В нашите представи обикновено свързваме Свиленград с един от най-натоварените ни ГКПП със съседна Турция. Оттам транзитно се изнизва огромният поток пътници не само от България, но и от цяла Европа към южната ни съседка. Малцина обаче отсядат в самия град с цел почивка или туризъм. С изключение на любителите на хазарта. И ако доскоро Свиленград се славеше като българския Лас Вегас заради множеството си казина и игрални зали, към които се стичаха гости най-вече от Турция, Covid епидемията си казва думата.

Посетихме го в разгара на лятото. Въпреки оживения ГКПП с периодичните опашки от тирове и автобуси, градът пустееше, а част от хазартните обекти, кичозните хотели с неонови реклами и ресторантите от които се носят ориенталски ритми, не работеха. Отседнахме за три вечери в приятна къща за гости на тиха улица близо до центъра и успяхме да се запознаем с немалка част от забележителностите в района. В това отношение Свиленград е „златна мина“ за любознателния пътешественик.

Свиленград като свила

В буквален превод, името на Свиленград означава Градът на свилата (коприната). През 1932 г. тук се произвежда 25% от коприната на България и се изнасяла на пазарите в Одрин, Солун и Истанбул и т.н.. Разбира се, тази индустрия отдавна е замряла, но развитието й може да бъде проследено в местния исторически музей, който обаче беше затворен по време на посещението ни.

Старият мост над река Марица е визитната картичка на Свиленград

Който казва Свиленград, казва и мостът на Мустафа паша. Сигурна съм, че дори да не сте го виждали наяве, в мрежата сте попадали на безброй снимки на това архитектурно бижу, което е фотогенично през всички сезони и по всяко време на денонощието! Намира се в центъра и свързва двата бряга на р. Марица. Чудесно място за разходки, снимки и съзерцание. Каменният мост е издигнат през 1529 г. като част от комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам, от които днес няма и помен.

Дълъг е 300 м. и има 20 красиви каменни свода. Има и подробна легенда, свързана с него и с въпросния Мустафа паша, но тук няма да ви занимая с нея. През 2016 г. Свиленградският мост е бил реставриран и затворен за автомобили, което е добре дошло за пешеходците! Наблизо попаднахме на няколко приятни заведения за вкусна речна риба.

Свиленград като малеби

 Да отидеш в Свиленград и да не хапнеш малеби е като да посетиш Неапол и да не си поръчаш пица. Опитах най-вкусното малеби, което съм яла от детство. Десертът с аромат на роза ме върна назад в соца и по-точно в славните времена, когато малебито беше основен десерт по ресторанти и столове, като се сервираше в типичните алуминиеви купички. В наши дни свиленградчани са превърнали приготвянето на скромния, блудкав за вкусовете на мнозина специалитет, в истинско изкуство.  Всъщност рецептата била донесена от арабския свят в Свиленград в началото на миналия век.

Оказва се, че дори по време на Втората световна война в града нито за ден не е спирало производството на въпросния вид ориенталски пудинг.  В наши дни малебито се прави по стара изпитана рецепта в местния сладкарски цех, който захранва цялата околия. Т.е. тук под път и над път се предлага прясно приготвено малеби. Най-общо казано малебито се приготвя от оризово брашно, прясно мляко, захар, розова вода и сладкарска боя, ала си има чалъми, които и до днес се пазят в тайна от потомствените свиленградски майстори сладкари.

А какво да кажем за природата ?

Около 80 % от територията на община Свиленград попадат в Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. В този крайграничен район се диплят възвишенията на Сакар планина, а над тях прелита невероятно разнообразие от птици. Орнитолозите са привлечени от възможността да наблюдават големи колонии от световно защитения царски орел, от лешояди, белошипи ветрушки и пр. Освен това Свиленград е съвсем близо до Източните Родопи, които са истинска магия и предизвикателство за всеки пътешественик и любител фотограф. И още – околностите на малкия крайграничен град са все още незасегнати от масовия туризъм. Тъй че движейки се бавно и предпазливо по разбитите пътища, се почувствахме като пришълци от друго време.

Свиленград – пътешествие в миналото

 Самотното село Маточина и крепостта Букелон

Село Маточина се намира в гънките на Сакар планина на около 40 км. от Свиленград. Но пътуването до него ни отне към час и половина заради безобразното състояние на пътната настилка. В горещия августовски пек имах чувството, че никога няма да стигнем до заветното село. Но ето че в далечината се открои гордата осанка на крепостта Букелон, кацнала на малко възвишение с разхвърленото в подножието му село Маточина. Паркирахме автомобила в полите на хълма, близо до каменна чешма край руините на някогашен Посетителски център, замислен с ентусиазъм и ненадейно изоставен по неясни причини.

Подобно на повечето населени места в Сакар, и Маточина се обезлюдява, а старата му църква се руши, изоставена на произвола на ветровете и вековете. След 10-на минути вече разглеждахме отблизо следите от добре запазената средновековна кула тип донжон, извисяваща се на цели 18 м. над околностите. Тук на 14 април 1205 г. българският цар Калоян разгромява латините, предвождани от император Балдуин Фландърски, който е пленен и отведен в Търновград. Гледката от тези възвишения в посока днешна Турция и град Одрин е неповторима.

Не щеш ли, на връщане край селото изскочи автомобил на гранична полиция. Като разбраха, че сме безобидни туристи, граничарите тутакси ни предложиха да ни заведат до

Скалната църква на село Маточина

Наричат я още “Свети дух“. Намира се на по-малко от километър от селото. Нашият автомобил е сравнително висок, въпреки това едва успяхме да последваме джипа на граничарите по неравния коларския път. Те паркираха пред входа на скалната църква, а ние  – около 200 метра по-надолу. През 10 век монаси отшелници  издълбали църквата в скалата. Оформили я като правоъгълно помещение със свод. „Свети дух“ е била използвана чак до 20 век.

 Още за „Свети дух“ и за забележителностите наоколо ще разберете от краткото видео:

Айпандо – ехо от миналото

На около 10 на км. от село Маточина, попаднахме на още една находка, пропита с тайнство и мистика – скалният храм край село Михалич, наричан от местните Айпандо.  До него стигнахме пеш, след като паркирахме автомобила близо до указателната табела на пътя. Кръстокуполната скална църква е била издълбана преди повече от хиляда години в подножието на малко плато в Сакар планина.

Всъщност тя е съвременник на съседния храм в село Маточина и също е дело на монаси отшелници. 14 стъпала отвеждат надолу във вътрешността й. А от върха на Айпандо, в маранята на августовския следобед, успях да различа мязащите на иглички далечни очертания на минаретата на Селимие джамия в Одрин.

Вижте още : Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич – чудесата на Сакар

Крепостта Неутзикон край село Мезек

 Най-известната и достъпна местна забележителност отстои на около 15-на км. от Свиленград и посреща туристи по всяко време. Тя е от 11-12 век, от времето на византийския император Алексий I Комнин, но тук са живели и тракийското племе одриси. Неутзикон е една от най-добре запазените крепости по нашите земи. Функционирала е до османското нашествие в края на 14 в., а до началото на 20 век все още е била много добре съхранена.

В наши дни крепостта е обособена като туристическа забележителност с удобен път до нея и с паркинг. Пред стените й е изграден атракцион – паянтови декори на военен лагер, шатри, военно снаряжение. Тук-там са поставени и манекени в средновековни доспехи, за радост на туристите. Освен това всяка пролет Неутзикон е домакин на фестивал на средновековните традиции, бит и култура. Тъй че мястото е много добре „социализирано“ и се радва на голям туристически интерес.

Уникалната тракийска куполна гробница край с. Мезек

Съвсем близо до крепостта се намира още една знаменитост – тракийската куполна гробница от 4-3 в. пр. Хр.. Тя е запазена изцяло в оригиналния си вид и е една от най-големите по нашите земи. Отличава се със своя почти 21 – метров дромос  (коридор). Вътре са представени холограми на откритите в нея артефакти. Предполага се, че е била ползвана като фамилна гробница на тракийски аристократ. Целият коридор е окичен с разяснителни табели, включително с рекламното пано на европроекта, по който е възстановена гробницата.
В полумрака  на погребалната камера ни посреща призракът на жената на тракийския аристократ, която от хилядолетия безутешно броди по тези места !!  При последното ми посещение на гробницата обаче, загадъчният манекен беше премахнат. Язък !

И една любопитна подробност – в началото на 20-ти век,  в насипа около обекта, местен селянин попаднал случайно на изящна бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177кг. Находката обаче била тутакси отнесена в Истанбул, където и до днес се съхранява в местния археологическия музей. Причината ? До 1912 г. тази част на България все още се намирала в пределите на Турция. Но пък в наши дни всеки може да види репликата на въпросния глиган, която краси центъра на село Мезек.

Вино с вкус на хилядолетна история

Районът се слави с хилядолетните си традиции във винарството, наследени още от траките. Край с. Мезек има две чудесни изби, където можете да си купите Мерло, Каберне Совиньон, Мавруд ( Евмолпия), Сира местно производство и т.н. По предварителна заявка се организират дегустации на бутикови вина. 

Потайностите на Глухите камъни 

Това е един от най-големите скални култови комплекси в Източните Родопи и един от най-мистичните. Намира се на около 30-на км. от Свиленград. Паркирахме автомобила на малко уширение край пътя и поехме  пеш по полегата сенчеста пътека, която за има-няма 20 минути ни отведе до местността Глухите камъни.

Подобно на много подобни места в Източните Родопи, и тук открихме безброй необясними, издялани в скалите трапецовидни  ниши. Кой, защо и по какъв начин е създал тези удивителни скални творения, си остава загадка.Най-силно впечатление ни направи древното светилище – огромен мегалит разположен в най-високата част на комплекса, издялан преди 3 хилядолетия от човешка ръка – най-вероятно тракийска. Учените предполагат, че светилището се е намирало в пределите на древен град с улици, сгради и храмове, който достигнал разцвета си през I-во хилядолетие пр. Хр.

Вместо заключение:

Гореспоменатите забележителности далеч не изчерпват богатството и многообразието на Свиленград и околностите. На тръгване се разходихме за последно по моста Мустафа паша, хапнахме по едно малеби и си обещахме, че отново ще се върнем, тук, на ръба на България, за да преживеем пътешествие във времето. Какво по-хубаво от това !

Вижте още : Глухите камъни или безмълвният шепот на времето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте на картата по-долу къде са разположени обектите, за които споменавам и как да стигнете до тях .

The post Свиленград като свила, малеби и пътешествие във времето appeared first on Пътешествия без край.

Read  in English |
  Lire en Français

Гледайте видео репортажа

Нагледен разказ за разходката ни в Глухите камъни, когато в най-големите августовски жеги , потънахме в прохладната прегръдка на омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим.

Истината е, че на много места с големи каменни струпвания по нашите земи, са открити следи от предшествениците ни. Траките обожавали да дълбаят в скалите загадъчните си символи и да дялат щерни, улеи, стъпала и какво ли още не!

От изсечените в скалите светилища те отправяли своите молитви към боговете, като възливали вино и от време на време им поднасяли някое друго жертвоприношение / може би и човешко ? /.

Такива мисли ме занимаваха докато крачехме бодро по сенчестата двукилометрова пътека, отвеждаща до началото на Глухите камъни. Подобно на стотици подобни места в Родопите, и тук откриваме безброй необясними, издялани в скалите на най-невъзможните места, трапецовидни  ниши. Кой, защо и по какъв начин е създал тези удивителни скални творения преди повече от 3 хилядолетия , си остава загадка, която не дава мира на изследователи и археолози до ден днешен!

Теории и предположения за скалните ниши на Глухите камъни

Над 500 изваяни в камъка кухини разпалват фантазията на посетителите. Приличат ми на пчелни пити или … на праисторически жилищни блокове.  Преобладават трапецовидните форми, но има и правоъгълни и всякакви. ..

Никой не знае за какво са служили. Най-разпространената теория е, че в тях съхранявали урните на мъртвите. Някои твърдят, че изсичането на нишите на труднодостъпни места било свързано с ритуал за възмъжаване. А има теория, според която траките пресъздавали съзвездията с идеята да се доближат до боговете и отвъдното. И т.н. и т.н.

Петроглифът е сред най-ценните находки в Глухите камъни.

Това е типичен тракийски соларен символ, изобразяващ слънчева ладия, твърдят историците. Скалния знак е разположен в самото начало на Глухите камъни, дори е поставена указателна табела.

И още една загадка възпламенява въображението на хората. Наричат ги Глухите камъни, защото няма ехо. Но никой не може да обясни научно това явления. Правени са експерименти с изстрел на пистолет, който заглъхвал на 50 метра. Но  според мен си има съвсем елементарно обяснение. Просто камъкът в района е шуплест, а шуплите поглъщат звуковите вълни и т.н..

Да се изгубиш в праисторическата гора

Както винаги, поехме в грешна посока и се … изгубихме.  Причината е, че има два маршрута. Още в началото на комплекса е поставена табела, която сочи надясно към до т.нар. лабиринт с пещерата. Другата пътека към основния мегалит с гробницата и останките от църквата, обаче не беше обозначена, незнайно защо!

Тръгнахме надясно и надолу по тесни стръмни чукари. Пътеката на места се губеше. Нямаше жива душа. До нас долиташе само безмълвният шепот на времето. А изсечените в камънаците кухини, забулени зад дивата растителност, ни наблюдаваха подобно на десетки очи от отвъдното. Така, за нула време успяхме да се изгубим в омагьосаната праисторическа гора. Докато се лутахме насам-натам, се озовахме пред входа на малка проходна пещера оборудвана с паянтова стълба. Накрая се върнахме назад и поехме по правилната пътека. Така стигнахме  до най-високата част на комплекса, увенчана със

забележителната гранитна скала, изваяна от човешка ръка преди 3 хилядолетия

В основата й са били издълбани две по-големи  помещения.  В древността те служели за гробници, а в ранното средновековие били използвани като баптистерий. Разкопките разкриват, че Глухите камъни били част от град с улици, сгради и храмове, достигнал разцвета си през I-во хилядолетие пр. Хр..

Близо до мегалита са открити следи от трикорабна църква от 5-6 век. Твърди се, че е била част от голям, заличен от времето манастирски комплекс. В района археолози попадат и на останки от мраморни олтарни прегради, на изсечен в скалата кръст, църковни предмети, изящна византийска керамика, монети от ХІ-ХІІ в. и други следи, които доказват, че  светилището е било обитавано от зората на човечеството до средновековието.

Успях да надвия страха си от височините

и да се изкача по стръмните, издяланите от нечия древна тракийска ръка 33 стъпала. Те отвеждат до хилядолетна площадка с улеи и кладенци. А оттам пред зашеметения ми поглед, се разкри безбрежна гледка към родопските била и блещукащия на фона язовир Ивайловград.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте на картата как да стигнете до Глухите камъни:

The post Глухите камъни или безмълвният шепот на времето appeared first on Пътешествия без край.

Вижте видео от разходката ни в Глухите камъни от миналото лято, когато в най-големите августовски жеги, потънахме в прохладната прегръдка на омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим.

Някои от тези древни скали, пропити с мъдрост и тайнство, са сякаш проядени от молци или надупчени като швейцарско сирене. Други са с прилежно издялани кухини, подредени  в стройни редици. Приличат  ми на разкривени панелни блокове с малки прозорчета с изглед към вечността.

Но времето не прощава. На много места слънцето, вятърът и дъждовете са „изгризали“ съвършено изваяните вдлъбнатини в безуспешен опит да ги изтрият от лицето на скалата.

Най-много скални ниши има в долината на река Арда

Подобни трапецовидни творения са характерни само за Източните Родопи. Има ги на малки групи най-вече  в района на язовирите Кърджали и Студен кладенец – там където срещаме недостъпни скалисти местности. Някои от най-известните  са “ Глухите камъни“, нишите край селата  Ночево и Лисиците. Но не само!

Ако пътувате с повишено внимание и с широко отворени очи в долината на река Арда, ще видите много такива образувания. За пръв път видях тези удивителни човешки творения преди години в района на село Долно Черковище, близо до един от меандрите на Арда. /вижте : Меандрите на Арда – кои са най-красивите и как да ги откриете/

Гигантският каменен блок, известен още като „Кован кая“ се вижда от шосето

Тук, на голяма височина са издялани 100 -на скални ниши, а на върха личат следи от изсечена гробница. Според някои изследователи става дума за тракийски култов център, тъй като наблизо са открити и следи от тракийско селище.

Повечето древни скали с издълбани от човешка ръка кухини се намират близо до  хилядолетни светилища и мегалити. Такъв е случаят със скалните ниши в района на село Дъждовница.

Нишите се виждат от самия път.  Издялани са високо в скалите на възможно най-недостъпните и опасни места. Да се чуди човек какво е налагало предците ни да се подлагат на такива изпитания!! Старите хора в Дъждовница си спомнят разказите на техните баби, за странни създания , наречени „Джинавис пенджери“ които бродели в околността. Уфолози пък твърдят, че става дума за извънземни…

Въпросният скален комплекс се намира в района на небезизвестната пещера „Утробата“, която е била тракийско светилище. И познайте – край нея също откриваме скални ниши. Защо ли?

А на няколко километра северно от „Утробата“ попадаме в  каменното село Ненково, свързано с останалата част на света чрез симпатичен въжен мост. Близо до крайните му квартали,  попаднахме на поредна серия скални ниши. Там  природните стихии и хилядолетията почти са успели да ги заличат, но не съвсем. В района на град Ардино посетихме

скалния комплекс „Орлови скали“

В отвесните каменни стени са издълбани 100 ниши /но три от тях са унищожени/ . Всяка е с височина 70 см и дълбочина 34 см..

За разлика от повечето подобни обекти, обаче, „Орлови скали“ са лесно достъпни благодарение на специален маршрут, известен като „Пътека на Ардинската поезия“ . Спирате колата на малък паркинг и след 15-на минути изкачване и четене на изписани върху дървени табели стихове, стигате до заветния обект. Гледката е удивителна! Според стара легенда в подножието на скалите живеел змей, който пазел древно съкровище и т.н.

Скалните ниши най-вероятно не са творение на траките

До момента в района на Източните Родопи са открити около 3 200 ниши. В разговор с Пенко Добрев – директор на Регионалния историческия музей в Хасково разбирам, че тези образувания са от II – I хилядолетие пр. Хр., т.е. те са на повече от 3000 години, а може би и още по-древни. Не се знае дали скалните ниши са дело на траките или на друга цивилизация. Свързват ги  с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по земите ни  долмени, менхири, гробници, кромлехи, скални светилище и пр. /Още по темата : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки/

Въпросната култура е подобна на тази от Стоунхендж, макар че е малко по-късна. Колкото и да е странно, липсват следи от нея в останалата част на Балканите. За жалост траките и предците им по нашите земи са нямали писменост, така че можем само да гадаем какво е било предназначението на тези необясними творения.

4 научни хипотези за скалните ниши

1. Най-разпространената , която се отхвърля от много историци и археолози е, че в нишите древните хора са съхранявали урните с прахта на мъртвите. Но тя отпада, понеже никъде не е запазена керамика в близост до самите ниши. Т.е. няма доказателства.
2. Втората теория е че във въпросните кухини предците ни са отглеждали кошери с мед . „Това е странно, защото се изисква много усилия, за да се издълбаят тези дупки и лично за мен тази теория също отпада“- твърди Пенко Добрев
3. Според проф. Валерия Фол тези отвесни каменни стени са свързани с обреден ритуал. На тях момчетата ставали мъже. Как ли?  Като ги спускали с въжета отвисоко и висейки във въздуха, те  издялквали въпросните ниши. Така младежите доказвали своите ловкост и мъжество. Но пък някои ниши са на нивото на гърдите. „Т.е. Какво се получава – едните са били връзкари, а другите трябвало да рискуват да се катерят по чукарите. Също не ми се вижда правдоподобна тази версия!“- шегува се моят събеседник.
4. Най-правдоподобната теза е на проф. Ана Радунчева. Според нея скалните ниши в Източните Родопи представляват входове на човешката душа към отвъдното. Те символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. /Още по темата: Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното /„Това нещо го подсказва трапецовидната им форма. За нея знаем ,че идва от Египет. Т.е. египетските храмове и техните входове имат подобна форма. Първите пирамиди са трапец върху трапец върху трапец … и така те отвеждат душата в отвъдното.“ – заключава Пенко Добрев.

Вместо заключение:

Хилядолетните човешки творения, спотаени в най-красивите и диви местенца на планината, разпалват фантазията не само на учени, но и на обикновени пътешественици като мен, например!!

The post Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи appeared first on Пътешествия без край.