Къде се намира Улпия Ескус

Ако на картата България е оприличавана на полегнал лъв, древният римски град се намира леко на запад от средата на гърба му, очертан от река Дунав. . От София Улпия Ескус отстои на по-малко от 200 км., като ние взехме разстоянието за около 3 часа. Пътят дотам е съвсем приличен. Малко преди село Гиген има няколко табели, които настоятелно подканват да завиете наляво. Но веднъж стигнали дотам, вероятно и вие ще изпитате леко разочарование. Защото мястото е занемарено и изоставено, а е толкова красиво… Едва една трета от някогашния град е разкрита, а останалата е оставена под земята с идеята да се консервира за идните поколения археолози.

Гледайте видео репортажа

Пренасяме се сред руините на античния Улпия Ескус за да се докоснем до величието на императорските колони и тишината на римския форум край брега на Дунав. Вижте мащаба на този някогашен бляскав град , който днес се крие сред бурените.

Какво знаем за името на Улпия Ескус

Градът възниква през  I век на мястото на военен лагер, който пък е издигнат върху останки от тракийско селище. Получава статут на колония след победоносната победа на император Марк Улпий Траян (98 г. – 117 г.) над тракийското племе даки, обитавали отсрещните брегове на Дунава. Така Улпия Ескус е обявен за град със собствено управление. А Ескус идва от тракийското име на река Искър, който се промъква съвсем наблизо, за да се влее в Дунав.

Истории за възход и разруха

Някога това е била най-важната колония на римската провинция Долна Мизия. Импозантни храмове, красиви сгради и широки булеварди с магазини, оживени по всяко време от минувачи и търговци на стоки, внесени от всички краища на империята …. Жителите на Улпия Ескус били заможни и културни, а животът им не се е отличавал особено от този на столичани в Рим.

Формата на града е един петоъгълник, заграден с много дебели крепостни стени, с порти, с  кули… Въобще внушителна гледка е представлявал античният Ескус! – научавам от  Владимир Найденов – археолог в Плевенския исторически музей. Улпия Ескус се намирал близо до Дунав, който в течение на времето мести коритото си. Наблизо се провира път и река Искър, който навремето също е бил много пълноводен. Най-вероятно край Ескус е имало и пристанище. В околностите са съществували прилежащи селища, където са живеели занаятчии, търговци. Имало  е и няколко некропола.

Малката Сердика на брега на Дунав 

Пресичащи се под прав ъгъл улици в посока Север – Юг и  Изток – Запад оформяли градските квартали. Част от сградите били построени със зелен мрамор, внесен чак от района на днешния град Бреша / Италия/. Улпия Ескус разполагал с две чудесно оборудвани терми. Там народът релаксирал и обсъждал важни дела. Но сърцето на града бил Форумът –  около него врял и кипял общественият и политически живот. Археолози попадат на следи от гражданска базилика с необичайно големи размери /100 м. на 25 м./.  Там е ставала търговията, съдопроизводството и правораздаването в античната колония.

Улпия Ескус се гордеел със своите два храма. Единият е бил нат.нар.  Капитолийската Троица и представлявал комплекс от три отделни храма, посветени на Юпитер, Юнона и Минерва. Другият  е храмът на Фортуна – покровителка на колонията. В него е открита красива женска статуя на богинята,  която е изложена в Националния исторически музей в София.

При проучвания на т.нар. сграда на Менандър, археолози попадат на една от най-изящните многоцветни подови мозайки от античността по нашите земи. На тях е изобразена сцена от комедията „Ахейци” на  древния атински писател Менандър. Предполага се, че самата сграда е била резиденция. През 2018 в нея бе открита глава от скулптура, най-вероятно на висш чиновник и администратор.

Звездният миг на Улпия Ескус

Колонията преживява своя звезден миг при управлението на император  Константин Велики през 4 век, когато столица на римската империя става Константинопол. Последният отблясък на Ескус е посещението на император  Константин . Това се случва на 5 юли 328 г..

А поводът е официалното откриване на моста над Дунав, свързващ Ескус и град Сучидава – на отсрещния бряг, разположен на територията на днешна Румъния. Мостът е бил дървен, но с каменни основи и с дължина над 1 километър –  истинско чудо на проектантската и инженерна мисъл в античността!

Краят на една легенда

Но малко след това започва постепенният разпад на бляскавата колония. В края на 4 век тя става жертва на готски набези, по-късно е нападана многократно от хуни, а след края на 6 -ти век и от авари, и не по-малко свирепи българи и славяни. Постепенно бляскавата Улпия Ескус се превръща в западнала провинциална колония. И дори Фортуна, неговата покровителка, не успява да го спаси от трагичната му гибел!  В края на 6 век, тази част на Балканите е разлюляна от опустошително земетресение.  Това е краят на една легенда, за която днес никой не си спомня!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте още: 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол

The post Улпия Ескус – забравеният град край Дунав appeared first on Пътешествия без край.

Предполага се, че Кабиле носи името на тракийската богиня – майка Кибела,  изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх“.  Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория, възниква едно от най-големите търговски и културни средища в пределите на някогашна Тракия.

Кабиле – така се казва единственият у нас изцяло проучен тракийски град, чийто следи са разпръснати край днешния Ямбол.

В наши дни част от останките му са възстановени и консервирани, а откритите в района артефакти красят витрините на модерната музейна сбирка, изградена по европроект край археологическия резерват.

На територията на древния Кабиле няма построен съвременен град, а това определено улеснява археологическите проучвания, както и консервацията му. Животът тук не е спирал да тече повече от хилядолетие.

Предполага се, че основите на Кабиле са поставени към края на 2 хил. пр. Хр.

С течение на вековете селището се разраснало, появили се дебелите крепостни стени и отбранителните кули, жилищните сгради, улиците, храмовете.

През 341 г. пр. Хр. Александър Македонски завладява града. Но след разпадането на могъщата му империя,  Кабиле  отново влиза във владение на тракийското племе одриси и става резиденция на царете Спарток, а по-късно и на Скосток.

Към края на 3-ти началото на 2 –ри век пр. Хр. Кабиле е един от най-проспериращите градове в тази част на Европа, наброяващ 7000 жители. Археолозите се натъкват на следи от храм на богинята Артемида, смятана за покровителка на местното население, която всъщност е наследничка на богинята-майка Кибела.

Открити са следи на олтар на Аполон, на жилищни и търговски сгради, на голям градски площад, на склад за зърно /хореум/. „Съдейки по откритите артефакти, тук са живеели много заможни хора„ – твърди Стефан Бакърджиев – директор на регионалния Исторически музей в Ямбол.

Изящно изработената посуда, пищните накити, стъклените лакримарии от Египет /съдове за събиране на сълзите по време на погребенията/, множеството амфори с печати от далечни земи говорят за едно заможно население, което било отворено към света и външните влияния.

Кабиле си имал и собствен монетен двор, където се сечели бронзови и сребърни монети с неизменното изображение на Артемида.

По-късно, през римската епоха, Кабиле се превръща в един от най-големите военни лагери в провинция Тракия.

Тук са открити и проучени общо 15 архитуктерни обекта. Сред тях са части от тракийски крепостни стени с отбранителни кули, две римски терми, две големи двуетажни казарми, цял един късноантичен квартал, раннохристиянски храмове и пр.. Някои от тези постройки са реставрирани, консервирани и достъпни за туристите. И още:

Става дума за един от най- големите раннохристиянски центрове на територията на днешните български земи. А базиликата от 4 век е може би най-голямата като площ у нас. Според историческите извори Северус- епископът на Кабиле, участва във Втория вселенски събор в Сердика през 342 г..

Кабиле се утвърждава като един от големите епископски раннохристиянски центрове. Не случайно тук имаме два раннохристиянски храма. Част от мозайките на единия са изложени в музея. А другият е с баптистерий.Предполагаме, че в тук са живеели едни от най-ранните християни в тази част на Европа.

Но като всеки град, и Кабиле си има своя възход и упадък. След повече от хилядолетно съществуване градът на Кибела, на Александър Македонски, на одриските царе и римските легионери загива. В края на 6 век нахлуват варварски племена.

“Вероятно това са били авари, славяни, раннни прабългари. Но това време имало и голямо земетресение, което променило трасето на близката р.Тунджа. С изместване на коритото й с 2 километра встрани, сложната канализационна система спряла да функционира. Хората започнали да се изселват.“-обяснява Стефан Бакърджиев.

Това е краят на Кабиле – града – легенда, чиято слава се носеланавред из античния свят. Днес от някогашното търговско и културно средище са останали само руините и изящните артфакти, подредени в прилежащия към археологическия резерват музей.

А за живота и бита на обитателите му научаваме от възстановките, организирани в изграденото подобие на „кастелум“ или римски лагер, където ентусиасти, преоблечени  като римски легионери, изнасят колоритни спектакли пред посетителите на резервата.

The post Легендарният Кабиле – градът на Кибела, Спарток и най-ранните християни appeared first on Пътешествия без край.