Image default

Lisboa minha amada (мой любим Лисабон)

Лиза – така жителите на най-западната европейска столица наричат гальовно своя град. Няма как да не се влюбиш в Лисабон още щом стъпиш на пясъчния бряг на р.Тежу и се опиташ да обгърнеш с поглед седемте хълма на които се е разположил, сияещ в цялото си великолепие, окъпан от сребристите отблясъци на слънцето и водата.

  
Лижбоа /така се произнася на португалски/ къта свидно спомена за своите мореплаватели, отплавали от пристанището му, за да завладеят света.
Португалците първи достигат до Хималаите, Япония, Мадагаскар и Цейлон. Най-именитият сред тях, разбира се, е Вашку да Гама, който в края на15 век, потегля от Лисабон, за да открие морския път към Индия.
По това време португалската империя преживява феноменален разцвет, простирайки се от бреговете на Южна Африка до Китай и трупайки несметни богатства от колониите си.
През 1755 г. обаче градът е настигнат от ужасна катастрофа.
Чудовищно земересение, едно от най-унищожителните в човешката история, срива до основи почти целия Лисабон. А последвалото го цунами доунищожава малкото оцелели сгради.
Повече от половината население загива. Но властите бързо предприемат мерки и само за една година центърът му е почти възтановен.  Прокарват се широки булеварди и се издигат великолепни сгради. Те са проектирани така, че да устоят на земетресения. Градът възкръсва като по чудо, по-пищен и сияен отвсякога. 

Характерен е със своите ретро трамваи, които криволичат нагоре-надолу по тесните стръмни улички, с красивите си тераси. От тях  се откриват зашеметяващи гледки към р. Тежу, със закътаните си площади, потънали в зеленина, с продавачите на кестени, с малките си магазинчета и кафенета …
Докато се скитахме из града попаднахме на изпълнители на традиционната фадо музика – един от символите на Португалия.
Музикантите бяха седнали в едно кафене и огласяха цялата улица с меланхоличните си трели, за радост на туристите. Това е градът на артистите, на бохемите,  на хората със свободен дух… 

Но наред с колоритния си стариннен център, Лисабон е модерен град, който непрекъснато расте и се развива. Прекарахме цял един следобед в Парка на Нациите. На това място се е провело световното изложение Експо ’98. След края му обаче футуристичните за времето си съоръжения се превръщат в основата на модерен търговски комплекс в близост до морето.
Тук ще откриете всевъзможни атракции. Сред тях е и Океанариумът със своите над 25 000 риби, бозайници и морски птици, включително и няколко вида стресирани от туристите акули. 

 

Една от емблемите на португалската столица е мостът “Вашку да Гама”.

Това е най-дългият на Стария континент със своите 17,2 км.. Построен е в чест на 500-годишнината от откриването на Индия.

Ние обаче всеки ден прехвърчахме с екскурзионния ни автобус по моста „25 -ти април”, свързващ двата бряга на река Тежу, на път към  Коща да Капарика. Въпросното курортно селище, в което бяхме отседнали, се води квартал на Лисабон, с това предимство, че е на брега на Атлантика. Хотелът ни беше на плажа, така че нощем заспивахме унесени от диханието на океана. 

Но дотук със словоизлиянията. Оставам любознателния, тръпнещ от нетърпение гост на блога да се потопи в атмосферата на този уникален град,  на този пъстър калеидоскоп от култури, архитектурни стилове и аромати, пропити с дъха на ориента….

Натиснете върху някоя от снимките, за да влезете в галерия.


Венета Николова . Пътешествия без край

 



Booking.com

Други статии

Фършанги -магическа разходка в чужди обувки

Veneta Nikolova

Обиколка на Охридското езеро – вашето македонско-албанско приключение

Veneta Nikolova

Районът на Хасково – природа, красота и мистика в предверието на Родопите

Veneta Nikolova