Затова всички й викали Бела Ица. За зла участ момичето хванало окото на турски аскер, който започнал да я преследва и заплашва. Но вместо да стане жена на османеца и да надене фереджето,  Бела Ица се хвърля от стръмните скали край рилското село в придошлите води на реката. Оттогава, славейки героизма на хубавицата, селото се нарича Белица.

 Намира се в периферията на Национален парк Рила, който пък е включен в още една европейска мрежа – тази на PAN Parks, обединяваща най-добре защитените територии на Стария континент. И наистина, ако искаш да се откъснеш от цивилизацията, това е мястото! Можеш дълго да се скиташ по рилските пътеки без да срещнеш следи от човешко присъствие. С една дума това е идеалното кътче за планинари, търсещи усамотение сред природата.

Самото градче не блести с особен колорит. Къщите му са от соца- еднотипни и скучновати, но затова пък са потънали в зеленина и цветя. И тук над покривите се извисяват кръстът на местната църква и минарето на джамията – пореден символ на съжителство между две религиозни общности. През града ромоли рекичка, а от горите приижда въздух, ухаещ на смола. Освен това специалисти твърдят, че местният климат е полезен за хора с белодробни заболявания. Но истинският чар на Белица е в разположението му. Приютен е в южните подстъпи на Рила, заобиколен от още две планини – Родопа и Пирин.

В околностите са обособени няколко т.нар. екопътеки с съответните места за отдих и наблюдателни кули, от които се открива панорамна гледка. На 10-на км. от града се намира курорта Семково, а по пътя може да се разгледа и красивия Станков водопад. Край Белица се простират едни от най-красивите и добре съхранени съобщества от бяла мура на Балканите.  маршрути отвеждат до усойни букови и смърчови горички, огласени от птичи хор и пропити с дъх на влажен мъх. 

Бродейки в Рила би могъл да се озовеш в подножието на връх Вапа, например. На повече от 2 200 м. надморска височина там се разстилат прозрачните води на две ледникови езера. В околностите ще видиш циркуси и морени. Тук ясно личат последните следи от ледниците, владели Земята преди милиони години. 

 Слънцето обича южните склонове на Рила. Поляните й пъстреят от билки и треви, а над тях се носят многоцветни облаци от пеперуди. Тук пърхащите същества изобилстват, затова местните са разработили специален маршрут за опознаване на техните местообитания. Но най-известен е паркът за реадаптация на танцуващи мечки край Белица.

Мецаните по цял ден се излежават на припек и се плискат в изкуствените водни басейни за радост на туристите, които ги наблюдават и снимат от специалните площадки. А върволицата от хора, които се нижат край телените огради на парка, не стихва.

Мнозина се отбиват и в туристическия информационен център на Белица

за да научат нещо повече за планината и нейните обитатели. Хотели и   места за настаняване в градчето и близкия курорт Семково – колко щеш. Има възможности за риболов, фотосафари. Местни фирми организират офроуд преходи с джипове до труднодостъпни, но изумително красиви местенца на планината.

 Можеш да си наемеш байк, да се отдадеш на конна езда или да си направиш пикник. На почит тук е баницата във всичките й разновидности – с праз, с пиле, спанак, кисело зеле. И салатите не са за подценяване особено тази от зелените листа на цвекло, пресен чесън и кисело мляко. 

The post Град Белица с букет от предложения за екотуризъм appeared first on Пътешествия без край.