Read in English | Lire en Français

Няма посетител, който да не ахне пред чара на недокоснатото от времето кътче на Родопите. Само че през летните уикенди и по празници тук става прекалено оживено.

Кога да посетите Ковачевица на спокойствие

За да усетите магията на селото без шума на големите групи, моята гореща препоръка е:

• През делнични дни: Ако имате възможност, посетете Ковачевица от вторник до четвъртък. Тогава калдъръмът е само за вас, а тишината е почти осезаема. А и нощувките са по евтини.
• Късна есен или ранна пролет: Когато мъглите се спускат над тиклените покриви, а туристическата гмеж секне, селцето разкрива истинското си, малко меланхолично лице.
• Зимата: Посещавала съм го и през зимата, когато селцето е притихнало под белия си юрган – пушещи комини, сняг върху каменните дувари, топлина и уют край камината на чаша вино. Какво друго му трябва на човека !

  

  Атмосферата на архитектурния резерват

Още с първите стъпки по стръмните калдъръмени улички усещате как градският шум отстъпва място на тишината. Тук-там изникват самотни рушащи се дувари, но повечето къщи са възстановени с  любов и почит към миналото. Обявяването на селото за архитектурен резерват го е спасило от бетона и масовия кич, превръщайки го в артистично средище за ценители.

Днес е престижно да имаш къща в Ковачевица. Режисьори, общественици и интелектуалци превърнаха старите сгради в домове, където вечер край камината пекат агнета и си разказват истории. Но въпреки, че се е превърнало в магнит за „хайлайфа“, селото не е станало снобско. То остава недокоснато и уютно.

Къде да отседнете и какво да хапнете

В Ковачевица няма да намерите огромни хотелски комплекси, за разлика от съседното Лещен. Има едва няколко къщи за гости и семейни хотели, но отвън те изглеждат по нищо не се отличават от съседите си от XVIII век. Вътре обаче няма да ви липсва нищо – санитарни възли, Wi-Fi и сателитна телевизия са стандарт.

Мебелите обикновено са дървени, масивни, както навремето. Собствениците се надпреварват кой ще подреди по-автентични тъкани, по-стари ракли, по-интересни предмети от бита. Тук няма лукс в лъскавия смисъл на думата, но има уют. А какво да кажем за храната? Родопските ястия са неустоими, а в  селото има 2  ресторанта, където можете да опитате автентичен качамак, боб в гърне и вкусни домашни суджуци.

Слушайте подкаста

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ ще чуете разговора ми с младия уредник на Музея на Ковачевица Тома Желев за съхраняването на архитектурния резерват, за традициите, които се предават през поколенията, и защо селото е запазило духа си непроменен и до днес.

 

Топ преживявания в Ковачевица

• Архитектурна магия – Потопете се в атмосферата на високите каменни къщи, устояли на времето повече от 200 години.
• Църквата „Св. Никола“ –  Впечатляващият храм, увенчан с уникална камбанария, е съхранил вярата на селото през вековете.
• По стъпките на филмовите легенди – Разходете се по тесните улички, послужили за декор на едни от най-обичаните български филми като „Мера според мера“, „Мъжки времена“, „За къде пътувате“ и т.н
• Боровинково вълшебство – Опитайте автентично домашно сладко от боровинки и ароматни билкови чайове, събрани от околните  родопски поляни .
• Съвършена тишина – Насладете се на рядко срещаното планинско спокойствие, далеч от хаоса и стреса на 21 век.

Отбийте се в Музея на селото

В началото на Ковачевица се намира някогашното училище, построено през 1892 г. от дарителя Йордже Димитров. Днес сградата е реставрирана и превърната в музей, а на първия етаж са подредени творби на съвременни български художници. Вътре са запазени оригиналните чинове, черната дъска и основните греди. Има цяла класна стая с мастилници, перодръжки, тетрадки, учебници, пергели, триъгълници, карти. В отделна стая е представен битът на хората от онова време, както и тъкаческа стая със стан на около 200 години.

Музеят пази също и експозиция, свързана с Македоно-одринското революционно движение, включително сбирка от стари оръжия. С други думи това е среща с паметта на  Ковачевица – село, оцеляло  през превратностите на историята и запазило достойнството си.

500 години безотказна инфраструктура – къщите-крепости на Ковачевица

Основана още през XV век от християнски преселници от днешна Албания (т.нар. арнаути), село Ковачевица е растяло и просперирало благодарение на своите майстори, които се славели навред  като легендарни строители. През лятото мъжете ходели на гурбет в Италия, Испания и Франция, а през  зимата се прибирали у дома и строели къщи – напук на виелиците и студа.

Резултатът? Масивни, високи постройки на три и четири етажа, които сякаш са накацали една над друга. Най-впечатляващото е, че още преди столетия всяка къща е имала сложна инфраструктура с вътрешна тоалетна, мивка („водник“) и пещ. Представете си – тази 500-годишна канализация работи безотказно и до днес!

Покривите, направени от тежки каменни тикли (тежащи по 30 тона!), пазят зидария от камък, кал и дърво, която е устояла на вековете.  В Ковачевица не е имало османска власт, защото местните били много заможни.

През 1877-ма, една година след Баташкото клане , турците затварят цялото мъжко население на Ковачевица в църквата „Св. Никола“, която и до днес функционира, и по същия начин, като в Батак, се готвели да ги избият. Тогава останалата част от жителите на Ковачевица събира пари и ги дава на владетеля на Неврокопския окръг и той издава заповед хората да бъдат пощадени

Как да стигнете до Ковачевица

• Маршрут от София: Пътува се по магистрала „Струма“, след което се отбива към Банско и Гоце Делчев.

• Време за пътуване: Около 3 часа и 30 минути (приблизително 210 км).

• Пътят и гледките: Пътят е поддържан и изключително живописен. Преди да стигнете до финалната цел, ще преминете край минералните извори на Огняново и приказното село Лещен. Спрете за кратко, за да се насладите на панорамите към Пирин и Родопите.Важно: Последните километри след Гърмен са по-тесни и със завои, затова шофирайте внимателно.

• Важно: Последните километри след Гърмен са по-тесни и със завои, затова шофирайте внимателно.

• 

  Разгледайте наблизо : 9 забележителности около село Огняново – среща с миналото в югозападните Родопи

  Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България.  Последвайте линка    @VenetaNikolova

  И една галерия с носталгични снимки от една моя разходка в приказното селце, но преди много, много години ….

The post Ковачевица без тълпи – наръчник за автентично преживяване appeared first on Пътешествия без край.

Накацали по планинските склонове, къщите му са съхранили архитектурния си облик от началото на 19-ти век. От време на време по разбитите улици магарешки каручки се разминават с отправилите се на паша стада. Селцето сякаш е потънало в дълбок сън и  нищо не  може да наруши идилията, в която живеят неколцината му  жители. За пръв път селото се споменава в летописи от 1515 година.  До 1949 г. то се е казвало Вратца, а след това е преименувано на Стефаново. По-късно, с обявяването му за ерхитектурен резерват, става известно като Старо Стефаново.

Старопланинското село е на светлинни години от представите  за туристическа дестинация, въпреки че има с какво да очарова случайно попадналия пътник. А първото нещо, което прави впечатление са старите двуетажни  къщи от камък и дърво. В долната част са били разположени работилниците и дюкяните, а  на горния била жилищната част. Около 96 къщи в селото са обявени за паметници на културата. В центъра му попадаме на старинната църква „Рождество на Пресвета Богородица” с великолепен иконостас. Майсторът, който го е изписал,  е изрисувал и фасадите на част от местните къщи. Това са т.нар.  „алафранги” – най-често с растителни мотиви. Другото характерно за  къщите са  каменните плочи, или т.нар. тикли, от които са направени покривите.

Какво знаем за миналото на Старо Стефаново

Неслучайно преди 30-на години Старо Стефаново е обявено за архитектурен резерват. В началото на 19-ти век в района върлувала опустошителна чума. За да избягат от болестта, жителите на малко село на отсрещното дере, се прехвърлят на мястото на днешно Старо Стефаново. Тук те издигат красиви къщи, които и днес надничат към нас зад високите каменни  дувари.

Най-старите находки в района са от бронзовата епоха. В околностите са открити тракийски могили. Левски често отсядал в Старо Стефаново, заедно с неговия сподвижник Матей Преображенски. А  през 1870 г. Апостолът  основава и таен революционен комитет в изгубеното сред дебрите на планината селце.

През 1848 г. тук отваря врати  едно от първите български училища в Ловешко, както и една от първите кооперации. Старо Стефаново се гордеело и с двете си читалища.  Днес в селото няма нито читалище, нито кооперация , а училището, разположено в двора на църквата,  отдавна е закрито. Детски смях рядко отеква по улиците. Някога селото наброявало над 1000 жители. Днес постоянните му обитатели са не повече от 30-та . За сметка на това в района се заселили английски семейства, влюбени в самотата, разрухата и красивата природа.

Тук животът тече със свой собствен, забавен с повече от век ритъм. Селцето неведнъж  е омагьосвало въображението на художници и кинодейци. Обезлюдените му къщи с килнати каменни покриви са били декор на не една кинопродукция, пресъздаваща епохата на българското Възраждане. Безспорно  най-оживеното място е разположеният на централния площад „хоремаг. В полумрака на тясното магазинче се помещава и местната кръчма. Ако се отбиете обърнете внимание на надписите по стените. Духовитите „умозаключения” за живота са дело на кинодейци и на случайно попаднали в тези дивни краища пътешественици.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Старо Стефаново – непокътнато от времето appeared first on Пътешествия без край.

 

Ако случайно станеш свидетел на тази пасторална гледка, значи си се озовал не другаде, а в

Жеравна – едно от малкото ни напълно съхранени до наши дни етнографски селища!

Жеравна е известно още със своите чешми, коя от коя по-красиви с причудливи чучури.

 

Но през август Жеравна е домакин на Фестивала на народната носия.

  

Booking.com

The post Жеравна или глътка романтика в полите на Балкана appeared first on Пътешествия без край.

В ранния есенен следобед  Ичера, наброяващо едва 250 постоянни жители, пустее.

Впечатление правят големите дървени чардаци и схлупените керемидени покриви.

Ичеренските къщи са обковани с хоризонтална обшивка от  дъбови дъски

Освен това домакините ти постоянно ще те изкушават с домашни вкусотии. За закуска ще ти предложат т.нар. „циганички” – мекици. Поднасят се с пудра захар или с балкански медец, местно производство.

Местните се славят със своя специалитет- ичеренската бобена чорба

Ако не си падаш по планинските излети, можеш да разпускаш  край местния басейн

The post Ичера е за ценители на старините и на дивата природа appeared first on Пътешествия без край.