Веднъж изнесли се от потъналото в смог софийско поле, пред погледа ни изникват планински  върхове, накачулени със снежни шапки, които маркират границата със съседна Сърбия. В далечината се откроява връх Руй – първенецът на планината със своите 1705 м надморска височина.

Самотни, останали с по няколко жители селца, се кипрят сред красиви долини. Това е Краището – малко познато късче от България, но пълно с изненади!

А в центъра на тази пасторална картина, излязла сякаш от четката на ренесансов художник, се намира град Трън – административният център на третата по големина община в България.

Ето 7 причини да посетите град Трън и Крайщето

1. Централният площад на  един от най-бедните български градове грее

със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих.  Дори  църквата „Св. Никола”, построена някога върху разрушен от турците манастир, е прясно боядисана. Центърът е изцяло обновен и модернизиран със средства от еврофондовете .  Тук се намира скулптурата на майстор Гига. Нарамил е бичкия, а от пояса му стърчи тесла . Всъщност персонажът на Гига е нещо като събирателен образ на някогашните дюлгери. В миналото това било един от основните поминъци на трънчани.

2. Село Студен извор и музеят на киселото мляко

На 9 км. южно от  град Трън попадаме на село Студен извор – родината на киселото мляко и родното място на д-р Стамен Григоров – откривател на прословутата лактобацилус булгарикус – бактерията виновник за заквасването на млякото. По този повод в селото е открит музей на киселото мляко, който  проследява пътя на българското кисело мляко от пасището до търговската мрежа. В него е изложена и първата научна публикация на д-р Григоров за здравословния продукт, отпечатана в далечната 1905 г. на френски език.

Традиционният празник на киселото мляко в село Студен извор се  провежда всяко лятото. Участниците демонстрират как се… рисува с кисело мляко, каквото и да означава това!

3. Село Бусинци

Сред трънските  атракции е и село Бусинци, прославило се със своята керамика. Намира се на 3 км. от с. Студен извор. Някога хората тук били изкусни майстори на глината, с която сътворявали красиви и функционални предмети на бита.

Именно в такъв бусински керамичен съд в началото на 20 век д-р Стамен Григоров пренася киселото мляко в Женева, за да го подложи на научни изследвания. В центъра на селото попадаме на Музея на керамиката. В него се запознаваме с великолепни образци от известната бусинска керамична школа. Характерни за нея са цветовете – предимно зелено, медно и жълто. А орнаментите са най-вече растителни, като житни класове и пр.

Тук са изложени и различни модели стомни, сред които и „дяволската стомна”.

Тя е с 5 гърла, но само едно от тях е функционално. Някога на булките давали да пият от такава стомна и ако налучкали правилната дупка, значи ставали за невести. Повечето експонати са дело на видния бусински майстор Петър Гигов, който си отива от този свят, като отнася със себе си тайната на бусинската керамика.

Зад музея има автентична бусинска къща с характерните грънци и пещ за изпичане на съдове

За паленето й се използвали само сухи дървета, защото ако мокро дърво попадне, цялата продукция се пука и става негодна. В къщата има и две грънчарски колела, както и типични бусински керамични съдове. Посетителите разглеждат уникалната колекция от грънци и научават, че в миналото във всяка къща се е въртяло грънчарско колело.

4. Скалният параклис „Св. Петка“

Краището и най-вече околностите на град Трън изобилстват с малки параклиси, изоставени църкви и стари манастири, които таят неподозирани съкровища. Но най-известното свещено място в района е скалният параклис „Св. Петка“.

Предполага се, че именно тук, през Х век християнската мъченица Света Петка намерила подслон, докато бягала от преследвачите си. Според легендата един ден, тя тъкмо изпекла вкусна питка и чула войниците да наближават. Света Петка начаса се изнизала през един отвор на скалата и избягала. Но оставила  отпечатъци от стъпалото и ръката си върху камъка, които и до днес имат чудодейна сила.  Междувременно преследвачите влезли в пещерата и се опитали да си отчупят от погачата, но тя тутакси се превърнала в … камък. Вкаменената питка още е там, в пещерата, а ако долепите длан до нея, ще получите изцеление.

Местните са убедени, че в малкия параклис се случват чудеса. Достатъчно е да запалиш свещичка и да се помолиш на светицата, считана за покровителка на трънчани. Освен това  по карстовите стени на параклиса  се стича влага.  Според поверието това са сълзите на Света Петка. Капчиците се събират в съдове и се раздават на вярващите за изцеление и надежда. Параклисът се намира в покрайнините на град Трън.В подножието му има удобен паркинг.

5. Ждрелото на река Ерма

А какво да кажем за дивата природа, благословила този крайграничен кът със спиращи дъха пейзажи? Ако изкачите вр. Руй на 1705 м. пред вас, като на длан, ще се ширне цялото Знеполе – най-равната територия на Краището

В Краището се намира красивото ждрело на река Ерма. Преди години тук бе изградена екопътека, но в момента тя не е никак в добро състояние и изисква подходяща туристическа екипировка, за да бъде обходена. По нея се редуват спокойни равни крайречни участъци със стръмни места и страховити, но будещи любопитство скални цепнатини. Скалите на ждрелото се издигат на 200 м височина.  Оттук може да направите прекрасен маршрут и да  стигнето до граничното село Трънска Банкя на самата граница със Сърбия. Обясниха ни, че граничната бразда преминава през една местна къща

6. Демонстрационен пункт за култивирани билки,

В него се отглежда разсад на над 20 вида  растения, виреещи в района. Пунктът се намира близо до ждрелото на река Ерма, в самото начало на черния път отклоняващ се към тунела и махала Богойна.

Представлява малка стая с описания на типични за този край треви, както и пакетчета с изсушени билки. На място може да си купите пресни билки или разсад, както и интересни книги на тема билкарство. За жалост пунктът не е постоянно отворен, но е посочен телефон на който да се обадите. А иначе напролет цялото Краище се превръща в райска градина с ароматни треви, пъстри горски цветя, гъби и други дарове на природата.

7. Трънският диалект

Трънчани са известни най-вече с уникалния си, напълно неразбираем диалект, превърнал се в нещо като местната туристическа закачка.

Попиташ ли ги какво е най-специфичното за тях, отговорът най-често е „Ами нашият говор, разбира се“ и веднага започват да редят разни техни си приказки. Така научаваме, че „Синочка едомо качемак с жмърци“ на книжовен български означавало „Снощи ядохме качамак с пръжки”.

А най-краткото българско изречение било „Я ю яя“, което от трънски се превеждало като „Аз яздя кобилката“. Но на въпроса дали има конна база наоколо, следва отговорът „Е нема“. 

На път за Трън можете да видите още Храм-кладенеца на село Гърло – загадка на 3000 години

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post  7 причини да посетите град Трън и Краището appeared first on Пътешествия без край.