Белоградчик Archives • Пътешествия без край

Скалите край Белоградчик били място за отдих още през 14 век

Veneta Nikolova — Sun, 15 Mar 2015 13:54:00 +0000

Това място е докоснато от Бога ! Това е усещането, което изпитваш когато за пръв път видиш уникалното творение на природата – скалите в района на Белоградчик.

Необичайният каменен пейзаж се разстила в продължение на 30-ина км. в околностите на Белоградчик.

Фантастичните образувания, наподобяващи човешки силуети и фигури на животни и растения, са се оформяли в течение на милиони години.

Около 60 км. северно от областния град Монтана шосето постепенно навлиза в чудновата каменна гора от гигантски скални образувания, обагрени в червено.

Някои от тях са полегнали сред обраслите планински склонове, други са изникнали в непосредствена близост до града.

Предполага се, че преди милиони години, районът е бил дъно на море.

С течение на времето природата е впрегнала своите стихии – водата, огъня и вятъра, за да извая чудно красивите образувания.

Най-внушителните се намират южно от Белоградчик. Тук всяка скала си има име – „Мадоната”, ”Вкаменената сватба”, „Гъбите”, „ Конникът”, „Монасите”, „Адам и Ева”…

Скалните скулптури са толкова реалистични и живи, че ако се вгледаш по-продължително в тях, ще ти се стори, че леко помръдват и се канят да проговорят, за да ти разкажат своята история, обикновено свързана с трагична любов, смърт и героизъм

Тези скали са се превърнали в част от културното наследство на Белоградчик , който буквално се е сраснал с фантастичните природни образувания

Тук всеки знае наизуст преданията и легендите, свързани с каменните фигури. А те надничат зад всяка къща или улица.

В околностите има пътеки, които криволичат край някои от най-красивите природни скулптури.

Някои от тези маршрути са с продължителност 3-4 часа и по тях може да наблюдавате редки растения и лековити билки. Достъпни са и с колело.

Скалите са красиви по всяко време. Особено тайнствени са през есента и зимата, когато гъста мъгла се спуска над тях, придавайки им мистичен ореол

Обгърнати с този призрачен воал, някои от тях приличат на омагьосани замъци, чийто обитатели са приспани во век и веков от зла орисница ….

На места тези грамади образуват скални венци с червеникав оттенък и крият в недрата си бездънни пещери с красиви сталактити и сталагмити.

Любопитни са и т. нар. естествени бонсаи.

Това са борове -столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че повечето са по на 200-300 години, те са много малки, поради недостига на влага и на хранителни вещества.

Белоградчишката крепост се е сляла с каменните образувания, разпалвайки фантазията да десетки хиляди туристи, които се стичат всяка година тук, за да й се възхищават, да я снимат и да се сдобият със заветния печат от 100-те национални туристически обекта.

Счита се, че основите на крепостта били поставени още от траките. Използвайки естествената непристъпност на скалите, след тях римляните издигнали на това място своя крепост.

По-късно твърдината била използвана от византийците, а по време на Османското робство била доизградена и в нея настанили местните турски гарнизони.

Любопитното е, че била използвана като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир.

Последният български владетел преди падането ни под робство си имал на това място лятна резиденция.

В нея обичал да релаксира на прохлада и да съзерцава красивите каменни силуети.

Казват, че местността била духовен център на войнствените трибали. Това е едно от малкото племена, побеждавали най-мощните пълководци на античността. Става дума за Филип Македонски и сина му Александър Македонски.

Докато се скиташ в околностите на Белоградчишките скали ще откриеш руини от постройки, зидове, парчета от тухли, както и фрагменти от керамика.

Съвременният Белоградчик със стръмните му улички примамва пътешественика с красиви гледки и спокойствие.

През 2007 г. скалите в района на Белоградчик, заедно с крепостта, бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции. За съжаление обаче не успяха да стигнат до финала.

The post Скалите край Белоградчик били място за отдих още през 14 век appeared first on Пътешествия без край.

Рисунки на 8 хиляди години красят стените на пещера Магурата

Veneta Nikolova — Sat, 05 Apr 2014 16:33:00 +0000

Пещера Магурата – природната забележителност, която е кандидат за ЮНЕСКО, е с колосални размери! Тя наподобява подземна катедрала. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й. Най-старите са на 8 хиляди години.

Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров.

Пещера Магурата е с обща дължина почти 3 км

Това е една от най-големите български пещери. Благоустроена е със съответните стълби, наблюдателни площадки, парапети и пр., Така че е лесно достъпна за туристите. За да опознаеш поне частица от потайностите й, ще са ти необходими поне час и 40 минути. Толкова продължава обиколката на пещерата.

Специален гид отвежда посетителите до най-съкровените й кътчета. За да стигнеш до тях, обаче ще трябва да преминеш през тесните процепи и тунели, свързващи отделните галерии. А там те очаква приказна картина, изваяна от природата в продължение на милиони години.

В полусянката на прожекторите, сталактити, сталагмити и сталактони придобиват формата на хора, животни и митични чудовища, които изпълват Магурата с одухотвореното си присъствие. Най-големият сталактон е висок около 20 м., а диаметърът в основата му е 4 м.

Друга забележителност в пещера Магурата е „Падналият бор” .

Със своите 11 метра дължина и 6 метра дебелина това е най-големият сталагмит в изследваните до момента пещери у нас.

Господарят на Магурата е прилепът, който населява непрогледния й мрак в компанията на различни животинки от рода на многоножките и други подземни безгръбначни. В пещерата са открити и останки от пещерна мечка, див кон и пещерна хиена с внушителни за съвременните ни представи размери.

Тези отдавна заличени от лицето на Земята видове са били съвременници на първобитните хора, които обитавали дълбините на Магурата в продължение на няколко хилядолетия.

Първите следи от човешко присъствие тук датират от 8 хиляди години преди Христа, т.е. още от епипалеолита, който предхожда неолита .

Хората са населявали пещерата до ранно-бронзовата епоха. Следи от първобитни жилищата са открити в най-голямата зала, т. нар. Триумфална зала. Там са запазени забити в земята дървени колове на разстояние 25 см. един от друг. Коловете са преплетени с пръти и са измазани с глина, примесена със слама.

Във всяко жилище е имало пещ, която е използвана за изпичане не само на месо, но също така и на керамични съдове. За това свидетелстват откритите фрагменти от

паници,гърнета,чаши с дълги дръжки и пр.

Интересни са и находките на първобитни оръдия на труда, с които са си служели нашите предци. Те са изработени от кремък, камък и рог от елен. Сред тях са и ръчните мелници за смилане на зърното, представляващи два камъка, които се триели един в друг до получаване на брашно.

Наред с първичния инстинкт за самосъхранение и за продължаване на рода, древните хора изпитвали присъщия човешки стремеж към творчество и красота.

Потребността им да общуват със заобикалящата ги среда е намерила израз в създадените от тях рисунки по стените на пещерата. В култовите сцени жените са изобразени в по-голям ръст от мъжете, защото това било времето на матриархата.

Абстрактните скални композиции изобразяват ежедневния бит на древния човек, както и примитивните му представи за устройството на света. Изображенията са от различни епохи.

Най-старите рисунки в Магурата са от преди 8 хиляди години.

От стените на „Галерията с рисунките” ни гледат танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали. Вниманието на посетителя е приковано и от чудновати „шахматни пана”, както и от невероятното разнообразие от праисторически животни и растения.

И над цялото това фантастично шествие от хора, животни и геометрични фигури, греят изображенията на слънца и звезди. Сред тях се откроява и т.нар. „Слънчев календар”. Според някои учени рисунката изобразява годишните времена.

Въпреки изминалите хилядолетия, скалните изображения са толкова живи и добре запазени, че човек има чувството, че са току-що сътворени от ръката на примитивния художник. Причината, според учените е, че те са правени с тор от прилепи, който е богат на фосфор и ги е съхранил и до днес. Не случайно рисунките са релефни, защото варовикът около тях е ерозирал, а торът от прилепи ги е запечатал во веки веков ! БНР

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Рисунки на 8 хиляди години красят стените на пещера Магурата appeared first on Пътешествия без край.