Италианският град е най-известната атракция в област Пулия. Изумителните бели къщи са осеяли цялата долина Итрия, но в Алберобело те са най-многобройни и най-добре съхранени. Затова градчето е включено в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство.

Тези странни постройки са много стари – някои от тях датират от 15 – 16 век.  Изградени са от камък, но без хоросан или някаква спойваща смазка. Благодарение на това, трулите лесно и бързо се сглобяват и разглобяват. Така че народът, като чуел, че се задават данъчни от Неапол, тутакси разтурвал малките си къщички и имуществото изчезвало яко дим . Така си спестявал тежкото данъчно бреме.

Алберобело означава буквално „красиво дърво“

А на местния неразбираем диалект името му се произнася  Aiarubbédde .  Странно, защото в градчето почти няма дървета…. Един ден е достатъчен, за да се потопите в атмосферата му и да видите основните забележителности. Имахме късмета да го посетим извън активния туристически сезон. Така си спестихме пълчищата туристи и гъмжащите като мравуняк улички. Но пък част от музеите и ресторантите бяха затворени, а и не случихме на слънчево време.

Как да стигнете до Алберобело ?

Най-близкото летище до Алберобело е летище Бари – столицата на Пулия. От летището има редовни автобуси и влакове за трулското градче. Имайте предвид, че Алберобело отстои на 55 км. от Бари. От Централната ж.п. гара на крайморския град също потеглят редовни влакчета за Алберобело. Еднопосочният билет е 5 евро. Стига се за два часа. Можете да съчетаете разходката си до царството на трулите с посещение на близките барокови градчета Мартина Франка и Локоротондо.

Кръглите къщички, накачулени с островърхи шапки всъщност са разположени в два отделни квартала на Алберобело . В квартал „Монти“ те са най-многобройни – около 1030 . В  Aia Piccola  / Ая Пикола/откриваме 590 от тях .

Кварталът „Монти“ е по-туристическата и комерсиална част на Алберобело

Тук ще попаднете на кокетни трули – възстановени и излъскани. Някои са превърнати в магазинчета за сувенири, други – в  ресторанти, предлагащи домашна кухня и превъзходни  вина. Местният специалитет е орекиете с … листа на ряпа /орекиете – местен вид паста/.

В района ще откриете и приятни труловидни хотелчета с всички съвременни удобства. Обикновено за целта се съединяват по няколко къщички с идеята да се осигури повече простор и комфорт на туриста. Твърди се, че трулите  притежават перфектна изолация. Така през лятото, когато живакът неудържимо пълзи нагоре, вътре е прохладно и приятно. Освен това, ако предварително си направите резервация по Airbnb можете спокойно да си наемете подобна мини къщурка на прилична цена. След като се разходите сред гората от трули в квартал Монти,

влезте в трулската църква „Сан Антонио“ от 1927 г.

Подобно на повечето къщички, и храмът е изграден от варовиков камък. 20-метровият му купол се извисява  над близките конусовидни покриви. Иначе отвътре не се отличава съществено от останалите католически храмове.

Сред атракциите на квартал „Монти“ е „Сиамският трул“ – двойна къщичка с два сраснали покрива и с два изхода към различни улици. Заради кошмарните летни жеги, постройките са с малки прозорци.А камината,  печката, шкафовете и местата за сядане са вкопани в стената с идеята да се пести място. Покривите са построени с два слоя, за да осигуряват изолация. Освен това повечето трули разполагат със сложна система за събиране на дъждовна вода.

Подобно на най-красивите градчета в Италия и Алберобело си има своето Белведере /панорамна площадка/. Намира се в по-новата част на града. Оттук погледът се рее към  морето от сиви конусовидни покриви с изрисувани по тях мистериозни знаци – перфектното място за снимки и селфита!

Кварталът Aia Piccola  е съхранил автентичния си дух от преди повече от 200 години 

Тук няма сергии, ресторанти. Хотелите са по-скоро рядкост, туристите – също. Не е за вярване , че тези едноетажни постройки, наподобяващи колибки на елфове,  са толкова стари. А още по-невероятно е, че са все още обитавани.

Повечето трулски домове в  Aia Piccola са добре поддържани – имат си интернет, телевизия, малки дворове с цветя, както и паркиран отпред автомобил. Разбира се тук-там попадаме на пустеещи и дори на рушащи се трули – все пак времето си казва думата. Хората обаче се гордеят с наследството си и искат да го покажат на чужденеца.  Затова са оставили

свободен достъпът до няколко изоставени трули, обзаведени преди 60-70 години.

Пристъпвате прага им и попадате в друга епоха. Трулските апартаменти представляват тунел от преходни помещения – от дневната се влиза в кухнята, оттам в спалнята, после в  детската стая и т.н. Хората съединявали къщичките, за да си осигурят простор и уют. Голямо легло, дървен скрин, разкривен гардероб с оксидирало от времето огледало, проядени от молци черги, захвърлена детска тротинетка… Миг безвремие и после – пак навън по криволичещите улички, които ни отвеждат до историческия музей.

Историческият музей „Casa Pezzolla”- представлява комплекс от 15 трули, свързани помежду им. Уви – беше затворен! В квартала Aia Piccola се намира още една забележителност : Труло Соврано или Върховното труло – единственото двуетажно труло в целия град. Не случайно е превърнато в музей . Ала работното време на италианците е съобразено с неотменното им право на следобедна почивка. От  13:15 до 15:30 музеят е затворен.

Алберобело не е единственото населено място, характерно със симпатичните бели постройки, увенчани от островърхи качулки.

Целият регион е осеян с трули

Откриваме ги навсякъде – не само в съседните градчета Мартина Франка, Чистернино, Локоротондо и пр., но и извън населените места. Стари трули се белеят в полето от двете страни на ж.п. линията. Хората възстановяват тези къщички, за да складират в тях стока, други ги използват като… летни вили. Видяхме и чисто нови, току-що построени трули.  Явно да живееш в полумрака на кръгло помещение си има своите предимства. Сто пъти съжалих, че не останахме да нощуваме в някой местен трулски хотел!!! Но това ще е повод да се завърнем отново в Алберобело – градът на белите островърхи къщички от детските приказки.

Разгледайте галерията !

Още за миналото на Алберобело

Предполага се, че в долината Итрия е имало подобия на трули още през 9 век. За първи път светът научава за Алберобело от National Geographic през 1920 г. Списанието публикува обширна статия за трулското градче в Пулия, илюстрирана със снимки.  През 70-те години американските туристи откриват първи това благословено местенце, но чак през 1996 трулите са включени в списъка на ЮНЕСКО.

Кои други забележителности да посетите в Пулия ?

Вижте статията Бари и област Пулия – барок, скални църкви, трули и орекиете

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Алберобело – да се изгубиш в царството на трулите appeared first on Пътешествия без край.

Ето 7 причини да посетите Бари – столицата на област Пулия

1. Разходете се по Lungomare – живописната крайбрежна алея на Бари

Това е едно от най-приятните места на града. Алеята е много добре поддържана и свързва новата със старата му част. Навсякъде са разположени пейки и беседки за отдих.  През лятото тук гъмжи от народ. А сред  атракциите е 55-метровото панорамно колело с 28 кабинки – считано е за едно от най-големите в Европа. От колелото се открива спираща дъха гледка към града и към безбрежната морска синева. Лунгомарето отвежда и до старото пристанище на Бари, както и до сградата на Teatro Margherita – бившия театър, който в момента се реставрира и ще бъде превърнат в Музей на съвременното изкуство.

2. Изгубете се в лабиринта на стария Бари

Надникнете в малките закътани дворове с неотменните саксии с палми или с целогодишно цъфнали цветя. Обърнете внимание на опънатите над главите ви простори с веещото се разноцветно пране! Чаршафи, покривки, дрехи, бельо – за местните е въпрос на чест да поддържат имиджа си на артистично небрежни южняци.

Заслушайте се в неразбираемия им говор. Жителите на Пулия използват непонятен за останалия свят диалект, напомнящ ми на смесица между португалски и арабски. А какво да кажем за друга местна особеност –  дълбоката религиозност. Навсякъде из старата и новата част на Бари ще откриете изрядно поддържани улични иконостаси с изображения на светци.

Всеки който минава покрай тях не пропуска да се кръсти, без значение дали е зад волана, кара колело, или е натоварен с пликове с продукти. Не пропускайте да влезете в някое местно магазинче. Оттук може да купите сувенир или красив предмет за подарък или спомен на достъпни цена.

3 . Запалете свещ пред мощите на Свети Николай Чудотворец

Огромната  базилика „Сан Никола“ пази мощите на Св. Николай Чудотворец. Разположена е в стария град и е най-известната забележителност на Бари. Това е едно от малкото свещени места в Европа, които се почитат както от  източноправославни, така и от римокатолици. Класическата базилика в романски стил е построена в края на 11 век, за да подслони останките на светеца.

Предполага се, че по време на Кръстоносните походи, когато започнал разпадът на Византийската империя, група италианци откраднали мощите на светеца от Мира / днешна Турция/ и ги занесли в Бари с идеята да ги спасят от турците. „Сан Никола“ е разположен в стара цитадела. Преди построяването на крайбрежната алея, през 30-те години на 20 век, вълните на Адриатическото море се разбивали чак до външните стени на комплекса.

4. Пренесете се хилядолетия назад в подземния музей на катедралата „Сан Сабино“

Въпреки, че не е толкова популярна като „Сан Никола“, катедралата „Сан Сабино“ е главният храм на града. Издигнат е в края на 12-и век върху руините на по-ранна византийска църква. След като се насладите на великолепните мраморни колони и пищната украса, посетете подземния музей на катедралата / вход: 1:50 евро/! Тук се съхраняват останките от : римска обществена сграда, раннохристиянска базилика и византийска църква. Но това,  което ме впечатли е римската мозайка с изображения на цветя, странни животни, риби и дори калмари!

5. Разгледайте замъка на Бари, запознайте се с интересни археологически артефакти… и с житието и битието на дядо Коледа

Замъкът на Бари /Castello Normanno – Svevo/представлява масивна крепост, издигната през 1131 г.. Днес той е превърнат в изложбено пространство. В просторните му зали са представени различни експозиции. Тук ще се запознаете с някои от най-ценните археологически находки в област Пулия.  А специално крило в замъка е посветено на… дядо Коледа. Всъщност оказва се, че прототипът на  добрия старец е Свети Николай Чудотворец, който пък е патронът на Бари и т.н.

6. Отдайте се на кулинарно приключение – яжте улична храна

Можете да се запознаете с невероятните вкусове на Бари и област Пулия докато се скитате из тесните улички на стария Бари. На открито, без да влизате в ресторант, ще вкусите храна, която е част от културата и духа на хората, които я създават и предлагат. Бари е известен със своята улична храна. Ето какво ядохме ние:

– Който казва Бари, казва орекиете  /orecchiette = малки ушички/. А който казва orecchiette, казва улица Arco Basso, известна още като „улицата на орекиетите“.  Пред домовете си в стария град, местните жени изнасят маси, на които изработват и продават орекиете –  вид паста с формата на … ушички.  През лятото тук гъмжи от кулинарни сергии и туристи.

Ветровитият януарски ден обаче беше прогонил част от продавачките. Но не и Анджела.

Тя ни покани да влезем в нейната кухня на приземния етаж и ни демонстрира кулинарните си умения, срещу обещанието да купим поне килце от нейните тестени шедьоври.

– Згалиоце /sgagliozze/ – Представлява предварително сварен царевичен грис, нарязан на правоъгълни филийки и изпържен на силен огън. Порциите съдържат по 6 приятно посолени филийки за 1 евро.  А най-добрата майсторка на згалиоце в Бари е синьора Мария. Възрастната жена приготвя специалитета направо пред дома си, превръщайки се в местната знаменитост. За нея пишат Гардиън и TripAdviser.  Но за разлика от сърдечната Анджела, Мария никак не ни се зарадва, когато дружелюбно се опитахме да я заговорим. Всъщност това беше единственият намусен персонаж, когото срещнахме в цял Бари!

– попице popizze – своего рода тестени понички , изпържени на силен огън, подобно на гореспоменатите згалиоце. Понякога имат  някакъв пълнеж /например домати и моцарела/.

Да отидеш в Бари и да не опиташ фокача ала барезе/  focaccia alla barese / e като да живееш в България и да не си опитвал баница.

Представлява разновидност на пицата, но по-сочна, с малко по-дебел тестен блат, гарнирана с домати и подправки, понякога и с маслини или други прищевки на домакинята.  Това е една от най-популярните храни в Бари. Предлага се в ресторанти или на улицата. Яде се на крак или на маса по всяко време от мало и голямо !

7. Пътувайте, бъдете любопитни, опознайте красотите на Пулия

Бари е изходен пункт за туризъм и приключенски турове до забележителностите на Пулия. Ето градчетата, които успяхме да посетим по време на краткия ни престой в италианския юг.

Алберобело – царството на трулите

Градчето е истинска феерия, пейзаж от детските приказки, декор на фантастична холивудска продукция. Това е столицата на трулите – кръгли варосани каменни къщички със сиви конусовидни покриви.  Очакваш всеки момент от тях да изскочи я джуджето Боско, я любопитен смърф  или някой хобит.  

Всъщност тези странни постройки са много стари – датират от 15 – 16 век.  Построени са от камък, но без хоросан или някаква спойваща смазка. Благодарение на това, трулите лесно и бързо се сглобяват и разглобяват. Така че народът, като чуел, че се задават данъчни от Неапол, тутакси разтурвал малките си къщички и имуществото изчезвало яко дим . Така си спестявал тежкото данъчно бреме.

Алберобело се намира в долината Итрия, осеяна цялата с трули, на около 55 км. от Бари. До симпатичното трулско царство  има редовна ж.п. линия от Централна ж.п. гара Бари.

За този необичаен кът на Пулия вижте публикацията : Алберобело-да се изгубиш в царството на трулите

Бароковият бисер Мартина Франка

Ние съчетахме разходката до Алберобело с посещение на съседното градче Мартина Франка, което ни посрещна измито от януарския дъжд, блестящо от чистота и достолепие. Градът е основан през 10 век. Историческият му център е разположен на около 30 мин. пеша от ж.п. гарата.

Мартина Франка е истински шедьовър на бароковата архитектура. А белите му сгради с изящни орнаменти, подобни на каменни дантели, вдъхват респект пред италианския творчески гений. Старата част на Мартина Франка представлява лабиринт от каменни улички, отвеждащи до малки закътани площади с красиви скулптури.

И разбира се, символът на Мартина Франка е издигнатата в края на 18 век базилика „Сан Мартино“, посветена на Свети Мартин – патрон на града.  Друга забележителност е Palazzo Ducale /Херцогския дворец/ на главния площад Roma. Импозантното палацо е построено през 1668 от фамилията Карачиоло и съдържа 380 помещения.  

Днес част от сградата е превърната в музей и в изложбено пространство. Входът е свободен и всеки може да се наслади на изложбите и на красивите зали. Тук се помещават кметството и туристическият център на града.

Матера – градът на камъните и скалните църкви

„Градът на камъните“ се намира на около 70 км. от крайбрежния град Бари в областта Базиликата, която граничи с Пулия.  Известен в миналото като „срамът на Италия“, днес Матера гордо носи титлата Европейска столица на културата 2019. Сухият, негостоприемен  пейзаж, наподобяващ древен кошер,  те кара да притаиш дъх пред  способността на човека да оцелява на всяка цена и в най-екстремните условия!

Някои от пещерите на Матера са били превърнати в скални църкви, други – в кладенци или в примитивни жилища, свързани помежду им с подземни тунели. В наши дни част от тези първобитни домове са благоустроени като ресторанти, магазини за сувенири и уютни хотели.

Още за Матера вижте в статията:. Матера – какво да видите за един ден

Полиняно а маре или любов от пръв поглед

Това е едно от онези места, които трябва да посетите поне веднъж в живота си! За въпросното хипнотично кътче на Пулия само бях чувала! Попадала бях на снимки на суровите скалисти брегове, надвесени над синевата и на известния ресторант, разположен в пещера с невероятна гледка.

Качихме се на влака от централната ж.п. гара на Бари. 30 минути по-късно бяхме вече в Полиняно а маре. Въздъхнах с облекчение ! Да, реалността не отстъпваше с нищо пред обработените с фотошоп кадри, широко разпространявани в Интернет. Градчето е синтезираната есенция на Пулия – бели къщи, лабиринт от каменни улички, красиви морски пейзажи, усещане за безвремие.

Още за Полиняно а маре и неговите забележителности вижте в статията : Полиняно а маре или любов от пръв поглед

Заключение :

Четири дни не ни стигнаха, за да опознаем всички забележителности на Бари и област Пулия.  За целта си струва човек да отдели поне седмица, през която да отсяда в различни градчета още по-на юг. Все пак успяхме да се докоснем до автентичната красота на Бари и околностите и да се заредим с впечатления и красиви гледки, които да ни крепят до следващото пътешествие… някъде на юг.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

Бари е столицата на област Пулия, известна със своите забележителности и  белите си градове – всеки със своя дух, архитектурен стил, кухня и традиции, отличаващ се коренно от съседа си. Това не е най – лъскавата туристическа дестинация в Италия, но пък крие безброй изненади.  Градът е стъпил на морския бряг с лице към своя побратим Дубровник на отсрещната страна на Адриатика.

Решихме да посетим Бари в края на месец януари извън активния туристически сезон. Искахме да избегнем шума, стреса и туристическите тълпи, способни да обезличат и най-райското кътче на Земята.

Резервирахме билети за low cost полет, а чрез Airbnb си намерихме изгодно студио за чудо и приказ на пъпа на града и на хвърлей от стария му център и от ж.п. гарата. Идеята беше за 4 дни да опознаем Бари и област Пулия, разчитайки най-вече на обществения транспорт и на предварителната ни подготовка от интернет и пътеводители. Крайбрежното градче беше идеалната отправна ни точка.

Ето 7 причини да посетите Бари – столицата на област Пулия

1. Разходете се по Lungomare – живописната крайбрежна алея на Бари

Това е едно от най-приятните места на града. Алеята е много добре поддържана и свързва новата със старата му част. Навсякъде са разположени пейки и беседки за отдих.  През лятото тук гъмжи от народ. А сред  атракциите е 55-метровото панорамно колело с 28 кабинки – считано е за едно от най-големите в Европа. От колелото се открива спираща дъха гледка към града и към безбрежната морска синева. Лунгомарето отвежда и до старото пристанище на Бари, както и до сградата на Teatro Margherita – бившия театър, който в момента се реставрира и ще бъде превърнат в Музей на съвременното изкуство.

2. Изгубете се в лабиринта на стария Бари

Надникнете в малките закътани дворове с неотменните саксии с палми или с целогодишно цъфнали цветя. Обърнете внимание на опънатите над главите ви простори с веещото се разноцветно пране! Чаршафи, покривки, дрехи, бельо – за местните е въпрос на чест да поддържат имиджа си на артистично небрежни южняци.

Заслушайте се в неразбираемия им говор. Жителите на Пулия използват непонятен за останалия свят диалект, напомнящ ми на смесица между португалски и арабски. А какво да кажем за друга местна особеност –  дълбоката религиозност. Навсякъде из старата и новата част на Бари ще откриете изрядно поддържани улични иконостаси с изображения на светци.

Всеки който минава покрай тях не пропуска да се кръсти, без значение дали е зад волана, кара колело, или е натоварен с пликове с продукти. Не пропускайте да влезете в някое местно магазинче. Оттук може да купите сувенир или красив предмет за подарък или спомен на достъпни цена.

3 . Запалете свещ пред мощите на Свети Николай Чудотворец

Огромната  базилика „Сан Никола“ пази мощите на Св. Николай Чудотворец. Разположена е в стария град и е най-известната забележителност на Бари. Това е едно от малкото свещени места в Европа, които се почитат както от  източноправославни, така и от римокатолици. Класическата базилика в романски стил е построена в края на 11 век, за да подслони останките на светеца.

Предполага се, че по време на Кръстоносните походи, когато започнал разпадът на Византийската империя, група италианци откраднали мощите на светеца от Мира / днешна Турция/ и ги занесли в Бари с идеята да ги спасят от турците. „Сан Никола“ е разположен в стара цитадела. Преди построяването на крайбрежната алея, през 30-те години на 20 век, вълните на Адриатическото море се разбивали чак до външните стени на комплекса.

4. Пренесете се хилядолетия назад в подземния музей на катедралата „Сан Сабино“

Въпреки, че не е толкова популярна като „Сан Никола“, катедралата „Сан Сабино“ е главният храм на града. Издигнат е в края на 12-и век върху руините на по-ранна византийска църква. След като се насладите на великолепните мраморни колони и пищната украса, посетете подземния музей на катедралата / вход: 1:50 евро/! Тук се съхраняват останките от : римска обществена сграда, раннохристиянска базилика и византийска църква. Но това,  което ме впечатли е римската мозайка с изображения на цветя, странни животни, риби и дори калмари!

5. Разгледайте замъка на Бари, запознайте се с интересни археологически артефакти… и с житието и битието на дядо Коледа

Замъкът на Бари /Castello Normanno – Svevo/представлява масивна крепост, издигната през 1131 г.. Днес той е превърнат в изложбено пространство. В просторните му зали са представени различни експозиции. Тук ще се запознаете с някои от най-ценните археологически находки в област Пулия.  А специално крило в замъка е посветено на… дядо Коледа. Всъщност оказва се, че прототипът на  добрия старец е Свети Николай Чудотворец, който пък е патронът на Бари и т.н.

6. Отдайте се на кулинарно приключение – яжте улична храна

Можете да се запознаете с невероятните вкусове на Бари и област Пулия докато се скитате из тесните улички на стария Бари. На открито, без да влизате в ресторант, ще вкусите храна, която е част от културата и духа на хората, които я създават и предлагат. Бари е известен със своята улична храна. Ето какво ядохме ние:

– Който казва Бари, казва орекиете  /orecchiette = малки ушички/. А който казва orecchiette, казва улица Arco Basso, известна още като „улицата на орекиетите“.  Пред домовете си в стария град, местните жени изнасят маси, на които изработват и продават орекиете –  вид паста с формата на … ушички.  През лятото тук гъмжи от кулинарни сергии и туристи.

Ветровитият януарски ден обаче беше прогонил част от продавачките. Но не и Анджела.

Тя ни покани да влезем в нейната кухня на приземния етаж и ни демонстрира кулинарните си умения, срещу обещанието да купим поне килце от нейните тестени шедьоври.

– Згалиоце /sgagliozze/ – Представлява предварително сварен царевичен грис, нарязан на правоъгълни филийки и изпържен на силен огън. Порциите съдържат по 6 приятно посолени филийки за 1 евро.  А най-добрата майсторка на згалиоце в Бари е синьора Мария. Възрастната жена приготвя специалитета направо пред дома си, превръщайки се в местната знаменитост. За нея пишат Гардиън и TripAdviser.  Но за разлика от сърдечната Анджела, Мария никак не ни се зарадва, когато дружелюбно се опитахме да я заговорим. Всъщност това беше единственият намусен персонаж, когото срещнахме в цял Бари!

– попице popizze – своего рода тестени понички , изпържени на силен огън, подобно на гореспоменатите згалиоце. Понякога имат  някакъв пълнеж /например домати и моцарела/.

Да отидеш в Бари и да не опиташ фокача ала барезе/  focaccia alla barese / e като да живееш в България и да не си опитвал баница.

Представлява разновидност на пицата, но по-сочна, с малко по-дебел тестен блат, гарнирана с домати и подправки, понякога и с маслини или други прищевки на домакинята.  Това е една от най-популярните храни в Бари. Предлага се в ресторанти или на улицата. Яде се на крак или на маса по всяко време от мало и голямо !

7. Пътувайте, бъдете любопитни, опознайте красотите на Пулия

Бари е изходен пункт за туризъм и приключенски турове до забележителностите на Пулия. Ето градчетата, които успяхме да посетим по време на краткия ни престой в италианския юг.

Алберобело – царството на трулите

Градчето е истинска феерия, пейзаж от детските приказки, декор на фантастична холивудска продукция. Това е столицата на трулите – кръгли варосани каменни къщички със сиви конусовидни покриви.  Очакваш всеки момент от тях да изскочи я джуджето Боско, я любопитен смърф  или някой хобит.  

Всъщност тези странни постройки са много стари – датират от 15 – 16 век.  Построени са от камък, но без хоросан или някаква спойваща смазка. Благодарение на това, трулите лесно и бързо се сглобяват и разглобяват. Така че народът, като чуел, че се задават данъчни от Неапол, тутакси разтурвал малките си къщички и имуществото изчезвало яко дим . Така си спестявал тежкото данъчно бреме.

Алберобело се намира в долината Итрия, осеяна цялата с трули, на около 55 км. от Бари. До симпатичното трулско царство  има редовна ж.п. линия от Централна ж.п. гара Бари.

За този необичаен кът на Пулия вижте публикацията : Алберобело-да се изгубиш в царството на трулите

Бароковият бисер Мартина Франка

Ние съчетахме разходката до Алберобело с посещение на съседното градче Мартина Франка, което ни посрещна измито от януарския дъжд, блестящо от чистота и достолепие. Градът е основан през 10 век. Историческият му център е разположен на около 30 мин. пеша от ж.п. гарата.

Мартина Франка е истински шедьовър на бароковата архитектура. А белите му сгради с изящни орнаменти, подобни на каменни дантели, вдъхват респект пред италианския творчески гений. Старата част на Мартина Франка представлява лабиринт от каменни улички, отвеждащи до малки закътани площади с красиви скулптури.

И разбира се, символът на Мартина Франка е издигнатата в края на 18 век базилика „Сан Мартино“, посветена на Свети Мартин – патрон на града.  Друга забележителност е Palazzo Ducale /Херцогския дворец/ на главния площад Roma. Импозантното палацо е построено през 1668 от фамилията Карачиоло и съдържа 380 помещения.  

Днес част от сградата е превърната в музей и в изложбено пространство. Входът е свободен и всеки може да се наслади на изложбите и на красивите зали. Тук се помещават кметството и туристическият център на града.

Матера – градът на камъните и скалните църкви

„Градът на камъните“ се намира на около 70 км. от крайбрежния град Бари в областта Базиликата, която граничи с Пулия.  Известен в миналото като „срамът на Италия“, днес Матера гордо носи титлата Европейска столица на културата 2019. Сухият, негостоприемен  пейзаж, наподобяващ древен кошер,  те кара да притаиш дъх пред  способността на човека да оцелява на всяка цена и в най-екстремните условия!

Някои от пещерите на Матера са били превърнати в скални църкви, други – в кладенци или в примитивни жилища, свързани помежду им с подземни тунели. В наши дни част от тези първобитни домове са благоустроени като ресторанти, магазини за сувенири и уютни хотели.

Още за Матера вижте в статията:. Матера – какво да видите за един ден

Полиняно а маре или любов от пръв поглед

Това е едно от онези места, които трябва да посетите поне веднъж в живота си! За въпросното хипнотично кътче на Пулия само бях чувала! Попадала бях на снимки на суровите скалисти брегове, надвесени над синевата и на известния ресторант, разположен в пещера с невероятна гледка.

Качихме се на влака от централната ж.п. гара на Бари. 30 минути по-късно бяхме вече в Полиняно а маре. Въздъхнах с облекчение ! Да, реалността не отстъпваше с нищо пред обработените с фотошоп кадри, широко разпространявани в Интернет. Градчето е синтезираната есенция на Пулия – бели къщи, лабиринт от каменни улички, красиви морски пейзажи, усещане за безвремие.

Още за Полиняно а маре и неговите забележителности вижте в статията : Полиняно а маре или любов от пръв поглед

Заключение :

Четири дни не ни стигнаха, за да опознаем всички забележителности на Бари и област Пулия.  За целта си струва човек да отдели поне седмица, през която да отсяда в различни градчета още по-на юг. Все пак успяхме да се докоснем до автентичната красота на Бари и околностите и да се заредим с впечатления и красиви гледки, които да ни крепят до следващото пътешествие… някъде на юг.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Бари и област Пулия – барок, скални църкви, трули и орекиете appeared first on Пътешествия без край.

Качихме се на влака от централната ж.п. гара на Бари. 30 минути по-късно бяхме вече в Полиняно а маре. Въздъхнах с облекчение ! Да, реалността не отстъпваше с нищо пред обработените с фотошоп кадри, широко разпространени в Интернет. Градчето е синтезираната есенция на Пулия – бели къщи, лабиринт от каменни улички, красиви морски пейзажи, усещане за безвремие.

Но Голям Сечко реши да си направи коварна шега с нас, като изсипа може би единствения за годината пороен дъжд върху главите ни. Още със слизане от влака, силен вятър изтръгна чадъра от ръката ми и го прекърши. След 15-на минути влагата започна да прониква през дрехите ни, а половин час по-късно бяхме вече мокри до кости и треперещи от студ. Но нищо не беше в състояние да ни откаже от разходката в крайбрежното бижу на Пулия – града , в който се влюбих от пръв поглед. Гледките от скалите в Полиняно а маре са спиращи дъха, а тук можете да намерите интересни варианти за престой в това райско кътче.  А ето и неговите забележителности

Lama Monachilе /Монашеското острие/

Така се нарича прословутият плаж на Полиняно а маре, вдлъбнат навътре, като острие между  извисяващите се от двете му страни скали. В миналото , както подсказва името му, районът бил обитаван от … тюлени монаси. В скалите има естествени ниши. Навремето там се складирала разтоварваната от корабите стока. През лятото плажът гъмжи от народ. Но в бурния януарски следобед ние бяхме единствените подгизнали мазохисти, които му се наслаждаваха.

Историческият център на Полиняно а маре

До него се стига след като минете под арката Arco della Porta и се озовете на малък площад с магазинчета и заведения. Въпреки ледения дъжд успяхме да се разходим из типичните тесни улички, където все още се усеща ехото от различни културни влияния – арабско, византийско, испанско и нормандско. Този микс от архитектурни стилове и цветове превръщат Полиняно а маре  в идеалното място за безцелни разходки. Макар че безмилостният порой ни принуди го пребродим на юруш…

4-те панорамни площадки с изумителни гледки

Полиняно а маре има 4 панорамни площадки / или Belvedere /, разположени в стария град. Просто трябва да следвате главната улица, която криволичи между старинните сгради и скалистия бряг. И рано или късно ще излезете на красива площадка над морето, откъдето пред очите ви ще се ширнат лазурни морски пейзажи. Опитах се да уловя с фотоапарата гледката към издълбаните от морето скали с разбиващите се в тях вълни с хвърчащи, като бели пеперуди пръски и накацалите на върха къщи. Но предвид отвратителното време – не особено успешно! Сгушен на завет сред скалните блокове се намира и въпросният елитен пещерен ресторант – един от 25-те най-красиви в света. Разбира се от него нямаше и помен, тъй като работният му сезон е от април до октомври.

Полиняно а маре е град, пропит с поезия

Стените, стълбите и вратите на историческия център всъщност са покрити  със стихотворения и разни сентенции. Авторът им се подписва с псевдонима „Guido, il Flaneur“. Явно въпросният Гуидо е на „ти“ с литературата, а и не му липсва вдъхновение. Доказва го изобилието от творби на велики поети редом до негови авторски стихчета, които придружават туриста през цялото време. Въпросните поезии са посветени на любовта, приятелството, смисъла на живота и пр.

Паметникът на Доменико Модуньо

Полиняно а маре е родният град на Доменико Модуньо. Той е автор и изпълнител на песента Volare, с която печели наградата на „Санремо“ през 1958 г.

  Неговият триметров бронзов паметник, издигнат в центъра на градчето, е дело на известен аржентински скулптор. Фигурата на Модуньо е загърбила морето. Тя е с широко разтворени ръце, сякаш в опит да поеме в обятията си, близо до туптящото си сърце, неговото любимо Полиняно а маре, което е възпял в песента !

Вижте още : Бари и област Пулия – барок, скални църкви, трули и орекиете

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Полиняно а маре – защо да го посетите поне веднъж в живота си appeared first on Пътешествия без край.