Кърпачево е с едва 70 постоянни жители, но разполага с около 10 къщи за гости с общо 120 легла. Заедно с още осем околни селца, местата за настаняване в района достигат близо 60. Стопаните им посрещат туристи с високи изисквания, базата им е целогодишно заета, а по празници е почти невъзможно да намериш свободни места.

Гледайте видео репортажа

В това кратко видео ще ви отведа отвъд популярните водопади, за да ви покажа истинското сърце на Кърпачево – старинните къщи с душа, Старата мелница и природата, която тук все още диктува правилата.

Посетих Кърпачево по покана на сдружение  “ Деветашко плато „,  което обединява ентусиасти от общо 9 села в три общини – Летница, Ловеч и Севлиево. Идеята е да се подкрепи устойчивото развитие на региона и утвърждаването му като елитна дестинация за еко и селски туризъм.

Къде се намира

Село Кърпачево се намира в Северна България – на около 200 км от София и едва 30 км северозападно от Ловеч, в самото сърце на Деветашкото плато. Пътуването дотам ни отне около три часа, но времето мина неусетно – пътят е живописен, с плавни завои и гледки, които те карат да спираш за снимка. Районът е истинско природно богатство – дом на редки растения и животни, поради което е част от европейската екологична мрежа Натура 2000.

В края на статията ще откриете карта на Google, която показва точното местоположение на Кърпачево и забележителностите на платото .

Препоръчвам да посетите :

Старата Мелница в Кърпачево – история, изкуство и събития в едно 

Някога тя е била воденица и то в съседното село Крушуна. Но двама братя от Крушуна я разглобяват камък по камък, пренасят я с волски каруци и я сглобяват отново в Кърпачево.

На новото място нямало течаща вода, затова превърнали сградата в електрическа мелница. С годините мелницата запустяла, но преди време ентусиастите от сдружение „Деветашко плато“ я възстановяват и сградата вече е културен и образователен център, научавам от Ива Таралежкова, председател на сдружението. Мелницата, изградена от бигорен камък,  е сърцето и душата на селото. Тук се провеждат празници, концерти, тиймбилдинги и т.н. Ние попаднахме на интересна фотографска изложба на Христофор Ташев с кадри в близък план на лица на хора от различни раси и  възрасти.

Къде да отседнете на Деветашкото плато

Кърпачево, Крамолин, Горско Сливово и съседните села са оазиси на гостоприемство и автентичност. Всяко хотелче е малък шедьовър – старинно отвън, луксозно отвътре. Запазило духа на селото, но без да се жертва нито грам от комфорта – с вкус, финес и истинско усещане за място.

Ние отседнахме в най-новата къща за гости в селото, собственост на Силвия Аврамова, която от дълги години живее в САЩ, но се влюбва в Кърпачево и решава да възстанови стара къща, за да посреща туристи. Ето какво разказва Силвия:  „Kупихме я преди около 3 години. Просто бяхме изумени от самия район, от красотата на камъка, който е навсякъде тук. Градили са с него стени, правели са тези дувари. Всичко е толкова стабилно и добре направено! Дворовете са огромни – това ни привлече да се установим в Кърпачево, както някои го наричат – центъра на Вселената. Харесахме чистата природа и усещането за простор. Тази среда повлия и на дизайна ни – искахме място с необикновена атмосфера, която носи спокойствие, вдъхновява и предразполага към творчество. Затова заложихме на естествени материали – дърво за топлина и уют, интересни плочки за артистичен акцент и меки, заоблени форми с южен дух, които обединяват цялото пространство.“.

Закритото и пустеещо старо училище в центъра на Кърпачево днес е получило втори живот. Сега то посреща туристи като къща за гости с басейн и ресторант. Всяка класна стая е превърната в стая за почивка, а местните се шегуват, че „Който не е спал в час, сега е моментът да навакса !“

А какво да кажем за друго нестандартно решение в селото – някогашна плевня, преобразена в семеен хотел с четири дизайнерски стаи за гости. Къщата е със зелен покрив, засаден с 12 вида сукуленти.

Прекрасни условия за почивка ще откриете и в съседните села. Вижте къде можете да отседнете в района !

Но истинската причина да посетите Деветашкото плато са :

Впечатляващите картини, които майстор Природа рисува

Каньони и дълбоки пропасти, водопади, които се спускат по варовикови скали, тъмни пещери с подземни реки … Деветашкото плато има какво да предложи на всеки приключенец или фотограф. А най-знаковата забележителност е природният шедьовър :

Деветашката пещера – под сводовете на вечността

Посещавала съм я неведнъж и всеки път притаявам дъх под огромния й свод със зеещите към небето седем отвора, през които слънчевите лъчи си прокрадват път.

Наистина тук се чувстваш като безпомощна микро прашинка пред вечността. Животът ври и кипи в дълбините на пещерата, обитавана от всякакви мраколюбиви същества и най-вече прилепи – десетки хиляди от тях. През 2011 в пещерата бяха заснети сцени от холивудската продукция  „Непобедимите“ 2  с участието на Силвестър Сталоун. Но екшънът определено не се отрази добре на крилатата популация която впоследствие силно намаля.

Освен това, за да може снимачният екип да се придвижва по-комфортно, пред входа на пещерата изникна и бетонен мост – съвсем истински, не декор. Добрата новина е че през последните години прилепите са започнали да се завръщат в пещерата. И още една любопитна подробност – тук археолозите открили следи от човешко присъствие още от каменната ера, т.е. от преди около 70 хиляди години !!!

Достъпът до пещерата от 1 юни до 31 юли е забранен –  тогава е размножителния период на прилепите.

Близо до село Горско сливово посетихме още едно, не по-малко величествено природно чудо:

Пещера Гарваница – височина и тръпка

Главозамайваща 60-метрова бездна. Всеки може да се спусне на дъното ѝ по метална стълба, за да усети ледения дъх на подземния свят.

Проникването в нея ще ви повиши адреналина, особено ако страдате  като мен от страх от височини и тесни пространства. Посетих я през месец октомври. Предишните дни имаше обилни дъждове и не можахме да се разходим долу, защото беше истинска кална баня.

Най- оживено е през лятото, когато на поляната край Гарваница се провежда  ежегодният фестивал Jazz под звездите с участието на известни български и чужди изпълнители.

А на няколко километра оттук попадаме на истински спектакъл. И тук природата не се шегува :

Крушунските водопади – мъхове, мостчета и магия

Феерия от каскади, зелени мъхове и синтрови езерца ! Водата струи, пее и навява страхопочитание.

Няколко пешеходни маршрута позволяват да се разгледат водопадите отблизо и от различни гледни точки, а мостчетата и беседките предлагат удобни места за почивка и фотография. Това са най-красивите водопади в България и смятам, че всеки българин трябва да ги посети поне веднъж в живота си. По възможност напролет или  след напоителни дъждове, за да се наслади на пълния им „капацитет“. В случая извадих късмет благодарение на наводненията предишната седмица.

Някога скалите над това чудо на природата са служели за килии на исихастите , които търсели уединение и молитва.  А това долу е старата тепавица, известна сред местните като „Перилото“. Намира се съвсем близо до водопадите.

Гледка от ръба – Погледалото или Каньонът  

Едно от най атрактивните места за снимки и съзерцание на Деветашкото плато. Намира се на пътя, свързващ селата  Крушуна и Кърпачево.

От едната страна на един голям завой на шосето се открива дълбоко дефиле, където гнездят скални орли, а в небето прелита двойка черни щъркели.

Като зелено море, чак до хоризонта се разстила Дунавската равнина, ако застанете от другата страна на завоя. Там има леко уширение на пътя, където да паркирате автомобила си.

От Деветашкото плато до музея Гети

Симпатична скулптура на еленче посреща и изпраща туристите в центъра на село Агатово. Представлява дървеното копие на много древна бронзова фигурка от 7 век пр.н.е., която била открита в нивите край селото през 50-те години на 20 в. Оригиналната фигурка е ценна не само заради възрастта си и фината изработка — тя въплъщава естетиката на древните траки и свидетелства за хилядолетното им присъствие на платото. Еленчето е изложено в залите на НАИМ в София.

През 2024 г. изяшното създание гостува на музея Жан Пол Гети в Лос Анджелис като част от голямата изложба „ Древна Тракия и античният свят“. Ала  фигурката с хилядолетна история отдавна не е просто музейна находка. Тя се е превърнала в разпознаваемо туристическо лого на Деветашкото плато. Стилизираната й реплика ни намигва от информационни табели, брошури и сувенири, като своеобразна визитка на целия регион.

И още :

В центъра на Кърпачево има пивоварна с пивница където опитахме местната крафт бира. В селото има и школа по конна езда. Освен това в околностите му се намират още две пещери, но за тях – някой друг път.
Може да разгледате следите от средновековната крепост край село Крамолин, да посетите ферма за зайци в село Деветаки или да дегустирате оригинални вина made in село Върбовка. Един уикенд няма да ви стигне, за да се запознаете с всички атракции на Деветашкото плато. И винаги ще има повод да се завръщате отново и отново в това благословено от природата късче българска земя.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България . Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Село Кърпачево е врата към Деветашкото плато – какво да видите и къде да отседнете appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Малко преди да се влее в нея, като талантлив скулптор, Янтра образува спиращи дъха меандри и вае пред зашеметените ни погледи дълбок каньон, набразден от пещери и недостъпни цепнатини. В околностите на селата Новград, Беляново и  Джулюница водите й текат бавно в подножието на отвесни канари. Мястото е магнит за природолюбители и фотографи, както и за фенове на водните спортове.

Гледайте видео репортажа

Янтра има своя тиха, почти мистична красота, която се разкрива най-добре от нивото на водата. Във филмчето споделям усещането от плаването с каяк край скалните брегове на Янтра , където природата е запазила своя див и неподправен облик.

С каяци в каньона на река Янтра

Привържениците на каякинга добре познават района. Речните маршрути са с различна продължителност, като най-краткият стартира от бивака на село Беляново. Той е подходящ и за начинаещи като мен, които дори не могат да плуват. Инструктажът е кратък, нахлузват ти предпазна жилетка и хайде в каяка.

Трасето е с приблизително 8 км. дължина, като в последния си участък навлиза в сравнително по-неспокойните води на река Дунав с крайна спирка рибарското селище на с. Кривина. Преодоляхме го за около 2 часа и половина. Най-популярният маршрут обаче е двудневен с начална точка знаменитият мост на Кольо Фичето в град Бяла. По пътя се преспива в село Беляново, научаваме от Сашо Попов, нашият инструктор и председател на туристическо дружество „Приста“, което редовно организира приключения с каяци в района.

Плаването с каяк ти позволява да се слееш с водата и да се почувстваш като част от природата. Реката е обрамчена отвсякъде с дървета и храсти. И по този начин попадаш в един зелен воден тунел, който те обгръща с тишина и те изолира от останалата част на света. Докато лодката плавно напредва, над теб прелитат сиви чапли, корморани, зеленоглави патици, щъркели и дори морски орли.  Прекрасно изживяване!

Кога е сезонът за каякинг

Студените месеци не са пречка за спускане с каякци по река Янтра. Ентусиастите от ТД „Приста“ закриват сезона чак към Коледа и после бързат да открият новия сезон в средата на януари. През късната есен и зимата се виждат много големи ята птици, включително и пеликани, а ниско над водата се стелят парцали от мъгла и е много красиво, научаваме от председателя на туристическото дружество Сашо Попов. Така че всеки сезон е подходящ за този спорт и има своето очарование, стига през зимата водата да не е замръзнала. Но това се е случвало много рядко през последните години.

Исихасти, монашески килии и църкви високо в скалите …

В района на село Беляново, малко преди да се влее в Дунав, реката си провира път в подножието на отвесна 40- 50-метрова скална стена

„Тези скали са варовикови, те са окарстени, т.е. проядени от водата. Имат интересна структура с пещери и ниши. В някои от тях монаси отшелници през средновековието са издълбали скални килии. Виждате ли ги там, високо горе? Трудно достъпни са, необходимо е алпийско оборудване, за да проникнете вътре.“, разказва Сашо Попов, докато каякът ни тихо пори водата. Вероятно  монасите исихасти са прикрепяли въжени стълби към обителите си или са се катерили с голи ръце по скалите?

Скалната църква на поп Мартин край Беляново

Една от скалните църкви в района е облагородена за туристите. Намира се малко преди село Беляново. Има паркинг, както и удобна алея. Църквата е от 12  век и се предполага че е била част от малък манастирски комплекс. От нея се открива красива гледка към обрасналите в храсти брегове на Янтра. „Навремето исихастите са се ползвали с подкрепата на властта и на местното население. Част от данъците на хората отивали за издръжката на тези скални манастири и техните обитатели“ разказва Сашо Попов.

Скалната църква на Беляново е известна сред местните като църквата на поп Мартин. Според легендата въпросният поп имал изумително красива съпруга. Слухът за неустоимата й красота достигнал до русенския паша, който тутакси поканил свещеника и жена му на гости. Когато съпрузите пристигнали в дома на турчина, той се опитал да убие попа, а попадията прибрал в харема си. Поп Мартин с заклел да си отмъсти, станал хайдутин в дружината на Вълчан войвода и дълги години се борил за свободата на България. А златото, което заграбвал от турските кервани криел в скалите край селото.

Въженият мост на село Беляново

Местните се гордеят със своя въжен мост, който свързва двата бряга на река Янтра. Той е построен през 1968 г. е с дължина 105 м.. Бил е най-дългият въжен мост в България до построяването на моста при родопското село Лисиците през 1975г. Сега вече е втори в класацията.

Но въпреки, че не е толкова известен, като неговия родопски побратим, Беляновският мост не му отстъпва по нищо. Защото гледките към Янтра са неописуеми. Мостът се преминава за две минути, но на нас ни отне доста повече време, докато снимаме и се наслаждаваме на красотата наоколо. Мостът свързва Беляново със съседното село Новград, което отстои на около 8 км. Имайте предвид, че е достъпен само за пешеходци.

Но ако искате да посетите Беляново с автомобил, изберете железния мост. Интересното е, че е построен за три години по проект на белгийска фирма и е открит през 1909 г. Имахме щастието да минем ПОД него с каяците.

Село Новград или назад към соца

Новград е буквалният превод от латинското  Неокастро  – така се е казвала някогашната византийска крепост от 12-14 век, построена на брега на река Янтра и срината от турците. Днес от нея няма и следа, но пък попадаме на друга следа  от една отминала епоха, обагрена в червено– епохата на комунизма.

На селския мегдан ни посреща самият Владимир Илич Ленин и по-точно  единственият оцелял до днес по нашите земи паметник на вожда на Октомврийската революция. Големият монумент е повод за гордост на местните жители. Построен е през 1975 -та с техни дарения. Преди няколко години те отказали категорично да го продадат за близо 30 000 долара на скандинавски бизнесмен, който им предложил да демонтира вожда и да си го отнесе в своята далечна родина. Питам се дали другаде в ЕС  ще откриете непокътнат паметник на Ленин, Хитлер или на Гьобелс ?

Природната забележителност „Марков кръст“

В покрайнините  на село Джулюница, попадаме на още едно красиво природно кътче. Местността „Марков кръст“ е благоустроена с малък паркинг, информационно табло, пейки, парапети и дори чисто нов параклис „Успение на Пресвета Богородица“. В  селото има указателни табели към местността. А от нея се разкрива атрактивна панорама към Янтра, която лъкатуши в нозете ни между високите  скали.

В една от недостъпните канари високо над реката видимо се откроява изсечен в скалата кръст. Около явлението витае предание, свързано с действително съществувала историческа личност, живяла през 16 век. Дели Марко бил известен с храбростта и силата си. Според разказите, по време на неравна битка с турците, в която спасява отвлечени девойки, той силно замахнал с меча си и разсякъл скалата, оставяйки след себе си кръстовиден знак.

Село Мечка – вино и история

По хълмистите брегове на Дунав са разпръснати къщите на село Мечка – любимо място за крайбрежни разходки, риболов и снимки.  Тукашната знаменитост е църквата „Св. св. Петър и Павел“ от 1925 г., считана за една  от най-красивите в околностите. А в местността „Стълпището“, буквално на метри от Дунав, се намира интересна природна забележителност, известна като „Дикилиташ“ или „Побит камък“.

Става дума за две високи каменни образувания, за които се предполага, че датират от Мезозоя (т.e от преди няколко стотици милиони години). В непосредствена близост е израснал скромен къмпинг  с дървени бунгала. В околностите на село Мечка пък има  приятен хотелски комплекс с ресторант , от който се открива феерична гледка към сребристата ивица на Дунав. Собствениците притежават лозя и произвеждат прекрасно вино. Имахме възможност да го дегустираме в специално благоустроената винарна на комплекса.

Вместо заключение

Ние сме свикнали да говорим, че страната ни е малка и бедна. Но така ли е наистина? Фактът, че все още може да попаднеш на неизследвани от масовия туризъм райски места като Беляново и каньона на р. Янтра означава, че България е неизчерпаема съкровищница на исторически и природни дадености. Да не говорим за модерните хотели и къщи за гости, за вкусната храна и не на последно място – за гостоприемството и отзивчивостта на местните хора. И колкото и да я преброждаме надлъж и шир, винаги ще попаднем на ново непознато място, което да ни  очарова и да ни накара чистосърдечно да възкликнем : „Е, няма по-хубава страна от нашата !“

Ако решите да посетите този дивен кът на българската природа, може да се обърнете за съдействие към ТД „Приста“,които организират различни дейности в района на Поломието и каньона на река Янтра.

Статията е изготвена с подкрепата на проекта „Популяризиране на туризма в Северна България”, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Но впечатленията са си лично мои ! 

Вижте също в района : Скално катерене в Долината на Русенски Лом и още – красиви гледки, птици и мистика

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Районът на село Беляново – каньони, каяци и скални църкви между две реки appeared first on Пътешествия без край.

Къде се намира езерото Керкини и как да стигнете до него

Природното кътче е разположено на 240 км. от София и на 45 км. от ГКПП Кулата. Това са по-малко от 4 часа път с автомобил, при положение че се движите по магистрала Струма, няма никакви задръствания по пътя, нито опашки на границата. След като се отклоните вдясно от главния път, продължете в посока Ливадия. Има табели към село Керкини и малкото му крайбрежно пристанище. GPS – навигацията лесно ще ви отведе дотам. Посещавали сме този птичи рай  през лятото на път за гръцкото море. Последно през  октомври се разходих до езерото, но с организирана екскурзия от София (по-долу съм посочила коя).

Какво знаем за езерото Керкини

Всъщност това НЕ е езеро, а по-скоро язовир, който е бил изграден на мястото на заблатена зона в подножието на любимата ми планина Беласица. В Керкини се влива река Струма. Тя извира от Витоша, лъкатуши в Южна България и преминава през Беласица. След като пресече границата с Гърция, реката оформя този прекрасен воден басейн, разположен на миграционния път на птиците. Тук прелитат над 300 вида пернати. 140 от тях гнездят в езерото и крайбрежните зони.

Но господар на Керкини е изящното розово фламинго. На моменти могат да се наблюдават до 20 хиляди дългокраки екземпляра как щъкат насам-натам по езерните води. Повечето са преселници от Южна Гърция и Италия. Компания им правят огромни ята къдроглави и розови пеликани. На практика тук зимува почти цялата европейска популация на този рядък вид птица, която се среща на няколко места на Балканите. Оказва се, че голяма част от къдроглавите пеликани, които плуват в Керкини са си … „наши“!    ))  Те гнездят във влажните ни зони Сребърна, Персин, около Тутракан и пр. , а наесен се изнасят на юг, за да зимуват в гръцко!

И още – в миналото тази част на Гърция се е намирала в пределите на България. Предишното название на Керкини е  Бутовско езеро. И понеже гърците наричат Беласица  Керкини оттам дошло името на езерото.

Към потайните леговища на птиците

Ако искате да научите повече за хвърчащите обитатели на езерото, а не само да си правите селфи на фона на водата и на птиците, е препоръчително да посетите Керкини в компанията на специализиран водач.

При последното ми посещение на езерото пътувах с туроператора Травентурия . Случихме на много добър водач – д-р Георги Герджиков –  запален природозащитник, орнитолог и пристрастен изследовател на пернатия свят. В групата имаше любители на т.нар. birdwatching (наблюдение на птици). Това са хора, готови с часове да стоят тихи и неподвижни, вторачени в биноклите или в тръбите си в очакване да зърнат я опашката на някоя потапница, я едва разпознаваемо сред изсъхналите клонаци земеродно рибарче, което дебне плячката си.

Нашият водач ни заведе на няколко локации за наблюдение. Началната ни точка беше устието на река Струма, където ни посрещна невероятен птичи хор, а пред биноклите ни дефилираха миниатюрните изображения на всевъзможни пернати същества. От тях запомних само: бекасини, голям червеноног водобегач, зеленоглава и кафавоглава потапница , чапли, лопатарка и сойка. Освен това успях да видя един мишелов, който разкъсваше с човката си труп на птица, не стана ясно точно каква!!!

След което отидохме на друга локация, където по принцип зимува цялата скандинавска колония на белочелата гъска, съставена от около 60 семейства. Въпросните птици обаче се бяха запилели незнайно къде. Затова пък в далечината ни се мярнаха няколко фламинги.

По следите на пеликаните и фламингите

На малкото пристанище край село Керкини са акостирали няколко лодки за организирани плавания из езерото. Една разходка продължава около един час и струва между 10-12 евро. Нашият капитан Димитрис направи всичко възможно да ни доближи максимално до колонията фламинги.

Ала фламингото е свенливо, недружелюбно същество, което никак не обича да бъде обезпокоено от щракащи с фотоапарати натрапници. Трудно можеш да го доближиш от брега на езерото. Усети ли хора,  птицата тутакси се отдалечава. Единственият начин да я видиш малко по-отблизо е с лодка. Но и тогава  грациозното пернато пази прилична дистанция.

Затова пък пеликаните се оказаха по-благосклонни и решиха да ни впечатлят с атрактивно зрелище. Важни и невъзмутими като кино звезди, големите бели птици започнаха да долитат ниско над водата от всички краища на езерото и да се скупчват на едно място, не много далеч от лодката ни, пляскайки с криле, за радост на изпадналата във възторг публика.

Разбира се, почти нищо не успях да снимам, тъй като нямам вариообектив.

Най-красиви са пеликаните през зимата, когато са накипрени със сватбеното си оперение. Тогава капитан Димитрис ги храни с риба от лодката, докато развежда туристите и ставало голямо шоу. През април пък цялото езеро се покривало с някакви жълти цветчета. Било феерично.

Пътуване с кауза

Не знам за вас, но аз определено обичам природата и се чувствам ангажирана с нейното опазване. Затова ми стана приятно, когато разбрах, че в пакетната цена на нашата екскурзия до Керкини е включена скромна сума за дарение, която се превежда от туроператора на Българска Фондация Биоразнообразие. И тези средства ще отидат за защита на българската природа.

Така че освен да се наслаждаваме егоистично на природните красоти, да колекционираме снимки и да „консумираме“ една след друга атракции (като наблюдение на птици,) в качеството си на туристи ние можем да подкрепим една кауза –опазване на природата. Не случайно пътуванията, организирани от Травентурия се наричат „Екскурзии с кауза“. Прекрасна инициатива и незабравимо преживяване до потайните леговища на пернатите от Керкини. Препоръчвам с две ръце!!!

Вижте още една дестинация за наблюдение на птици, но в България: 

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Езерото Керкини – разходка до потайните леговища на птиците appeared first on Пътешествия без край.

Поломието или „Планина под равнината“- така наричат красивите скални венци, в чието подножие си пробиват път река Русенски Лом и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом. През месец октомври посетих за пореден път това  диво кътче на българската природа. Всъщност есента и пролетта са най-подходящите сезони за приключенски туризъм в Поломието.

Гледайте видео репортажа

Идеи за приключения в каньоните на Поломието и река Янтра ще откриете във филмчето ми, заснето по време на последното ми пътешествие до това диво кътче на България!

Защо „Планина под равнината“ ли ?

В течение на хилядолетията тук реките са извайвали дълбоки долини, оформяйки шеметни каньони и скални формирования, протегнати към небето от хлътналите под равнината земи. И целият този скален свят е обрасъл в дива растителност. В небето прелитат черни щъркели, египетски лешояди, синявици, алпийски бързолети, пчелояди и всякакви пернати същества, някои от които са застрашени в световен мащаб. Затова районът е популярна дестинация за орнитолози – българи и чужденци. Част от Поломието е включена в природен парк „Русенски Лом“.

Вижте още : Поломието – планина под равнината

Долината на Русенски Лом е рай за скалните катерачи

На около 10-на километра от  Русе, близо до село Басарбово, известно със средновековната си скална църква, попадаме на поредния каменен венец висок около 25 м.. Скрита зад храсталаците, ни посреща изоставената хижа „Алпинист“. Именно тук, се поставя началото на скалното катерене в България.  През 1910 г. за първи път на скалните стени край хижата се използват въжени способи и се прокарват катерачески маршрути.

До мястото ни заведе Михаил Михов от русенското туристическо дружество „Приста“. Скалите, които са в непосредствена близост предлагат около 40 маршрути – от по-лесната 5-та до по-трудната 9-та категория. Оказва се, че това е най-близкият обект за скално катерене от румънската столица Букурещ . През уикендите тук е пълно и с румънци. В  Долината има още няколко подобни обекта. Те се намират при селата Табачка, Кошов и Пепелина. Катерачите обаче трябва да си носят въжета и екипировка. За повече информация можете да се обърнете към дружеството „Приста“.

В скоро време предстои ремонт на хижата и развитие на зоната за катерене, като за целта ще бъдат изградени Via ferrata и нови маршрути с по-лека категория, подходящи за деца и начинаещи..

По стъпките на исихастите

В непосредствена близост до трасето за катерене край хижа „Алпинист“, зее отворът на малка монашеска килия, издълбана високо в скалите през средновековието. Всъщност цялото Поломие е „надупчено„ от пещери и кухини. През 12-13 век те са били доиздялани от монаси отшелници, последователи на исихазма, които ги превърнали в свети обители.

Наблизо, се намират Ивановските скални църкви и Басарбовският скален манастир, които са облагородени за целите на туризма. Но има десетки скални килии и църкви, които са трудно достъпни. Така че може да съчетаете катеренето с посещение на тези мистични православни храмове.

Къде да отседнете в района на Долината на Русенски Лом?

Приятни къщи за гости ще откриете в близките села Басарбово, Божичен, Кошов, Червен, Нисово и други. Освен това, от тази пролет точно срещу хижа „Алпинист“ и скалните катерачески маршрути, отвори врати къмпинг.

Освен възможност да релаксирате на палатка или каравана, има и бунгала. Те са в нестандартен ретро стил от 70-те и 80-те години на 20-ти век. Комплексът разполага  с билкова градинка, малък басейн и зона за тържества, а гледката от поляната към отсрещните скали е неповторима!

Вижте още : Иваново – скални църкви, маршрути, природа и кой е Татунчо

Статията е изготвена с подкрепата на проекта „Популяризиране на туризма в Северна България”, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.

The post Скално катерене в Долината на Русенски Лом и още – красиви гледки, птици и мистика appeared first on Пътешествия без край.

„На северното или на южното Черноморие ще почиваш това лято?” е най-често задаваният въпрос, наближат ли топлите месеци. Това разграничаване на Севера от Юга обаче не е обикновено географско деление, а своебразна съпоставка на две различни представи за почивка.

Северът е за любителите на спокойствието, на по-луксозните ресторанти, гурме кухнята и драматичните залези над Добруджа. Югът е за ценителите на бирата с цаца, на оживените капанчета и риболова. Южното ни Черноморие е по-бюджетната алтернатива. Ако сте купонджии, бягайте на Юг! Сергии, бира-скара, фестивали, среднощни партита, ориенталски ритми до зори! Но и много, прекалено много бетон! Той преобрази до неузнаваемост някогашните тихи крайморски селища, а сега пъпли небезпокоен към природни резервати и закътани заливи в полза на бизнеса и в ущърб на хората.

Защо да изберете дивите плажове на Северното Черноморие

Край северното ни крайбрежие се разлива добруджанската равнина с необятните житни полета и ококорените слънчогледи, които не ви изпускат от поглед през целия път. Запазена марка е гората от вятърни генератори, чийто гигантски перки изпълват небето над Добруджа, превръщайки се в сериозна заплаха за миграцията на птиците /но това е друга тема!/. За разлика от презастроения с хотели Юг, най-северните части на крайбрежито ни са все още диви.Тук може да откриете полупразни неохраняеми пясъчни плажове или скалисти заливчета само за вас. Разбира се, понятието „диви“ или „райски “ е твърде относително, защото дори и тези местенца се пълнят с хора в разгара на сезона, а и част от тях са застрашени от инвеститорски апетити. Препоръчвам ви все пак да не ги посещавате през юли и август, когато летовниците щурмуват и тези оазиси на дивата природа. Юни и септември са идеални за да им се насладите пълноценно.

ТОП 5 на най-дивите плажове на Северното Черноморие 

Дуранкулак – магнит за стопаджии, фотографи и хора с поетична душа

В най-североизточното ъгълче на България и на по малко от 3 км. от границата с Румъния можем да се насладим на близо 7 километра фин пясък, плисък на вълни и девствена красота.  Спомням си как преди години във водата близо да брега подскачаха делфини и се закачаха с децата.

Вижте краткото видео за Дуранкулак, заснето през пролетта, когато плажът беше напълно пуст.

В долния край на плажа е село Крапец с разрастващата зона за свободно къмпингуване. В горния му  край е култовият къмпинг „Космос“, който навява носталгични спомени с рудиментарните си, но пък добре поддържани дървени бунгалца и ретро соц ресторанта „Чайка“ с богато рибно меню.

Плажът на Дуранкулак е неохраняем. Намира се между морето и Дуранкулашкото езеро, на пътя на един от главните миграционни маршрути на птиците, прелитащи между Европа и Африка – Виа Понтика. Малко преди границата с Румъния, ятата се спират, за да отдъхнат при езерото. Така че докато се излежавате на плажа, над вас ще прелитат пеликани, щъркели, жерави, орли. А наесен ще се дивите на червеногуши гъски, които пристигат тук, за да прекарат зимата.

В средата на езерото се намира малък полуостров, на който са разпилени следите от най-старата каменна архитектура в Европа. Смея да твърдя, че Дуранкулак е най-мистичното и изумително кътче на българското Черноморие.

Вижте още:  Дуранкулак – плажът, езерото, птиците и хилядолетният каменен град
    По пътя на птиците – Дуранкулашкото езеро

Шабла – слънце, птици и лечебна кал

На около 3 км. източно от  град Шабла попадаме на един от най-чистите и незасегнати от масовия туризъм плажове на Северното Черноморие, отличаващ се с финия си като звезден прах пясък и на места много широка ивица. И тук, подобно на Дуранкулак, въпреки инвеститорските мераци, все още не са израснали големи хотелски комплекси, тузарски заведения и голф игрища.

Цари тишина, нарушавана от плисъка на вълните или крясъка на някоя друга чайка. А погледът се рее към хоризонта над водната шир. Прекрасно място да се усамотите и да общувате с природата и със себе си.

В непосредствена близост, между пясъчните дюни се простират защитените местности Шабленско езеро и Шабленската тузла – убежища на застрашени птичи видове в световен мащаб. А ние видяхме цяла колония фламинги.

Шабленската тузла е отделена от морето с 80-метрова пясъчна коса. Представлява плитко солено езерце с лечебна кал, която лекува ревматизъм и артрит. Намажете се с калта, останете известно време на слънце, за да изсъхнете и после – цамбур! Изплакнете се в морето!

Понеже ние нямахме болежки за лекуване, просто се разходихме в хладките води на тузлата,  като внимавахме да не се подхлъзнем на слузестото дъно. Гледките към дюните, тръстиковите брегове и стъклените езерни води, които се сливат с небето са незабравими!  В района има приятни къмпинги, малки семейни хотелчета и тук-там някое капанче, където човек да хапне прясна риба. И не забравяйте да разгледате Шабленския фар – една от местните знаменитости. Разположен е в малко рибарско селище накрая на града.

Кара Дере – хит сред  феновете на дивото къмпингуване

На около 4-5 км. от град Бяла, поемаме по черен  път, който се оказа изпитние  за нашия нисък автомобил и се озоваваме сред обширни лозя. Разбира се, поемаме още в началото по грешното разклонение, което ни отвежда до върха на гористо възвишение. Оттам се открива гледка към един от най-дивите плажове на Северното Черноморие – Кара дере.  Мястото се води „военна зона“ (каквото и да означава това) и няма как да бъде застроено – за най-голямо разочарование на инвеститорите.

Обграден от гористи хълмчета, Кара дере е култово място за ентусиасти – не само българи но и чужденци. Всяко лято те опъват палатки или изграждат биваци върху пясъка или в близката горичка и заживяват като „първите хора“ без никакви удобства далеч от суетата на 21 век.

Някои просто разгъват спалните чували върху пясъка и заспиват сладък сън под звездите. На плажа дори телефоните нямат обхват, а най-близкият магазин е чак в Бяла. Но нека на тръгване да почистваме боклуците след нас, така че да съхраним това място във вида, в който го е сътворила майка природа, за да пълни очите ни с красота, а душата – с хармония.

Плажът „Камчийски пясъци“ – почивка сред дюни и тропическа растителност

Фин като брашно пясък, плисък на вълни, безбрежна синева пред погледа, сенчеста тропическа растителност зад гърба и почти никакви хора! Най-дългата плажна ивица на родното Черноморие се простира на цели 12 км. южно от Варна, там където мързеливите води на река Камчия се вливат в Черно море. Вълшебно място, усещане за непреходност! И чисто, тихо, недокоснато от човешка ръка. Не е за вярване, но е факт!

Тук се намира защитената местност „Камчийски пясъци“. Всъщност целият район е част от  европейската екологична мрежа Натура 2000, благодарение на което е оцелял от настъплението на бетона. Наоколо не видяхме хотели, а по-скоро остаряла, изоставена база от времето на соца.

Можете да се разхождате по пясъчните дюни и да се почувствате като в пустинята Сахара!  :)) Или да се скриете на сянка в лонгозната горичка, през която си провира път река Камчия. Близо до прлажа има скромна туристическа зона с малко пристанище, откъдето се предлагат разходки с лодки. Така, ще насладите на тропическата растителност в защитената зона, а иможе да мернете  някоя водна костенурка или водно конче в реката.

Подобно на всички диви плажове на Северното Черноморие, и този плаж е неохраняем. Затова трябва да внимавате, особено ако решите да плувате край устието на Камчия, където реката образува подводни течения и ями.

Иракли –  за хора със свободен дух

Един от най-култовите плажове на Северното Черноморие се намира до село Емона на около 70 км. южно от Варна. Е, това не е точно на Север, но пък не е и Юг. За Иракли от години се водят битки. Стигна се дори до граждански протести пред парламента срещу опити райското кътче, което попада в Натура 2000, да бъде застроено. В крайна сметка бизнесът все пак е успял да се докопа до плажа, макар и до малка част от него.

Иракли е дълъг общо 3,3 км.. Охраняемата част е около 500 м.. Тук пясъчната ивица е много добре поддържана. Този участък се нарича „Вая“, на името на рекичката, която се спуска от близката гора към плажа, за да се влее в Черно море. Към охраняемата зона има удобен паркинг, който за наша най-голяма изненада, беше безплатен. Няколко чисто нови луксозни едноетажни хотела тихомълком са се подредили край плажната ивица.

Всъщност река Вая дели цивилизованата от дивата част на Иракли, която пък е дълга почти 3 км. Неохраняемият участък  си има върли фенове. Всяка година те прекарват цяло лято тук – денем излегнати на пясъка с биричка в ръка, а нощем с китара и приятна компания край огъня. Мястото е чисто и изключително красиво. Районът е отдалечен от цивилизацията и човек има чувството че е попаднал накрая на света. Иракли е за хора със свободен дух, които искат и да се отърват от всякакви условности и да се слеят с природата.

Защо плажът Болата няма място в тази класация

Преди време това удивително местенце близо до нос Калиакра и село Българево дори попадна в международна класация на най-красивите европейски заливи. За жалост напоследък и тук масовият туризъм е пуснал отровните си пипалца, а местната власт нехае.

Болата се намира близо до нос Калиакра и някога беше сред най-дивите плажове на Северното Черноморие. Но от няколко години мястото стана толкова пренаселено от туристи, че в разгара на сезона няма къде да опънеш хавлията си. А най-възмутителното е, че се допускат автомобили да паркират върху самата пясъчна ивица. Така че през лятото живописното заливче с почти кръгло очертание, заприличва на … столичен паркинг. Не мерси и чао !

Вместо заключение :

Вероятно има и други райски плажове на Северното Черноморие, които не съм споменала в тази статия, така че вашите коментари са добре дошли. Някои от въпросните недокоснати от бетона кътчета са оцелели благодарение на това, че попадат в пределите на защитени зони. Други са трудно достъпни с автомобил или са отдалечени от големите туристически центрове. Нашето море няма равно на себе си, стане ли дума за природни богатства и красоти. Пясък, вода и най-вече – зеленина. Тези оазиси на дивата природа са все още там за нас, за да им се наслаждаваме и обгрижваме.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post ТОП 5 на най-дивите плажове на Северното Черноморие – красота, която да пазим appeared first on Пътешествия без край.

Това истинско природно съкровище е скрито в  гориста местност едва на 5 км. от Балчик. Представлява две солени езерца, разположени в непосредствена близост едно до друго, буквално на метри от пустеещия пясъчен плаж. Но за да стигнете до това диво кътче, ще трябва да потърсите обраслата пътечка от към плажа и да се промушите между храсталаци и трънаци. Затова пък гледката, която ви очаква, ще ви удиви.

Read in English |

Водните басейни са заобиколени от скалисти възвишения, а наоколо всичко тъне в зеленина. Посетихме Балчишката тузла в средата на септември. Активният туристически сезон беше приключил, но край двете езерца все още се разхождаха хора, покрити с тъмно – сива консистенция. Кой намазал ръка, кой – кръст или крак. Тук всеки търси лек за своите болежки. Защото освен, че е красиво, мястото е и лечебно.

За прословутата кал на Балчишката тузла

Водата в езерата е много солена, почти колкото тази на Мъртво море – най-соленият воден басейн на планетата. Вероятно на това се дължи уникалният състав на образувалата се на езерното дъно кал, за която се носят легенди.Свойствата й били известни още през 30-те години на миналия век, когато тук се появяват т.нар. Тузленски бани, оборудвани с женски и мъжки кабини за достъп до въпросната кал.  „Лиманното чудо“ облекчава артрози, тендовагинити, както и нервно-дегенеративни заболявания, като паркинсон, но също и кожни болести, радикулити, плексити, включително и състояния след прекаран инсулт и т.н.

За да изгребете от лечебната кал, обаче, е желателно да влезете по-навътре в „Плиткото езеро“ – именно там се намират най-големите и качествени залежи. Важно е да се отбележи, че само калта от „Плиткото езеро“ е с доказани лечебни свойства. Имате и друг вариант – да отскочите на отсрещния бряг, където се белее калолечебницата на Специализираната болница за рехабилитация, изникнала тук през 50-те години на 20-ти век. Там се предлагат цял набор от процедури с кал, както и съвременно медицинско оборудване.

Лиманната кал и египетският метод правят чудеса

В болницата на Балчишката тузла се прилага т.нар. египетски метод на лечение. Тук калолечението се провежда на самия бряг на лиманното езеро, откъдето се черпи калта. С нея се пълнят вани, от които хората се мажат. Въпросният египетски метод е познат от древността и се основава изцяло на благотворното въздействие на слънцето, калта, на лиманната и минералната вода. Хубавото е, че стига да имате достъп до въпросната кал, можете и сами да практикувате този метод.

Ето как протича калолечението на Балчишката Тузла 

• Първо е желателно да се изложите за около 30-40 минути на слънце, за да могат да се отпушат порите на кожата.
• След това се намазвате с около половин до един сантиметров слой лечебна кал. Когато се извади от езерото тя е кашообразна с тъмно сив цвят. При нанасяне върху тялото, течната фаза се изпарява, излиза през порите и калта изсъхва, става сиво-пепелява и започва да се напуква.
• След като калта изсъхне, следва да влезете обратно в езерото, за да я отмиете. И то в езерото, а не отсреща в морето. Защото освен че лиманната вода е лечебна, не е добре да се разхищава калта. Нека си остане в Балчишката Тузла, призоват природозащитници.
• Не трябва да ползвате миещи продукти, като сапун, душ гелове и пр, тъй като някои от съставките на калта може да влязат във взаимодействие с тях и да предизвикат алергични реакции. Затова е хубаво изплакването да бъде само със солената вода от лиманното езеро и след това с минерална вода.
• За да има ефект, една процедура трябва да продължи максимум от 2-3 часа. Ще усетите благотворния ефект на калта след 6-та или 7-та процедура.
• Желателно е предварително да се консултирате с лекар, тъй като калта не се препоръчва при някои заболявания.

Имате избор ако не искате да практикувате „диво калолечение“

и сте решили сериозно да се заемете със здравословното си състояние. За целта можете да се обърнете към болницата на Балчишката Тузла, която работи със Здравната каса и с НОЙ.

Или пък, срещу такса от 10 лв., да се възползвате от удобствата на нейния т.нар. сектор „открито калолечение“ на самия бряг. Там са обособени две отделения – за мъже и за жени, или както навремето – адамов и евин плаж. Оказва се, че повечето хора предпочитат да се мажат чисто голи. На разположение са съблекални, душове с минерална вода, чадъри. Има и сектор, покрит с мек пясък, където предварително да легнете на слънчева баня, а също и пейки, за да седнете, след като добре се намажете с кал. И най-важното – имате достъп до ваните, които постоянно се захранват с прясна кал, извлечена от средата на „Плиткото езеро“.

Балчишката Тузла е част от екологичната мрежа Натура 2000

и е убежище на няколко вида птици, сред които и бялата чапла. Така че докато се мажете и се наслаждавате на панорамата към езерцата, над главите ви ще прелитат чапли и други пернати създания. И  не е задължително непременно да се подгалате на кални бани, за да посетите този райски кът. Достатъчно е да се разходите покрай солените езерца и да напълните очите си с красота. Наблизо има няколко капанчета , както и много, много зеленина.

Вижте още едно диво кътче на Северното ни Черноморие : Дуранкулак – плажът, езерото, птиците и хилядолетният каменен град

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Балчишката тузла – дива природа, кални бани и здраве по египетския метод appeared first on Пътешествия без край.

Къде се намира Хаджидимово

Манастирът „Свети Великомъченик Георги“ и зоокът Хаджидимово се намират в Югозападна България на около 200 км. от София близо до град Гоце Делчев в сравнително равна местност. Оттук се открива красива гледка към силуетите на три планини – Пирин, Славянка и Западните Родопи. Посетихме този край на път за Гърция, тъй като въпросните забележителности се намират едва на 10-на  км. от ГКПП Илинден-Екзохи. Посещението ни отне към два часа, през което време успяхме да си отдъхнем и да се заредим с добро настроение.

 Зоокът Хаджидимово

Те са много различни, но съжителстват в мир и хармония. Освен това са добродушни и нямат нищо против човешкото присъствие, а някои от тях дори ще ви разрешат да ги погалите. Такива са обитателите на симпатичния зоокът край град Хаджидимово. Ще си кажете – какво толкова, паркове с животни има навсякъде вече. Но това което различава въпросния кът, е че тук обитателите му  не са затворени в клетки, не са измъчени и самотни, не ви гледат с тъжни очи. Тук животинките общуват непосредствено с хората без всякакви прегради, докато си се разхождат съвсем свободно накъдето им видят очите. Е, почти, де, защото площта на която се ширят е около 30 декара.  И до такава степен са свикнали с човеците, че оставаш с впечатлението че са опитомени.

От птици и гризачи до едри чифтокопитни

Паркът край Хаджидимово предлага убежище и храна за всякакви дребни и по-големи създания. С други думи тук ще се срещнете очи в очи с камили, лами, елени, сърнички, понита, муфлони, патици, пауни, гъски, катерички, лебеди, безброй зайчета и дори кенгуру и пр.  А най- щастливи са децата. Те сноват между разните му  камили и пауни, галят сърнички и зайчета и се снимат пред елените лопатари с огромните рога. Специално за малчуганите е обособен детски кът с катерушки. Освен това, всичко тъне в зеленина, така че можете да разчитате на сянка през горещите летни дни. Паркът се стопанисва от община Хаджидимово, която се готви да монтира и малко виенско колело за децата. Входната такса е 2-3 лв. На посетителите е забранено да хранят животните.

Хаджидимовският манастир „Свети Великомъченик Георги”

Необичайният му силует се извисява на малък хълм на фона на зоокъта. От архитектурна гледна точка представлява еклектична смесица между средновековен донжон и замък от приказките с елементи от Възраждането, увенчан с часовникова кула и напомнящ илюстрация на Уолт Дисни. Постройката е чисто нова и необичайно висока, съвсем различна от представите ми за български православен манастир, но пък е живописна.

Най-ценна е църквата, изградена върху руините на много стар манастир, за който се предполага, че е бил от 11 век. Няма писмени източници, свързани с историята на днешната света обител. Но пък има легенда, според която свети Георги се явил три пъти в съня на местния овчар Атанас и му наредил да разрови на това място земята, за да извади неговия лик. И наистина, пастирът открил иконата на мъченика. Тогава хората издигнали тук малък параклис, където изложили иконата, а в средата на 19-ти век на мястото построили църква, около която възниква днешният манастир.

Чудотворната икона на свети  Георги

В олтара на манастирската църква и до днес се пази чудотворната икона на св. Георги. Специалисти установили, че тя датира от периода на 1750-1800 г. Има свидетелства за случаи, при които хора намират помощ от светеца за различни заболявания, а бездетни семейства се сдобиват с рожба след посещение на святото място. Необясними явления и чудеса витаят около съдбата на светинята.

През 1978 година в църквата лумва пожар, който изпепелява всичко, включително и целия иконостас. Оцелява единствено … чудодейната икона на свети Георги. Осем  месеца след пожара, с помощта на дарения и безвъзмездния труд на местните хората, църквата е възстановена и посреща миряни от цяла България и съседна Гърция.

В наши дни манастирът край Хаджидимово расте

Около храма изникват нови и нови постройки. Строи се и допълнителна хотелска част, където човек може да отседне. Но най-оживен е манастирът по Гергьовден. Тогава стотици миряни идват тук, за да се присъединят към нощните бдения и да отправят своите молитви към светеца. „Свети Великомъченик Георги“ е мъжки манастир, подчинен на Неврокопската епархия. Тук всяко лято  се организират детски лагери с деца от цяла България.

Вижте още :
Делчево – змейовото село на ръба на Пирин

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Хаджидимово – манастир и зоокът извън обичайното appeared first on Пътешествия без край.

Гледайте видео репортажа

Врачанският Балкан крие феномени, които изглеждат като картина на Салвадор Дали . В това видео ви отвеждам до уникалната пещера с дървото и други скални чудеса в района

Как стигнахме до Пещерата с дървото

Природното творение се намира на 2 часа път с автомобил от София, на около 24 км. западно от Враца и на 20 км. северно от Вършец (вижте картата в края на публикацията). От интернет бяхме проучили подробно как да открием пещерата. Мястото е обозначено и в Google Maps. След като отминахме село Ботуня, продължихме по черен път. След по-малко от половин километър, стигнахме до селските гробища и паркирахме автомобила.

Зареяхме поглед нагоре към скалните венци, издигащи се високо над пътя и бълбукащата край него река Ботуня. Оказа се, че пътеката, която пъпли по сипея към пещерата е доста стръмна, да не казвам почти вертикална. Поне на мен така ми се стори, тъй като бях с неудобни хлъзгави обувки без грайфери и постоянно бях на ръба да се изтърколя надолу. Но се справих прилично, още повече че изкачването беше сравнително кратко, около 15-на минути, а това което ни очакваше горе си  си струваше усилията.

Какво знаем за Пещерата с дървото

Наричат я още „Водната пещера“ . Тя е част от още няколко скални ниши и дълбоки цепнатини, приютени във въпросния скален венец. Предполага се, че са били обитавани от дълбока древност. Самата Пещера с дървото има няколко отвора, а най големият от тях представлява почти съвършен кръг. Именно през него наднича короната на въпросното дръвче, устремено към оскъдните слънчевите лъчи.

В началото на април младата черница още не се беше разлистила, а голите й клонки се протягаха, като детски ръчички, извън скалния отвор.  На върха на хълма, са разпилени следи от много стара крепост. Вероятно някогашните й обитатели са издълбали въпросния отвор, за да използват пещерата. В наши дни мястото е магнит за приключенци и фотографи. А и гледката  към сгушеното в подножието на околните планински хребети село Ботуня е много приятна.

Къде се намира каньонът на река Ботуня

Съвсем близо до пещерата с дървото се намира още един красив феномен. По въздух, разстоянието помежду им е около 2,5 км.. Но няма добре обособена пътека, която да ги свързва, затова се качихме на автомобила.

След около 10-на километра западно от село Ботуня, стигнахме до железен мост над реката. В миналото съоръжението било известно, като Чудото на българския Северозапада, защото е построено от италианска компания по нареждане на цар Фердинанд на мястото на стар дървен мост, който пък редовно бил отнасян от реката. Пресякохме моста и завихме надясно. След около 100-на метра паркирахме автомобила почти на пътя (вижте картата в края на публикацията) и тръгнахме по една пътека, която се движи успоредно на каньона. 

Абразивните кладенци на река Ботуня

Реката е издълбала тесен и не много дълъг каньон с причудливи овални скали и халки, през които водата си провира път, подскачайки и бълбукайки игриво. На места са се образували своеобразни скални кладенци с голяма дълбочина, затова не е никак препоръчително да се разхождате по хлъзгавите камънаци. Ние попаднахме там в ранната пролет, когато водата струеше с пълна сила, покривайки до голяма степен кладенците и красивите овални камънаци.

Така че каньонът не успя да ни се представи в най-добрата си светлина. По принцип е добре местността да се посети преди храсталаците да се разлистят и да закрият видимостта от пътеката към каньона. Но явно сезонът на пролетното пълноводие също не е удачен за тази цел. Може би през някой безснежен зимен ден да е най-удачно да се посети… Въпреки това, гледката към причудливите скални образувания беше изключително необичайна, направо извънземна!

Местността „Сопово“ си има и легенда

Според нея тези дълбоки дупки били леговища на самодиви, които имали студена кръв, като змиите. Именно във въпросните кладенци бил отгледан от самодивите самият Крали Марко, който здравата заякнал от тяхното мляко и т.н.

Божия мост или пътеката на Боговете

Това е едно от най-изумителните скални творения във Врачанския Балкан. Изваяно е в продължение на хилядолетия от майка Природа и по-точно от река Лиляшка, която е дълбала неуморно скалната маса. Някога това е било карстова пещера, ала силно земетресение разрушило част от стените й. Таванът се срутил, оформяйки фантастична арка с дължина 125 м. ,висока над 20 метра, която се оглежда в малко прозрачно езерце. И цялата тази каменна феерия крие лабиринт от пещери и кухини, обитавани от прилепи и други същества, любители на тъмното и тишината.

Рудиментарна дървена стълба, изкована набързо и полуизгнила, е облегната на една от стените и води до пастта на малка пещера. Мястото е оживено от туристи по всяко време. Препоръчително е да го посетите или рано сутрин или на залез ако искате да направите хубави снимки. Аз не извадих този късмет.

Легендата за Божия мост е кратка и изчерпателна – Боговете не искали да си мокрят краката в река Лилячка, затова минавали по каменната арка. Другото название на природния феномен е Жабокрек заради жабешкия хор, който се носи от езерцето, понякога.

Божия мост е лесно достъпен

Намира се близо до село Лиляче, на два часа път от София и на около 15 км. източно от Враца. Съчетахме го с посещението на Абразивните кладенци на река Ботуня и Пещерата с дървото, отстоящи на около 24 км. (вижте картата долу). Мястото е лесно достъпно и става все по-популярно. Дотам, че от две години община Враца организира грандиозни концерти под каменния свод с многобройна публика, за ужас на прилепите и дивите твари, криещи се по пещерите.

А съвсем близо са възстановени стените на стара римска крепост. Целият район е карстов с интересни образувания и пешеходни пътеки, които отвеждат до тайни природни кътчета. Едно от тях е Пешкето, което се надявам да посетя съвсем скоро.

Можете да съчетаете гореспоменатите забележителности с едно природно чудо на Врачанския Балкан. Вижте : Рилите – където природа и археология си подават ръка

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намират гореспоменатите обекти и как да стигнете до тях!

The post Пещерата с дървото и други скални истории във Врачанския Балкан appeared first on Пътешествия без край.

Плажът на Дуранкулак

Най-дивият, най-красивият и недокоснат от бетона и мутрафонията /засега/ български плаж, отстои на няколко километра от границата ни с Румъния. В „долния“ му край е село Крапец с разрастващата се от година на година зона за свободно къмпингуване. В „горния“ край на плажната ивица е култовият къмпинг „Космос“, който навява носталгични спомени с рудиментарните си, но пък добре поддържани дървени бунгалца и ретро соц ресторанта „Чайка“, предлагащ богато рибно меню.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в атмосферата на това диво кътче от българския Североизто – от фините като звезден прах пясъци на плажа до останките от най-ранната каменна архитектура в Европа, притихнали сред езерните води.

Близо 7 километра фин пясък, плисък на вълни и девствена красота. Преди години във водата близо да брега подскачаха делфини и се закачаха с децата. Сега обаче от игривите животинки няма и помен. Причината е, че и в Дуранкулак през лятото започва да става доста населено в резултат на неудържимо разрастващата се туристическа база в района и … ниската култура на някои от летовниците, но това е друга тема!

Въпреки това районът е истински оазис на дивата природа. Близо до най-дивия плаж на Северното Черноморие се намира

Дуранкулашкото езеро и птиците

Това е една от най-добре запазените влажни зони в България.  Край обраслите с водолюбива растителност езерни брегове гнездят над 150 редки и застрашени пернати вида, сред които преобладават пеликани, щъркели, жерави, орли, соколи, ястреби и т.н. Сред пъстрото птиче множество, което от сутрин до вечер огласява небесата над езерото, се откроява един уникален, застрашен в световен мащаб вид. Това е червеногушата гъска, превърнала се в нещо като туристическо лого на района.

Най-красивата гъска на Земята изминава 7 хиляди километра от далечен Сибир, за да достигне водите на Дуранкулак. Тук зимува почти цялата 30 хилядна популация на този вид. Наесен, когато прелетните птици се готвят да отлетят към топлите земи, Дуранкулак се превръща в „сцена” на удивителен спектакъл. Тогава небето над езерото и близкия плаж потъмнява от птици. Орнитолози от цял свят пристигат тук, за да наблюдават как около 70 хиляди щъркела се издигат нагоре в съвършен синхрон, образувайки жив облак с 15 км. дължина.

Още за Дуранкулашкото езеро вижте ТУК

Дуранкулак е капсулирал 7 хилядолетия европейска култура

Най-ранната каменна архитектура в континентална Европа, най-мащабният праисторически некропол в света,  най-старото обработено злато в света, едни от най-древните следи от човешка писменост… Звучи невероятно, но тези свидетелства за зараждането на първата европейска цивилизация . Те са разпръснати не къде да е, а на Големия остров на Дуранкулашкото езеро!

Все още твърде малко се знае за представителите на най-ранната протоцивилизация на континентална Европа, възникнала по нашите земи преди повече от 7 хиляди години. Но учените са единодушни – тези хора изпреварили с хилядолетия останалите култури в праисторическия свят. Следи от тяхната високо развита цивилизация са открити на няколко места в България, но се счита, че най-ранните свидетелства са разпръснати на големия остров на Дуранкулашкото езеро.

През каменно-медната епоха тук възниква селище с високи каменни сгради,

със светилище на Богинята майка и голям некропол с 1204 погребения. Животът на това място започва от 5  300 – 5 250 г. пр. н. ера и завършва към края на Х век. Това са 11 исторически  пласта от различни периоди с малки прекъсвания. Мястото е консервирало историята ! Сградите са построени през 5 хилядолетие пр. н. ера, което ги прави най-ранните на Стария континент.  Те са с каменна основа, градежът е с глинени пояси и завършва с двускатов покрив. Жилищата са големи и комфортни, дори за днешните представи. Нашите предци се ширели на 160 – 170 кв. метра. Някои от сградите били на повече от един етаж. Вътре подовете били глинени, като преобладавал червеният цвят, научавам от Ивелина Романова от РИМ-Добрич.

И нещо удивително – археолозите попадат на изящни златни накити

Оказва се, че те са на същата възраст като златното съкровище от Варненския некропол, признато за най-старото обработено злато в света.  Но един от предметите от Дуранкулак е с 200-300 години по-стара от накитите на Варненското халколитно съкровище .

Става дума за емблематичната спираловидна гривна, изработена с такова изящество, сякаш е излязла от съвременен златарски бутик. На големия остров  е открита и женска фигурка на Богинята майка. На гърдите й има пиктограма, която свидетелства за едни от първите писмени знаци в човешката история

Днес Езерното селище е достъпно за туристите. Тук е обособен археологически резерват с дървени мостчета и стълби. Ала мястото е запуснато. Посетителският център към обекта не работи, а уникалните свидетелства от процъфтяващата протоцивилизация тънат в буреняци в очакване някой да се погрижи за тях.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Дуранкулак – плажът, езерото, птиците и хилядолетният каменен град appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Решихме да се гмурнем в това спокойно море от зелени хълмове, притаило в дълбините си села с дървени къщи, параклиси, аязма и тайнствени светилища от древността. Направихме си резервация в село Бръшлян около Малко Търново в една типична странджанска къща на повече от 100 години с всички съвременни екстри. Селото беше изходен пункт към набелязаните забележителности в Странджа. Прекарахме 4 прекрасни дни, наситени с толкова много преживявания и впечатления, че имах чувството че съм пребивавала там цял месец !

Гледайте видео репортажа

Представям ви мистични мегалити, вековни гори и странджански села, за да усетим заедно магията на тази древна земя, която все още пази своите най-дълбоки тайни.

9 забележителности в Странджа, които си струва да видите поне веднъж в живота

1. Село Бръшлян – разходка в миналото

Защо избрахме Бръшлян ли ? Защото се намира сравнително близо до повечето забележителности в Странджа. Селото е запазило автентичния си облик от преди повече от 150 години. Докато се разхождахме по живописните му улички, се спирахме на всяка крачка за да се дивим на приказни дървени къщурки, потънали в цветя.  Няма и следа от чалга и простащина. Нито от бетон, рекламни билбордове, сергии и бира-скара. Тук времето е спряло. За последно бях идвала в Бръшлян през 2015 г. Нищо не е мръднало оттогава.

Покрай ковид пандемията обаче църквата, килийното училище и етнографската къща са затворени. Но пък на входа им е посочен мобилен телефон, така че се обадихме, за да ни отключат и дори ни изнесоха беседи.  Единственият минус е, че няма къде да хапне човек, а продавачът в хоремага е на повикване. Но пък разполагахме с чудесно оборудвана кухня. Освен това в близкото Малко Търново има няколко ресторанта. Още з вижте Тук: Село Бръшлян – сън или реалност

2. Разгледайте 4-те музея на Малко Търново

Малко Търново, отстои на около 10 км. от границата ни с Турция. Бяхме приятно изненадани от зеленината, чистия въздух и спокойствието, типични за провинциалните градчета. Посетихме храмът „Успение Богородично”, който съхранява невероятно богатство от икони. Казаха ни, че в зидовете са вградени антични фронтони, открити в околностите, които пък изобилстват с тракийски и римски светилища. Малко Търново си има и католическа църква – „Света Троица”, издигната през 1931 г. на мястото на предишен храм, в основите на който пък лежат следи от древно езическо светилище.

Местните определено се гордеят с историческото и природното си наследство. А то е представено подробно чрез богатите сбирки, подредени под административната шапка на т.нар. Общински музей. На практика обаче музеите в градчето са не един, а четири, тъй като експозициите им са подредени в четири различни къщи – коя от коя по-старинна и красива. Намират се в самия център на града и представляват изящни образци на характерната странджанска архитектура от края на 19 в..

3. Заредете се с отрицателни йони край водопада Докузак

Най-големият водопад в Странджа е лесно достъпен.  Намира се на около 7 км. северно от Малко Търново. Обозначен е с табелка, има и място за паркиране. Докузак е висок 10 метра и е изключително красив и пълноводен, дори през горещите летни месеци. Намира се в сенчеста горичка на няколко метра от шосето.

Наблизо е изграден заслон с огнище за барбекю. Всъщност думата докузак означавала 9 извора. Името на водопада идва от едноименната река, оформена от 9 карстови извора. Приятно е да се разхладиш от пръските му и да вдишваш до насита отрицателни йони, които оказва се, имали позитивно влияние върху организма /нищо че се водят „отрицателни“/.

4. Местността „Пропада“ – усетете полъха на вековете в могилния некропол

От Малко Търново продължихме по пътя към границата с Турция. На около 4 км. след града, вдясно от шосето, видяхме леко разклонение. Тесен черен път отвежда почти до началото на пътеката, която криволичи през некропола. Това е една от знаковите исторически забележителности в Странджа планина.

Маршрутът е лек и приятен. Местността се намира в сенчеста вековна гора, осеяна цялата с погребални съоръжения от различни епоха. Мястото е тайнствено и леко злокобно. Било е използвано като град на мъртвите в продължение на 8 века. На площ от около един километър са разпръснати над 70 могили и гробове, обрасли в храсталаци и дървета. Но повечето са били разграбени от иманяри. Най-интересни са римската гробница от II – III век и двете тракийски гробници.

Много добре съхранена е тракийската куполна гробница от V-III в. пр. Хр.. Открихме я в западната част на некропола накрая на пътеката, оградена с метална ограда. За конструкцията  казват, че е без аналог в тази част на Балканите. Изградена е от големи каменни блокове, а куполът е  майсторски сглобен с трапецовидни камъни опряни един в друг.

5.  „Света Троица“ – загадъчният параклис и неговата лечебна пещера

Странджа е планина духовна и мистична. Никъде другаде няма да видите такава концентрация на параклиси и свети места. Те излъчват особена сила и спокойствие. Между село Граматиково и Визица, на около 30 км. северно от Малко Търново,  попаднахме на един от най-интересните и мистични храмове в Странджа. До него стигнахме след  30-минутен преход по почти равна горска пътечка.

Параклисът „Света Троица“ е изграден от дялан камък върху пещера, за която се предполага, че е била използвана като тракийско светилище, най-вероятно от племето асти, населявало в древнотта тази част на планината. Според историци, през ранното средновековие тук е имало манастирски комплекс, основан от монаси исихасти. В продължение на векове храмът е бил духовен център на Странджа. Скрито в дълбините на гората, и до днес това свято място излъчва покой и достолепие.

Разгледахме параклиса, а после се опитахме да покорим и пещерата по тесни каменни стъпала, които започват от пода на църквата и отвеждат до два подземни коридора. Единият е срутен и, слава богу, някой го е заградил с дървена решетка. Другият коридор отвежда до малко подземна ниша. По стените й се стича вода, за която казват, че е свещена и лековита, а в дъното имало и икона. Но признавам, при мен клаустрофобията надделя, стигнах до средата на стълбите и се върнах обратно. Край параклиса растат 500 вековни дъбове.

6.  „Петрова Нива“ – меандрите на р. Велека от птичи поглед

Има едно място в Странджа, което е магнит за ценители на природата и колекционери на речни меандри.  В района на местността „Петрова нива“ е изградена наблюдателна площадка, от която се открива спираща дъха гледка към един от най-живописните меандри на река Велека, под формата на сърце. Разклонението към наблюдателницата се пада вдясно от шосето. Има обозначителна табелка, която се вижда от пътя. Пред ошашавените ни погледи, на фона на залеза, се разгърна следната гледка:

Самата местност „Петрова нива“ е райско кътче – идеално за почивки и съзерцание на природните красоти. Това е и една от най-популярните забележителности в Странджа. Мястото е историческо. Тук през 1903 г. се провел конгрес на вътрешната македоно-одринска революционна организация на който се изработва план за присъединяване към Илинденското Преображенското въстание, което избухва на 19 август в същата година.

По този повод в местността е издигнат паметник, църква, музей, амфитеатър, както и поредица от беседки за отдих и съзерцание на красивите панорамни гледки.  И всяка година на 19 август хиляди се стичат на „Петрова нива“,  за да  почетат паметта на илинденци и преображенци.

7. Потърсете изворите на река Младежка и се изкачете на върха на „Замъка“

Една от най-живописните забележителности в Странджа се намира в околностите на село  Младежко на 30-на км. от Малко Търново. На това благословено от природата място посветихме цяла сутрин, през която се лутахме нагоре надолу по сенчести  пътечки в търсене на изворите на река Младежка. Параклис, чешма,  заслон, дървени мостчета и парапети, обозначителни табели и две наблюдателни кули… Маршрутът определено не е скучен, а красивите гледки се редуват една след друга.

Стигнахме до т.нар. „Замъка“. В подножието са нахвърлени обрасли с мъхове следи от градеж. Стръмна пътечка отвежда до скала, увенчана с изградена по европроект наблюдателна кула. А от върха й се разкрива чудна панорама към билата на Странджа и към отсрещната наблюдателница, където са разпилени следи от ранновизантийска крепост.

След около 20-на минути, разходката ни сред дебрите на Странджа ни отведе до изворите на река Младежка. Серия от дървени мостчета осигурява достъп до това нереално красиво кътче, недокоснато от времето. Водите на Младежка са кристално чисти. Твърдят, че били полезни за ревматизъм и за болни нерви. Тук-там прехвърчат водни кончета. Пътеката стига до няколко пещери, ала беше непроходима заради изгнилите парапети и решихме да не рискуваме по хлъзгавите камънаци. Но пък се заредихме с позитивна енергия и куп впечатления !

8. Минете през Провиралката на скалната гъба в тракийското светилище Камъка

Докато се движихме по пътя Малко Търново – Царево, преди село Граматиково, в дясно от шосето, видяхме табела с информация за светилището. Паркирахме автомобила на малката полянка до табелата и се шмугнахме на сяна в гората по приятна полегата пътечка. След около 30-на минути пред нас изникнаха тайнствени камъни, безразборно нахвърлени, като от сърдито дете и обрасли целите в храсталаци и мъхове.

Според учените това е древно светилище на 3-4 хиляди години. В издълбаните щерни нашите предци възливали вино, вода или кръв, за да омилостивят боговете. Вероятно мястото е било използвано и като астрономическа обсерватория от траките. Те дълбаели върху камъните соларни кръгове и улеи в чест на Бога Слънце. Но понеже са обрасли с мъхове, не успяхме да ги открием с изключение на някой друг по-дълбок улей.

Разбирасе, най-атрактивна е скалната гъба, за която също се счита ,че е била използвана като светилище. В подножието й има процеп или провиралка, вероятно дооформена от нечия сръчна тракийска ръка. Хората и до ден днешен се промушват оттук за здраве през цялата година.

9. Светилището в местността „Мишкова нива“ – една загадка на 4 хиляди години

Това е едно от чудесата на Странджа, но не го включих в маршрута си, тъй като, вече съм го посещавала преди време. Дотам съм стигала с високо проходим джип, организиран от Природен парк Странджа. Но има и удобен път, достъпен и с обикновен автомобил. В „Мишкова нива“, непосредствено до граничната бразда, са разпилени останките на най-древното странджанско светилище. Някои дори се изсилват, като го сравняват със Стоунхендж, защото е  древно и с кръгла форма.

Представлява внушителен култов комплекс, в който първоначално бил погребан висш жрец, а после бил превърнат в светилище на Аполон. Съоръжението е използвано от второто хилядолетие пр.Хр. до късната античност. И една препоръка – преди да се отправите към „Мишкова нива“, е желателно да се сдобиете с разрешително за преминаване на граничното съоръжение, за да нямате излишни главоболия. За целта се свържете с Музея в Малко Търново, с ТИЦ-а  или с Гранична полиция.

Пътищата в Странджа

Избягваме да се движим по магистрали, предпочитаме винаги страничните шосета, които криволичат край малки населени места и красиви гледки. В случая избрахме Подбалканския път, който ни отведе до Бургас. Оттам до Бръшлян, се стига за един час по пътя за Малко Търново. За жалост това е единственото сносно двулентово шосе в района. Пътищата в Странджа са доста тесни и с разбити настилки. Но хубавото е, че през повечето време се движихме в зелени сенчести коридори от дървета и храсти, така че дори не усетихме летните жеги. Внимавахме на завоите, защото шосето е тясно и разминаването на два автомобила е на косъм. Повечето забележителности в Странджа са добре обозначени с малки табелки, на самия път, така че няма как да ги пропуснете.

Как се ориентирахме в Странджа ?

За целта използвахме Google maps, който този път ни подведе само веднъж. Информирахме се и от този сайт , който съдържа ценна информация и съвети и разбира се, се допитвахме до местните хора. Останах приятно изненадана от доброто покритие на интернет в района. Благодарение на което успяхме да посетим уникални кътчета и да се почувстваме като истински Индиана Джоунси, попаднали в друго време и измерение. Странджа е истинско откровение !

Разледайте фоторепортажа ми от Приморска Странджа

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 спиращи дъха забележителности в Странджа (около Малко Търново) appeared first on Пътешествия без край.