В района на Тополовград има особено голяма концентрация на съоръжения, които датират от зората на човечеството. Сред тях преобладават т.нар. долмени – каменни плочи, тежащи по няколко тона, закрепени хоризонтално над земята върху каменни опори или скали. Тези монолитни „къщички“ са били подредени с необяснима лекота от човешка ръка. Гробници, астрономически обсерватории, светилища… Не се знае със сигурност за какво са служили.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ разговарям с Веселин Кълвачев, директор на музея в Тополовград, за мегалитните загадки на Сакар. Ще чуете неговата  теория за произхода на долмените и защо те вълнуват въображението ни и до днес. Ако не ви се слуша, продължете надолу в текста!

По-известни долмени в района на Тополовград :

Начови чаири

Този долмен впечатлява не само с размера си, но и с начина, по който са подредени камъните – всичко е почти перфектно. Достъпът до него е лесен – на около 2 км. западно от село Хлябово, по пътя за село Българска поляна. Има отбивка с малък паркинг и табела, която те насочва към пътечка настлана с каменни блокове и с парапети – удобна дори за хора с физически затруднения.

Долменът има две камери, като в него били открити следи от погребален ритуал и части от скелет. Сред находките има бронзов пръстен, фрагменти от бронзова гривна, части от обеци и керамика. Първоначално целият долмен бил покрит със земен насип, така че днес гледката разкрива само част от древната му магия.

Царският долмен

За него се твърди че е един от най-големите и най-добре запазените. Датира от ранножелязната епоха (XII–VI в. пр. Хр.) и впечатлява с масивните каменни плочи и ясно оформената си камера.

Намира се сред красива дъбова гора, на около 4 км южно от село Хлябово и 9 км югозападно от Тополовград. До него се стига по черен път от Хлябово, който е проходим с лек автомобил при сухо време, след което има кратък пешеходен преход. Пътеката не е маркирана, теренът е пресечен и без ориентири, така че най-сигурно е да се свържете с местен човек, който добре познава района.

Гайдаров долап ( Гайдарова пещера)

Този двукамерен долмен е сред по-малко известните древни съоръжения на Сакар. Покривните му камъни вече липсват, но остава впечатлението за добре конструирана и стабилна структура. Нямам лични впечатления от него, но местните ми обясниха, че теренът наоколо е леко пресечен, и е по- достъпен от Царския долмен, така че може да се достигне по -лесно.

Има  още  десетки  по-малко известни долмени, притаени сред чукарите на Сакар. Струва си човек да отдели поне един уикенд за да се докосне до мистиката на тези древни загадки и да се почувства като откривател на един изгубен свят. Още инфо за тези обекти и как да стигнете до тях ще откриете тук  

Долмените на Сакар като енергийни центрове ?

Директорът на Общинския исторически музей в Тополовград Веселин Кълвачев има своя теория за произхода им. Той твърди, че  това са енергийни центрове. Предците ни са ги издигали тук заради огромните залежи от гранитен плутон и най-вече заради кварцовите жили, които излъчват топлинна енергия.

Археолози, които проучват долмените, казват, че това са най-ранните монументални сгради и че са били гробници на траките, твърди Кърпачев. Според него траките са използвали част от тях за погребални камери, но това е станало в по-късен етап. Преди това най-вероятно долмените са били използвани за медитация, за астрономически наблюдения. Най-разпространената теза е, че долмените в Сакар датират от 12-6 век пр. н.е. Всъщност, от този период са откритите в тях артефакти от тракийски погребения. Но дали самите обекти са строени тогава или по-рано от друга, по-стара цивилизация, никой не може да каже, твърди събеседникът ми.

Долмените като „змейови дупки“ или „змейови къщи“

Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи. Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба.

Някога хората са усещали земната енергия, те са разбирали силата на Космоса . Усещали са силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали, смята Веселин Кълвачев. В тези мегалитни структури предшествениците ни  са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила.

Долмени и орли: Сакар отвътре

Районът е златна мина за любителите на еко туризма. Малко хора знаят, че Сакар е земята на царския орел – емблематичен вид с много здрава популация, свързана с фермерския начин на живот. Наблюдението на тази достолепна птица е незабравимо изживяване. Но за целта се изискват гидове с познания и опит.

Засега две фирми предлагат такива наблюдения. Те ще ви намерят птицата, ще ви покаже откъде може да се наблюдава и как да не я притеснявате. Това не е просто разходка, а среща с едно от най-редките същества в българската природа. 

В района няма масов поток от хора, няма големи курорти. Но има нещо по-ценно – усещане за пространство, за тишина, за история. Както и възможности за активна почивка – излети сред природата по следите на тайнствените долмени, вело преходи до недокоснати от бетона кътчета и разбира се, приключения за небцето, тъй като Сакар планина е известна със неустоимата си гастрономия.

Вижте още : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки
 Глухите камъни или безмълвният шепот на времето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Долмени в Сакар – пътуване сред камъни и легенди appeared first on Пътешествия без край.

На левия бряг на реката, сред потъналите в зеленина склонове, се открояват 4 варовикови стени, известни като Ритлите. На  места те се извисяват до 80 метра над водата. Напролет тези удивителни природни грамади обрастват в гъста мрежа от храсталаци и трънаци, затруднявайки достъпа до руините на някогашен крепостен град.

За природата на Ритлите:

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Предполага се, че някога в района се простирали водите на топло море. Постепенно на дъното му се утаявали един върху друг варовикови и пясъчни пластове, като блатове на торта. Но преди около 40 млн. години, когато започнало формирането на Стара планина, тези пластове силно се огънали и счупили, като заели почти вертикално положение. Ритли откриваме и на отсрещния десен бряг на Искър, но там те са далеч по-малки по размери и неразпознаваеми. Въпросните скални стени очертават северните граници на същинската старопланинска част на Искърския пролом. Разположени са на 96 км. от София и са идеална дестинация за еднодневно бягство сред природата!

За археологията :

Въпреки, че т.нар. „археологически ансамбъл“ на „Ритлите“ е обявен за културен паметник от национално значение, никой не го стопанисва или съхранява . За мен е непонятно как такова богато на археологически следи място не е проучвано обстойно, а е захвърлено на произвола на времето и метеорологията

Какво знаем за следите от миналото на Ритлите ?

Ритлите били използвани още от римляните като естествени укрепления срещу нашествениците в дефилето. А вероятно са служили и на древните траки за същите цели. През  V век близо до източната стена на Ритлите, е построена ранно-християнска базилика, чийто следи се губят сред обраслите с трънаци чукари. През средновековието естествените стени отново влезли в употреба. Този път като укрепления на цял един град, наречен Коринтград или „Коритен град“ /може би от думата „корито“, защото е бил затворен между скалните стени …  или ?/.

От Коритенград са открити следи от крепостни стени с дебелина около 2,80 м. , както и очертанията на основите на сгради. Археолозите попадат на фрагменти от керамични съдове. В района са намерени останки от четири църкви от различни периоди. Най-запазена е  „Св. Георги“ от X – XII век. Според местно предание някога тук имало голяма желязна врата, която блокирала подстъпите към крепостния град и правила превземането му почти невъзможно! В турските  документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век Коритенград  изчезва, а част от жителите му се разселват в различни посоки и основат днешното село Лютиброд

За село Лютиброд :

Къщите на Лютиброд са накацали по  склоновете на дефилето, а решите ли да се разходите по селските улички пред вас ще се разгърне чудна гледка към отсрещния бряг и потъналите в зеленина Ритли. Селото се казва Лютиброд, защото в тази си част водите на Искъра са пълноводни и буйни и в миналото редовно вземали жертви. Оттам и името люти /лош , опасен/ брод. Насладете се на чистия въздух, старинните къщи и запазения дух на селото.  До Освобождението то се казвало  Гечидкьой /в буквален превод от турски: Бродно село/. Поради близостта му до Черепишкия манастир Лютиброд  няма своя църква.  Народът отбелязвал кръщенетата, венчавките и големите християнски празници в църквата на манастира. Иначе в най-високата част на Лютиброд има оброчище, където хората се молели за дъжд и колел курбан.

Маркирана пътека от село Лютиброд отвежда до хижа Околчица и лобното място на Христо Ботев. Маршрутът се преминава за 3 часа и разкрива великолепни гледки към Балкана.

 За историческата местност Рашов дол

Намира се на половин час пеш западно от Ритлите. Тук през 1876 г. турците убиват 10 четници от Ботевата чета, оцелели след боя във Врачанския Балкан. Местните разказват как отсечените им глави били набучени на колове и разнасяни  из околните села за назидание на размирното население.  Днес костите на загиналите се съхраняват в малка гробница в местността. А на 500 метра откриваме  възпоменателна табела, която завършва с думите „Тук, край с. Лютиброд е финалът на хайдутството, Априлското въстание и Ботевата чета. Българийо, сведи глава в почит. Пътеката е свята“

Не само пътеката, а цялата местност около Ритлите  е свята, пропита с история, легенди и неописуема красота !

Вижте наблизо :  Церово – меандрите на Искър. Джуглата, Подмола и други красоти 

The post Ритлите – където природа и археология си подават ръка appeared first on Пътешествия без край.