Тези кротки и топлолюбиви животни, характерни за субтропическите райони, се чувствали превъзходно сред сухия и мек климат на Източните Родопи и Сакар планина, а стопаните им развили доходен бизнес.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ ще чуете разговора ми с Веселин Кълвачев, директор на Историческия музей в Тополовград, който разказва за тези златни години. Ако не ви се слуша продължете надолу.

Планирайте вашето пътуване до Сакар

^{Ако решите да отскочите до Тополовград и региона, за да разгледате музея с архивите за камиларите или самия район на Сакар планина, ето малко практическа информация:}

^{Какво да видите в района}

• ^{Общински исторически музей: Мястото с уникалните снимки на емблематичните камилари в Сакар.}

• ^{Църква „Св. Богородица“: Внушителен храм, изграден с помощта на камилските кервани.}

• ^{Мегалити и вино: Сакар е известен с долмените си и превъзходните винарски изби.
  Вижте още за  Долмените на Сакар Тук}

^{Къде да отседнете Районът на Тополовград предлага автентично гостоприемство, макар че повечето опции са в околните населени места.}  

^{Как да стигнете до Тополовград}

• ^{С автомобил: Градът е достъпен по път 76 (през Харманли или Елхово). Пътищата са живописни и в добро състояние.}

• ^{С обществен транспорт: Ежедневни автобуси от Хасково, Ямбол и София. Автогарата е в самия център.}

Бежанците от Тракия и превръщането на камиларството в поминък

 Камилите пристигат в Кавакли (днешен Тополовград) от Беломорска и Източна Тракия заедно със стопаните си – тракийските българи, прокудени от родните им села след Ньойския договор.

Така през 1923-1925 година успешното камиларство в Сакар пуска корени, превръщайки се в печеливш поминък. По това време местните камилари били известни като „„джевджии“ или „деведжии“ – поминък, който се ползвал с огромен престиж и висок социален статус в обществото. Над 1000 камили кръстосвали региона, а местните камилари в Сакар работели също толкова безотказно, колкото днешните спедиторски фирми.

Дори през 30-те години, когато в България навлиза машинният транспорт, камилата запазва предимството си да достига места без никакви пътища. Издръжливите животни разнасяли хляб, дървени въглища, сол и строителни материали. Любопитен факт е, че те участвали активно в градежа на църквата „Св. Богородица“, Халите и Тютюневия монопол в Тополовград.

Животът на последните камилари в Сакар: От строителни обекти до борби с животни

Една здрава камила е можела да носи между 300 и 400 килограма пясък, камъни или цимент. Животните били впрегнати дори в обработката на земята, а от тях не се изхвърляло нищо – вълната им била ценена за изключително топли одеяла и черги, а торта им била незаменима за местните тютюнопроизводители.

В бита на града камилите били и източник на зрелища. Старите хора още помнят борбите между мъжки животни с намордници, които се хвърляли в епични битки под ритъма на тъпаните. През 1934 г. в Тополовград е имало над 300 камили, но Втората световна война и новите пътища постепенно ги изместили. Опитните камилари в Сакар започнали масово да разпродават животните си. Тъжният край на керваните идва през 1974 година, когато последните 40 камили, пренасяли руда в Маджарово, били продадени на …. касапи в Хасково.

Камилите като артисти и туристическа атракция

Когато работата им приключила, започнала тяхната „артистична“ кариера. Тополовградските камили били наети за снимките на филма „Хитър Петър“ през 1960 г., а по-късно се включили в туристическата индустрия. Последните легендарни камилари в Сакар – Кръстьо Карпезанов и Димитър Гадаков – всяко лято разкарвали животните си из курортите Несебър, Созопол и Свети Влас, където летовниците се снимали с тях за спомен.

Приказката приключва окончателно през 1980 г., когато дядо Димитър продава последните си животни на зоопарка в Кюстендил. Но и до ден днешен камилата остава емблема на Тополовград, а споменът за нея се пази в Историческия музей и в стария прякор на местните жители, които навсякъде наричали просто „камиларите“.

Снимки:  Общински исторически музей в Тополовград

The post Камилари в Сакар – когато Тополовград беше екзотичен като Сахара appeared first on Пътешествия без край.

В района на Тополовград има особено голяма концентрация на съоръжения, които датират от зората на човечеството. Сред тях преобладават т.нар. долмени – каменни плочи, тежащи по няколко тона, закрепени хоризонтално над земята върху каменни опори или скали. Тези монолитни „къщички“ са били подредени с необяснима лекота от човешка ръка. Гробници, астрономически обсерватории, светилища… Не се знае със сигурност за какво са служили.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ разговарям с Веселин Кълвачев, директор на музея в Тополовград, за мегалитните загадки на Сакар. Ще чуете неговата  теория за произхода на долмените и защо те вълнуват въображението ни и до днес. Ако не ви се слуша, продължете надолу в текста!

По-известни долмени в района на Тополовград :

Начови чаири

Този долмен впечатлява не само с размера си, но и с начина, по който са подредени камъните – всичко е почти перфектно. Достъпът до него е лесен – на около 2 км. западно от село Хлябово, по пътя за село Българска поляна. Има отбивка с малък паркинг и табела, която те насочва към пътечка настлана с каменни блокове и с парапети – удобна дори за хора с физически затруднения.

Долменът има две камери, като в него били открити следи от погребален ритуал и части от скелет. Сред находките има бронзов пръстен, фрагменти от бронзова гривна, части от обеци и керамика. Първоначално целият долмен бил покрит със земен насип, така че днес гледката разкрива само част от древната му магия.

Царският долмен

За него се твърди че е един от най-големите и най-добре запазените. Датира от ранножелязната епоха (XII–VI в. пр. Хр.) и впечатлява с масивните каменни плочи и ясно оформената си камера.

Намира се сред красива дъбова гора, на около 4 км южно от село Хлябово и 9 км югозападно от Тополовград. До него се стига по черен път от Хлябово, който е проходим с лек автомобил при сухо време, след което има кратък пешеходен преход. Пътеката не е маркирана, теренът е пресечен и без ориентири, така че най-сигурно е да се свържете с местен човек, който добре познава района.

Гайдаров долап ( Гайдарова пещера)

Този двукамерен долмен е сред по-малко известните древни съоръжения на Сакар. Покривните му камъни вече липсват, но остава впечатлението за добре конструирана и стабилна структура. Нямам лични впечатления от него, но местните ми обясниха, че теренът наоколо е леко пресечен, и е по- достъпен от Царския долмен, така че може да се достигне по -лесно.

Има  още  десетки  по-малко известни долмени, притаени сред чукарите на Сакар. Струва си човек да отдели поне един уикенд за да се докосне до мистиката на тези древни загадки и да се почувства като откривател на един изгубен свят. Още инфо за тези обекти и как да стигнете до тях ще откриете тук  

Долмените на Сакар като енергийни центрове ?

Директорът на Общинския исторически музей в Тополовград Веселин Кълвачев има своя теория за произхода им. Той твърди, че  това са енергийни центрове. Предците ни са ги издигали тук заради огромните залежи от гранитен плутон и най-вече заради кварцовите жили, които излъчват топлинна енергия.

Археолози, които проучват долмените, казват, че това са най-ранните монументални сгради и че са били гробници на траките, твърди Кърпачев. Според него траките са използвали част от тях за погребални камери, но това е станало в по-късен етап. Преди това най-вероятно долмените са били използвани за медитация, за астрономически наблюдения. Най-разпространената теза е, че долмените в Сакар датират от 12-6 век пр. н.е. Всъщност, от този период са откритите в тях артефакти от тракийски погребения. Но дали самите обекти са строени тогава или по-рано от друга, по-стара цивилизация, никой не може да каже, твърди събеседникът ми.

Долмените като „змейови дупки“ или „змейови къщи“

Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи. Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба.

Някога хората са усещали земната енергия, те са разбирали силата на Космоса . Усещали са силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали, смята Веселин Кълвачев. В тези мегалитни структури предшествениците ни  са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила.

Долмени и орли: Сакар отвътре

Районът е златна мина за любителите на еко туризма. Малко хора знаят, че Сакар е земята на царския орел – емблематичен вид с много здрава популация, свързана с фермерския начин на живот. Наблюдението на тази достолепна птица е незабравимо изживяване. Но за целта се изискват гидове с познания и опит.

Засега две фирми предлагат такива наблюдения. Те ще ви намерят птицата, ще ви покаже откъде може да се наблюдава и как да не я притеснявате. Това не е просто разходка, а среща с едно от най-редките същества в българската природа. 

В района няма масов поток от хора, няма големи курорти. Но има нещо по-ценно – усещане за пространство, за тишина, за история. Както и възможности за активна почивка – излети сред природата по следите на тайнствените долмени, вело преходи до недокоснати от бетона кътчета и разбира се, приключения за небцето, тъй като Сакар планина е известна със неустоимата си гастрономия.

Вижте още : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки
 Глухите камъни или безмълвният шепот на времето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Долмени в Сакар – пътуване сред камъни и легенди appeared first on Пътешествия без край.

„Слава“ е закотвена на малкия пристан на град Белослав на брега на т.нар. Белославски канал (един от ръкавите на Варненското езеро) е съвсем близо до спирката на единствения български езерен ферибот и единствения Музей на стъклото у нас.

Гледайте видео репортажа

В това видео ви отвеждам на борда на последната българска подводница, превърната в уникален музей . Кадрите показват отблизо тесните отсеци и сложните механизми, разказвайки историята на българския подводен флот и невероятния живот на хората под морската повърхност.

Какво знаем за подводница „Слава“

Всъщност тя е произведена в Съветския съюз през 1959 г. и първоначално се е казвала „Ленински комсомол“.  През 1985 г. ,  е предоставена от СССР на Българските военноморски сили. В началото на 90-те на 20-ти век е преименувана на „Слава“. След влизането на България в НАТО, участва в съвместни учения, но после е изоставена и потъва в забрава.

„Имахме ясна цел – последната българска подводница да не последва съдбата на останалите седем, които бяха нарязани за метал“ – ми каза Данчо Калчев, стопанин на музея „Слава“ и собственик на разположената в съседство фабрика за стъкло.  През 2018 г., неговото семейство се включва в инициативата на Съюза на българските подводничари за реставрация на плавателния съд. Днес подводницата посреща туристи, желаещи да се докоснат до историята.

И една любопитна подробност. Според някои източници подводница „Слава“ вероятно е участвала в Карибската криза (1962) под съветски флаг ! Но след 1985 г. , като част от Българските военноморски сили, тя патрулира само по Черно море и изпълнява шпионски мисии в турски води до  присъединяването ни в НАТО през 2004 г.

Какво видяхме вътре?

• Торпедният отсек и торпедата – впечатляващо, дори и да не сте фен на военната техника
• Койките на екипажа – тесни, на три етажа, където моряците са спали на смени. Представете си 8-часово дежурство на фона на постоянното буботене на машините .
• Аналоговите системи с хиляди кранове и винтове. Всеки член на екипажа е трябвало добре да познава устройството им – грешката на един можело да потопи всички.
• Шифровачният отдел и 34-те бутилки със сгъстен въздух
• Миниатюрната кухня, където са приготвяли по 180 ястия дневно (да, моряците са  хапвали вкусно и обилно!).
• Тоалетните – били само две, жизнено важни за 60-членния екипаж.
• Перископите – командирският и зентнят, който бил повреден

Това не е филм – тук всичко е истинско и доста по-впечатляващо

Лично аз нямам никакви технически познания, нито дори минимален интерес в тази насока. Но въпреки това подводница „Слава“ силно ме впечатли.  Успях да се потопя в ежедневието на някогашния й екипаж . Докоснах торпедата, готови за унищожение на западния враг. И разгледах бордовия компютър, голям колкото едно помещение, на седмичното информацонното табло със  тристепенните менюта на подводничарите и пр. и пр. Докато си провирах път през клаустрофобичните коридори, си мислих какво ли означава да делиш въздух с още 60 души в тези тесни пространства, да нямаш право на грешка и да рискуваш живота за страната си!

Препоръчвам тази дестинация за следващото ви пътешествие. Можете да комбинирате подводницата с посещение на Музея на стъклото в съседство. Или пък с кратък преход с ферибота до отсрещния бряг и разходка сред Побитите камъни, които датират от преди 50 млн години ( вижте видеото по-горе !)

Вижте още : 7 идеи за необичайни пътешествия около Варна

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Подводница „Слава“ в Белослав – музей по-интересен и от шпионска история appeared first on Пътешествия без край.

Важно уточнение: Не  бъркайте въпросния  манастир с другия Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“, който се намира в Северозападна България, близо до градовете Берковица и Вършец.

По пътя към манастира: красиви гледки към Люлин

Клисурският манастир „Света Петка“ е на около 25 км. от София и на 7 км. от Банкя. От януари 2025 г. беше пусната автобусна линия, свързваща града с манастира. Автобус № 46 потегля от автостанцията,  минава през кв. Вердикал и спира пред „Света Петка“. Но ние пътувахме с автомобил. След като влязохме в Банкя, поехме по булевард „Варна“, който ни изведе в покрайнините на града. След около 3 километра от последните къщи стигнахме до разклон, обозначен с табелка. Поехме надясно по тесния път, извиващ се нагоре по заскрежените гънки на Люлин планина.

Зимна идилия

Веднъж прекрачили високата порта на манастира, ни обгръща аромат на изгорели дърва от манастирските печки, на тамян и на восък. Студеният въздухът реже като нож в януарския предиобед, а снегът под краката ни тихичко поскърцва, докато обикаляме из добре подържания двор и после се изправяме пред малката манастирска църква.През открехнатата врата се прокрадва топлина – сякаш за да ни подкани да влезем, но не само за да се сгреем, а и за да запалим свещичка. И да разгледаме стенописите – леко потрепващи от светлосенките на свещите.

Историческите корени на „Света Петка“

Основан през XIII век манастирът е била духовен център на голяма лавра, обединяваща множество скитове и манастири в т.нар. Софийска Света гора. Според преданията, именно тук през 1238 година е спряло литийното шествие, пренасящо мощите на Света Петка Българска към Търново, по заповед на цар Иван Асен II. Тогава мястото било осветено от нетленното тяло на светицата и това вдъхновило местните християни да изградят именно тук първата църква.

Манастирът обаче е белязан от превратна съдба. През 19 век голям пожар унищожава безценния му архив и библиотеката, а старата му църква се срутила.

Възраждането на манастира: историята на схиигумения Мария

Една от най-впечатляващите фигури, свързани с манастира, е схиигумения Мария Дохторова (1896-1978), родена като Лидия Николаевна. Тя напуска Русия след революцията и преминава през Италия, Франция, Австрия и Гърция, преди да намери своето духовно призвание в България след трудните години на странничество. Именно тук, сред възвишенията на Люлин планина, схиигумения Мария намира своето духовно призвание.

Под всеотдайните й грижи храмът „Св. Петка Търновска“  бил обновен през 1954 г..  Руски монах, чието име остава в неизвестност, бил поканен да изографиса стените. Прекрасните стенописи изобразяват български и руски светци в цял ръст, както и библейски и житийни сцени.

Съвременната обител, като оазис на духовността

Крисурският манастир „Свeта Петка“ продължава да се развива и през XXI век, когато в двора е изградна  просторната ротонда „Въведение Богородично“. А върху външните стени на жилищните сгради са изписани библейски цитати. Един от тях ни пита „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си?“ А друг гласи „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.“ и т.н.

За светата обител от 2002 г. се грижи игуменката Филотея, заедно с други монахини. Те посрещат посетителите, които се отбиват  тук, за да запалят свещ и да потърсят уединение, далеч от шума на ежедневието. Като място, белязано от вековете, където минало и настояще се преплитат, манастирът е една от забележителните български светини, символ на упование и непреходност на духа.

Клисурският манастир „Света Петка“ край Банкя е красив по всяко време. Ето как ни посреща през лятото:

Това светло кътче в полите на Люлин е любимо убежище в края на седмицата. Съчетавам го с разходка из Банкя. През последните години градчето се превърна в прекрасен курорт и място за отдих, заедно с Пътеката на здравето, която стартира почти от центъра на града и отвежда до живописни горски поляни и панорамни гледки.

Вижте как изглеждаше Клисурския манастир“Света Петка“ преди години : Топ 7 на най-живописните манастири, които трябва да посетиш по Коледа

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Клисурският манастир „Света Петка“ край Банкя –  тишина, светлина, духовност appeared first on Пътешествия без край.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в атмосферата на споделеност и духовност в манастира „Пресвето сърце Исусово“ в село Царев брод . Във видеото ви срещам със сестрите бенедиктинки, които ме допуснаха в своя свят, за да ми разкажат за мисията си и за прочутия лечебен мехлем, приготвян по стара немска рецепта .

„Ние сме като едно малко общество на народите“ –  шегуват се местните хора. В миналото Царев брод е било международно село, а жителите му не крият гордостта си, че са потомци на татари, немци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н. Вярно е, че в наши дни хората тук „са се омешали“, но още пазят обичаите и паметта за предците си.

Разположено между старите български столици Плиска и Велики Преслав, някога Царев брод се намирало точно на пътя, по който са се движели царете, оттам идва и името му. Дълго  селото се е казвало и Енидже.

Необикновената история на Царев брод

В средата на 19-ти век след Кримската война тук се заселва голяма група кримски татари, занимаващи се със скотовъдство. Малко по-късно в Царев брод пристигат и немците. През 1900 година Фердинанд Кобурготски заселва тук към 50 немски семейства от Австро-Унгария и по-точно от Банат, а също и банатски българи. Предоставят им земи и те пристигат, носейки със себе си модерна за онова време земеделска техника и се захващат с модерно земеделие. Имало е и 2 албански семейства, които произвеждали боза. След октомврийската революция пристигат руски белогвардейци, подгонени от режима в СССР. В селото се чувала и италианска реч.

Последните, най-нови заселници идват през 90-те на 20 век. Това са потомци на българи, които по време на Кримската война се заселват в района на Москва. Но Сталин ги интернира в Казахстан, където се оформят цели български села. След разпада на СССР, през 90-те, част от тези българи се прибират в България, тъй като в Казахстан се появило напрежение на религиозна основа. И сега живеят в селото,  научаваме от кмета Стефан Живков.

В Царев брод се изповядват три религии

Някога в Царев брод преобладавала татарска и немска реч. Освен това, в селото имало две джамии – турска и татарска. Редом до тях се извисявали две църкви – православна и католическа.  Децата посещавали татарското и немското училище. Българското школо се появило по-късно – едва през 1920 г. Православната църква в селото е построена през 1928 г. и в наши дни е действаща само на големи религиозни празници. Затова е затворена през повечето време.

В селото има и турска джамия. Наличието на тези големи храма на 3 разпространени религии е привличало хората, защото тогава народът бил по-религиозен, предполага кметът Стефан Живков. А и имало много свободна земя, която била изключително плодородна.

При сестрите бенедиктинки от католическия манастир

Католическата църква „Скръбна Божия Майка” е построена в началото на 20-ти век още с пристигането на първите немски и банатски заселници в селото. Няколко години по-късно около храма израства бенедиктинския манастир, който се превръща в духовното сърце на селото. До ден днешен светата обител е действаща и посреща посетители с широко отворени врати. В момента за манастира се грижат четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания. Те с удоволствие разговаряха с нас и дори ми позволиха да ги снимам за видеото /виж по-горе/. На чист български сестра Елизабета от Германия разказва, как през 1914 г. в Цари брод пристигнали първите четири сестри от Германия.

В селото имало католическа колония и свещеникът помолил да бъдат изпратени тук сестри, за да създадат училище за децата и да се грижат за духовния живот на хората. Но когато започва Втората Световна война, немците от Царев брод се връщат в Германия, по заповед на Хитлер. Сестрите обаче остават в селото, за да се грижат за манастира. През 2024 се навършват 100 години от основаването му. Бенедиктинките участват активно в живота на Царев брод, занимават се с благотворителност, организират летни лагери и преподават английски в селското училище.

Чудодейният мехлем от невен на сестрите

Всеки който дойде в Царев брод, се отбива при бенедиктинките, за да се снабди с уникалния мехлем от невен, приготвян по много стара рецепта, създадена от някоя си сестра Бурдхарда. Тя била лекарката на селото и лекувала с билки, като правела различни отвари. До ден днешен сестрите отглеждат невен в градината си и произвеждат от него въпросния мехлем против изгаряния и кожни проблеми.

Царев брод е живо село

Напоследък цените на имотите значително се повишили, защото започнали да се заселват млади семейства с деца, заради здравословния живот на село и възможностите за дистанционна работа.

Малките посещават детската градина, а големите – селското училище, което се е превърнало в туристическа атракция. И наистина едва ли друго българско село може да се похвали с такова шарено, спретнато, лъскаво, украсено цялото с рисунки, пана и стенописи училище !

В града на конете

А само на 3 км. от Царев брод попадаме в Кабиюк – най-старият конезавод в България, основан през 1864 година. Днес Кабиюк е като истински град на конете, разпростиращ се на повече от 30 хиляди декара, където препускат 350 вихрогона. Това е генна банка на различни видове застрашени от изчезване породи коне и говеда.

Кабиюк от няколко години вече не е достъпен за туристи, но след предварителна заявка, можете да посeтите уникалния Музей на коня, намиращ се на територията на конезавода. В него са представени над 800 експоната, които проследяват развитието на коневъдството от времето на траките до днес. Тук е изложена и каляската на цар Фердинанд, изработена през 1912 г. във Виена.

Вижте още : Кабиюк е царството на конете

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Царев брод – при сестрите бенедиктинки в селото с най-много етноси appeared first on Пътешествия без край.

 Ето 7 идеи за патриотични екскурзии до места, свързани със свободата на България

Батак – България помни

Батак е пропит с памет и … тъга.  До ден днешен в града отеква споменът за масовите убийства, случили се преди 148 години в тази част на Западните Родопи. Досещате се – става дума за баташкото клане. На зловещия 30 април 1876 г. Батак е нападнат от башибозуци, водени от Ахмед ага Барутанлията. В продължение на три дни турците систематично изтребват до крак българското население, включително децата, старците и жените. Повече от 5 000 невинни души намират смъртта си, а градът е почти изцяло изпепелен.

Днес, Батак е символ на героизъм и мъченичество. За трагичните събития напомнят и множеството паметници, музеи и църкви. И няма как посещението на града да не „ви хване за гърлото“, колкото и клиширан да звучи този израз, защото точно това е усещането, което ви връхлита, когато прекрачите прага на църквата – костница „Света Неделя“.

По време на кланетата в черквата са потърсили убежище около 2 хиляди души, предимно деца, жени и старци. Но всичките са били избити от турците. След Освобождението костите на загиналите се съхраняват в специална костница в църквата. В наши дни дори самото споменаване на Батак навява много силни емоции в повечето ни сънародници. Въпреки това, смятам че всеки българин трябва да посети града, за да отдаде почит на жертвите и да помни историята. Освен това не е задължително да чакате 3 март, за да го включите в списъка си на патриотични екскурзии.

Национален музей-параход „Радецки“- по стъпките на Ботевата чета

На брега на Дунав край Козлодуй е закотвен легендарният параход „Радецки“. През една майска нощ на 1876 г. , преоблечени като градинари, Христо Ботев и неговите четници се качват на борда на австро-унгарския пътнически параход от румънския бряг и буквално го превземат, като заставят екипажа да свали въстаниците на българския бряг. Това е първото в човешката история отвличане на обществено транспортно средство с политически цели и предизвиква възторжените отзиви на тогавашните Западни медии.

Целта на Ботев е да вдигне българите на крак срещу османския поробител. Но поетът-революционер не получава очакваната подкрепа и заедно с четниците си намира своята трагична гибел във врачанския Балкан. Днес „Радецки“  е превърнат в уникален плаващ музей на българското национално освободително движение. Но внимание, това не е автентичният кораб „Радецки“. Оригиналът бил унищожен от собствениците му през 1924г.. Неговото стопроцентово копие, построено с дарения на 1 200 000 деца от цяла България, отваря врати като музей през 1966г. Експозицията е скромна и представя делото на Христо Ботев и злощастната съдба на неговата чета. 

Копривщица –  огнище на българското Възраждане

Копривщица – един от най-красивите български градове се свързва неминуемо с българското Възраждане и с някои от най-ярките ни просветители и радетели за национална независимост.

Това е един от малкото български градове, които са запазени в автентичния им вид от преди Априлското въстание. Причината – за разлика от повечето населени места, бунтовна Копривщица не е бил опожарена по време на въстанието. Когато турците нападат града и заплашват да го изпепелят и да избият до крак населението, копривщенските големци събират пари и откупуват живота на жителите му.

Днес се гордеем с това българско архитектурно бижу, пропито с история. С един билет можете за няколко часа да посетите седемте къщи-музея на видни копривщенци от 19 век. Градът е неотменна дестинация за любителите на патриотични екскурзии. Можете да разнообразите посещението си на Копривщица с допълни атракции като разходка с магарешка каручка, курсове по пласти и кене в Лютовата къща, конни преходи сред гънките на Средна гора и разбира се, с неустоимата местна кухня.

Вижте още : 7 причини да посетите Копривщица

Плевенската епопея – битката, която промени хода на историята

Петмесечните боеве при град Плевен в хода на Руско-турската война завършват с капитулацията на Осман паша на 10 декември 1877-ма. И точно тази съдбовна битката променя хода на войната. Свободата започва от Плевен, твърдят жителите на историческия град.

На самото бойно поле, в т.нар. Скобелевия парк-музей, разположен в рамките на днешния град,  е построена Панорамата „Плевенска епопея 1877 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението. Внушителният паметник е с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика.  Веднъж прекрачили прага му, пред погледа оживяват едни от най ожесточените сражения за свободата на България. Диорамите и огромните панорамни платна са толкова реалистични, че човек има чувството, че е се е телепортирал назад във времето и е попаднал на бойното поле.

Паметникът на Връх Шипка – символ на националната ни независимост

Това, разбира се, е най-посещаваната българска светиня на 3 март ! Величествената му осанка се издига на вр. „Св.Никола“ в сърцето на Стара планина. Тук, през месец август 1877 г. се разиграват най-драматичните сражения на Руско-турската освободителна война.

Рамо до рамо с многохилядната руска армия, за свободата на отечеството ни се сражават 6 хиляди български опълченци, 2 хиляди украинци, а също така поляци и финландци. Подвигът им е увековечен в Паметника на Свободата. Построен е с даренията на българския народ и е открит е през август 1934 г. Монументът е висок 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. Израснал сякаш от скалната гръд на Балкана, той олицетворява непреходния човешки стремеж към свобода и независимост.

Вижте още: Шипка, върхът който всеки българин трябва да покори

Панагюрище – ехо от едно героично минало

Средногорският град и до днес пази възрожденския си дух. Тук на 20 април е било обявено преждевременно началото на Априлското въстание, което по принцип било насрочено за 1 май. В продължение на 10 паметни дни, Панагюрище бил столица на България. Но на 30 април, след героична 10-дневна битка , градът пада под ударите на турската войска, която избива доста народ и опожарява над 500 къщи. В наши дни са оцелели някои ценни паметници на културата от онези славни времена. Сред тях са къщата на легендарната Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня, Тутевата къща, където с възгласите „Бунт! На оръжие!“ е поставено началото на въстанието и други.

Част от тези къщи са превърнати в музеи и са отворени за посещение. Струва си да се отбиете в етнографския музей на Панагюрище, който се помещава в Дудековата къща. На 30 април, когато турците  нахлуват в града, в нея се укриват десетки жени, старци и деца. За да запази живота им и да не попадне жив в ръцете на турците, революционерът Петър Щърбанов се самоубива. Последните му думи са „Моята е свършена вече… важното е, че България ще живее“.

Можете да комбинирате посещението на тези къщи-светини с разглеждане на перфектното копие на прословутото Панагюрско златно съкровище в местния исторически музей. То е от 6 кг чисто злато в мащаб 1:1 и само специалисти го различават от оригинала, изложен в НИМ-София.

Карлово – домът на Васил Левски

Апостолът на свободата е роден в Карлово, което автоматично превръща подбалканския град в българска светиня. Неговият роден дом и превърнат музеен комплекс. Къщата  е едноетажна с две стаи и със зимник, килер и скривалище на приземието. До нея е прилепна и малка работилничка.

Скромната постройка. е ремонтирана и отворена за посещение в средата на 20-ти век. Възстановен е и дворът с калдъръмената пътечка, старата чешма и каменният дувар. Музейната експозиция е скромна – тя съдържа вещи, снимки и документи свързани с живота на Васил Левски, на семейството му и неговите съратниците за национална независимост. Днес всеки може да посети това свято място, да надникне в малките стаички с дървени долапи и трикраки столчета, където Апостолът е прекарал първите си години и да се пренесе в размирната епоха на национално освободителното ни движение.

Вместо заключение :

Не е задължително да чакате Националния празник 3 март, за да посетите българските светини, свързани с отстояването на нашата свобода и независимост. Подобни патриотични екскурзии са начин да поддържаме жива паметта за делото и саможертвата на нашите възрожденци и революционери,  благодарение на които днес живеем в демократична и нормална  европейска държава !

The post 7  идеи за патриотични екскурзии, свързани с непреклонния български дух appeared first on Пътешествия без край.

Гледайте видео репортажа

След 5:21 мин. на филмчето ви отвеждам директно до самото светилище, разположено недалеч от етнографското село Долен. Кадрите улавят енигматичните скални скулптури, изсечени преди хилядолетия и мистичната енергия на Родопите, която струи от този исторически парк

Докато се движим по пътеката и се дивим на гледките към Родопа и отсрещния Пирин, спотаени сред чукарите, ни „проследяват“ костенурки, птици, риби, човешки лица и митични същества, които рисуват във въображението причудливи образи. Предполага се, че светилището е било използвано най-интензивно за религиозни нужди в периода ІІІ-ІІ в. пр.Хр. Най-късните следи от човешко присъствие тук датират от римската епоха (ІІІ-ІV в. сл. Хр.).

Как да стигнете до ландшафтно исторически парк „Градище“

Намира се на територията на община Гърмен съвсем близо до село Долно Дряново на пътя за Сатовча и Доспат. А ние го посетихме на връщане от етнографското село Долен, отстоящо на 8 км. от него.

Входът към парк „Градище“ е съвсем близо до главния автомобилен път. Има малък паркинг, а билетът е на символична цена от 2-3 лв. за възрастен. В началото на пътеката е обособен въжен парк за най-малките. Но в късния следобед ние бързахме да разгледаме поне основните обекти на светилището преди да залезе слънцето, което обаче ни изпревари и това е причината снимките ми да са … монохромни.

 За скалните обитатели на парк „Градище“ 

Сред цялото това изобилие от зооморфни и антропоморфни скулптури, като че ли най-често срещани са силуетите на костенурки.

В края на праисторическата епоха костенурката е символ на Великата богиня майка и по-точно нейният зооморфен образ, научавам от проф. Васил Марков, траколог и директор на Центъра за древни култури към Югозападния университет в Благовград, с когото се свързах за допълнителна информация. Неговият екип от години проучва тракийското светилище. В парк „Градище“ се наблюдава и един монументален скално изваян трон. Учените попадат и на звездна карта, съставена от малки изсечени в скалата „панички“ или жертвеници.

Смята се, че това са свидетелства за астрономическите познания на траките, които са  наблюдавали небето от сакралното пространство на светилището. На места има изградени улеи и шарапани, които пък са свързани с култовете на траките и практикуваните от тях възлияния на вино.

Но най-впечатляваща е т.нар. „Главата“

На около 300 м. от началото на пътеката, пред ошашавените ни погледи изниква гигантско каменно лице в профил, съвсем ясно очертано, зареяло поглед към вечността. Контурът е съвършен. Ясно личи, че тук е имало човешка намеса. Според проф. Васил Марков това е символичният образ на тракийския бог Сабазий.

На върха на „Главата“ археолози попадат на следи от култово глинено огнище или т.нар. есхара, където траките провеждали своите обреди. Ще го откриете под стъклената пирамидка.  На територията на парк „Градище“ има още две големи човешки лица. Но не може точно да бъдат датирани, защото не са в културен пласт. Предполага се, че са от късния Халколит ( 4800 – 4000 г. пр. Хр.).

Светилището е проява на епифания (богоявление)

Т.е. траките са видели естествения силует на  божеството в скалата, създаден от природата и са решили, че мястото е свещено, защото има „богопоява“.

Затова те са доизваяли в камъка образа на човешкото лице, съобразно техните представи за Сабазий, а на върха му са създали култово огнище.  Разбира се, в случая не е трудно да се направи аналогия със светилището на Сабазий на Белинташ, а и с други подобни скални структури на територията на България. Учените твърдят че става дума за същия култ и същите практики.

Вижте още :  Белинташ, Кръстова гора и село Борово – енергийни места в Родопите

Да излезеш от другата страна на този свят – провиралките

В древността траките били известни най-вече с това, че могат да правят от смъртен човек безсмъртен бог. А светилището в парк „Градище“ е служело именно за „обезсмъртяване“, предполагат изследователи.  За това свидетелстват и провиралките или т.нар скални арки на територията му. До ден днешен те се използват от християни и мюсюлмани, живеещи в близките села.

Целият ритуал е придружен с баене и сложни обреди, за които се предполага, че са наследени още от траките. С обредното провиране през скалния отвор участникът в култа изоставя старата си смъртна същност и, излизайки „от другата страна на този свят“ т.е. на скалната арка, той придобива нова същност на безсмъртен митологичен персонаж, твърди професорът. В наши дни това е запазено във фолклорния обред на провирането

Ето как протича култовият обред и до днес :

От хилядолетия хората в тази част на Родопите преминават през въпросните скални арки за здраве или ако искат да се сдобият с дълго чакана рожба. Процедурата е следната:

Болният трябва да се обърне за съдействие към някоя от жените от околните села, които практикуват древните обреди, свързани с баене и подготовка за ритуала. Те препоръчват да облечем стара дреха върху нова. След като преминем през каменната арка, следва да изоставим старата си дреха, като я окачим на най-близката скала. Така, ще оставим предишната си болна същност и ще станем „нов здрав човек“. Или поне ще се отървем, макар и временно, от постояннитe грипове и настинки, твърдят местните. Лично аз се промуших с лекота през една от провиралките без съдействието на баячките, но ще поизчакам, за да преценя ефекта по обезсмъртяването 

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Исторически парк „Градище“- скални скулптури пазят тайни на 7000 години appeared first on Пътешествия без край.

Тази есен отседнахме за няколко дни във Варна. Решихме да се разходим до някое по-диво и неизвестно кътче без това да ни коства време или усилия. Докато се рових в мрежата за забележителности наоколо, които още не съм посещавала, попаднах на снимки от скалния манастир „Монасите“, които тутакси разпалиха въображението ми.

Как да стигнете до скалния манастир „Монасите“ на село Аврен

Без да губим време, се метнахме на автомобила и потеглихме на юг от Варна към село Аврен, разположено на 35 км. от града в красива леко хълмиста местност. Малко след като отминахме селото в посока Садово, видяхме кафява табела от дясната страна, която сочеше към манастира. Завихме и продължихме по черен път. Скалната обител се намира на около половин километър от главния път, така че човек спокойно може да паркира на малко разклонение още в началото и за 15-20 минути да стигне пеш до манастира. Но ние нямахме много време на разположение, затова продължихме напред с колата.

Отминахме малко езерце или рибарник, след което маршрутът ненадейно се раздвои. Хванахме лявото разклонение и стигнахме до залесена местност. През цялото време търсех с поглед високи  зъбери, които биха могли да приютят скалния манастир „Монасите“ от снимките. Ала нямаше и помен от по-големи възвишения или каменни грамади. И тъкмо реших, че сме се объркали, изведнъж, зад короните на дърветата ми намигнаха „очите“ на скалната обител. Ура! Бяхме пристигнали!

Какво знаем за скалния манастир „Монасите“

Известен е още като „Св. Благовещение“, а хората от Аврен го наричат „Кишешлика“ на името на местността, в която се намира. През средновековието манастирът е приютявали колония исихасти, подобно на повечето скални обители в района. Обикновено монасите отшелници търсели уединение за пост и молитва във възможно най-недостъпните места, като дълбаели високо в скалите своите килии и църкви. И въпреки че почти не се хранели и поили, те били в чудесна физическа кондиция и с лекота се придвижвали нагоре – надолу по скалите, подобно на днешните шампиони по болдеринг.

Скалният манастир „Монасите„ обаче е разположен сравнително ниско – на не повече от 2 -3 метра над земята. Вероятно обитателите му стигали до него с въже или пъплейки по отвесната скала. Но в наши дни общината се е погрижила за туристите, като е монтирала стълби с предпазен парапет, така че  мястото е достъпно за всички.

През очите на времето

Районът около Варна и Шумен е целият осеян с подобни скални манастири от средновековието с издялани  „прозорци“. Има нещо хипнотично в тези отвори, подобни на ококорени очи, вторачени във вечността. Стотици хора са минали оттук, оставяйки своя отпечатък върху каменните кухини. „Кишешлика“ е пропит  със спомена за някогашните му обитатели. Те са медитирали, зареяли поглед през тези дупки към хълмистата шир, устремени към своето съвършенство и святост. В миналото местността не е била обраснала в растителност и не е имало дървета, които да пречат на гледката. 

Скалният манастир „Монасите“ се състои от три малки помещения, свързани помежду им. В едно от тях са изсечени две скамейки, както и малък олтар, където вероятно се е намирал параклисът. Има следи от дървени греди, които може би са били част от параклиса. В обителта са открити византийски монети от династията на Комнините  от 11-13 век – период бележещ началото на исихазма по нашите земи.

Пикник и съзерцание на природата

В подножето на  „Кишешлика“ е обособен (макар и леко занемарен) кът за пикник с дървена беседка, пейки и голямо каменно барбекю. А ние, след като разгледахме манастира, се изкачихме по стръмна пътечка, която се пада вдясно от входа му.  Тя ни отведе  на върха на скалата или по-точно на „покрива“ на обителта. Оттук, подобно на монасите отшелници през средновековието, дълго се взирахме към хоризонта, а душата ни се изпълни с красота и покой.

Вижте още в района :
Ханкрумовски скален манастир или пътешествие между земята и небето 
Потайностите на Шан кая – разходка до скалния манастир при с. Оногур

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България . Последвайте линка   @VenetaNikolova

The post Разходка до скалния манастир „Монасите“ – през очите на времето appeared first on Пътешествия без край.

Високо над автомобилния път, в покрайнините на село Крепча, е издълбан скален манастир, основан още през 9-10 век. Една от най-ранните скални обители на територията на България, открита от Карел Шкорпил в началото на 20 в., и до ден днешен не е разбулила всичките си тайни. Но едно е сигурно – средновековният скит пази най-старите надписи на кирилица в света.

Как стигнахме до Крепчанския скален манастир

Намира се на около 60 км. южно от Русе и на 21 км. от град Попово, в покрайнините на село Крепча. До него стигнахме по добре поддържан път. Лесно го открихме, тъй като се вижда от шосето. Манастирът е донякъде възстановен и достъпен за посещения. Разположен е на три етажа, като някога се е състоял от църква, монашески килии и църква-гробница. Имал е и подобие на чардак, вероятно покрит с дървена конструкция и с каменен градеж. В момента отворена за посещение е средната тераса, където се е намирала манастирската църква. Останалите етажи са недостъпни за туристите. От манастира се открива чудесна гледка към околните хребети и тънката лента на шосето в нозете ви.

Но  имайте предвид, че е заключен. За да го посетите през делнични дни, се обърнете към кметството, където ще ви предоставят ключ, с който да си отворите портата. Входът е 2 лв. на посетител. На входа на манастира е посочен и телефонен номер, на който да се обадите ако решите да го разгледате през почивните дни.

Какво знаем за Крепчанския скален манастир?

Най-голямото богатство на скалната обител край Крепча са надписите. Те са около 20 на брой и са на кирилица. Сред тях има и на староеврейски език – загадка, която и до днес поражда дискусии в научните среди. Най-удивителната находка, обаче е старият надпис на входа на църквата, разчетен от проф. Казимир Попконстантинов още през 1971 г., , който в осъвременен превод гласи:

 „В 921 година почина раб божий Антон през месец октомври“.

Надписът е 9 – редов, от него се разчитат относително добре първите три реда, а следващите съдържат отделни букви и думи. Предполага се, че те носят информация за самата дата на кончината на този монах, а може би дори и часът на настъпилата смърт, научавам от Мирослав Георгиев, уредник на Регионалия исторически музей в Търговище, към когото се обърнах за повече информация.

Ние обаче не успяхме да открием какъвто и да е надпис, макар че доста време ги търсихме. За жалост, скалната църква е цялата издраскана с графити. Това е причината общината да я държи под ключ. Но се оказва, че освен съвременни драсканици на вандали, по стените има и доста по-стари графити, някои – още от средновековието. Хората от край време дълбаели имената или инициалите си по  светилища и скални обители за здраве и късмет.

Какво научаваме от най-стария надпис на кирилица в света?

Монах на име Антоний или Антон е основал Крепчански скален манастир в края на 9-ти началото на 10 в.. Покрай въпросния Антоний се сформирало братство от между 5 и 10 монаси. Монахът умира през 921 г. Това е отразено на един от надписите в Крепчанския скален манастир. Именно той се счита за най-ранно датираният надпис на кирилица в света, открит до момента. Това означава, че Антоний е починал 25 години преди свети Иван Рилски и 6 години преди цар Симеон I. От което следва, че въпросният монах е бил техен съвременник. Така че надписът от Крепча събужда дискусии кога всъщност започва монашеството по нашите земи и кой е основоположникът му.

И още един много интересен надпис в Крепчанския скален манастир

Пред входа на църквата-гробница на височина 8 метра, изследователите попадат на още една удивителна находка, недостъпна за туристите. Това е относително добре запазен 5-редов надпис с добре врязани в камъка букви с големина между 2 и 3 см., В осъвременен превод той гласи следното:

„В името на Отца и Сина и Светаго Духа.Тук почива светият отец Антоний †. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.

Интересното е ,че в този надпис, Антоний е наречен „свят“. Възможно е, след кончината му, той да е бил обявен за светец, предполага Мирослав Георгиев. В наши дни, дори има дискусия в Българската православна църква дали Антоний да бъде обявен за светец, въпреки че до нас не е достигнало негово житие.

Една любопитна историческа подробност

Става дума за наличието на клетва във втория надпис, намерен в църквата -гробница, който гласи: „А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога.“ Оказва се, че няма друг подобен документ в българската епиграфика. Вероятно тази клетва с предупреждение е била насочена срещу монаси които са си позволявали да използват помещенията на манастира за стопански нужди, а не за богослужение или църковна дейност. Съществува и друга теория, подплатена със свидетелства. Според нея, по време на войните в Тракия, Цар Симеон I наредил да се съхранява житото за изхранване на войската му в църквите и в подобни скални обители.

Вместо заключение :

Разходката до Крепчанския скален манасир няма да ви остави безразлични, дори само заради красивата панорама от площадката на скита. Самото място има особено излъчване. В наши дни манастирът е обявен за паметник на културата. А епиграфското богатство, което пази, е скъпоценен диамант в короната на българската история и книжовност, с което можем само да се гордеем.

Вижте още един интересен скален манастир на час и половина от Крепча  Ханкрумовски скален манастир или пътешествие между земята и небето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post За Крепчанския скален манастир, който всеки българин трябва да посети appeared first on Пътешествия без край.

Оказва се, че допреди 12 години никой не е подозирал, че има толкова много древни съоръженя в района ! За мегалитите на Сърнена Средна гора се заговори едва отскоро и то благодарение на проучвателната работа на местни краеведи в сътрудничество с траколога проф. Валерия Фол. Така, на бял свят изникват удивителни свидетелства за една високо развита цивилизация с познания и инженерни умения, които будят възхищение и … недоумение.

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви водя по следите на потайни светилища и скални долмени, които превръщат района в една от най-загадъчните археологически дестинации в България

Най-подходящото време да опознаете поне малка част от тези съоръжения е ранната пролет или есента, когато не са съвсем обраснали в растителност.

Ето 5 от най-любопитните и загадъчни мегалити в Сърнена Средна гора

Първото археологическо находище в България

В края на XIX век край село Розовец  за пръв път са открити тракийски златни венци, златен династически пръстен, както и изящен сребърен ритон със златни инкрустации, подобен на този от Панагюрското съкровище. Това са първите археологически находки по нашите земи. Сега оригиналите се съхраняват в НИМ София, а копията се пазят от общината и се показват само по празници.

На мястото на открито съкровището край Розовец ,е поставена информационна табела. Тя привлече вниманието ни, докато се изкачвахме нагоре по баира, в търсене на

Мегалитната структура „Слънчева врата“

Съоръжението се намира на върха на едно от възвишенията на Сърнена Средна гора. Тръгва се от центъра на село Розовец и се стига до „Слънчева врата“ за около един час. За ориентир, близо до селската църква е поставена обозначителна табела, така че няма начин да объркате маршрута.От пътеката, която се вие нагоре в планината, се открива една от любимите ми гледки към планинските била и сгушеното в нозете им селце. След като най-накрая стигнахме до заветната цел, пред нас се открои следната картина

Каменното скупчване е с видимо оформен от човешка ръка вертикален процеп. Между стените му е поставен огромен блок, така че да образува проход или врата. Траките са издялали в отсрещната скала изображение на слънчев диск.
Древните са вярвали, че човек може да мине от нашия свят към отвъдния през подобна врата, която се отваря в определен ден на годината. Спомнете си легендата за Орфей, който по този начин преминал от единия към другия свят в търсене на своята Евридика.

Съоръжението е изградено от кварцови камъни

Но в района има само гранитни камъни. Значи ли че тези гигантски блокове са били пренесени от другаде ? И с каква технология са разполагали предците ни?

Известно е, че  кварцът предава и преобразува енергията. Според една теория, подобни на тези древни скупчвания на блокове с високо съдържание на кварц, били използвани от извънземни посетители като … енергийни генератори или като резервоари.

Тъй като този минерал притежава силно изразени пиезо – електрични свойства.  Дали е така? Можем само да гадаем. Истината е някъде … там.

Тракийският култов комплекс „Яйцето на змеицата“

 На около един километър след като отминахме село Свежен в посока към съседното село Бабек, вдясно, леко встрани от главния път, видяхме обозначителна табела и малък паркинг. Там паркирахме автомобила и потеглихме по приятна равна пътека, която за половин час ни отведе до тракийския култов комплекс  „Яйцето на змеицата“ .

Основната структура представлява гигантски каменен къс, издялан като яйце и поставен върху специално издълбан в скалата улей. До мегалита отвеждат издълбани стъпала, които обаче са доста ерозирали. За древните траки яйцето е имало астрално значение. Те са смятали, че от такова яйце е произлязъл животът на Земята.
На 100-тина метра южно от яйцето има олтарна масичка и олтарен камък. Там пък траките поднасяли дарове на боговете. Течните дарове (най-вероятно вино) са ги пускали в улея под яйцето, а тези в твърдо състояние са ги поставяли на ритуалната маса, научаваме от разговора ни с Радню Шопов от Туристическия информационен център на гр. Брезово.

„Люляковото светилище“ с т.нар. слънчева стела

Както името му подсказва, светилището се намира в сенчеста люлякова горичка,  която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат в сезона на любяците. Намира се сред диплите на Сърнена средна гора, малко след като отминете разклонението за „Яйцето на Змеицата“ по пътя между Свежен и Бабек.

Лесно ще се ориентирате от информационната табела, поставени встрани на шосето, където има и малък паркинг. До светилието се стига по приятна полу-сенчеста пътека за около половин час. В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, траките са издълбали улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Най-силно впечатление прави т.нар. слънчева стела.

Тя представлява двуметров каменен блок, издялан преди хиляди години с математическа прецизност във формата на пламък, насочен на юг.

Камъкът съдържа слюда и когато при лятното слънцестоене, слънцето го огрее, той блести по особен начин. Мястото е заредено с позитивна енергия и си струва да се посети не само заради мегалита, но и заради фантастичните гледки които се откриват от него

Вижте още :  Сърнена Средна гора още пази тайната на Люляковото светилище : 

Кутела или „Чашата на боговете“

В гората край село Розовец се е спотаила гигантска чаша, изрязана в камъка с невероятна прецизност, сякаш в стиропор, от незнайни майстори. Наричат я Кутела или „Чашата на боговете“.  До нея са открити следи от друг подобен съд. Някои учени твърдят, че е била използвана като баптистерий през Средновековието от манастира в близост, който обаче е заличен от времето.

Но съществува теория, според която Кутела е много древна структура, която е още от времето на траките и е била използвана от тях като култов съд. „Най-невероятната хипотеза е на един руски учен. Според него преди нас на Земята е съществувала раса на 3-4-метрови гиганти. И те са използвали този съд, който не принадлежи на нашата цивилизация“ – казва Радню Шопов.

Вижте още : Мистерия в Средна гора –  Кутела и как да стигнете до него 

Мегалитното съоръжение „Вратата на Богинята“

В гората близо до средногорското село Бузовград попадаме на още един загадъчен мегалит. Чрез струпване на каменни блокове, в централната част на съоръжението, траките са обособили един правоъгълен „прозорец“, така че в деня на лятното слънцестоене, последните слънчеви лъчи да пронизват с перфектна прецизност въпросния скалнен отвор. В това отношение мегалитната структура напомня много на „Слънчевата врата“ в село Розовец.

Траките са имали усет към необятните пространства и красивите природни гледки. „Вратата на Богинята“ не прави изключение в това отношение. От „прозореца“ се разгръща  зашеметяваща панорама към ширналата се в нозете ви долина и отсрещните върхове на Стара планина. В близост има и други изсечени в скалите следи от нашите предци.

Мегалитът край Бузовград е достъпен благодарение на изградена преди години еко пътека. Тя е почти равна и полу – сенчеста, така че е подходяща и за летните горещини. Наблизо са разпилени руините на късноантичната крепост Бузово кале, изградена през 5-6 век.

Вижте още: Меглитът край Бузовград или врата към отвъдното 

Вместо заключение :

Никой не знае още колко мегалитни структури, притихнали от хилядолетия в горите на Сърнена Средна гора, очакват да бъдат открити, за да разбулят поне малка част от историята на древните цивилизации, обитавали нашите земи.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 5 загадъчни мегалити в Сърнена Средна гора, които пазят хилядолетни тайни appeared first on Пътешествия без край.