Чудноватите конструкции се намират в района на град Луковит, известен с карстовите си образувания и проломите на реките Искър и Златна Панега, които рисуват изумителни природни картини.

Не веднъж сме се разхождали в околностите, най-вече заради скалните манастири и  приятните пътеки край реките. Но този път решихме да наблегнем на архитектурата и по-точно на каменните къщички. Дъждът и лошата светлина не ми позволиха да направя снимките, които това място заслужава, но пък нямаше жива душа и можехме спокойно да му се насладим.

Гледайте видео репортажа

Докоснете се до причудливата атмосфера на това каменно градче край река Златна Панега – място, което ще ви накара да повярвате в чудеса.

Някои ги наричат къщите на Флинстоун,  други – хобитските къщички и т.н. Тези приказни постройки се сливат в едно с природата, излъчвайки ведрина и покой. Групирани са на две места.

„Златният парк„ – оазис на хармонията край града

Това място е сравнително ново и затова не е много известно сред туристите. Причината е, че липсват указателни табели, вероятно защото още не е завършено. Намира се почти в самия град Луковит в местността „Синдиката“. Тук, до малък язовир, образуван от река Златна Панега, изниква симпатичен парк. Всичко в него е в съзвучие с околната среда. На всяка крачка окото среща красив детайл – каменна скулптура на малка фея с ефирни крилца, старинна каручка на брега на язовира, чешма във форма тана гъбка,  парапет с очи , за да ни напомни за близката пещера „Проходна“ и т.н. Тук всичко се прави с любов и с усет за хармония, така че да вдъхва радост и доброта.

Каменните къщички са съществена част от тази идилия. Едната прилича на хобитски дом и доколкото разбрах, е там от доста време. Другата, която е надвесена над водата, още не е завършена. Въпреки това тя отсега впечатлява с необичайната си осанка и най-вече с каменните цветя. Те са като живи и сякаш се готвят да затанцуват, подобно на  андерсеновите цветя на малката Ида.

А какво да кажем за плаващата мини къщичка в язовира!

Имаш чувството, че от нея всеки момент ще се подаде заоблената муцунка на Муминтрол от поредицата на Туве Янсон.  В язовира са посадени водни лилии, докарани чак от река Ропотамо! В съседство пък има изкуствено езерце с плаваща още по-миниатюрна дървена къщурка … може би дом на пчеличката Мая ?

Някой може да каже, че тези постройки са кичозни или че нямат нищо общо с българската възрожденска архитектура. Но ако имаш усет за красота, не можеш да ги подминеш с безразличие.

„Златният парк“ е частен имот. Тези къщи не са хотели или заведения, нито се отдават под наем. Но собствениците им са ги създали с една единствена цел – да ги споделят с хората. Затова всеки може да дойде, да се разходи по алеята, която отвежда до брега на язовира, да поседне на пейката с гледка към плаващата къщичка и да усети хармонията с природата.

Каменните къщички в района на Карлуково

На десетина километра от Луковит, в района на село Карлуково, попадаме на още един ансамбъл от необичайни каменни постройки, които са далеч по-популярни от „Златния парк“.  Намират се близо до пещерата „Проходна“ и са обозначени с артистични табели, така че лесно ще ги откриете.

През уикендите тук се стичат много хора, за да се насладят на тази приказка. Под навеса на едната къщурка дори е поставена книга за впечатления, която е изпълнена с възторжени отзиви и благодарности.

Каменните къщички, включително и тези в „Златният парк“ , са собственост на Андриан Йорданов –  Ачо родом от Луковит.  Пещерняк и природолюбител,  той сам си ги проектира и строи. И не само тях! Заедно с негови съмишленици, Ачо е облагородил целия район около Луковит с табели, каменни скулптури и дървени беседки. Поддържа пътеките и туристическата маркировка, пещерата „Проходна“, възстановил е скалните манастири и т.н.

С една дума – човек щедър, трудолюбив и с широко сърце.

Ачо с удоволствие посреща хора в двора си, кани ги на чай и може с часове да си говори с тях. Но не иска да дава интервюта и да се изтъква защо и какво прави в ползу роду! Попитах го какво го вдъхновява докато създава тези фантастични къщи ? На този въпрос се съгласи да ми отговори така:

„Това са съществуващи сгради, ние сме ги облекли с камък. Те са стари,  от едно време, четвъртити са, със старото излъчване. Сега сме ги префасонирали“ – каза Ачо.  Той строи само с естествени материали. А на покрива на една от къщите е засадил трева. „Явно по такъв начин ти усещаш природата, природните форми и движение. Ето, например камъкът си е естествен материал, той е жив. Един камък можеш да го завъртиш на 100 различни страни и всяко едно завъртане трябва да бъде в синхрон с другия камък„- казва Ачо. Да, наистина тук всичко е така обмислено, че да синхронизира едно с друго и да създава усещане за симбиоза и покой .

уникалният феномен  „Проврътеника“ 

От двора на Ачо се открива чудна гледка към – „Проврътеника“. Скалният феномен с широката халка се извисява над останалите каменни грамади и привлича вниманието отдалеч.  Не случайно се е превърнал в знаменитост. Ще го откриете по магнити, картички, чаши и всякакви местни туристически сувенири.

Предполага се, че е бил използван от траките като астрономическа обсерватория. Всяка година по време на  Слънцестоенето  слънчевите лъчи „пронизват“ халката и осветяват … познайте какво?  Малко парченце от двора на каменните къщички на Ачо.

Разгледайте още една забележителност наблизо. Вижте : Да погледнеш в очите на Бога – пещерата „Проходна“ и скалните манастири край Карлуково

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Каменните къщички край Луковит – добре дошли във вълшебната долина! appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Този приказен свят от скални арки, каменни грамади и млечно-сини речни води е достъпен благодарение на изградената преди 10 – на години екопътека.  Маршрутът се движи по течението на река Златна Панега. За целта са изградени дървени мостчета, прикрепени към скалите платформи, по които сякаш се плъзгаш ниско над водата, както и сенчести беседки за почивка и похапване.

Ако решите да посетите геопарк Искър–Панега е препоръчително да изберете подходящия сезон. А това са пролетта или ранната есен. Тогава времето е прохладно, а природата е най-красива!  Но внимавайте с дъждовете. Когато за пръв път се опитахме да се разходим / в началото на м. юни/ екопътеката беше наводнена от прииждащата р. Златна Панега и не можахме да я посетим.  Оказва се, че реката често залива пътеките. Затова е добре да изберете по-сух период.

Как да стигнете до геопарк Искър-Панега

Геопарк Искър-Панега е разположен буквално на входа на град Луковит. Ако пътувате от София, малко преди да влезете в града,  в ляво от шосето ще видите паркинг. Това е началото на екопътеката. Тя е полегата и не изисква специална екипировка или подготовка . НО има  само един стръмен и хлъзгав участък и той е в самото й начало. Щом го преодолеете, нататък маршрутът е много приятен. Пътеката е подходяща за семейства с малки деца, възрастни хора и туристи с домашни любимци.

Още за екопътеката край река Златна Панега

Екопътеката  е дълга 12 км. и свързва гр. Луковит със село Карлуково и прословутата му пещера „Проходна“.  В този оазис на дивата природа  гнездят 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България.  Растителността по поречието е тучна, буйна, почти като в джунгла. Тук-там имало и змии – най-вече водни. Аз такива не видях, но все пак човек трябва да е нащрек.

А напролет докато се разхождате край златистите отблясъци на Златна Панега, ще ви придружават облаци от водни кончета и пеперуди.

Това което ни удиви  е млечно-синият цвят на реката, дължащ се на високата концентрация на калциев карбонат във водите й.

Пътеката в геопарк Искър-Панега минава покрай входа на пещерата „Темната дупка“

Но внимание! Тя не е благоустроена и влизането не е препоръчително. В нея са открити следи от човешко присъствие от дълбока древност.

В даден момент пътят се отклонява от реката и продължава по сравнително равен терен в посока Карлуково.  И макар, че дървените мостчета и беседките са сравнително добре поддържани, маркировката не е никак добра.  След като стигнахме към средата на екопътеката не открихме продължение или разклонение, което да  води до Карлуково. Оказа се, че и други като нас се лутаха насам-натам и разпитваха как да стигнат до крайната й точка, но напразно!

Така или иначе най-атрактивната част на пътеката е в самото й начало, там където тя е сенчеста и се промушва през каньона на река Златна Панега с дървените мостчета и приятните кътове за отдих.

Хипнотизирани от гледката, останахме плътно до водата. Есента беше решила да ни шашне с ярките си багри. Като изкусен майстор импресионист, тя рисуваше пъстри картини върху млечно-синята повърхност на реката. Птичките спряха да цвърчат, гората притихна, времето застина. Колкото и да щраках с фотоапарата, бях безпомощна да уловя в кадър магията на Златна Панега – река потайна и обвеяна с легенди.

„Глава Панега“ – тайнствените извори на реката

За разлика от Искър, Арда или Тунджа, Златна Панега е малка, не особено популярна река, но затова пък е толкова красива! Тя води началото си от най-големия у нас карстов извор „Глава Панега“ край село Златна Панега на 14 км. от гр. Луковит.

Решихме да се запознаем и с тази забележителност, макар и не особено успешно. Причината –  липса на указания и маркировки, както и на добра предварителна подготовка. Първият път, когато се отбихме в селото пътеката, която местните ни посочиха беше наводнена.

Вторият път тръгнахме по нея и открихме живописен, закътан в гората вир, който е част от системата карстови извори на реката. Докато се разхождахме по горската пътека край реката, стигнахме до непрогледната паст на малка, тясна  пещера. Тя ни отведе от другата страна на баира до още един фееричен вир на Златна Панега, но не точно този който търсихме и т.н.

А иначе водата на „Глава Панега“ е минерална. В римско време тук имало минерална баня, сочат проучвания. Измерванията на хидролози установили, че дебитът на този забележителен карстов извор достига зашеметяващите 4000 литра в секунда, а температурата на водата е между 8.4 и 15.4 градуса. Ето защо през зимата реката никога не замръзва. В района се намира и още една забележителност –

каменните къщички край Карлуково и един подобен ансамбъл до Луковит.

Тези симпатични елфски конструкции ще ви очароват и ще ви пренесат в приказен свят. Вижте видеото:

The post Геопарк Искър-Панега – оазис на дивата природа appeared first on Пътешествия без край.