Казва се „Въведение Богордично“  и е една от двете действащи скални църкви у нас, заедно с тази на Бесарбовския манастир…   Може би именно фактът , че мястото е отдалечено от известните туристически забележителности, го спасява от свистенето на гуми по асфалт, цвърченето на кюфтета на скара и потоците шумни туристи по джапанки.

Гледайте видео репортажа

Моето филмче за скалната църква, вкопчена в небето над р. Нишава. Водя ви по призрачните жп релси до тази светиня, пропита с легенди за отшелници и комити.

Как да стигнете до манастира

Намира се в околностите на гр. Годеч близо до границата ни със Сърбия в Долината на река Нишава, която извира от вр. Ком. Спираме автомобила в края на село  Разбоище на малка поляна и поемаме надолу по дерето. Няма как да се изгубите. Маршрутът е много добре обозначен с продължителност около  20 мин. И ето че стигаме до леко стръмен наклон, а след него –  кратък преход с повишено внимание по призрачни ж.п. релси. Някога тук е имало пътническа спирка. В наши дни трасето обслужва товарни влакчета. Два пъти на ден те огласят околността с веселите си подсвирквания.

Съвсем близо до релсите, се мъдри Разбоишкият манастир с варосаните му в бяло стени.  От 2019 г. за него се грижи от сестра Агнеса, която любезно посреща гостите, кани ги да разгледат магерницата с одаята, след което ги напътства как да минат по мостчето над реката, за да стигнат до скалната църква отсреща.

Разбоишкият манастир често приютявал Левски и неговите съратници

На тяхно разположение била малката килия с тайник, откъдето, подгонят ли ги заптиета, бунтовниците се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите.  Това обяснява защо дървените вътрешни врати на килията, по-ниски от човешки бой, имат по три резета.

Разказват как в скалните ниши край църквата, Дяконът и Матей Преображенски приготвяли барута за опълчението от 1876 г. Не щеш ли веднъж се случила авария – гръмнал барутът,  пострадали няколко монаси.  А пещерата и до днес се  чернее от взрива. От тези размирни времена идва и името на манастира – Разбоишки. А комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, били наричани от турците „черните разбойници”.

Но по време на турското робство Разбоишкият манастир бил  поне три пъти плячкосван и опожаряван, заедно със скалната му църквица.

Твърди се също, че при последното нападение 40 монаси били изклани от турците, а манастирът- сринат до основи.

Какво знаем за скалната църква „Въведение Богордично“

Точни сведения за възникването на църквата не са запазени. Но се знае ,че още от ранното средновековие пещерите в околността стават убежище на отшелници.

Сред тях бил и Свети Сава. Та тръгнал той веднъж на път за Божи гроб. Ала не щеш ли, именно тук, в околностите на днешното с. Разбоище, го заварили Великите пости.

Решил Свети Сава да се установи в малка пещера, разположена на 50-на метра в скалите над р. Нишава и тук прекарва 40 дни в постене и молитви. Оттогава лековита вода бликнала от скалата. По-късно, върху площадката пред нишата изникнал скален скит. Монасите просто зазидали входа с грубо обработени камъни, споени с хоросан и така обособили малък параклис в скалата. В подножието му пък спретнали манастир.

За стенописите на църквата

В наши дни са запазени следи от много красиви стенописи върху външната фасада  със сцени от страшния съд. Затова пък вътрешните стенописи са напълно унищожени. Едната версия е, че те са така от турското робство. Знаем, че последователите на исляма открай време имали навика да дращят по икони и човешки изображения. Ала по-вероятна е другата версия – по време на ремонт нашенски „сръчни майстори – умници“ се престарали, като добре изчегъртали уникалните културно-исторически ценности, та да „фане мазилката“.

Вместо заключение :

Разбоишкият манастир е идеалната дестинация за еднодневна разходка през почивните дни. Още едно кътче в България, духовно, уютно, което ще те приласкае в обятията си и ще те дари с хармония и покой.

Наблизо се намира и още един обвеян в мистика храм  Вижте : „Храмът на село Беренде пази 7-вековна тайна“

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия и да прочетете репортажа !

галерията е от месец април 2016 г.

The post Разбоишкият манастир не е място за разбойници appeared first on Пътешествия без край.

 За стенописите й казват, че са по-стари с 50 години от тези на Боянската църква. Но за разлика от нея, храмът на Беренде тъне в забрава, изоставен и рушащ се. С неговите  над 700-годишни стенописи „Св.св. Петър и Павел“ никога не е бил реставриран или стопанисван от държавата. Според изкуствоведи и историци това е една от най-значимите ценности в българското художествено наследство от времето на Асеневци.  Но този факт не трогва никого и най-малко отговорните институции, които открай време обещават, че ще предприемат нещо, за да я спасят, но ефект – никакъв.

Църквата се намира на около километър от Беренде, близо до брега на р. Нишава, в трудно достъпна, но много живописна местност и е идеалната цел за някоя пролетна неделна разходка.  

Как да стигнете:

Село Беренде се намира на 55 км. от София. До там можете да стигнете или през пътя за Божурище,  или през пътя за Костинброд. Ние тръгнахме по първия маршрут и на отиване се отбихме да разгледаме Драгоманското блато. След което, за около 30 минути бавно и внимателно шофиране по разбития път, стигнахме до с. Беренде. Селото е възникнало през XIII век, а наименованието му е свързано с „берендеите“, които са кумани, преминали на служба при руските князе.

На влизане в Беренде потърсихме къщата на Филип и Надка – те държат ключа на църквата. Селото наброява около 22 постоянни жители – все приветливи и услужливи хора, които само дето не ни съпроводиха до самата църква. Оставихме колата в края на селото и се спуснахме по стръмния път надолу, следвайки указанията на берендейци и най-вече интуицията си.  След 15-на минути стигнахме до една падина със закътана полянка и с белеещия се миниатюрен еднокорабен храм „Св.св. Петър и Павел“

Отвън той няма никаква архитектурна стойност. Варосан в бяло, без украси, със семпли прави линии, без кръст дори.  И нищо не подсказва за съкровищата, които таи в полумрака вече повече от 7 века.

Има две версии за възрастта на църквата на Беренде:

1. Според някои учени тя е изградена през XIV по времето на цар Иван Александър – стенописите отговарят на стилистиката от този период.
2. Други обаче са категорични, че е изградена през XIII век по времето на Иван Асен II, тъй като до преди години все още имало надпис с неговото име.

Върху външната страна на църквата бил изобразен Иван Асен II. Някои историци твърдят, че това е най-ранният известен ктиторски портрет на владетеля. Защото, според каноните, само светците или ктиторите били изобразявани в църквите.

С течение на времето образът на Иван Асен II съвсем избледнял и към 2007 вече бил едва различим.  Предишното отче на Беренде обаче решило да стори богоугодно дело, като вароса църквата, че да я постегне.  И така унищожило окончателно ктиторския портрет на цар Иван Асен II .

На една от фасадите било изобразено родословно дърво на Асеневци, което също изчезнало.

Местните са убедени, че църквата им е построена през 13 век и била изографисана отвътре и отвън по поръчка не на кого да е, а лично на цар Иван Асен II.

Легендата за църквата е следната:

След битката в Клокотница Цар Иван Асен II омъжва дъщеря си, княгиня Белослава за сръбския крал Стефан Владислав Първи с идеята да постави сръбското кралство под българско влияние. За да уреди въпросния брак владетелят поема по някогашния римски военен път по долината на река Нишава край днешното село Беренде. В гробищната църква на селцето той решава да остави атрибутите на царската си власт, както и военен отряд, който да ги пази. Защото отивал в Сърбия и не искал при евентуално покушение срещу него  да лиши държавата от атрибутите на държавност. След сполучливото сключване на брака, цар Иван Асен II провожда зограф да изпишат царски малкия Божи храм. 

В негова чест върху храма били изписани ликът му, заедно с надпис „Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържавец всем българом и гръком“.  В последствие този стенопис е бил свален за да бъде съхранен, но следите му се изгубии.

  Какво още знаем за църквата:

1. Няма категорична датировка за построяването на храма – дали е от XIII – XIV век или е още по-стар
2. Стенописите не принадлежат на един автор. Дори не са създавани по едно и също време. За това говори разнородното стилистично изграждане на образите по стените
3. Била е гробищна църква, в средновековието в нея опявали за последен път покойниците.
4. За жалост лицата и най-вече очите на светците са избодени с шишове от нечии проклети ръчички / османски най-вероятно/
5. За пръв път храмът на Беренде се споменава през 1890 от братя Шкорпил, които го описват като „малка запустяла църквица край бреговете на р. Нишава“.
6. През 20-те години на 20-ти век оттук  минава художникът Михаил Георгиев, който прави цветно копие на изписания образ на цар Иван Асен II. Въпросното копие би трябвало да се намира в археологически музей на София, но май е изчезнало.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

7. Стенописите въобще не са пипани от времето, когато са нарисувани, няма абсолютно никаква реставрация. В Беренде се изправяте очи в очи с изпитите лица на светци, такива каквито са излезли изпод четката на незнаен зограф преди повече от 7 века !
8. Всеки камък е така, както са го оставили старите строители – църквата никога не е била разрушавана, опожарявана или реставрирана.

9. Има цял сектор, където стенописите липсват. Твърди се, че били свалени и прибрани незнайно къде и от кого
10. През 2007 г. безбожници нападат медения обков на покрива –  разглобяват го за вторични суровини и така покривът започнал да натича. Това още повече влошило състоянието на 7 – вековните стенописи
11. Църквата се прочу покрай идеята на проф. Божидар Димитров да бъде пренесена в София, за да бъде реставрирана, стопанисвана и популяризирана. Но предложението му срещна яростния отпор на местните хора, които за нищо на света не си дават църквицата.
12. Въпреки обещанията на държава и институции, че ще осигурят средства за ремонт на храма и на безценните му стенописи, „Св.св. Петър и Павел“ продължава да се руши, изоставен на произвола на времето, природните стихии и човешкото безхаберие.

В района можете да посетите още едно магнетично и свято място. Вижте: Разбоишкият манастир не е място за разбойници

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна appeared first on Пътешествия без край.