Гледайте видео репортажа

Кадрите, които заснех на Белинташ, са опит да предам особената енергия , която струи от древното светилище, Кръстова гора и село Борово.

Как стигнахме до  Белинташ

На около 30 км. от Асеновград се намира едно от най-мистичните кътчета на България. Асфалтираният път ни отведе в село Врата, което напоследък бързо се разраства с нови хотели и комплекси. В слънчевия пролетен преди обед обаче нямаше жива душа, благодарение на което успяхме пълноценно да се насладим на тишината и песента на птичките, да не говорим за потъналите в тучна зеленина родопски хребети с разпилените по тях каменни къщурки с тиклени или керемидени покриви. Истинска феерия!

Указателна табела вдясно от пътя ни отведе до закътана полянка с неотменното избеляло от времето информационно табло. Там паркирахме автомобила и потеглихме по пътеката към светилището. От импровизирания паркинг на село Врата до Белинташ разстоянието е малко повече от 1 км. Пътеката е удобна и полегата и пресича малка горичка, която осигурява живителна сянка през горещите летни дни.

Храмът „Свети кръст“

Някъде по средата на пътя пред нас изникна чисто новата църква „Свети кръст“. Както повечето ни храмове обаче, и тя беше заключена, а и нямаше жива душа наоколо. Бегъл поглед в интернет разкрива, че храмът е завършен през 2016 г. и е построен от пловдивски бизнесмен в знак на благодарност за чудодейното изцеление на съпругата му. Към него признателното семейство възнамерявало да прикрепи и …хотелска част, ала последвала своевременна реакция от община, прокуратура и пр.. Така че в подножието на култовото светилище, обявено за археологически резерват, засега се извисява единствено белият силует на „Светия кръст“, която пък е умаленото копие на църквата на Кръстова гора наблизо. И двата храма са проектирани  от един и същи архитект.

Близо до храма се издига и голяма бетонена арка насред гората,

нещо като порта към платото на Белинташ. Да си призная, целият този бетон изникнал ненадейно сред дивата природа на Родопите ми дойде малко в повече. В разгара на сезона тук е пълно с народ, съдейки по разхвърлените наоколо сергии за горски мед, домашни сладка , рекламни пана и други кукички за масовия турист. Малко по-нагоре пък има приятен кът за отмора с беседки и фантастична гледка към възвишенията на планината.

Дървото на желанията

След като преминахме през бетонената арка , започна краткото изкачване до самото плато по горската пътечка. А тя минава покрай т.нар.

Дървото на желанията – превърнато в местна атракция. В ствола му хората оставят бележки с техни желания или парички. Вярва се, че ако докоснете дънера  и си пожелаете нещо наум, желанието ви ще се сбъдне тутакси. Така постъпих и аз. Продължихме пътя си и след малко се изправихме пред …

Ликът на бог Сабазий

От южната страна на платото Белинташ се откроява ясен, изваян в скалата човешки профил. Най-вероятно той е издялан не от природата, а от човешка ръка преди хиляди години. Вижда се челото, носа, устата. Това е лицето на Сабазий, богът на тракийското племе Беси, обитавало тези земи в дълбока древност. Според преданията ликът му пази хилядолетното каменно плато от иманяри и недоброжелателни посетители. В подножието на скалата е открита сребърна оброчна плочка на Сабазий. Тя изобразява  божеството на фона на  пълзящи нагоре змии, олицетворяващи  възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.

Малко след това, пътеката ни отведе до хлъзгав скалист участък. Успяхме някак си да го изкатерим и поемехме нагоре по добре обезопасена желязна стълба, която ни отведе до самото плато на 1 260 м. надморска височина.  Пред нас се ширна космическа гледка към отсрещните била на планината и към сгушеното долу  в позете ни село Врата.

 Белинташ – светилището на бесите

Горната площадка на каменната грамада е равна и гладка, с дължина 300 м. На нея са издълбани поредица от улеи, ниши и стъпала, както и дълбоки щерни /резервоари/ с почти съвършена окръжност. Съхранени са десетки ямки и други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци.

Според учените това е може би единственото светилище в България, свързано с тракийския бог Сабазий. Издълбаните улеи били използвани за религиозни ритуали, жертвоприношения и пророкувания.

Свещените ритуали на древните

Древните вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните  когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса. Така те придобивали необичайни мощ и познания. На издълбаните в южната част на скалата стъпала, били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени  за Сабазий. Божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години, смятат учени. Те обаче все още не са разгадали напълно тайната на светилището.

Според една хипотеза това било едно от главните светилище на траките , което си съперничело по известност с Делфийското. Тук , сред възвишенията на Родопа, били съсредоточени познанията на  бесите по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства. Впрочем в превод от древните тюркски езици „белинташ“ означавало камък на познанието.

И още любопитни теории за Белинташ

Други изследователи твърдят, че осеяното с щерни и улеи плато, представлява една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години.

Но някои стигат още по-далеч в твърденията си. Те смятат, че в дълбока древност Белинташ бил площадка за кацане на космически кораби, а изсечената  в скалата „координатна мрежа“ е  служила за ориентир на извънземните пилоти.  В тази теория перфектно се вписват твърденията на местните, че често ставали свидетели на НЛО , както и на  явления на паранормален магнетизъм, каквото и да означава това !

Немалко привърженици има и още една теория. Според нея именно тук,  акостирал Ноевият ковчег. Той бил закотвен на голямата каменна халка, изсечена в скалите и т.н. и т.н.

Село Борово и най-фотогеничният параклис в България

На път за Кръстова гора пред нас се занизаха фантастични картини. Очаквах с нетърпение да видя параклиса на село Борово. Досега го бях снимала само през зимата. Навремето дори сме се пускали с шейна по възвишението, на което е кацнал. Но сега, през месец април, когато природата тържествуваше, параклисът ни посрещна потънал в зеленина.

Храмът е сравнително нов, осветен е през 2008 г. и е изграден с дарения и доброволен труд на мястото на старо оброчище. А каква панорама – 360 градуса зеленина.

Покрай близостта на Кръстова гора и малкия параклис, превърнал се в магнит за фотографи и пътешественици, село Борово развива успешен религиозен туризъм.   Отскоро селцето се е пръкнала екстравагантна симбиоза между бизнес и религия – параклис и хотел в едно.

Конструкцията даже си има вграден църковен магазин. Предполагам, че е благоустроена с механа, а защо не и с бинго зала за най-вярващите.

Къстова гора е светиня за православните християни

Това е едно от най-почитаните места в България. Вярва се, че на близкия Кръстов връх е заровена частица от кръста на Христос. Хиляди поклонници идват, водени от вярата, че тук Бог е най-близо и чува всяка тяхна молитва. Спокойствието, природата и цялата околност те карат да се почувстваш различно, да притихнеш. Стига разбира се, да попаднеш извън туристическия сезон . Най-оживено е на 14 септември, когато десетки хиляди вярващи се стичат в местнотта, за  да отбележат Кръстов ден. Вярва се, че ако прекараш нощта тук под звездите и отправиш искрена молба към Бога, той ще ти помогне да се излекуваш или да преодолееш терзанията си.

„Покров на Пресвета Богородица”

е знаковият храм, превърнал се в емблема на Кръстова гора. До него се намира чешмата на Седмочисленици –  седемте светци почитани като създатели и разпространители на глаголицата  и кирилицата.

И още – 12 параклиса ,посветени на 12-те апостоли, съставят приятен комплекс, който завършва с Чудотворния железен кръст. Той е поставен тук, по нареждане на цар Борис и тежи 99 кг. или триждий възрастта на Христос. Хората вярват, че Кръстът носи изцеление и утеха затова го докосват, молят се и оставят дрехи или пари.

Манастирският комплекс

За жалост и това свято място, притихнало сред запазената природа на Родопите, не е пощадено от бетона, който се излива в изобилие под формата на … гигантски манастир за няколко стотин монаха от Балканите. Строителството ври и кипи от доста време. На мястото на някогашната опожарена от турците обител „Света Троица“ днес никне огромен комплекс с обширна хотелска база, магазин и пр.

В двора пък се е свила другата църквичка на Кръстова гора – „Света Троица“. Тя е построена върху руините на някогашен храм през 1956 г., най-дивите и атеистични години на соца.

Вместо заключение :

Не ни остана време да посетим Караджов камък, третият елемент от т.нар.  Свещена родопска триада. Но пък успяхме да усетим особената енергия която струи от Кръстова гора и Белинташ. На тръгване дълго се взирах в зелените извивки на планината с  желанието да полетя високо над тях, нагоре, към светлината. Защото Родопа е планина с душа – мъдра, потайна, непреходна.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Белинташ, Кръстова гора, село Борово – енергийни места в Родопите appeared first on Пътешествия без край.