозно критикуван. Особено от феминистките. Четох оня ден в Интернет, една от тях ме определи като сексуален хищник. Не знам. Като млад рисувах много откачени комикси, с герои, които причиняват лоши неща на жени. Рисувал съм и сатири на расизма, но хората не винаги са разбирали комиксите ми, възприемали са ги буквално. Те просто виждат картинките, но не разбират посланията зад тях.

Бяхте поканен от френското издателство „Либерасион“ да направите комикс в отговор на атентата в Шарли Ебдо. Каква беше реакцията ?

 А, да, карикатурата ми със задните части на Мохамед ! О, слава Богу, нямаше реакция, Истината е, че в последствие се стреснах, казах си „Боже мой, какво направих, сега ще дойдат да си отмъстят!“. Но нищо не се случи. Това е най-опасният комикс който съм правил някога.

 Смятате ли че светът се е променил на по-добро след падането на Берлинската стена и как виждате бъдещето на нашия модерен свят?

О, наистина не знам. В момента преминаваме през много тежки времена. Но дори и тук във Франция, където живея, хората са изплашени какво ще се случи с надигането на десницата, с Льо Пен и пр.  Погледнете САЩ . Тръмп отнема все повече права и свободи на хората. Ужасно е. Не знам… Аз пък ще ви попитам : какво се случва в България ?

Сега сме част от Западната култура. Имаме същите проблеми. Но според Вас кои са най-големите заплахи на новото време – тероризмът, мигрантската вълна ?

Като млад бях краен, мислих че нещата са прости и че се нуждаем от социалистическо общество. Но сега остарявам, започвам да опознавам човешката природа с присъщите й алчност и егоизъм и си мисля, че е без значение в  какъв обществен строй живеят хората. Те винаги ще злоупотребяват и системата рано или късно ще се срине. Погледнете какво се случи със социалистическите страни. Те издигнаха един на пръв поглед чист идеал, този на Карл Маркс и го превърнаха в кошмар, във филм на ужасите. Това е гадост, Съветският съюз опорочи всичко до което се докосна през 30-40 години !

Но дори и през 50-те ,70-те, 80-те години нямаше демокрация при нас !

Демокрацията е нещо много крехко.  Доколкото някога тя е съществувала, тя е била просто един светъл идеал. Също като социализма. Човешката ни природа е първична. Силният винаги ще иска да доминира, а умният и хитрият все ще злоупотребя с невинния и наивния.

Вижте видеото с преведените на български и озвучени комикси:

Пътешествия без край .Венета Николова

The post 1964 като „1984“ – България през соца в комикси на Робърт Кръмб VIDEO appeared first on Пътешествия без край.