Галерия • Пътешествия без край

Париж ли? Рим ли? Не, Скопие !

Veneta Nikolova — Wed, 14 Feb 2018 20:47:17 +0000

Американците си имат „Дисниленд“, французите си имат парка „Астерикс“, датчаните си имат „Леголанд“, финландците – „Муминуърлд“. А македонците си имат Скопие!

Ако сте хора без предразсъдъци и сте запазили детето в себе си, непременно посетете Скопие. Градът грее в новата си историческа премяна, възпяваща величието на майка Македония, дарила човешката цивилизация с най-достойните й синове и тук-таме с някоя дъщеря. И всичко е ново, излъскано, като декор на киноцентър Бояна или … лунапарк. Истината е, че Скопие предлага изненадващо много за разглеждане!

Проектът „Скопие 2014“ е на стойност 500 милиона евро

Това е най-голямата гордост на бившия премиер Никола Груевски. Целта е да превърне скромната балканска столица в световно културно-историческо средище.
Има нещо мило и трогателно в накачулените по мостове и площади мегаломански статуи на събрани от кол и въже исторически личности с учудени изражения, които сякаш се питат „Какво правя тук ? “.

Бях чувала много за кича на Скопие, гледала бях откъслечни кадри по телевизията на гигантския паметник на Александър Македонски в центъра на града. И в един февруарски ден се отправих към великата балканска столица, за да разгледам най-сетне това чудо на македонския патриотизъм и творчески гений.

Сред хаотичното движение успяхме да се доберем до един от платените паркинги близо до „историческия“ център на града. А това което видяхме ни остави без дъх.

Красота! Това е думата.

Синьо небе с пухкави облаци, Вардар тихо бълбука, а над нея, като слънчеви дъги, са се опнали мостовете на Скопие.

Но не какви да е мостове, а снежно бели, новопостроени, излъскани и най-важното – украсени със стройно подредените статуи на велики мислители, художници, писатели, владетели, артисти, революционери – все видни македонци, оставили дълбоки следи в световната история.

Сред тях се мъдрят паметниците на цар Самуил, Кирил и Методий, Гоце Делчев, Климент Охридски , Свети Наум Охридски, Крали Марко, Братя Миладинови, Даме Груев …

Но не само. Тук са император Юстиниан, Майка Тереза, Филип II Македонски и още и още свидни рожби на майка Македония. Златен брокат е плъзнал по перила, улични фенери и отделни архитектурни елементи на приказния град.

В златисти отблясъци греят и статуите на 9-те музи на изкуството, а зад тях наднича сградата на Скопската опера и балет.

Париж може само да завижда на Скопие – скопската триумфална арка е далеч по-нова и спретната.

И не е вярно, че през 1492 г. Христофор Колумб е потеглил от пристанището на Лисабон, за да открие Новия свят.

Защото именно от бреговете на Вардар корабите му „Санта Мария“, „Ниня“ и „Пинта“ се отправят към далечни морета и паланки. И трите кораба се завръщат здрави и читави. Днес те са пуснали котва във Вардарските води, за да са превърнат в елитни ресторанти.

А какво да кажем за великолепните барокови сгради на Археологическия музей, съда и държавния архив, украсени със златисти статуи, високи римски колони и стоп-сол стъкла?

На централния площад към небесата се е стрелнал струващият няколко милиона динара 23-метров паметник на Александър Македонски, яхнал гривестия си жребец. А на метри от него, край ретро – въртележката със шарени кончета, е паркирало увеселително влакче и … карета с жив кон.

Скопското кале

Хапваме вкусно и евтино порция кебапчета с картофки и приятно Скопско пиво в старата чаршия. А послре се отправяме към калето кацнало на високия рид със старинното българско име Градище.

Издигната е от византийските власти през VІ в. и е сериозно укрепена по времето на българските царе Роман и Самуил. Но и тук съм изненадана от гладките, високи, изградени сякаш от конструктор Лего, средновековни стени. Всичко е ново и лъскаво, както подобава. Но затова пък гледката към „вечния град“ е зашеметяваща!

А иначе Скопие разполага с 9 църкви и 12 джамии,

които са с много интересна история. За жалост краткият престой и хипнотичното очарование на скопски център не ни позволиха да се насладим на богатата им история и архитектура. Това обаче ще се случи при следващото ни посещение на този пълен с изненади град.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка @VenetaNikolova

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

The post Париж ли? Рим ли? Не, Скопие ! appeared first on Пътешествия без край.

Велико Търново е шампион по туризъм ГАЛЕРИЯ

Veneta Nikolova — Sun, 07 Jan 2018 21:04:52 +0000

Красив, по-красив, най-красив – Велико Търново.

Град с дух и история ! На неустоимия му чар се радваме не само ние, българите. Старопрестолният град често попада в различни международни туристически класации, а италианският вестник „Република“ вече няколко пъти го обяви за „най-красивото място на света“. Изданието провъзгласи Търново като „архитектурно бижу, предизвикващо възторг във всеки посетител“.

Според италианските експерти градове като него, построени на труднодостъпни и дори невъзможни като ландшафт места, се строят бавно и доказват изобретателността и стремежа на човечеството да подчини природата.

Велико Търново – градът с най-неустоимите гледки, най-добрите ресторанти, най-хубавите вина, най-красивите църкви и най-гостоприемните хора. Разгледайте галерия от любимия ми град

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Над един милион посетители преминават през Велико Търново годишно, с което старата ни столица се нарежда на първо място и в класацията на най-посещаваните български градове.

За разлика от голяма част от туристическите ни центрове, които през зимата изпадат в летаргия, Търново е оживено през цялата година.

Изложби, фестивали, театрални постановки, международни конференции, младежки хепънинги– изкушенията за ценителите на изкуството нямат край!

Да не говорим за туристите, които едва смогват да разгледат поне част от тукашните културни и исторически забележителности!

Лятно време в старата част на града почти не се чува българска реч, а по време на големи празници или международни срещи е невъзможно да намериш свободно място в хотели и гостите си правят резервации в съседни градове.

За да усетиш духа на старата ни столица обаче, е добре да останеш в нея по-дълго.

Разходи се по улица „Гурко” – едно от емблематичните места на Търново с плътно притиснатите една в друга стари къщи, механи, хотелчета и пр. и се наслади на приятната гледка към амфитеатрално разположения по поречието на река Янтра град.

Отдели си поне една сутрин за Самоводската чаршия с кокетните ѝ занаятчийски работилници и магазинчета за сувенири.

Влез в шекерджийницата и си поръчай кафе на пясък, кадаиф, локум на клечка или реване.

Една от местните забележителности е Музеят на восъчните фигури.

В него „оживяват” средновековни владетели от Второто българско царство, боляри, обикновени хорица и занаятчии.

Но най-впечатляващ е хълмът Царевец със средновековната си крепост, увенчана, като с царска корона, от сградата на Патриаршията.

Това емблематично не само за Търново, но и за България място, често се превръща във фантастична сцена на прословутото шоу „Звук и светлина”.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в дом за аристокрацията.

Повече от 200 тук ври и кипи политически, икономически и културен живот.

На Царевец често се организират Средновековни фестивали с въстановки на различни стари занаяти за радост на най-малките и на туристите.

Предлага се и местна средновековна кухня – например болярска супа !

И колкото и да си мислиш, че познаваш този град, винаги ще бъдеш изненадан от нещо ново и различно.

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е построена от цар Иван Асен II в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230. А на 22 септември 1908 г. тук е обявена независимостта на България

Да не говорим, че Търново и околности се славят като един от най-добрите ни винарски региони. В Самоводската чаршия се организират дегустации на местни отбрани сортове вина , организират се и винарски турове до близките винарни.

Гостите на старата ни столица могат да посетят и останките на римския град Никополис ад Иструм, отстоящи на 18 км. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките и в даден момент е бил бил епископско седалище

А ако имате късмет ще попаднете на възстановка на легионерски боеве и танци на весталки сред руините на някогашното селище.

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

The post Велико Търново е шампион по туризъм ГАЛЕРИЯ appeared first on Пътешествия без край.

Планинските села на Тасос – от другата страна на Родопа

Veneta Nikolova — Mon, 17 Jul 2017 08:14:05 +0000

Тасос – кътче от рая на хвърлей от дома. Китният остров, искрящ с цветовете на вездесъщите си олеанри, в който се завръщам всяко лято и който никога не се променя… Или почти! Защото напоследък се появяват нови хотели на любимите ми диви места. И все повече туристи окупират малките заливи, закътани сред свежа зеленина. Ала залисан в сувенирни магазинчета, таверни, гироси и сувлакита , народът рядко отправя поглед нагоре към сухите планински чукари с бродещите по тях козички. Именно там се намират истинската съкровища на Тасос!

Смълчани между чукарите и небето, са накацали живописни селища, съхранили старинния си дух, които удивително напомнят на нашите родопски селца. Защо ли? Защото планинският остров е част от най-южните разклонения на Рило-Родопския масив. Нищо чудно, че тук българите се чувстваме като у дома !

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка @VenetaNikolova

Още за магнетичния Тасос и скритите в пазвите му села вижте във фоторазказа по-долу.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия и да прочетете коментарите !

Вижте още една галерия за острова

Повечето са разположени в западния дял на острова с лице към континенталната част на Гърция. Гледка от село Рахони към крайморския му близнак Скала Рахони

Тук теренът не е толкова стръмен, но пък е предимно каменист и сух. Макар, че срещаме навсякъде вековни маслинени горички и иглолистни дръвчета, осигуряващи живителна сянка в кошмарните летни горещини. Край с. Мариес

Това е село Сотирос. Разположено е в западната част на острова на 300 м. надморска височина, обърнато изцяло с лице към морето.

А това е гледката от моето легло в малкото студио, което наехме това лято. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е средновековна, но е ремонтирана в 1840 година.

Сотирос има 24 постоянни жители, но през лятото тук става малко по-оживено, особено в селската таверна, която е сърцето и душата на селото.

Някога населението на Тасос е живеело в малки махали високо в планината, за да се предпази от набезите на пирати и всякакви разбойници, чийто кораби акостирали в заливите в търсене на лесна плячка и жени.

Днес повечето планински села си имат и пристанищна част, която се е превърнала в туристически курорт.

Лете тасовци слизат долу на брега, за да посрещат туристи в своите студиа и малки едноетажни хотелчета, пък и за да наглеждат маслинените си плантации.

А зиме се качват горе в планината – у дома, където времето е спряло.

Някои от местните къщи посрещат туристи – …

…. предимно Холандци и германци , които бягат от хаоса и човешката гмеж, която се тъпче долу в курортите.

Село Калираки е сгушено в подножието на планината на малко повече от 2 км от Скала Калираки.

През 18 век то било опустошено от пирати, а доста от жителите му – зверски избити.

В последствие било построено на друго място. Така старото място било наречено Какираки (лош хребет), а новото – Калираки (добър хребет).

Но защо ли тасовските села ни напомнят толкова на нашите?

Ами защото освен че Тасос споделя донякъде историческата ни съдба, като дълго е бил под османски ботуш, островът заема най-южната точка на Рило-родопския масив.

Т.е. това е другото, непознатото лице на нашата Родопа.

А и отстои твърде близо до нашите граници – някакви си 150 км.

Да не говорим, че Тасос е бил българска територия през Втората световна война между 1941 и 1944 г.

Но да не съжаляваме, че сме го изгубили. Защото нашите „държавници“ щяха тутакси да разположат на него съветски военни бази с идеята да осигурят на братския Съветски съюз единствения излаз към Средиземноморието.

Докато се разхождам по тесните сокаци на тукашните селца и вдишвам въздуха, пропит с аромата на бор и смокини ме обзема чувството, че съм си у нас, в Родопите.

С тази разлика, че тези села не са така занемарени и тъжни.

Личи си грижата, усета за красота, вниманието в детайла. Всеки е варосвал къщата си, пребоядисвал е оградата в синьо или е изрисувал външната си стена с цветя, подредил е джуджета, щъркели и зайчета в градината. ..

Има настроенние, живот

Тук-там откриваме обезлюдени къщи с изтърбушени покриви. Видях и изоставена детска градина. Народът бяга в града или в чужбина. Остават най-вече старите.

Докато жените се грижат за дома, мъжете нищят политиката на чаша кафе или на узо. Типична балканска рапсодия.

Но е по-чисто, спретнато и малко по- … богато.

Казавити /или Принос/ е може би най-живописното село в Тасос.

Получило било името си от комбинацията на двете латински думи: каза – къща и витус – вино. Странно, защото аз лозя не видях в района. Твърде сухо е

Та селото е разделено на две – Микро Принос и Мегало Принос.

. Като добавим и пристанището му Скала Принос и съседното, малко по-вдадено в сушата село Принос …

…стават общо четири Приноса – близнаци.

Край Мегало Принос се промушва рекичка с останки от старинна мелница.

А ако продължите по стръмния път нагоре в планината ще се дивите на безбрежна гледка към Егейско море. На върха е манастира „Свети Пантелеймон“ .

Рахони е още едно сладко планинско село в северозападната част на Тасос…

…, което отстои на 4 км от крайбрежния си близнак Скала Рахони

В края на селото се намира каменната църква „Успение Богородично”, от 19 век. В двора й блика бистроструен извор с ледена питейна водица – истинска благодат през ужасните тасовски жеги.

А Мариес е едно от най-старите села на о-в Тасос, основано през Византийската епоха.

Отстои на 15 км. от морския бряг в сърцето на острова.

Известно е най-вече с разположеното край него единствено езерце с микро водопад на Тасос. Уви, въпросната природна забележителност се оказа рекламна химера.

Но си струва разходката, защото в околностите на Мариес се простират златисти маслинени гори с вековни дървета, свидетели на пиратски набези, войни, суши, чумни епидемии и други бедствия, връхлитали острова.

Скрито дълбоко в планината се намира Теологос – старата столица на Тасос.

Името му означава „думата на Бога”.

Предполага се, че е основано от бежанци през ХVІ в. след падането на Константинопол.

Бяло каменно селище, озарено от неотменно синьото небе.

Село Кастро носи името на древна крепост, която някога се издигала тук. Селото няма постоянни жители, тъй като е било изоставено още през 20-ти век, но някои къщи са ремонтирани и се използват като летни вили

Тези и още няколко старинни селца радват окото и топлят душата на пътешественика

желаещ да се наслади на запазена архитектура…

…маслинени дръвчета и красива природа горе, в планината, където времето е спряло.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Планинските села на Тасос – от другата страна на Родопа appeared first on Пътешествия без край.

Синьо-белият Тунис

Veneta Nikolova — Tue, 16 Feb 2016 19:54:02 +0000

Тунис е най-малката държава на Магреба, но пък изобилства с екзотични изненади. Безбрежна пустиня, осеяна тук -там с фантастични оазиси, извънземни пейзажи, превърнали се в сцена на десетки холивудски продукции, бели градове , изумрудено синьо море, плажове, нажежени от безмилостното слънце и навсякъде – човешка глъч.

Преди арабската пролет Тунис беше една от най-туристическите северно-африкански дестинации. Поредицата атентати в най-демократичната и западно ориентирана африканска държава обаче са на път да охладят туристическия ентусиазъм на милиони.

Но тунизийците са приветливи хора и разчитат на туризма, за да дръпне икономиката .

Затова повече от всякога се стараят да угодят на гостенина с надеждата да го привлекат и задържат. Като цяло населението е лошо настроено към всякакви прояви на фанатизъм и агресивен ислям, обича да се весели, да флиртува и да пийва местното винце, бира и ракия от фурми .

Според едно проучване всеки пети тунизиец упортебява алкохол, а след арабската пролет броят на надигащите чашката се е увеличил значително.

Жителите на Тунис се гордеят с космополитните си корени и люто се обиждат, когато ги наречеш араби.

Подобно на България, в течение на хилядолетия, Тунис е бил на кръстопът между различни култури и цивилизации. Преди арабите да се установят тук и да заличат почти всички следи от християнското му минало, районът е бил във владение на финикийците, на римската империя, на Византия и на Османската империя.

Много силно влияние върху местната култура са оказали и французите, които през 1881 г. колонизират малката африканска страна. До средата на 20-ти век Тунис е бил протекторат на Франция. Въпреки всичко, хората са запазили добри спомени от тези времена.

До ден днешен тук всички говорят много добър френски език и страдат че френските туристи вече ги игнорират. Така че всеки път, когато се обръщахме на френски към някое камиларче или таксаджия, засияваха с думите „Ма вие французи ли сте?“.

И въпреки че ги убеждавахме,че сме си българи, получавахме „traitement spécial“, а усмивките не слизаха от лицата им. Тунис ме спечели със синьо-белите си градове, с пикантните ястия с дъх на harisa, с хипнотичната красота на Сахара и наивната доброта на неговите жители. .

За приключението ни в тунизийската част на Сахара кликнете Тук

Click on image to open Gallery

Кликнете върху снимка, за да влезете в галерията и да проследите коментарите

Отседнахме в град Сус /Sousse/- един от най-старите в Тунис, основан още от финикийците

Както може да се очаква, Медината на Сус е под егидата на ЮНЕСКО

Повечето сгради тук са от средновековието. Тогава исляма се настанява по тези земи

Промъкнахме се в едно берберско магазинче сгушено накрая на един сокак.

Но противно на очакванията ни не ни нападнаха за бакшиши и продажби

Всичко е пъстро и живописно

Обичат да бездействат по цял ден по кафенетата, докато жените им опъват каиша вкъщи. Позната картинка

Типичните тесни, претрупани с ненужни джунджурии улици

Човек като нищо може да се изгуби в този лабиринт от улички, където всеки втори местен жител ти се струва съмнителен…

И те си имат тъкачки на килими

Пристанищното градче Ел Кантануи на Сус, където беше хотелът ни

Плажът на Сус е с фин като брашно пясък. И нищо не вещае, че 2 години по-късно при терористичен атентат тук ще намерят смъртта си 37 души. Било е кървава баня.

Царе са на маслините и на всякакви пикантни мазила. Типична тяхна подправка е harisa. Добавят я на почти всичко

Кус-куса беше обилен и вкусен.

Керуан – първият мюсюлмански град в Северна Африка, основан през 15-16 век

Това е четвъртата по значимост светиня в мюсюлманския свят след Мека, Медина и Йерусалим

Има си крепост и стара джамия. Достъпът за немюсюлмани като нас обаче е забранен

Не, това не е Колизеумът в Рим, а амфитеатърът на гр. Ел Джем ! Построен е през 3 век

Побирал е 3 500 души! Ave Caesar, morituri te salutant

В района на градчето Ел Джем са открити най-внушителните останки от римската империя на територията на Африка.

Гледка от амфитеатъра, който е втори по големина в света след римския Колизеум

Подарихме си и разходка с пиратско корабче,

А най-хубавата част беше, когато ни пуснаха да плуваме в открито море. В далечината се очертава град Сус

Прекарахме един мързелив следобяд на плажа пред хотела. Не липсваха и ханъми, които за нищо на света не се лишават от прохладната прегръдка на морето, въреки здравите си морални устои…

Не успях да заснема в лице нито една жена. Имат самочувствие на европейки и не им е приятно да гледат на тях, като на ориенталски експонати.

В Северен Тунис се ширят плодородни земи, които раждат божествено вкусни зеленчуци и плодове. Водещи производители са не само на маслини, фурми и пр., но и на по-студенолюбиви плодове, като ягоди например.

Заведоха ни в покрайнините на град Тунис/столицата на Тунис/, за да ни покажат останките от легендарния Картаген- градът на славните финикийци, кръстосвали надлъж и шир морета и паланки.

За жалост почни нищо не е останало от един от от най-могъщите градове в древността. Като изключим тези надгробни камъни на дечицата и девойките, убивани, за да омилостивят боговете…

На този камък били отсичани главите

Край град Тунис са разпиляни останките на едни от най-големите и добре запазени римски бани до наши дни

Ало, сега остава да ме ме забравите тук, че да ме осинови джихадистки клан и да стана камикадзе !!

Ето я и синьо-бялата перла на Тунис -Сиди Бу Саид –

Намира се на хвърлей от столицата Тунис. Приказната му атмосфера се дължи на белите къщури с боядисаните в андалуско синьо балкони, еркери, врати и пр., по настояване на френски барон , живял тук през 20-те години на 20 век

Селцето било много на мода сред френския интелектуален елит в началото на 20-ти век. Тук се подвизавали Гюстав Флобер, Колет, Андре Жид, Симон дьо Бовоар и компания…

Оставиха ни да се разходим из града без досадни екскурзоводи за два часа, които неусетно се изнизаха, без да успеем да се наситим на цялата тази синьо-бяла феерия

Един от малкото тунизийци, когото успях да уловя в кадър. Не обичат да ги снимат. Горди са. А и малко намръщени – като нас!

Градът е толкова сияен,че се слива с небето

Вратите на Сиди Бу Саид са се превърнали в туристическо лого за Тунис. Нещо като българската роза за България. Има ги под формата на всякакви сувенири

Като тези заснети врати-огледала /вляво в снимката/ Има ги във всякакви цветове. Аз си купих в червено!

Сбогом Сиди Бу Саид. Дали някога отново ще ти се радвам?

Последни часове в Тунис. Туристическият ни пакет включваше светкавична автобусна разходка из центъра на столицата От мръсния прозорец се очертава силуетът на православния им храм.

Това е техният Народен театър

Всъщност центърът е трогателно копие на Champs Elysees в Париж. Няма нищо общо с останалата част на страната. А това е тяхната кула Montparnasse

Французите са си построили католически храм

Не можем да повярваме че ваканцията ни се изниза така бързо и коварно. Не ни се тръгва от този вълшебен, толкова различен от нашия свят. Сбогом Тунис. Ще оставя завинаги едно топло местенце в сърцето си за теб…

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

The post Синьо-белият Тунис appeared first on Пътешествия без край.

Копиловският манастир и корабът на Спасението

Veneta Nikolova — Thu, 17 Dec 2015 17:01:51 +0000

Копиловският манастир се намира на 85 км. от София. Монасите на старостилната обител „Благовещение“ край кюстендилското село Копиловци, са се посветили на труд и молитва в търсене на уединение с Бога и преодоляване на пороците си.

„Смирението, вярата и любовта към врага са най-великите сили на този свят“ -казва отец Касиан. Опасява се, че на фона на други по-агресивни и нечовеколюбиви религии, православието е уязвимо. Но вярата и пълното упование в Бога, който изпраща чудеса, ще ни помогнат да оцелеем, убеден е игуменът. Истинско чудо е и пристигането на послушник Огнян. Копиловският манастир е мястото, където младият мъж намира спасение на душата си след дългогодишно пребиваване в САЩ.

По-долу следва фотогалерия с текст от заснетия репортаж .

Автор: Венета Николова, режисьор:Николай Василев, оператор:Борислав Георгиев

Вижте филмчето от поредицата „Малки истории“ на БНТ :

Кликнете върху снимка, за да прочетете репортажа

Отец Касиан : Православието е вечно и неизменно, както Бог е вечен и неизменен. И докато другите науки могат да се похвалят с развитие, тук имаме застой, консерватизъм, да го наречем. Но това ограничение в учението, в нормите на живот, в морала позволява на човек да се извисява нагоре. Защото когато говорим за православие православните са си запазили това правило да се именуват като „правилно славещи бога“ или „право-славни“.

Старостилци, както ни наричат, е термин, който не е православен. Защото българската Православна църква преди 1968 г. не се е наричала старостилна. След смяната на календара би трябвало въвелите новия календар да имат достойнството и доблестта да се наричат „новостилци“ казва игуменът на манастира и добавя :

Скромността, кротостта, смирението, вярата, любовта към врага – това е най-великата сила на този свят! Защото действително казваме от една страна „Глава си давам, вяра не давам“ и „Ако те ударят отдясната страна, обърни лявата“, но същевременно Исус Христос взе бича и изгони от храма търговците .

И в случая, когато става въпрос за друговерие, трябва да си пазим своите изконни ценности и традиции като християни. А историята знае, че когато нахлува исляма през 10-14 век, тогава замисълът бил цяла Европа да се превземе. Тук вече нахлува друга религия с други ценности.

Действително идва Антихриста, това всички го виждаме и го чувстваме. И света сам го вижда и провокира това със своето рационално отношение към всичко. Защото виждаме, че съвременният човек живее виртуално, не реално. Той е откъснат от реалността, от себе си, изживява, чувства, стреми се към нещо, което е абстракция. Той прескача, той бяга от себе, си съвременният, човек и това е голяма беда и трагедия.

По принцип православието би трябвало да изчезне, да го няма. То няма как да оцелее и да съществува при своята уязвимост на фона на другите агресии. Но това е чудото, че ето, в историята и с Наполеон, и с Хитлер, и при нас с робството – изведнъж става чудото и се обръщат нещата. Знаем и битките в исторически план, как изведнъж става обръщане. При превъзходство, многочисленост става чудо.

Трябва да имаме вяра и пълно упование на Бога! След като Той е казал ,че ще бъде с нас, той действително помага, смята отец Касиан.

Този манастир, Копиловския, също е малко чудо, защото самият аз никога не съм вярвал, че ще се построи това нещо. Започнахме без средства. Прочетохме молитвичка, и започнахме. И това са низ от странни събития. В наше време без субсидия, със собствени средства. Чудо на чудесата ! От турско робство до сега не е строен манастир и той е построен на гола поляна от шепа монаси, които живееха горе в планината.

Основното на всичко това не са материални цели -да построим манастира. Това е средство. А целта ни е борбата със себе си, със своите пороци, което е монашеско задължение на всеки, който се е посветил на Бога. Повечето от братята са образовани, интелигентни с ясно съзнание.

Сред тях е и послушик Огнян. Когато пристигна тук за първи път, сутринта ставам и виждам непознат младеж, целият е облят от сълзи. Учудих се какво значи това – мъж в сълзи ? Просто звучи неестествено! Помислих, че има проблеми, изживявания. Той каза „Отче с всичко това, което виждам тук- това са моите мечти и желания.“ Постоя малко и отиде да си докара багажа. И така вече е част от нас

Послушник Огнян разказва : Останах, защото видях православие на дело, не на думи. Защото братята се трудят. Да, прехвърчат искри, но сядаме на трапезата заедно, всеки иска прошкка, всеки се покланя и си ляга с мир. Самото идване в манастира “Благовещение” си е лично за мене чудо.

Живях дълго време в Щатите и там се обърнах към православието. Започнах да ходя в Руската задгранична църква , но в един момент разбрах, че цялото ми пребиваване в Америка е било за да се преобърна.

В Америка се срещнах с един българин, който беше от 15 години там. И той ми каза така: „ Ако трябва да сравним комунизма с демокрацията , комунистите са като ветеринарни доктори. Те по много груб начин действат- депредпочитат хората, концлагери, убиват, милицията е брутална. А казва тук, тези които манипулират, са като хирурзи, с бели ръкавици. Те пипат по душите на хората.“ След 7-8 години пребиваване разбрах какво този човек имаше в предвид.

Когато човек привидно е свободен, той няма за какво да се бори, защото си мисли, че е свободен. А съвременното робство са парите и банките. Създадени са много блага, които съблазняват човешото око. И така ставаш роб. В себе си винаги нося един долар. Това е долар, пълен със символика. Защото тази пирамида, отдолу има едно флагче и на флагчето пише „Нов световен ред“, казва Огнян.В писанието пише ,че ще дойде Антихрист, че ще властва над земята.

Ние виждаме всичко това, като на театър, който се случва пред нас. Когато пристигнах в манастиира, говорих с игумена и с някои от отците и им разказвам, че идвам от Америка, разказвам им за ужасите, които се случват по света. И те ми казаха:

Това е като лавина, която се е откачила и набира скорост. Ние не можем да я спрем. Но Църквата божия е корабът на Спасението. Тя седи встрани от лавината. Наш дълг е колкото се може повече души да ги вземем от пътя на лавината и да ги качиим на кораба на Спасението

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Копиловският манастир и корабът на Спасението appeared first on Пътешествия без край.

Българската следа в Асизи

Veneta Nikolova — Mon, 19 Oct 2015 18:37:28 +0000

Асизи е белязан и от българско присъствие, а брънките които свързват малкия италиански град с България са една царица и … един монах.

CLICK ON IMAGE TO OPEN GALLERY

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия и да прочетете репортажа

Асизи ни посрещна начумерен, надничащ сънливо през парцаливата мъгла, която се стелеше ниско над провинция Умбрия. Лек октомврийски дъждец монотонно се сипеше, размивайки пейзажа, заличавайки цветове и контрасти, прогонвайки туристите на завет по ресторанти и църкви

Но тук слънцето дебне зад всеки ъгъл и рано или късно озарява с топлата си усмивка и най- посърналото кътче на тази целуната от Бога земя. Така се случи и сега.

Докато се спускахме бавно от средновековната крепост Рока Маджоре, надвесена закрилнически над градчето, времето постепенно се развиделя и пред очите ни се разкри живописна гледка.

На пръв поглед Асизи не се отличаваше особено от останалите китни населени места, накацали по хълмовете на италианската провинция и увенчани с неотментата крепост или замък.

Същите каменни сгради, патинирани от времето с потънали в цветя первази, същите тесни улички, измити от дъжда с подредените по тях сувенирни магазинчета и кафенета.

И същите групички туристи, които при първото намигване на слънцето плъзнаха по тесните сокаци, за да надничат в музеи и дворове и да щракат с апаратите.

Но сред шумната многоезична тълпа незабележимо се понесоха тъмни силуети …

Защото Асизи е специален, а славата му се носи навред по света. Тук през 1181 г. е родена една от най- известните икони на християнската вяра – свети Франческо /Франсоа, Франсис или Франциск /.

И както Св. Иван Рилски е небесният покровител на българския народ, така Сан Франческо от Асизи е обявен за патрон на Италия.

Личността на основателя на францисканския орден вдъхновява хора с най-различни възприятия за света.

У нас негови последователи откриваме сред католиците в Северозападна България и по-точно в Района на Чипровци и Раковски.

Смята се, че католическият светец е предвестник на Ренесанса, реформатор, бунтар, първото хипи и първият борец за опазване на околната среда.

Син на богаташи, в даден момент Франческо решава да се лиши от наследство и охолен живот. Изхвърля луксозните дрехи и надява грубовата туника, препасва се с конопено въже, нахлузва сандали на бос крак и тръгва по света да проповядва Евангелието.

Проповедите на монаха били толкова убедителни, че дори птичките и животните се спирали да го слушат, пише в житието му. А мотото на монашеския му орден, един от най-големите в католическия свят, е Pace e bene или Мир и доброта.

Св. Франциск проповядвал духовна чистота, състрадание, любов към природата и аскетизъм. Светецът до такава степен подражавал на Христос, че започнали да го наричат „Alter Christus“ или „Втори Христос”.

Според някои историци по време на пътуването си за Палестина Свети Франциск се спрял и по българските земи, но иди доказвай, че така било..

Гробът му се намира в папската базилика на Асизи, превърнала се в седалище на францисканския орден. Базикилата, то се подразбира, се казва „Сан Франческо Д ‘Асизи“.

Състои се от две църкви – голяма и малка, изградени една върху друга , изрисувани с фрески от прословутия флорентински ренесансов художник Джото.

За съжаление снимките в катедралния комплекс, включващ и манастир, са абсолютно забранени, така че това са единствените нелегални кадри от вътрешността, които успях да направя.

Асизи е свързан и с българската история. Малко известно е, че преди да бъде покръстена в православната вяра, съпругата на цар Борис III – Джованна ди Савоя, е членувала във францисканския орден.

Затова тя настоява да се венчае не къде да е, а именно в катедралния храм на Асизи през един есенен ден на 1930 г. . За събитието в града пристига цветът на европейските монархически династии, хиляди зяпачи задръстват улиците, а кумове на щастливата двойка са тогавашният италиански премиер Бенито Мусолини и министър-председателят на България Андрей Ляпчев.

По-късно висшочайшият брак е благословен и с православна церемония в софийския храм „Александър Невски“, където българската царица променя името си от Джованна на Йоанна. Заради тази си постъпка тя влиза в конфликт с Ватикана. Но благодарение на връзките й с апостолическия нунций у нас – монсеньор Ронкали, (бъдещият папа Йоан XXIII, известен като „българския папа“) недоразумението е предотвратено.

Този исторически момент, касаещ най-вече съдбините на България, е оставил следи и в тихото италианско градче. За приятна почуда на всеки бг турист един от булевардите му се казва Viale Giovanna di Savoia Regina dei Bulgari. /

Българската царица умира през 2000 г. на 93 години и е погребана съвсем скромно в гробищния параклис на францисканските монаси, който за жалост не успяхме да посетим.

Затова пък се запознахме с единствения български обитател на манастира в Асизи – падре Владимир Пенев. Най-старият монах в светата обител е на 91 години и пристига в Италия през далечната 1938 година. Известен е още и като монахът -художник, изработил копията на пет папски герба.

Падрето изготвил и копие от герба на папа Франциск, което по каноните на Църквата, трябва да краси фасадата на папската базилика в Асизи. С маслени бои върху дърво изографисал също така и т.нар. „Синьо разпятие“с изображението на свети Франциск и подарил произведението си на настоящия папа, носещ името на светеца.

Въпреки, че от дълги десетилетия живее далеч от родината, падре Владимир владее перфектен български. Отвреме на време посреща в покоите си български делегации и ги развежда из манастира. А това е столовата с места за 500 францискански монаси. Тук е похапвал и папа Йоан Павел II ин персона!!!

Пред бг групата, водена от вицепрезидента на България Маргарита Попова и посланика ни в Рим Марин Райков, монахът си спомни за детството, прекарано в района на Стара Загора, когато заедно с малчугани, се гонели край тракийската могила Дуванлии.

„ Всеки си намираше по нещо в нея, а веднъж кметът на селото попадна на златно лъвче и си го прибра. Жена му обаче се разприказвала и властите дойдоха и му го взеха“- нареждаше францисканецът с български корени.

И добави, че след 1944 година, разбрал от българи, които го навестявали в Асизи, че руснаците изровили могилата и изнесли сума ти неща, а после обяснявали, че ги намерили я в Афганистан, я в Пакистан и пр.

Монахът родолюбец ни показа и терасата, от която царица Йоанна съзерцавала просналата се в нозете й долина. Нейно величество казвала „Оставете ме поне 20-на минути сама , за да се насладя на тази гледка“.

И наистина, това което се разкри пред очите ми не може да се опише с думи. Или може би донякъде само със снимки …

Дълго ахках и охках, докато накрая онемяла и оглупяла от възторг, се наложи да се разделия с това докоснато от вечността кътче на Умбрия.

И си обещах отново да се върна тук, във францисканското сърце на Италия. Но следващия път ще отделя време и за гроба на българската царица, за която казват, че до последния си ден обичала България, наричайки я „моята втора родина“.

The post Българската следа в Асизи appeared first on Пътешествия без край.

Защо Тасос ли ?

Veneta Nikolova — Thu, 23 Jul 2015 14:26:06 +0000

Наричат го още „Изумрудения остров“ заради прозрачните синьо-зелени води. А който веднъж стъпи на това късче плаваща земя, отстоящо на 10-на км. от континента, се завръща отново и отново. Защото Тасос може да не е най-екзотичният гръцки остров с характерните сияйно бели градчета, но е един от най-зелените. Освен това отстои на не повече от 400 км. от двумилионна София.

CLICK ON IMAGE TO OPEN GALLERY

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия

Каква изненада, какво облекчение за нас, българите, когато за пръв път попаднем тук

Колко по-различен е Тасос от нашето многострадално, превзето от бетона, рекетьорите и чалгата Черноморие…

Оказва се, че това е най-южният къс на Рило-Родопския масив, вдаден в морето.

Нищо чудно,че се чувстваме като у дома, докато се скитаме из тукашните каменисти възвишения, осеяни с борчета, чинари и кипариси.

Местните селца, скрити горе, в планината, странно наподобяват на нашите родопски махали.

Същите каменни къщури със схлупени тиклени покриви, увенчани от типичните родопски комини, същите тесни сокаци, които си провират път под изпънатите над тях стрехи или лозички …..

…..и разбира се, неотменната църква с чешма или аязмо.

Но всичко тук е по-обгрижвано, по-богато, по-излъскано.

Личи си човешката грижа и усет за красота

Освен това Тасос е свързан с българската история и с борбата ни за освобождение от турско робство.

Да не говориим, че открай време тук е живята многобройна българска колония

В наши дни асимилирани потомци на заселилите се тук българи със сдържана радост се заговарят с нас в опит да упражнят позабравения си роден език.

А какво да кажем за факта, че Тасос е бил наш, български остров, попадащ в пределите на българската държава в периода между 1941 до 1944 година ?

Ще кажем това, което всеки нашенец, стъпил на острова споделя – Добре че не е останал в пределите на България! Че къде щяхме да ходим на море?

Сега щеше да бъде превърнат в безумно подобие я на Слънчев бряг, я на Св. Влас.

А от сладките крайбрежни селца, белеещи се на фона на олеандровите храсти…

….. и от сребристите маслинени горички нямаше да има и помен!

В миналото островът бил многократно опустошаван от пиратски набези, а крайбрежните населени места и пристанища бивали буквално сринати със земята.

Затова хората се пренесли във високата част на планината.

Но не се отказали от досега със света, така че всяко село си обособило и пристанище долу на брега.

Местните, наред с риболова, се захванали с отглеждане на маслини, а по-късно и с туризъм.

Крайбрежната част на острова е засеяна с километрични маслинени гори, а под сянката им се мъдрят приветливи двуетажни хотелчета и малки таверни.

Островът си има и по-населена курортна зона в района на скала Потамия, където се намира и най-големият му плаж Голдън бийч.

Но в тази си част, Тасос напомня на нашите туристически комплекси с характерната човешка гмеж, сергии, бира скара и пр.

Така че не го препоръчвам на любителите на романтиката, търсещи уединение сред сенчести дървета, самотни заливи и безбрежна синева.

Достатъчно е да се снабдиш с карта и с повече любопитство и търпение, за да откриеш своето райско кътче и да се откъснеш от реалността.

Тасос е 12-ия по големина остров на Гърция. Обиколката му е 100 км

За един ден можеш да го прекосиш с кола, като се спреш в някои от най-китните му селища и отдъхнеш поне на 4-5 плажа.

Можеш да си наемеш за тази цел скутерче на добра цена.

Всеки плаж си има своя чар, но най-живописните са отдалечени от главния път и трябва доста да разпитваш насам-натам докато ги откриеш.

Великолепни пясъчни плажове има и в района на селцето скала Рахони /старото му име е Вулгаро ,било е средище на местната бг общност/, където с наслада ще отдъхваш под сянката на борови дръвчета, необезпокоен от тълпите

Тасос е известен със своите зрелищни залези, а в онази му част, която е обърната с лице към континента, денят на плажуващия продължава чак до 20-21 часа, когато огнената топка най-накрая тупва във водата .

Навсякъде попадаш на приветливи заведения, където те обслужват най-често българи, а цените са поносими

Отдели си поне един ден, за да обиколиш острова в посока обратна на часовниковата стрелка, така че автомобилът да е в платното откъм морския бряг

Една от местните знаменитости е Giola, но за да стигнеш до нея ще трябва доста да се отклониш от главния автомобилен път.

Следва половинчасов преход по стръмна прашна пътека под парещото гръцко слънце. Но усилието си заслужава…

Защо Тасос ли??

Защото това е другото лице на Родопа.

Тук се чувствам като у дома.

И колкото пъти се завръщам винаги откривам нови местенца, които радват окото …

…и изпълват душата с топлина …

… и покой .

The post Защо Тасос ли ? appeared first on Пътешествия без край.

За Рим с любов или 15 подробности за Вечния град

Veneta Nikolova — Mon, 08 Jun 2015 14:07:42 +0000

Казват, че Африка започва от Рим. И не само заради специфичния местен климат и флора ! Трудно е да опишеш накратко този град – Вселена, обвеян с хилядолетен ореол, потънал във вечно свежата зеленина на пиниевите си дървета, с пренаселените от многоезични тълпи площади, с излющените фасади на сградите, задушните улички, хаотичното движение и нервните шофьори, с разпръснатите из целия град следи от някогашното му величие, с тесните кафенета и тратории … Не е възможно да го опознаеш и осмислиш в цялата му дълбочина и многоликост за няколко дни, колкото обикновено продължава една екскурзия. Но си струва човек да опита.

Ето някои интересни подробности за Рим :

1.Древните римляни вярвали, че без значение накъде върви светът и колко империи ще рухнат, Рим никога няма да загине. Още Овидий /роден в 43 г. пр. Христа/ го възпява като „Вечния град“, а по-късно това му название започва да се използва и в официалните документи на империята.

2. Рим е по-стар от държавата Италия. Общоприетата дата на основаването му е 753 г. пр. Хр. което го прави повече от 2500 години по-древен от нацията, на която е столица. Обявен е за столица на Обединена Италия едва през 1870 г.

3. Това е първият модерен град, достигнал население от един милион души още през 50-та година пр. Хр. Никое друго населено място в Европа не е успяло да надмине този рекорд, който е изравнен едва през 19-ти век от британската столица Лондон.

4. Близо 90 на сто от стария Рим лежи под днешния над двумилионен град, не е проучен и едва ли някога ще бъде.

5. Градът разполага с богат асортимент от „подземни атракции“. Сред тях са няколко Катакомби, които си струва човек да разгледа, стига да не страда от клаустрофобия, както и задължителната за посещение от всеки родобюлив българин базиликата на три нива „Сан Клементе“, където е гробът на Свети Кирил /виж галерията/.

6. Древните римляни биха оборили категорично пословицата че „Всички пътища водят до Рим“. Според представите им всички пътища не водят, а ТРЪГВАТ от Рим и най-вече от Златния километричен камък (Milliarium Aureum), издигнат в центъра на някогашния му административен център.

7. Над 10 милиона туристи посещават всяка година Рим

8. Според кметството на Рим, всяка година туристите хвърлят във водата на Фонтана ди Треви около един милион евро. Сумата се изразходва за благотворителни цели. Според поверието, ако хвърлиш паричка във Фонтана, ще се зъвърнеш отново във „Вечния град“. Пробвала съм – работи!

9. Рим е градът с най-много християнски храмове света – 900 на брой.

10. В Рим се намира суверенната държава – Ватикана. Тя е една от най-малките в света и се управлява от Папата. Микро държавата си има своя железопътна гара, поща, радиостанция и армия в лицето на прословутите швейцарци. Твърди, се че носят униформи, чийто дизайн е създал самият Микеланджело

11. Ватиканът притежава най-големият музеен комплекс в света. Той се състои от над 1000 музеи и галерии.

12. Строежът на базиликата „Свети Петър“ продължава цели 120 години и приключва през 1626 г. В продължение на столетия това било най-голямата църква в света, но през 1989 е надмината от базиликата на „Дева Мария на мира на Ямусукро“ в Кот д ‘Ивоар.

13. Рим разполага с над 2,500 улични чешми с чудесна, хладка, безплатна питейна вода. Нещо, което малко туристи подозират, примамвани в летните жеги да купуват минерална вода от сновящите навред мургави търговци.

14. Малко вероятно е християни да са били хвърляни на лъвовете в Колизея, както се случва в големите Холивудски продукции. Няма доказателства, че ранните християни били наказвани заради вярата си по този начин. Знае се, че тази участ била отредена на криминалните престъпници и на военнопленниците.

15. Римляните създали моловете. Първият по рода си търговски център е построен от римския император Траян и се състоял от няколко етажа с повече от 150 магазинчета, в които се продавало „от пиле мляко“.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия

/ За да излезете от галерията кликнете върху бутона Esc на вашата клавиатура/

Пътешествия без край . Венета Николова

The post За Рим с любов или 15 подробности за Вечния град appeared first on Пътешествия без край.

Приключение в Сахара

Veneta Nikolova — Thu, 05 Mar 2015 19:29:00 +0000

Да се скиташ сред необозримите пространства на Сахара ! Да зарееш поглед в далечината. Там където пясъкът и небето се сливат в миг на безвремие. И да усетиш полъха на вечността. В тунизийската си част, най-голямата гореща пустиня на планетата те предизвиква да прекосиш безмълвния й океан, протегнат към безкрая и да опознаеш … себе си.

Съзерцанието и философските разсъждения насред пясъчните ширини на Сахара обаче вървят ръка за ръка с приятните емоции и приключенията. Тунис е много добре уредена туристическа страна с чудесни традиции, от които ние българите, бихме могли да почерпим опит.

А тунизийците са идеалните аниматори, организатори и екскурзоводи, които не те оставят и за миг да бездействаш с идеята алъш веришът да върви и да капят бакшишите. Ако искаш да кривнеш от утъпканите туристически пътеки , за да се гмурнеш в дълбините на тази уникална култура и да опознаеш истинското лице на арабския свят, е по-добре сам да си организираш пътуването, на автостоп например.

Натиснете върху някоя от снимките долу, за да влезете в галерията.

А дали подобно начинание не е малко рисковано в тези размирни времена е въпрос на лична преценка. Ние избрахме стандартния, но по-сигурен вариант – организираната от бг туроператор екскурзия. И останахме доволни.

Потеглихме в една ранна октомврийска утрин от старинния крайбрежен гр. Сус, където бяхме отседнали и след дълго пътуване се озовахме в симпатичен оазис пред входа на Музея на палмата

Почерпиха ни със сладко от фурми в комбинация с лимонени или портокалови кори

Къносването е хилядолетна традиция по тези земи. Съжалих, че не си направих временна татуировка с къна в традиционни тунизийски мотиви.

Разходка с каручка из оазиса. Някои от тези кончета бяха доста измършавели А вонята на застояла вода, която се носи от реките и локвите им е неописуема. В Тунис навсякъде мирише на тиня и на изгнило, но се свиква нали е Африка! А понякога надделява аромат на жасмин и други екзотични растения

Цивилизацията с всичките й джаджи удобно се е настанила и в най-отдалечения сахарски оазис. Всяко от тези пустинни деца, освен че владее компютърните технологии, говори на приличен френски.

Стигнахме до малка палмова плантация с над 120 годишни дръвчета. Е това се казва екзотика !

Каква живителна сянка насред нажежените пясъци. Това да не е райската градина?

Атракционният пакет включваше и демонстрация на катерене на палма и събиране на фурми. Слизането не е по ствола на дървото а по самите „листа“. За всяко нещо вадехме по един динар бакшиш

Плантацията си има и туристическа ферма. Камила пие кола. Дай един динар

Милото бебче на мама и татко. Та то е едва на един ден!

Един отровен гущер разбуни духовете в туристическата ни група

Пясъчна риба – изчезва под пясъка и дим да я няма!

Аниматорът беше много артистичен. След като ни заплаши със змии и отровни скорпиони, ми метна тези два саламандъра, които си впиха ноктенцата в кожата ми и не искаха да ме пуснат.

Най-дългоочакваният момент настъпи . Потегляме на сафари с високопроходими возила.

Средната скорост с която се движим е 80-100 км. , като в програмата са предвидени лупинги и спускания от 70 -80 градуса наклон по дюните, съпроводени с ужасени писъци и молби да намалят скоростта.

Придвижваме се по трасето на ралито Париж-Дакар, прославило се най-вече с инцидентите и нещастните случаи

Пясъчният Еверест зове ненаситния за гледки турист. Хайде след тълпата и ний да снимаме!

Спряхме на един check point в пустинята. За разлика от египтяните например, тунизийците са по-сдържани и мрачни хора. Освен това се обиждат, когато им кажеш,че са араби. Обикновено отговорът е „Какви араби, ние сме европейци!“

Тунизийската част на Сахара е истинска снимачна площадка. Тук са заснети цяла поредица холивудски продукции, сред които „Индиана Джоунс-похитителите на изчезналия кивот“ и любимия ми „Английския пациент“

А това познато ли ви е?

Ами да, точно така! Това е звездното градче от култовата продукция Star wars, което за жалост тъне в разруха. В момента се обсъждат начини за набиране на средства с които да бъде възстановено.

Незнайно защо отвътре някои от къщичките са изградени с тези подобия на кошери от които всеки момент ще изскочат извънземни оси

А тези симпатични съоръжения са всъщност от дърво

Диви камили. Водачът им е без глава!!!

Нощувахме в много приятно хотелче в оазиса Touseur, който е толкова популярен сред туристите, че си има летище. Калин е гроги.

С болка и недоумение детето установи, че майка му отново се е проявила, като е забравила банския му. Вместо това бе напълнила куфарите с дебели якета и шалове, защото чела някъде, че нощем температурите в пустинята падат до минус 10.

Наложи му се да се утеши с една фурма

На следващата сутрин потеглихме към 3 и половина за да посрещнем изгрева край соленото езеро на около 150 км от размирния Алжир

Може би така ще изглежда земята след глобалната промяна на климата?

Шот ел-Джерид – така се казва второто по големина солено езеро в Сахара след Чад. Дълго е 120 км. и е широко около 60 км.Част от него се простира в централен Тунис и стига до бреговете на Средиземно море.

Соленият слой, покриващ езерото може да издържи тежестта на автомобил, но може и да се срине под краката ти и тутакси да потънеш на дъното на мрачния пустинен търбух.

Недалеч от езерото е обособен специален наблюдателен пункт за посрещане на изгрева с изваяни от ветровете пясъчни образувания.

Навсякъде в по-туристическите части на пустинята са опнати следните възстановки на шатри щото да радват туристите

Ето я и огнената топка! Ще има да ни пърли цял ден. Кадърът не е лош, като се изключат кабелите на фона, напомнящи за настъпващата и тук цивилизация.

Който казва пустиня, казва и камили. Какво е Сахара без нейните камили и какви туристи щяхме да сме ако не се бяхме записали за най-популярната местна атракция – разходка с камила в пясъка. Продължи час и половина, но ми се стори цяла вечност.

Както подобава организаторите на експедицията въдворяват строг ред и финансова дисциплина.

Не съм предполагала,че е толкова неудобно да яздиш това гърбаво създание! Моето беше безобразно нервно и зло. Не спря да подскача и да хапе околните животни. Истинско чудо, че не ме метна на земята и не ми счупи гръбнака!

Някои хора обаче случиха на по-кротки създания, благодарение на което успяха да направят нелоши снимки

Като тази, например.

Камиларите са пекани аниматори. Грижат се за животинките, забавляват те и те снимат. И всичко за един динар бакшиш.

По принцип тунизийците не обичат да ги снимат, но този се оказа истинска находка.

Малкият принц си потърси приятел в пустинята, но никой не му обърна внимание.

Когато не ги яздиш излъчват мъдрост и достолепие!

Голям бизнес пада. Камили, делтапланери, бугита – всички ресурси са впрегнати в туризма

Пустинята, подобно на България, се обезлюдява. Често минавахме покрай изоставени селища ghost towns. Тъжна гледка.

Казаха ни, че това село било опустошено от… наводнение. Чудовищен порой изневиделица се изсипал от небето и унищожил всичко наоколо. Не знам дали това е истина, но ми харесва библейското послание..

И насред пустошта се е пръкнал този 5-звезден хотел възстановка на берберска къща

А това вече е автентична берберска къща. Живеят под земята, за да им е прохладно и сенчесто. Забележете обаче спътниковата антена

Имат си ток, вода и телевизия. Както и автомобил паркиран в пясъка. Какво повече му трябва на човек!

Това е Matmata – едно от най-древните населени места в района

Берберите са най-древното население в Сахара. Някои от тях са със сини очи и руси коси

Никой не знае откъде са дошли. Някои казват, че това са варварски племена, нахлули от Север

Рибката изобразена, на балдахина на леглото е мюсюлмански символ за благополучие и се среща в повечето пустинни къщи

А нашата екскурзоводка, която е рускиня, заяви, че берберите са КАЗАЦИ. Така или иначе нашите домакини бяха доста мургави

Слънцето е ослепително, нажежава нервите до краен предел и размеква мозъка ми. Чудя се как тези хора са способни да живеят и да мислят в тази жега

Поредната заловена в пустинята твар е впрегната в местния поминък-туризма

Всичко се терасира, за да спира свлачищата, но нашата руска екскурзоводка така и не можа да ни обясни как и защо точно се прави. Аз лично не видях да се отглеждат някакви култури в пясъка

Тази жега не се търпи. През цялото време се потиш и лепнеш. Бързо в автобуса при климатика.

Време за обяд. Попадаме на следния берберски туристически ресторант.

Храната е скромна , но вкусна. Това е берберска баница. Пълнежът е с яйца и някакви пустинни треви или храсталаци.

И насред горещите пясъци изниква чудо на чудесата. Амфитеатърът или колизеумът, както му викат, е от 3 век и е вторият по големина в света след римския

Намира се в днешният град Ел Джем и е една от археологическите гордости на Тунис.

Тук са снимани филми като „Гладиатор“ с небезизвестния Ръсел Кроу. Не сме очаквали че ще видим толкова импозантно и добре запазено съоръжение от древността

С което одисеята ни в тунизийската част на Сахара приключи за всеобщо съжаление, но и с усещането, че сме преживяли приключение, което ни разкри невиждани пейзажи и друга, колкото близка, толкова и далечна култура . Дали отново някога ще се скитам сред пясъците на Сахара ? Пожелавам си го час по-скоро.

И още едно приказно пътешествие в Сахара, но в египетската й част виж Тук:

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

The post Приключение в Сахара appeared first on Пътешествия без край.

Фършанги -магическа разходка в чужди обувки

Veneta Nikolova — Sun, 15 Feb 2015 12:21:00 +0000

За банатските българи от Бърдарски геран Фършанги е най-обичаният и дългоочакван празник.

Тази година той се състоя на 6 февруари и събра в китното северозападно село около 1500 души, които с нетърпение се включиха в традиционното карнавално шествие. Ето как протича едно типично карнавално шествие .

Филмът за банатските българи „Спомени от Бърдарски геран“ или разказ за различния изход на историята ни

Натиснете върху някоя от снимките долу, за да влезете в галерията.

В Бърдарски геран се стекоха гости от цялата страна, за да станат свидетели на зрелищния спектакъл .

Фършанги произхожда от унгарската дума Farsang и немската Fasching и представлява стар обичай свързан с църковния календар.

С него католическият свят отбелязва прехода към Великия пост преди Великден.

Пъстри фестивали с екстравагантни костюми, оглушителна музика и масови шествия се провеждат тези дни в цяла Европа. Бърдарски геран не прави изключение в това отношение.

Представителите на малката католическа общност у нас ревностно пазят традициите си и с готовност ги споделят с останалите.

На Фършанги мъжете ходят маскирани като жени, а жените –като мъже. Доброто настроение, духовата музика и закачките са задължителни.

„Фършанги – магическа разходка в чужди обувки“- е мотото на карнавалния празник в Бърдарски геран

Бърдарски геран е едно от петте села, основани от банатски българи католици, завърнали се от Банат /област в някогашната Австро-Унгарска империя/ след Освобождението.

Заедно с тях в селото се заселват и банатски немци. Затова в миналото наричали Бърдарски геран „немското село“.

Обичаят „бурборене“ при който участниците в шествието трябва да изсмучат от пълната с течност чиния малка монета, нещо като нашето комкане с халва.

За жалост през последните десетилетия Фършанги е бил позабравен. Но през 2011 г., по инициатива на местни родолюбци, обичаят е възстановен, а интересът към него расте с всяка изминала година.

За еуфоричното настроение на тазгодишното издание на фестивала допринесе и неочаквано приветливото слънчево време.

Младата бивша кметица на Бърдарски герн засне цялото шествие с чисто новия фотоапарат на читалището

Официалната програма на празника включваше и близо двучасов хумористичен концерт в читалището. В него се изявиха около 150 участници и от други населени места.

По стар български обичай, празникът продължи до късно с кръшни хора на площада.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Фършанги -магическа разходка в чужди обувки appeared first on Пътешествия без край.