Как да стигнете до ступата ?

Едно от любимите ни места за разходки през зимните уикенди е село Бистрица и по-точно приятните поляни и горички, ширнали се в околностите му. Но този път решихме да отминем витошкото селце и разположеното след него с. Железница и да продължим напред по главния път към село Плана в полите на едноименната планина.

Искахме да разгледаме прословутата ступа, за която толкова бях чела в интернет.  Село Плана отстои на 30 км. от София. Намира се на 1200 м. надморска височина. Съставено е от няколко отдалечени една от друга махали. След като подминахме табелата на селото, продължихме по главния път напред към махала Турмачка, където се намира ступата. Има си указателни табели, така че лесно я открихме.  Паркирахме колата край главния път  при първите къщи на махалата и продължихме пеш. След 500 метра пред нас изникна необичайната за ширините ни конструкция.

Но какво е ступа?

Според Уикипедия ступата е конусовидна или пирамидална конструкция. Въпросният религиозен монумент е на почит във всички будистки култури. Привържениците на будизма твърдят, че ступите носят щастие. Те изпълняват желанията на хората с добри намерения и защитават света от бедствия и конфликти. В превод от санскрит  „ступа“ означава буквално „куп“ или „насип“. Това е чудесно място за медитация и релакс, особено през седмицата, когато няма никакви туристи наоколо..

Тибет в село Плана ?

Не е за вярване, но на половин час път с кола от хаоса на столицата, човек има чувството, че е попаднал в Тибет. Сред боровите гори на Плана планина, пред смаяния ни поглед, изникнаха белите очертания на будистки монумент. Ступа София /така се нарича/ е построена през 2015 г. от симпатизантите на т.нар.  Диамантения път на будизма по проект на германски архитект. Златистият й връх увенчава близо 7-метровата конструкция.  Мястото, където се извисява е силно енергийно. Не случайно  било избрано лично от Лама Оле Нидал, който останал очарован от тишината, кристалния въздух и 360 градусовата гледка към околните планини. Ступата си има много почитатели. Наелектризиращото място привлича будисти от страната и чужбина. Чак холивудската звезда Силвестър Сталоун, който е заклет католик, е идвал тук.

В непосредствена близост до ступата са сглобени няколко не особено приветливи бараки. Оказа се, че това е т.нар. Ритрийт център /Център за усамотяване/. В него човек може да отседне, за да медитира и да се слее с Вселената. Ние обаче предпочетохме да се разходим в околностите и да се отправим към следващата забележителност на село Плана, разположена съвсем наблизо.

Самотният параклис „Свети Киприян“

Продължихме нагоре по пътя, който пресича махала Турмачка. След по-малко от километър, щом като отминахме последните й къщи, вляво изникна позната от толкова много снимки гледка – самотният параклис.

Това е може би най-сниманият параклис в България. Миниатюрният му силует, притихнал под вековно дърво,  е фотогеничен през всички сезони. Не случайно е магнит за фотографи и художници. Параклисът е сравнително нов – построен е преди 10-на години с доброволния труд на местните. Кръстен е на Свети Киприян, който преди да приеме светото Кръщене,  бил магьосник. Затова хората вярват, че светецът помага за изцеление на душевните им терзания и че разваля магии и зли уроки.

Смирение и духовност сред диплите на Плана планина

Малкият параклис и цялата местност не са лишени от мистика и от усещане за непреходност. Може би заради обширните пространства, които се откриват наоколо. Погледът се рее в далечината към увенчаните с бели качулки върхове на Витоша и Рила.

Вратата беше отключена, а на масичка вътре бяха поставени свещи. Запалихме по една и отправихме своите молитви към светеца. После седнахме на пейките под вековното дърво и се насладихме на тишина и безвремие. И докато се взирахме в далечината, забелязахме очертанията на бяла църква сред разпилените къщички на близката махала. Решихме да отскочим и да я разгледаме.

Църквата „Свето Успение Богородично“, събудена за нов живот

Жителите на село Плана са потомци на преселници от отсрещното витошко село Чуйпетлово. По време на Османското владичество чуйпетьовци решават да се преместят тук, сред полегатите гънки  планината заради идеалните пасища за дбитъка им. В една от махалите на село Плана те издигнали хубава църква  и я нарекли „Свето Успение Богородично“. Десетилетия по-късно храмът бил изоставен и започнал да се руши.

През последните години , покрай туризма и нашествието на виладжиите, селото се оживи. В наши дни постоянните му жители са около 70 , но през топлите месеци населението набъбва до 200 души. По инициатива на местните  храмът „Свето Успение Богородично“ е ремонтиран и скоро ще отвори врати. До него е изградена и приятна каменна чешма с Десетте Божи заповеди. И една подробност – в  Google maps  храмът неправилно е изписан като „Свети Георги“, което първоначално ме подведе .  Оказва се, че местните жители многократно са изпращали сигнали на Google с покана да коригира сгрешеното името на църквата, ала без резултат.

Бялата църква се вижда както от будистката ступа, така и от параклиса „Св. Киприян“.

Вместо заключение

Името на Плана вероятно произхожда от думата „плавно“ и описва най-добре широките открити била на планината,  преливащи плавно едно в друго . Селото е уникално с разположението си между четири планини – Витоша, Верила, Рила и Плана. Тук определено се диша по-добре! Въздухът е кристален, а мисълта полита волно над поляни, гори и открояващи се в далечината върхове . Чудесно място за излет след напрегнатата работна седмица на хвърлей от потъналата в смог и стрес  двумилионна София.

Вижте още :
Кремиковският манастир или глътка духовност на хвърлей от София

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Село Плана – параклис, будистка ступа и изумителни гледки appeared first on Пътешествия без край.

Безспорно най-търсеното,  достъпно и добре познато убежище от градския стрес и бензиновите изпарения е Витоша. През уикендите обаче планината  изнемогва  от туристи. Но има и други, по-малко познати маршрути в околностите на града, които отвеждат далеч от навалицата, инфарктния трафик и натрупания стрес.

След по-малко от час автомобилен път от София можеш да се озовеш на висок планински връх, сред сумрачните галерии на дълбока пещера или в двора на старинен манастир в подножието на скалисти възвишения.  България има 37 планини. Ако тръгнете с кола от София, за час можете да стигнете до над 20 от тях. Това си е сериозно предимство, защото край столицата ще откриете удивително разнообразие от всякакви планини – ниски, високи, зелени, стръмни, скалисти… Има планини за всички сезони.

На юг се редуват билата на Голо Бърдо, които крият в дълбините си неизследвани пещерни системи. А сред суровите й хребети се намира един от най-старите български резервати – Острица. В него се съхраняват растителни видове от преди ледниковия период. Струва си да отделиш време и за една малко известна и не много висока, но затова пък удивително красива планина, разположена на 70 км западно от София. Става дума за Любаш. Всеки, който се изкачи на едноименния й първенец /1398 м./, ще бъде възнаграден с незабравима гледка. 

Оттам се вижда поне една пета от България. Популярна за излети в края на седмицата е и близката планина Лозен, покрита с гъста мрежа от сенчести пътечки и беседки за отдих. Малко софиянци знаят, че хълмистите й извивки са част от Средна гора, която пък започва от стената на близкия до София язовир Панчарево и пресича от запад на изток почти цяла България.

Горещо препоръчвамe да отскочиш за няколко часа до Искърското дефиле. Тук почти всеки връх е увенчан от старинно оброчище или ударено от гръм дърво, а погледнеш ли надолу, ще останеш  без дъх от разстилащата се в краката ти магнетична гледка към р. Искър и нейните притоци. Друг все още незасегнат от масовия туризъм район е т.нар. Краище. Намира се на запад от София, недалеч от границата ни със Сърбия.

Мнозина са чували за него, но много малко знаят, че там има 11  планини, образувани в различни периоди . Това са диви, непознати масиви, там човешки крак рядко стъпва. Няма маркировки, асфалтирани алеи или хижи. Вървите през обрасли коларски пътища или кози пътеки, а селата са почти обезлюдени. Едно от интересните места в Краище е Земенският пролом. Няма човек, който да е пътувал с влак от София за Кюстендил и в пасажа от град Земен до село Ръждавица да не е бил впечатлен от огромното количество скални кули и странни каменни фигури. Лично аз, когато съм пътувал, съм притичвал  като совалка от единия до другия прозорец, възхитен от това, което виждам!”

Малко познат кът за излети в края на седмицата е планинският район около град Трън. На няколко километра от него сред непристъпните чукари на ждрелото на р. Ерма е обособена екопътека, която пресича райски красива местност. Маршрутът обаче е труден и е подходящ по-скоро за опитни планинари. Затова пък разположената на Запад от София Люлин планина е достъпна за всеки. Тук въздухът е кристален и лечебен. Не случайно в подножието й се намира балнеоложкият курорт Банкя. 

Поемеш ли по асфалтирания път, свързващ градчето с високите части на планината, ненадейно пред теб ще изникне пъстра картина – манастирът „Св. Петка”. Варосаните му в бяло стени са покрити с ярки рисунки на светци и сцени от библията. Старата му църквичка е била построена преди повече от 300 години и е обявена за паметник на културата. А иначе София е заобиколена от малки и големи манастири, сгушени в пазвите на разгънатите до хоризонта планински масиви. Така че за да изживеш  приключение във времето и пространството, е достатъчно в края на седмицата да разтвориш картата на България и да си зададеш въпроса „А сега накъде?”.

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Познаваме ли планините край София ? appeared first on Пътешествия без край.