За първи път видях Сицилия преди доста години, но тогава островът още не беше такава популярна дестинация, по улиците звучеше предимно сицилианска реч, градчетата бяха с една идея по-бедни и опърпани, но пък в повечето туристически обекти се влизаше без вход т.е. безплатно. Но в наши дни, въпреки глобализацията и свръхтуризма, Сицилия е запазила своя дух и колорит. Екзотична растителност, стари барокови градчета, следи от древни култури, пъстро многолюдие от всякакви раси и религии, невероятна кухня…

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви повеждам из античните театри на Таормина и аристократичните улици на Сиракуза, за да усетите как хилядолетната история диша във всеки камък под изпепеляващото слънце на Средиземно море.

Това е земя на митове, целуната от вечността. Трудно се описва с думи – трябва да я видиш, да я обходиш, вкусиш и преживееш лично, от първо лице! И ако навремето пристигнах в Сицилия с ферибота, който акостира в пристанищния град Месина, сега кацнах със самолет на летище  Fontanarossa, което е на 20-на мин. път с автобус от центъра на Катания.

Катания – град от лава и мрамор

Избрахме да отседнем в Катания и да използваме града като изходен пункт за еднодневни разходки до най-интересните кътчета на източното крайбрежие.  За целта си резервирахме малък апартамент в центъра близо до автобусната спирка с удобна връзка до ж.п. гарата.

Посветихме два дни, за да опознаем този калеидоскопичен, изтъкан от контрасти град, сгушен в подножието на Етна. Това е перфектният изходен пункт към Етна и околните градчета.

Катания е бил унищожаван от вулканични експлозии, чудовищни земетресения и епидемии цели 7 пъти /а според някои източници са 9/ и всеки път е възкръсвал от гибел !  В настоящия си облик градът е от края на 17 век, когато е бил възстановен след поредното силно земетресение. По нареждане на главния архитект на Катания, градът е реконструиран в модерния за времето бароков стил, като сградите са построени от лава и бял мрамор. Всъщност лавата допринесла за здравината на конструкциите, благодарение на което, въпреки честите изригвания на Етна и земетресения, са оцелели до наши дни.

Почти в идеалния център на Катания се намира Stazione Centrale (Централната им ж.п. гара ) и Piazza Borsellino (централната им автогара) . Оттам потеглят автобусните линии и влаковете, които отвеждат до най-красивите местенца на острова.
За забележителностите на Катания и друга полезна информация как да си организирате сами пътуването, вижте публикацията : Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна

Ако сте запалено гурме и искате да се запознаете подробно със сицилианската кухня и местните вина, може да се включите в организираните гастрономически турове в Катания

Таормина – перлата в короната на Сицилия

Това е райско място с нереална красота. Отстои на около час с влак северно от Катания. Градът е стъпил на ръба на огромна скала с лице към Йонийско море. А в далечината се вижда бялата шапка на вездесъщия Етна. Извадихме късмет с времето и със светлината, която беше перфектна за снимки. Първо разгледахме най-голямата забележителност на Таормина – Античният театър построен през 3 век пр. Хр. на 200 метра надморско равнище. Билетът за Античния театър и за  достъпа до изумителния пейзаж струваше около 10 евро на човек. Гледката от него е … главозамайваща, а цветовете – контрастни и живи сякаш излезли от моята фотошоп програма, при която винаги прекалявам с функциите Vivid и Highlights !

На Юг погледът се рее към сгушения в нозете на вулкана залив

Наксос и старата част на Таормина. На Север  пък се очертава цялото калабрийското крайбрежие.  Попаднахме на междинно ковид затишие, беше спокойно, нямаше я кошмарната човешка гмеж, способна да обезличи и най-райското кътче на планетата.

Самото градче Таормина е не по-малка атракция

Центърът е изпълнен с романтични площади и малки дворци, строени между 15 и 19 век. Градът е смесица на римска, гръцка и средновековна архитектура и открай време разпалва въображението на хора с поетични души – писатели, художници, фотографи .. И всеки възпява красотите му. Така например френският писател Guy de Maupassant възкликнал: „Тук сякаш всичко е създадено, за да пленява духа и въображението!“. Еми да,  напълно съм съгласна с него!

В наши дни Таормина е най-туристическото място в Сицилия. Кабинков лифт от стария град отвежда до морския курорт в подножието на хълма, където са се разгърнали някои от най-известните плажове на острова.  Хотели, заведения, магазини, туристически автобуси, през лятото градът е като мравуняк , затова е препоръчително да го посетите в ранна пролет или късна есен.

Оттук можете предварително да закупите билет за Античния театър на Таормина, за да не чакате на километрична опашка.

Сиракуза – градът на Архимед

Старият град или Isola di Ortiggia

От Катания си взехме влака и за час и половина се озовахме на юг, в Сиракуза . Железопътната гара се намира в новата част на града, но ние се насочихме директно към историческия център, където са скупчени основните забележителности.

От ж.п. гарата до т.нар. centro storico стигнахме пеш за около половин час. Старата част, известна още като Ортиджа, представлява малък полуостров вдаден в морето, който е свързан със сушата чрез моста Умбертино. На това място, през 735 г. пр. Хр. гърците основават една от най-бляскавите колонии на античността, която си съперничела с Рим и Картаген.

Това е родният град на математика и философ Архимед. На него е кръстен най-красивият градски площад, както и поредица от градски ресторанти, хотели, спортни центрове и пр. И разбира се, в Сиракуза има музей на Архимед и на неговите изобретения. Твърди се, че тукашната Piazza del Duomo е един от най-елегантните площади в цяла Италия. Самото дуомо /катедрала/ някога е било гръцки храм, за което подсказват импозантните 26 дорийски колони. Приятно е да се разхождаш из малките тесни улички, изпъстрени със сувенирни магазинчета, кафенета, занаятчийски работилници и джелратерие /сладоледжийници/.

А какво да кажем за крайморската алея или Lungomare. Остров Сицилия е бил владение на араби, гърци, нормани, шведи.  И този пъстроцветен миш-маш от влияния се усеща на всяка крачка.

Археологическият парк Неаполис

Това е задължителна спирка в Сиракуза. Струва си да му отделите поне 2 часа. Намира се в новата част на града. От Ортиджа до Неаполис стигнахме с автобус за 10-на минути. Билетът за  археологическия парк струваше около 15 евро на човек.  Невероятен музей на открито с екзотична растителност и находки още от бронзовата ера.

Най-популярната атракция е пещерата „Ухото на Дионис“ (L’Orecchio di Dionisio).  Сводът й е висок 25 метра, дълбока е около 65 м. Предполага се че в миналото на това място се намирало водохранилището на Сиракуза. Ала опустошително земетресение срутило част от скалата и образувало въпросния отвор, през който водата изтекла.

Според една легенда местният тиранин, злият и отмъстителен Дионис Първи, настоявал на всяка цена враговете му да бъдат изтезавани именно в тази пещера. Причината ? На тавана има малък отвор, така че злодеят можел в захлас да наблюдава издевателствата и да се наслаждава на писъците на жертвите си и т.н.

В парка Неаполис се намира вторият по големина древногръцки театър на острова /след този в Таормина/ . Построен е през 5 в. пр. Христа и е побирал 15 хиляди зрители.

Разходка с теснолинейката около вулкана Етна

Вулканът Етна доминира източната част на Сицилия и всява респект със своята  внушителна осанка и … непредвидимите си настроения. Препоръчаха ни да опознаем тази непокорна рожба на Сицилия по един нестандартен начин – с тестолинейка. Линията е открита през 19 век. Общата й дължина е 110 км. , изминава се за около 4 часа.

La Сircumetnea – така се нарича теснолинейката, която потегля от Катания и обикаля за по-малко от 4 часа разпръснатите в подножието на Етна населени места. Влакчето криволичи нагоре през  гъсто култивираната сицилианска провинция. През това време край възторжените  пътници се нижат цитрусови горички, маслинови дръвчета, тук-там някоя лозя и любимите ми кактуси с бодливи круши и дори цели кактусови горички. Най-високата точка на маршрута е около 1000 м.

И колкото повече се издигахме във въздуха, толкова по-мрачно и мъгливо ставаше, защото Етна не обича да разкрива прелестите си току-тъй! Докато теснолинейката пъплеше нагоре по набраздени от лава полета, пред нас се разкри леко зловещ лунен пейзаж. Личи си как лавата неумолимо е погълнала всичко по пътя си… Слязохме в планинското градче Рандацо, където се разходихме за около час -два  и после взехме последния влак, който ни откара обратно на Йонийския бряг.

Вижте как да си организирате сами едно незабравимо ретро пътешествие извън отъпканите туристически пътеки на Сицилия :  С теснолинейката около Вулкана Етна – другата Сицилия

 Ното – Бароковото сърце на Сицилия

От централната автогара на Катания, разположена близо до Stazione Centrale (централната ж.п. гара) си взехме автобуса за еднодневна разходка до градчето Ното. През 17 век Ното е бил сринат със земята от опустошителното земетресение, което унищожило  кажи-речи половината остров. Но градът възкръсва по-красив от всякога. За целта били поканени най-талантливите художници и занаятчии от цяла Сицилия. Те превръщат Ното в истинско архитектурно бижу. В наши дни Ното е под егидата на Юнеско.  Наричат го също „ каменната градина“.  Защо ли ? Заради камъка от който са построени,  дворците и църквите му са в златистожълт оттенък и на залез градът излъчва особено сияние.

Местната катедрала Сан Николо ди Мира се счита за ярък представител на сицилианския барок. Шест модерни скулптури, сред които и една глава „търкулнала се„ по стълбите, красят катедралата. Те са дело на полски скулптор, но са поставени там временно.  Жалко, защото много ми допадат и смятам че добре пасват на барока !! Отсреща е общината на Ното. Срещу няколко евро, човек може да се качи на терасата на сградата , откъдето се открива приятна гледка към „каменната гора“.

Ачитреца и Циклопските острови

В последния ни ден в Сицилия решихме да отскочим до разположеното на няколко километра от Катания курортно градче Ачитреца. До него стигнахме  с катанския градски транспорт за около 20-на минути.  През лятото тук гъмжи от народ, но в дъждовния октомврийски преди обед мястото пустееше. Докато се разхождахме по дългата крайбрежна алея, съзерцавахме забуления в облаци Етна и разтревоженото Йонийско море, което се плискаше в стените на разхвърлените близо до брега големи базалтови късове. Наричат ги Циклопските острови и  са свързани с легенда от митологията. Според нея циклопът Полифрен, който бил пазител на Етна, хвърлил тези гигантски късове по кораба на бягащия от него Одисей. В наши дни въпросните скални блокове са част от туристическото лого на Сицилия.

Всъщност Ачитреца , заедно с още няколко малки градчета, са част от т.нар. Ривиера на циклопите – Това е 12-километрова крайбрежна отсечка в полите на вулкана, кръстена именно на тези плуващи в морето късове. Ачитреца си има приятна църква, пристанище, ресторанти и много хотели. Обикновено през лятото българските туроператори настаняват туристите си именно тук заради плажовете и заведенията.

Вместо заключение:

Сицилия е тържество на багри, светлини и аромати –  истинска наслада за сетивата ! Веднъж опознал това изумително късче земя, на човек му е трудно да се раздели с него. Оставих частица от сърцето си в Сицилия. Завинаги. Защото който веднъж е видял тази красота, ще я притежава за цял живот!

Вижте тук за организирани еднодневни пътувания от Катания до близките градчета и забележителности.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми  по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Къде в Сицилия оставих сърцето си appeared first on Пътешествия без край.

 Етна доминира източната част на острова и всява респект със своята внушителна осанка, непредвидимия си нрав и избухливост. Интересното е, че улиците на Катания са покрити не само с прах, но и с фина вулканична пепел. Това важи за повечето населени места в полите на вулкана, като някои от тях, подобно на самата Катания или на град Рандацо, са построени от лава. Решихме да опознаем тази непокорна рожба на острова по един нестандартен начин – с теснолинейката или т.нар. La Circumetnea.

За теснолинейката La Circumetnea

 Влакчето потегля от спирка Catania Borgo в град Катания, обикаля за около 3-4 часа полите на Етна, като се изкачва на около 1000 м. надморска височина и после се спуска надолу към морето и към последната гара Giarre, разположена на 28 км. северно от Катания. Оттам си взехме обикновен влак, с който за около 30 минути се прибрахме обратно в Катания. Въпросната железница не е популярна сред туристите и се използва най-вече от местните, за да се придвижват по работа между планинските градчета, подобно на нашата родопска теснолинейка Септември-Добринище. La Circumetnea е била открита през 1898 година, дължината й е 110 км..

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви повеждам из античните театри на Таормина и аристократичните улици на Сиракуза, за да усетите как хилядолетната история диша във всеки камък под изпепеляващото слънце на Средиземно море. От 06:02 минута вижте разходката ни с теснолинейката около Етна !

За жалост информацията за сицилианската теснолинейка в интернет е оскъдна, а разписанието на влакчетата е качено само на едно място в мрежата и то на италиански език и е грешно. Наложи се да отидем на самата гара Catania Borgo, за да се информираме. Влакчето има три дневни курса – рано сутрин, по обед и вечер. Билетите на пълния курс на трасето Catania Borgo –  Riposto струваха около 8 евро (към октомври 2021). Някои от вагончетата са добре поддържани, други са позахабени. Освен това не всички са оборудвани с климатик.

И още: Можете да вземете железницатаа в обратна посока, т.е. от крайните гари Riposto или Giarre в случай, че сте отседнали в Таормина.

Приключението с теснолинейката около Етна започна по тъмни доби

Станахме в 6 сутринта, за да стигнем навреме на гара Catania Borgo и да вземем влакчето от 8 часа.  Идеята беше да слезем на междинна спирка в някое градче, да се пошляем за 3 часа и после да продължим обиколката със следващия, втори и предпоследен влак за деня. Речено сторено!

В купето бяхме само ние и една немска туристка. Докато напускахме доста мизерните предградия на Катания, пред нетърпеливите ни погледи изплува Етна в цялото си великолепие, увенчан с белоснежна шапка, сияещ на фона на лазурното безоблачно небе. Влакчето бавно пресичаше сицилианската провинция, докато край нас се занизаха цитрусови горички, маслинови насаждения, тук-там някоя лозя и цели плантации с любимите ми кактуси, окичени с бодливи круши.

Започна изкачването нагоре. И колкото повече се издигахме във въздуха, толкова по-удивителни гледки се разгръщаха пред ошашавените ни погледи. Появиха се облаци, но слънцето си пробиваше път през малки пролуки и осветяваше, като прожектор, разпръснатите в далечината каменни градчета с щръкналите камбанарии. Но в района на градчето Bronte

Етна промени изражението си, стана суров, намръщи се

Върхът на планината се забули с гъста сива мъгла или дим. Истината е, че вулканът никога не спи. Постоянно бълбука, ръмжи, трепери, изригва. Дори докато го обикаляхме, от кратера му се носеха някакви изпарения. Но най-мощното му изригване било през 17 век. Тогава в продължение на 4 месеца Етна бълва огън и жупел и погребва 50 града, заедно с 20 000  души.Малко след като напуснахме Сицилия, през октомври 2021, вулканът отново изригнал, макар и слабо. През февруари 2022 е последната му зрелищна и най-силна изява. (Вижте видеото в края на публикацията). Но хората тук са му свикнали на изблиците и не се впечатляват особено, когато лава залее пасищата им и дори погълне някоe животно или къща. Теснолинейката минава край вкаменена  полета от лава, които на места ми приличаха на разорана нива.

Има особена, зловеща красота в тази лунна долина, набраздена от застинали вкаменени потоци. Вижда се как огнената стихия неумолимо е заличила всичко по пътя си.

Рандацо – град, построен от лава

Слязохме в град Рандацо, разположен на около 1000 м. надморска височина. Температурата там беше с 10 градуса по-ниска, отколкото долу, в Катания, където грееше слънце и беше топло. В Рандацо, обаче ръмеше. Над главите ни се стелеше ниска облачност, а ние треперехме от студ.

Това естествено, не ни попречи да се разходим из калдъръмените улички, които отвеждат до потайните кътчета на тъмно-сивия, почти черен исторически център със средновековните барокови сгради и малки магазинчета.

Рандацо е най-близкото нселено място до кратера на Етна. Въпреки това градчето, поне до момента, е било пощадено от изригванията му, благодарение на което е запазило автентичния си облик от средновековието. До 16 век това е било най-големият град в целия регион.

В миналото тук е звучала реч на три езика – гръцки, латински и нормански

Съответно градът има и три основни квартала, както и три великолепни църкви, използвани от представителите на тези три етноса. Най-впечатляваща в наши дни е църквата Santa Maria, която принадлежи на норманската общност.

Църквата е построена през 13 век в готически стил – истинска каменна дантела, застинала във времето! Разположена е на главния площад.

Град Рандацо е изваян целият от вулканичен камък, който оформя великолепните барокови фасади на местните сгради, наподобяващи захаросани фигурки от сладкарски магазин.

 И една любопитна подробност – през 80-те години на 20-ти век, Рандацо бил разтърсен от силно земетресение, след което вулканът внезапно изригнал. Опустошителни потоци лава тутакси плъзнали към градчето, унищожавайки всичко по пътя си – махали, къщи, насаждения и пр. Изплашили се хората, хукнали да бягат. Но лавата ненадейно спряла пред самия град и за пореден път го пощадила от разруха. Засега!

И още: Рандацо е изходен пункт за пешеходен туризъм. Един от маршрутите, които тръгват от Черното градче, отвеждат до кратера на Етна.

Как да стигнете до Етна по класическия начин

Тук бързам да вметна една особеност на италианския туризъм, основан най-вече върху стремежа на властите да подкрепят местния бизнес, като усложнят до максимум свободния обществен достъп на туристите до най-популярните забележителности. В случая става дума за транспорта до Етна.

Без организиран от местните агенции тур до подножието на вулкана и после плащане на нова такса за извозване с джипове и лифт до по-високите части, плюс допълнителни разходи, е трудно човек самостоятелно да стигне до Етна.

Да, има обществен автобус до подстъпите на вулкана. Но той тръгва от Катания в тъмни доби и обратният курс е по никое време. Освен това, за да стигнете до по-високите части, така или иначе трябва да разчитате на джип, лифт и т.н.. Базовата цена на организирания еднодневен тур до Етна, без допълнителните такси, е средно около 80  – 130 евро на човек.

Но си струва приключението, стига да имате късмет и вулканът да не се е скрил напълно в гъста мъгла с видимост не повече от метър- два, което е обичайното му състояние. Може би в едно от следващите ми посещения на острова, ще опозная Етна и с джип!
Защото Сицилия е пълна с изненади!

Вижте още : Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

Препоръчваме ви да отседнете в Катания или в Таормина. Вижте цените на нощувките. За по-изгодни цени, използвайте филтъра :

Последното зрелищно изригване на Етна

То започнало на залез слънце на 10 февруари 2022 г., когато вулканът забълвал фонтани от лава.  Между 21.00 и 23.00 часа настъпил пароксизмът, т.е. най-мощният и драматичен етап от изригването.

Вулканичният взрив се издигнал на 10 хиляди метра височина. Гигантски облак от пепел се понесъл над острова и стигнал чак до Палермо, като междувременно дъжда от пепел и камъни се стоварил над градчета и селца, в т.ч. и над Рандацо, за което ви разказах по-горе. Местните медии съобщават, че изригването на Етна било посрещнато с радост от туристите, които не спали цяла нощ, за да го снимат. Но не така мислят жителите на десетките населени места, осъмнали, покрити целите с дебел черен вулканичен слой. Ето и видео :

The post С теснолинейката около вулкана Етна – другата Сицилия appeared first on Пътешествия без край.