Днес много от тях са преустроени в магазинчета за сувенири, битови механи или семейни хотели. През лятото туристическият наплив, който се щура безцелно нагоре-вадолу по улиците, може да ви дойде в повече.  Няма как, и тук, в дебрите на Балкана, съвременната цивилизация удобно се е настанила.

Въпреки това всяка къща пази спомена за своите обитатели. Външното стълбище води до чардака, през който се влиза в гостната и в кухненското и спалното помещение. А пристъпите ли прага им, ще ви завладее странното усещане, че някогашните им обитатели току-що са излезли за малко.

Стаите са застлани с пъстри черги,  стените  са почти изцяло с букова облицовка, а таваните – украсени с  фантастични дърворезбовани мотиви. Така са обзаведени и голяма част от местните семейни хотелчета. Впечатление правят големите ъглови камини и многото вградени дървени долапи.

Боженци  предлага романтична разходка в миналото

По време на турското робство жителите на Боженци се занимавали със занаятчийство и с търговия на вълна, кожи, восък и мед. Селото било близо до главния път, свързващ Константинопол с дунавския град Никопол, благодарение на което натоварените със стоки кервани на местните търговци кръстосвали цяла Европа и стигали чак до Близкия Изток. Така, за нула време, боженкалии натрупали злато и несметни богатства

В пределите на османската империя обаче, българинът векове наред бил принуден да симулира бедност и да заравя дълбоко в земята спечеленото с къртовски труд. Чак след Освобождението този „мъртъв капитал“ влиза в действие.

Богатите вадят златото си и заедно с него напускат Боженци, за да се установят в големите градове.

Там строят фабрики и започват да търгуват с промишлени стоки. Заможните напускат, но селото със стоте си къщи остава, заедно с по-бедните му жители.  И до днес нищо не се е променило тук. Затова през 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват. Включено е и в списъка на 100-те Национални туристически обекта.

Сред забележителностите на Боженци е къщата-музей на известния търговец Иван Карадимитров. През 1872 г. той финансира изграждането на първото училище в селото. След Освобождението наследниците на Карадимитров продължават дарителското му дело.  Те превръщат къщата му в безплатен пансион за учениците от околните села.

При събаряне на плевнята в двора били открити 217 жълтици. Както подобава, въпросната сума била тутакси използвана за построяването на още едно училище в селото.

 В средата на XX век в Боженци се установяват художници, писатели и хора на изкуството, влюбени в романтичното кътче.

Трикорабната църква „Пророк Илия“ от 1835 г. е една от емблемите на Боженци. Тя е известна с красивия си дървен иконостас. Колорит на селото придават и каменните мостове над река Боженка, както и  старинните чешми, които клокочат на всеки ъгъл.

                         Музеи:

• В къщата музей „Баба Райна” е представена етнографската експозиция от ХVІІІ век.
• Битът на местните хора от ХІХ в. може да бъде разгледан в къща музей „Дончо Попа”.
• В Менгемата – работилница за пречистване на восък, е изложена автентична преса за пречистване на восък от началото на ХІХ в.
• Килийното училище – тук може видите типичната подредба на класна стая от ХІХ в.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

The post Боженци – село с дух и история appeared first on Пътешествия без край.

 

Ако случайно станеш свидетел на тази пасторална гледка, значи си се озовал не другаде, а в

Жеравна – едно от малкото ни напълно съхранени до наши дни етнографски селища!

Жеравна е известно още със своите чешми, коя от коя по-красиви с причудливи чучури.

 

Но през август Жеравна е домакин на Фестивала на народната носия.

  

Booking.com

The post Жеравна или глътка романтика в полите на Балкана appeared first on Пътешествия без край.

Скромните му къщурки са накацали безразборно на двата бряга на река Лева, чиито серпентини се вият сред красива долина.

През зимата, когато съседните населени места тънат в студ и киша, в Згориград е слънчево и меко.

За много французи, англичани, германци, американци, дори японци Згориград е синоним на слънце, домашен уют и добро настроение.

Това е оазис на спокойствието. Вярно е, че не притежава старинния чар на етнографските ни селища и възрожденски градове. Затова пък разположението му е фантастично, а стопаните на местните къщи за гости ще те посрещнат като близък роднина, засипвайки те с предложения за разходки и забавления насред Врачанския Балкан. 

Най-голямата забележителност на селото е храмът „Св. Троица”

Той е изграден с дарения на стотици вярващи, който се е превърнал в емблема на Згориград.

Ако не ти се броди по пътеките на ръба на ронливи сипеи и издадени над бездната скали, седни на някои случайно търкулнал се дънер и се отдай на съзерцание. Зарей поглед към нагънатите като дантели в небето скални образувания.

Проследи стадата диви коне, препускащи по закътани от ветровете пасища и се наслади на усещането за свобода и хармония!

Едно от най-забележителните природни творения в този край е проходът „Вратцата”. Зъберите му се врязват в небето, превръщайки се в непреодолима преграда за студените ветрове и зимните мъгли, които по цели седмици обвиват като в пашкул град Враца от другата страна на прохода. Но не и Згориград!

Така жителите на малкото планинско село се радват на мека и слънчева зима. Подобно на техните предшественици – траките, населявали подножието на „Вратцата” преди повече от две хилядолетия.

Не случайно името на село Згориград е с тракийски корени и означава „градът зад планината”!

В наши дни закрилнически надвесените над селцето скали привличат алпинисти, любители на природата и фотографи. В околностите има маршрути за катерене и туристически пътеки, а някои от тях са достъпни и през зимата.

Организираният туризъм в Згориград датира от 2000 година, когато тук отварят врати първите фамилни хотелчета. По това време в невзрачното на пръв поглед селце пристига първата туристическа група от чужбина – френски планинари, водени от известен столичен туроператор. Гостите остават доволни и на следващата година пристигат нови групи, желаещи да се докоснат до магията на Балкана.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Згориград – градът зад планината appeared first on Пътешествия без край.