На левия бряг на реката, сред потъналите в зеленина склонове, се открояват 4 варовикови стени, известни като Ритлите. На  места те се извисяват до 80 метра над водата. Напролет тези удивителни природни грамади обрастват в гъста мрежа от храсталаци и трънаци, затруднявайки достъпа до руините на някогашен крепостен град.

За природата на Ритлите:

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Предполага се, че някога в района се простирали водите на топло море. Постепенно на дъното му се утаявали един върху друг варовикови и пясъчни пластове, като блатове на торта. Но преди около 40 млн. години, когато започнало формирането на Стара планина, тези пластове силно се огънали и счупили, като заели почти вертикално положение. Ритли откриваме и на отсрещния десен бряг на Искър, но там те са далеч по-малки по размери и неразпознаваеми. Въпросните скални стени очертават северните граници на същинската старопланинска част на Искърския пролом. Разположени са на 96 км. от София и са идеална дестинация за еднодневно бягство сред природата!

За археологията :

Въпреки, че т.нар. „археологически ансамбъл“ на „Ритлите“ е обявен за културен паметник от национално значение, никой не го стопанисва или съхранява . За мен е непонятно как такова богато на археологически следи място не е проучвано обстойно, а е захвърлено на произвола на времето и метеорологията

Какво знаем за следите от миналото на Ритлите ?

Ритлите били използвани още от римляните като естествени укрепления срещу нашествениците в дефилето. А вероятно са служили и на древните траки за същите цели. През  V век близо до източната стена на Ритлите, е построена ранно-християнска базилика, чийто следи се губят сред обраслите с трънаци чукари. През средновековието естествените стени отново влезли в употреба. Този път като укрепления на цял един град, наречен Коринтград или „Коритен град“ /може би от думата „корито“, защото е бил затворен между скалните стени …  или ?/.

От Коритенград са открити следи от крепостни стени с дебелина около 2,80 м. , както и очертанията на основите на сгради. Археолозите попадат на фрагменти от керамични съдове. В района са намерени останки от четири църкви от различни периоди. Най-запазена е  „Св. Георги“ от X – XII век. Според местно предание някога тук имало голяма желязна врата, която блокирала подстъпите към крепостния град и правила превземането му почти невъзможно! В турските  документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век Коритенград  изчезва, а част от жителите му се разселват в различни посоки и основат днешното село Лютиброд

За село Лютиброд :

Къщите на Лютиброд са накацали по  склоновете на дефилето, а решите ли да се разходите по селските улички пред вас ще се разгърне чудна гледка към отсрещния бряг и потъналите в зеленина Ритли. Селото се казва Лютиброд, защото в тази си част водите на Искъра са пълноводни и буйни и в миналото редовно вземали жертви. Оттам и името люти /лош , опасен/ брод. Насладете се на чистия въздух, старинните къщи и запазения дух на селото.  До Освобождението то се казвало  Гечидкьой /в буквален превод от турски: Бродно село/. Поради близостта му до Черепишкия манастир Лютиброд  няма своя църква.  Народът отбелязвал кръщенетата, венчавките и големите християнски празници в църквата на манастира. Иначе в най-високата част на Лютиброд има оброчище, където хората се молели за дъжд и колел курбан.

Маркирана пътека от село Лютиброд отвежда до хижа Околчица и лобното място на Христо Ботев. Маршрутът се преминава за 3 часа и разкрива великолепни гледки към Балкана.

 За историческата местност Рашов дол

Намира се на половин час пеш западно от Ритлите. Тук през 1876 г. турците убиват 10 четници от Ботевата чета, оцелели след боя във Врачанския Балкан. Местните разказват как отсечените им глави били набучени на колове и разнасяни  из околните села за назидание на размирното население.  Днес костите на загиналите се съхраняват в малка гробница в местността. А на 500 метра откриваме  възпоменателна табела, която завършва с думите „Тук, край с. Лютиброд е финалът на хайдутството, Априлското въстание и Ботевата чета. Българийо, сведи глава в почит. Пътеката е свята“

Не само пътеката, а цялата местност около Ритлите  е свята, пропита с история, легенди и неописуема красота !

Вижте наблизо :  Церово – меандрите на Искър. Джуглата, Подмола и други красоти 

The post Ритлите – където природа и археология си подават ръка appeared first on Пътешествия без край.

Асизи е белязан и от  българско присъствие,  а брънките които свързват малкия италиански град с България са една царица и … един монах.

 CLICK ON IMAGE TO OPEN GALLERY

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия и да прочетете репортажа

The post Българската следа в Асизи appeared first on Пътешествия без край.

Червената църква се намира в полите на Родопите на два километра от  Перущица и е един от най-забележителните паметници на раннохристиянската ни архитектура. Дълги години тънеше в забвение и разруха, но впоследствие бе възстановена и консервирана с европейски пари.

Укрепени са зидовете й /макар и по спорен за мнозина начин/, изградена е асфалтова алея, която отвежда до нея, както и будка за билети, в която бди екскурзовод.

Никой не знае със сигурност кога Червена църквата е била построена,

Но се предполага че датира от края на IV или началото на V век. Това я прави една от най-старите църкви на територията на България. Предполага се, че подобно и на други наши християнски храмове, Червената църква  била издигната върху древно тракийско светилище. На това място е имало хероон на неизвестен  воин или цар.  

След  Вселенски събор през 324 г. , на който християнството е обявено за официална религия в Римската империя,  сградата започнала да се използва като мартирий, където са съхранявани мощите на  мъченици за Христовата вяра.

Първоначалната  сграда въобще не е била църква, а ротонда.

Била е кръгла с два околни коридора и е служела като място за поклонение.  През Средновековието обаче ротондата се превръща в християнска базилика, която се наричала „Света Богородица”. В течение на вековете храмът е бил разрушаван и надграждан няколко пъти.

В наши дни е известен още като „Червената църква” заради римските тухли и розовия хоросан, с които е бил построен.Повечето раннохристиянски църкви по нашите земи оцеляват със средно 50-на  сантиметра зид и части от мозаечния под.

Но в случая имаме 14-метрова стена.

Специалисти твърдят, че от пода на основното помещение до върха на основния купол, сградата е достигала 17 м. височина. Можете да си представите колко величествена е била постройката! Наричат я базилика. Но базиликите по принцип са едно цяло помещение. А този храм е четирикуполен.

Помещенията са отделени. Имаме наос, два околни коридора, вътрешно и външно преддверие, параклис, олтарна абсида и баптистерий. Удивление будят двата стенописни пласта. Единият е от V-VI в., а другият е от по-късен период или от X-XII в.

Някога подът на Червената църква бил покрит с мозайка. Стените й били облицовани донякъде с мрамор, а в горната си част били изписани с красиви стенописи. Предполага се, че е унищожена през XIII в. Константин Иречек пръв проявява научен интерес към нея.

През 1883 г. той за пръв път  вижда уникалния паметник и го описва в своите хроники. Обектът е бил възстановен и консервиран при соца, след което обаче е бил дълго време оставен на произвола на природните стихии.  

The post Червената църква край Перущица appeared first on Пътешествия без край.

  Ето някои интересни подробности за Рим :

1.Древните римляни вярвали, че без значение накъде върви светът и колко империи ще рухнат, Рим        никога няма да загине. Още Овидий /роден в 43 г. пр. Христа/ го възпява като „Вечния град“, а по-късно това му название започва да се използва и в официалните документи на империята.

2. Рим е по-стар от държавата Италия. Общоприетата дата на основаването му е 753 г. пр. Хр. което го прави повече от 2500 години по-древен от нацията, на която е столица. Обявен е за столица на Обединена Италия едва през 1870 г.

3. Това е първият модерен град, достигнал население от един милион души още през 50-та година пр. Хр. Никое друго населено място в Европа не е успяло да надмине този рекорд, който е изравнен едва през 19-ти век от британската столица Лондон.

4. Близо 90 на сто от стария Рим  лежи под днешния над двумилионен град, не е проучен и едва ли някога ще бъде.

5. Градът разполага с богат асортимент от „подземни атракции“. Сред тях са няколко Катакомби, които си струва човек да разгледа, стига да не страда от клаустрофобия, както и задължителната за посещение от всеки родобюлив българин базиликата на три нива „Сан Клементе“, където е гробът на Свети Кирил /виж галерията/.

6. Древните римляни биха оборили категорично пословицата че „Всички пътища водят до Рим“. Според представите им всички пътища не водят, а ТРЪГВАТ от Рим и най-вече от Златния километричен камък (Milliarium Aureum), издигнат в центъра на някогашния му административен център.

7. Над 10 милиона туристи посещават всяка година Рим

8. Според кметството на Рим, всяка година туристите хвърлят във водата на Фонтана ди Треви около един милион евро. Сумата се изразходва за благотворителни цели. Според поверието, ако хвърлиш паричка във Фонтана, ще се зъвърнеш отново във „Вечния град“. Пробвала съм – работи!

9. Рим е градът с най-много християнски храмове света – 900 на брой.

10. В Рим се намира суверенната държава – Ватикана. Тя е една от най-малките в света и се управлява от Папата. Микро държавата си има своя железопътна гара, поща, радиостанция и армия в лицето на прословутите швейцарци.  Твърди, се че носят униформи, чийто дизайн е създал самият Микеланджело

11. Ватиканът притежава най-големият музеен комплекс в света. Той се състои от над 1000 музеи и галерии.

12. Строежът на базиликата „Свети Петър“ продължава цели 120 години и приключва през 1626 г. В продължение на столетия това било най-голямата църква в света, но през 1989 е надмината от базиликата на „Дева Мария на мира на Ямусукро“ в Кот д ‘Ивоар.

13. Рим разполага с над 2,500 улични чешми с чудесна, хладка, безплатна питейна вода. Нещо, което малко туристи подозират, примамвани в летните жеги да купуват минерална вода от сновящите навред мургави търговци.

14. Малко вероятно е християни да са били хвърляни на лъвовете в Колизея, както се случва в големите Холивудски продукции. Няма доказателства, че ранните християни били наказвани заради вярата си по този начин. Знае се, че тази участ била отредена на криминалните престъпници и на военнопленниците.

15. Римляните създали моловете. Първият по рода си търговски център е построен от римския император Траян и се състоял от няколко етажа с повече от 150 магазинчета, в които се продавало „от пиле мляко“.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Пътешествия без край . Венета Николова

The post За Рим с любов или 15 подробности за Вечния град appeared first on Пътешествия без край.