Ето няколко бюджетни идеи как да опознаете Неапол и Амалфийското крайбрежие

Неапол е любима дестинация на българите. Една от причините е, че е евтина и достъпна. Човек без проблем може да намери Low cost полет и да си резервира приятен хотел или студио в града на достъпни цени. От летището до центъра на Неапол стигнахме с градски автобус за около 25 мин. срещу 5 евро. Понеже вече бях посещавала Неапол, реших този път да отделим повече време на Амалфийското крайбрежие, като отседнем в Соренто. От летище Неапол до Соренто има бърз и много удобен шатъл. Ала цените на нощувките са доста по-високи в Соренто и на Амалфийското крайбрежие, от тези в Неапол. Затова резервирах по booking малко студио близо до метрото в историческия център, откъдето всеки ден обикаляхме по даден маршрут.

Гледайте видео репортажа

Във филмчето ви потапям в хаоса и чара на Неапол, а после се отправяме заедно към цветните фасади на Прочида и Позитано – места, които остават в сърцето завинаги

Неапол – градът на слънцето

Наричат го така не само защото тук рядко вали дъжд, а защото основите му са положени през 5 в. пр. Хр. от древните гърци в чест на Аполон – богът на слънцето. В наши дни Неапол е шумен, мръсен, колоритен, пълен с контрасти и с тесни клаустрофобични, пренаселени улички с неотменното веещо се пране, елегантни фасади на средновековни дворци, безумен трафик, хора от всички раси и религии.. Неапол те грабва от пръв поглед. Или се влюбваш в него или те отблъсква.  Главната улица се казва Spaccanapoli. От тази основна артерия тръгват различни отклонения, които отвеждат до най-красивите градски площади и църкви. Центърът е компактен, можете спокойно да го обходите пеша. Цената на билета за метрото е 1,20 евро. /към пролетта на 2022г./ Градът под Везувий предлага страхотни места на достъпни цени.

За предпочитане е да обиколите Неапол с „кракомобил“

Без предупреждение общината обича да спира за по няколко часа метрото или градските автобуси – я заради някой маратон или стачка или повреда и т.н., но пък никой не се сърди или ядосва. През шестдневното ни пребиваване ни се случи два пъти да се чудим как да се приберем от ж.п. гарата до пиаца Данте, в сърцето на Неапол, където бяхме отседнали. Но пък не е чак толкова далеч, за около 40 мин. се стига пеш.

Освен метро и автобуси, които не са много надеждни, Неапол си има и фуникуляр, който се изкачва високо над града и отвежда до един от неговите символи  – средновековната крепост Кастел Сант Елмо, откъдето се разкрива зашеметяваща гледка към града, към залива и легендарния Везувий.

В сравнение с по-скъпия Север, тук цените са поносими, почти съпоставими са с нашите. Така че ако сте гурме, ще се изкушавате на всяка крачка да пробвате някой местен специалитет. Да не говорим, че уличната им храна е превъзходна.

Градът е съкровищница на музеи и художествени галерии, но ние го посетихме по Великден, когато всичко беше затворено. Затова наблегнахме на безцелните разходки накъдето ни видят очите и на отскоците в околностите на града.

Какво да видите в Неапол ? Вижте статията от предишно мое пътуване с полезна инфо и за обществения им транспорт

Туристически капан ли е Неапол?

Вярно е, че има невероятен чар, но как да се насладиш на прелестите му, когато отвсякъде те притискат хора ! Човешка гмеж се стича по тесните мрачни градски улички, като потоци лава от близкия Везувий и изпълва площади, музеи, спирките на метрото и пр. Но може би тълпите придават повече колорит и настроение на града.  Или? А какво да кажем за мърсотията ?

Две думи за мърсотията :

В историческия център на Неапол тя е вездесъща. Преливащите от боклуци кофи„красят“ най-известните градски площади, редом до изящните фонтани и елегантните фасади на сградите. Ала това не впечатлява нито местните жители, нито туристите, които възприемат мърсотията и смрадта, като запазената марка на Неапол и дори като … културно – историческо наследство, с което неаполитанци леко кокетират.   Но ако малко мръднете извън историческия център, ще видите, че е далеч по-чисто и спретнато. Да се чуди човек!

Тук можете да резервирате еднодневна организирана екскурзия от Неапол до Помпей и Везувий.

Как стигнахме до шарения остров Прочида

Неапол има две пристанища, разположени в близост едно до друго – частно и държавно. Оттук потеглят корабчета до всяка точка на Амалфийското крайбрежие, включително и до остров Прочида. От частното пристанище билетите са по-скъпи, но пък курсовете на корабчетата и фериботите са по-чести и в по-удобни часове, затова избрахме тази опция. Цените на  билетите за корабчета и феритата в залива (към пролетта на 2022 г.) варират между 12-20 евро в посока в зависимост от компанията, която изберете и часа на курса. Разстоянието между Неапол и Прочида е около 30 км. по вода, като пътуването с корабчето отнема около 40 минути.
За актуалните цени и разписания вижте тук

За разлика от съседните острови Капри и Иския, Прочида не е толкова популярен, благодарение на което, човек може да се потопи в автентичната му атмосфера, неопетнена от масовия туризъм (доколкото това е възможно за тази част на Италия).

Прочида е миниатюрно бижу, непокварено от глобализацията

То е пъстроцветно, застинало във времето и много романтично. Корабчето спира на пристанището /La Marina/,  откъдето човек може да се качи на автобус, който ще го разведе из острова напълно безплатно, както ни увериха местните жители. Ние обаче разбрахме за тази опция, чак след като пеша се изкачихме до най-високата му точка, където е кацнала средновековната крепост Terra Murata или в превод Укрепената земя.

Разбира се, не съжалихме, защото разстоянията тук са кратки, площта на острова е 4,1 кв. км., а и така се насладихме на всеки малък детайл от пейзажа. Приятно е да се разхождаш по тесните калдъръмени улички, които се вият от пристанището нагоре към стария град. А гледката, ширнала се от върха, е нещо, което никога няма да забравя!

В самата крепост е обособен музей на восъчните фигури. Отминахме крепостта и след малко попаднахме на още едно belvedere /панорамна площадка/, откъдето пък в далечината се открои митичната осанка на Везувий и плаващия насред синевата остров Капри.

 Какво научихме за миналото на остров Прочида

Докато се разхождахме, успяхме да се присламчим към една туристическа група, чийто гид надлъж и шир обясняваше как шареният остров бил заселен още от Микенската цивилизация през 3-то хилядолетие пр. Хр. Първоначално хората се криели в крайбрежните пещери от пиратските набези. По-късно те обособили свой квартал в по-високата част на острова, известен като Casale Vascelo (Казале Вашело). В миналото рибарите боядисвали лодките си в същия цвят като къщите си. Нощем те търсели убежище от пиратите зад дебелите крепостни стени на Terra Murata, а денем се прибирали в техния квартал Казале Вашело или слизали долу на брега в

старото рибарско селище Коричела

То е разположено от другата страна на съвременното пристанище и до днес не е изгубило нищо от  някогашния си облик. Причината е, че се е сгушило в подножието на стръмен склон и е недостъпно за автомобили. До него се стига само по тесни каменни стълби. Тук няма да видите акостирали яхти или кораби, няма да чуете автомобилни клаксони и пр..

Вместо тях, тихо се полюшват рибарски лодки, а собствениците им плетат своите мрежи и проследяват туристите с любопитен поглед. Разбира се, повечето стари сгради тук са превърнати в къщи за гости или уютни ресторантчета, които предлагат прясна току що уловена средиземноморска риба.

Има и вариант да посетите Прочида от Неапол съвсем комфортно и спокойно с организиран еднодневен тур, включващ и обед.

Как стигнахме до Амалфийското крайбрежие

Оказва се, че няма директен обществен транспорт, който да свързва Неапол с Амалфийското крайбрежие. Има опция човек да се запише за организиран тур, но цените са доста солени. Друг вариант е да наемете автомобил и така ще можете спокойно да обиколите живописните градчета, накацали по стръмните склонове с лице към морето. Амалфийското крайбрежие отстои на около 50-60 км. от Неапол. Най-евтиният начин да стигнете дотам от Неапол е общественият транспорт и по-точно ж.п. линията La Circumvesuviana. Качвате се на влака на Stazione Centrale , т.е. на Централната ж.п. гара на Неапол, и слизате в Соренто и оттам взимате автобус до желаното местенце.

За неизбежния туристически наплив, който е част от приключението

В ранната пролетна  утрин перонът на гарата в Неапол преливаше от народ. Когато влакът за Соренто наближи, тълпата с рев щурмува вратите. Добре че предвидливо бяхме дошли по-рано и така се озовахме на първа линия, благодарение на което се добрахме до вагона. Излишно е да казвам, че през целия път до Соренто, т.е. в продължение на около час и половина, бяхме правостоящи, натъпкани като сардини, но пък със задължителните противогрипни маски. От ж.п. гарата в Соренто потеглят автобусите, които обикалят Амалфийското крайбрежие. Разбира се и там не мина без опашки, чакане и юруш към буса. За актуални цени и разписания на влака Неапол – Соренто вижте тук:

Бях проучила всичко и знаех, че човек трябва да седне от дясната страна на возилото, за да има пряка видимост към морето и серпентините на пътя. На връщане автобусът за Соренто закъсня с повече от три часа. Да, не преувеличавам!  На тясната автомобилна лента, под безмилостния пек, се беше насъбрала върволица от стотина гневни туристи. Отново чакане, а накрая решителен щурм на предната врата. Е, справихме се и с това предизвикателство!!! Така е! Няма отърване от свръхтуризма в Италия, особено по време на празници и в разгара на туристическия сезон, който тук е в периода от май до септември!

Понеже достъпът с обществен транспорт до това дивно кътче е доста труден, ако сте отседнали в Неапол, можете да си резервирате организирана еднодневна обиколка на Амалфийското крайбрежие 

Град Позитано – красив като видение

50 километровият участък на Амалфийското крайбрежие е под егидата на ЮНЕСКО и е обявено за едно от най-красивите места в Европа. Тесният път криволичи високо над морето, край луксозни вили, терасовидни лозя и лимонови горички, разпръснати сред скалистите урви. Но перлата на Амалфийското крайбрежие е Позитано, затова избрахме да го посетим.

Като видение от сън пред погледа изплува този вертикален град, потънал в зеленина, изправен между небето и морската синева.  До 50-те години на 20 век Позитано било бедно рибарско селце, докато тук не пристига Джон Стейнбек, който се захласва по него го възпява в свои есета с думите „Това е вълшебно място. То не е напълно реално, когато си там, но става приятно реално, след като го напуснеш.“ . И Позитано постепенно се превръща в лъскаво място за знаменитости и богаташи.

Така е и до ден днешен. Тук няма музеи или някакви специални туристически забележителности. Просто е достатъчно да се разходиш из стръмните улички, да надникнеш в малките бутици, да седнеш в някое заведение или да хапнеш джелато и да изпълниш очите си с красота.

Капри – най-приказният остров на Средиземноморието

Пътуването с корабчето от Неапол до Капри ни отне около 45 минути. Островът има две населени места – Капри – в по-ниската  част, и Анакапри – по-отдалеченото и по-живописно селище, до което обаче не стигнахме. От пристанището или т.нар. Marina Grande до градчето Капри се стига с фуникуляр за няколко евро. Но и тук се сблъскахме с опашки, затова решихме да се изкачим пеша по едни живописни стълби, като разходката ни отне не повече от 40-на минути.

Шикозни хотели и ресторанти, лъскави лимузини, скъпи бутици и разбира се – стотици хиляди туристи. Едва ли ще ви стигне един ден, за да се запознаете с всички забележителности – елегантни резиденции, следи от античността, фантастични градини…  Струва си да разгледате и  прословутата Grotta Azzurra или Синята пещера, до която се стига с лодка от пристанището. За жалост не успяхме да я посетим, поради липса на време, но пък дълго се разхождахме в Giardini di Augusto, откъдето се разкрива красива гледка към Фаралионите /Faraglioni /. Тези „плаващи“ в лазурните води скални грамади са един от символите на Капри.

С дъх на лимони и пролетни цветя

Другият символ на острова е лимонът. Киселият плод е характерен за цялото Амалфийско крайбрежие и се е превърнал в туристическа атракция, но в Капри жълтият цвят тържествува на всяка крачка. Тук всички сувенири са с изображения на лимони, освен това навсякъде се предлага любимото ми лимончело. Разбира се, не пропуснахме да вкусим и неподражаемото им gelato al limone – наслада за небцето! Целият остров е потънал в зеленина, в бели и цикламени олеандри и всякакви дъхави цветя, кактуси и екзотични растения. Но беше облачно и не успях да направя красиви снимки.
Вижте тук за еднодневен организиран тур до Капри от Неапол, включващ и разходка с лодка около острова

Легендарният Помпей

 В последния ден посетихме най-известните руини в света. До застиналия във времето град, разположен на 25 км. южно от Неапол, стигнахме с влакчето la Circumvesuviana за около половин час. Добре че ръмеше, а и отидохме рано сутринта. Иначе опашките са кошмарни и е невъзможно да влезеш без предварителна олайн регистрация.

Някогашният процъфтяващ град в полите на Везувий оживява във въображението и ни връща назад във времето и по-точно в злокобната есен на 79 г. след Хр., когато гибелното изригване на Везувий, погребва Помпей и неговите обитатели. Върху тях се изсипва повече от 6 метра слой пепел, която ги консервира за идните векове. Сякаш древните римляни току-що са напуснали къщите си, магазините, винопродавниците, площадите и импозантните храмове …

Как да не се възхитиш на пищните римски вили

Те са разполагали с всякакви удобства, били са покрити с богати фрески и сложни мозаечни подове … По всичко личи, че обитателите им не са били по-различни от нас. Имали са същите потребности и стремежи, търсели са същите удобства и развлечения. Градът е огромен и е невъзможно да го обходиш за един ден. Въпреки ранния час и лошото време, пред някои обекти се беше заформила опашка. А за да разгледаме Лупанарето /някогашния публичен дом/ трябваше да чакаме поне 3 часа, заради което тутакси се отказахме.

За да не чакате с часове на опашка, можете да закупите предварително входни билети за Помпей оттук

Вместо заключение

 Прекарахме шест незабравими дни в Неапол и в района на Кампания. Но времето неусетно се изниза като звезден прах между пръстите ми. Тръгнах си обогатена с толкова много впечатления и красиви гледки, запечатани завинаги в спомените ми. Защото, както е казал поетът, който веднъж е видял тази красота, ще я носи за цял живот в себе си

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Амалфийското крайбрежие и Неапол – бюджетни идеи как да ги опознаете appeared first on Пътешествия без край.