Днес много от тях са преустроени в магазинчета за сувенири, битови механи или семейни хотели. През лятото туристическият наплив, който се щура безцелно нагоре-вадолу по улиците, може да ви дойде в повече.  Няма как, и тук, в дебрите на Балкана, съвременната цивилизация удобно се е настанила.

Въпреки това всяка къща пази спомена за своите обитатели. Външното стълбище води до чардака, през който се влиза в гостната и в кухненското и спалното помещение. А пристъпите ли прага им, ще ви завладее странното усещане, че някогашните им обитатели току-що са излезли за малко.

Стаите са застлани с пъстри черги,  стените  са почти изцяло с букова облицовка, а таваните – украсени с  фантастични дърворезбовани мотиви. Така са обзаведени и голяма част от местните семейни хотелчета. Впечатление правят големите ъглови камини и многото вградени дървени долапи.

Боженци  предлага романтична разходка в миналото

По време на турското робство жителите на Боженци се занимавали със занаятчийство и с търговия на вълна, кожи, восък и мед. Селото било близо до главния път, свързващ Константинопол с дунавския град Никопол, благодарение на което натоварените със стоки кервани на местните търговци кръстосвали цяла Европа и стигали чак до Близкия Изток. Така, за нула време, боженкалии натрупали злато и несметни богатства

В пределите на османската империя обаче, българинът векове наред бил принуден да симулира бедност и да заравя дълбоко в земята спечеленото с къртовски труд. Чак след Освобождението този „мъртъв капитал“ влиза в действие.

Богатите вадят златото си и заедно с него напускат Боженци, за да се установят в големите градове.

Там строят фабрики и започват да търгуват с промишлени стоки. Заможните напускат, но селото със стоте си къщи остава, заедно с по-бедните му жители.  И до днес нищо не се е променило тук. Затова през 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват. Включено е и в списъка на 100-те Национални туристически обекта.

Сред забележителностите на Боженци е къщата-музей на известния търговец Иван Карадимитров. През 1872 г. той финансира изграждането на първото училище в селото. След Освобождението наследниците на Карадимитров продължават дарителското му дело.  Те превръщат къщата му в безплатен пансион за учениците от околните села.

При събаряне на плевнята в двора били открити 217 жълтици. Както подобава, въпросната сума била тутакси използвана за построяването на още едно училище в селото.

 В средата на XX век в Боженци се установяват художници, писатели и хора на изкуството, влюбени в романтичното кътче.

Трикорабната църква „Пророк Илия“ от 1835 г. е една от емблемите на Боженци. Тя е известна с красивия си дървен иконостас. Колорит на селото придават и каменните мостове над река Боженка, както и  старинните чешми, които клокочат на всеки ъгъл.

                         Музеи:

• В къщата музей „Баба Райна” е представена етнографската експозиция от ХVІІІ век.
• Битът на местните хора от ХІХ в. може да бъде разгледан в къща музей „Дончо Попа”.
• В Менгемата – работилница за пречистване на восък, е изложена автентична преса за пречистване на восък от началото на ХІХ в.
• Килийното училище – тук може видите типичната подредба на класна стая от ХІХ в.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

The post Боженци – село с дух и история appeared first on Пътешествия без край.