В тази статия споделям личните си впечатления от пътуването ми през март 2026. И макар че не успях да разгледам всички забележителности на Маракеш по време на краткия си престой, градът ме грабна още в момента, когато стъпих на централния му площад с маймунките, змиите, акробатите, музикантите и… джебчиите. Но преди да посетите северноафриканската дестинация е добре да имате предвид следното:

Кога да посетите Маракеш?

За да се насладите пълноценно на забележителностите на Маракеш, изберете периода февруари – юни. Това е активният сезон, когато температурите са нормални. Ние бяхме в началото на месец март – беше слънчево, приятно, градусите стигаха до 18-20. Тогава градът е залят от туристи – предимно англичани, французи и италианци. Ще чуете доста често и българска реч. Информацията е актуална към март 2026 г.

През лятото е ужасна жега, която продължава до края на септември. Следва октомври, който е мек и приветлив и се препоръчва за посещения, но веднага след това иде ноември – считан за най-дъждовния месец в Мароко. А след него настъпва африканската зима – това е слабият им сезон, хладничко е (6 – 8 градуса), мрачно е, а и част от хотелите им не се отопляват зиме.

Гледайте видео репортажа

Понякога думите не достигат, за да опишат хаоса и красотата на Маракеш. Преди да продължим с подробностите, ви каня на една кратка визуална разходка из тесните улици на Медината до синьото спокойствие на градините „Мажорел“.

Колко време ви е нужно в Маракеш?

Един дълъг уикенд е напълно достатъчен, за да опознаете града и да попиете от атмосферата му. Моят съвет обаче е да останете поне за 4-5 дни. Така ще имате време да посетите и околните малки градчета, пустинята или величествените Атласки планини. А напоследък много българи си резервират хотел за 7 дни и обикалят с организирани на място екскурзии.

Лично аз, като сама пътуваща жена, реших че е прекалено рисковано да бродя самоорганизирано из пустинята и посетих Мароко с български туроператор за 7 дни. В Маракеш бяхме само два дни, след което потеглихме към мистичните и притихнали сред пясъците на Сахара оазиси (за тях ще ви разкажа в отделна статия), като нощувахме почти всяка вечер на различно място. Добрата новина е, че много от тези кътчета могат да се посетят и чрез еднодневни или тридневни турове директно от Маракеш, като повечето компании дори ще ви вземат и върнат до вратата на вашия хотел.

НЕ правете тези неща!

Пъстро, шумно и вълшебно – моите топ забележителности на Маракеш

Площадът Джемаа ел Фна – той не се описва, а се преживява!

Всички пътеводители ще ви изпратят първо тук — на площад Джемаа Ел Фна – пулсиращото сърце на Маракеш. Това е най-оживеното и откачено място в града!  Населено е с всякакви персонажи – от дресьори на маймунки, укротители на змии, лечители, музиканти и акробати, до майсторки на рисунки с къна, джебчии и мошеници всякакви. Отваряйте си очите на четири!! Носете раницата си отпред, внимавайте с кого се заговаряте.

Снимка с маймунка или змия може да ви излезе 20 евро. На мен ми беше жал за опърпаните стресирани животинчета. Особена напаст са жените с къна – те са царици на измамата. Докато се разхождате, някоя от тях ще се хвърли да ви дърпа ръката, за да ви рисува „само за проба“. И после ще се опита да ви измъкне тройно по-висока сума от договорената. Много от тях използват т.нар. черна къна с вредни химикали.

И една любопитна подробност – „Джемаа Ел Фна“ в превод означава „Събрание на мъртвите“ . Векове наред тук са се извършвали публичните екзекуции, а отсечените глави са се излагали на показ като предупреждение. Днес площадът е запазил тази особена първичност и неукротимост.

Неслучайно е под егидата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.  Това е едно от малкото места в света, където средновековните традиции са живи и до днес. Тук ще видите и легендарните марокански разказвачи на приказки (hekayati), които пренасят фолклора от поколение на поколение само чрез думи и жестове. От близо 1000 години площадът е истински културен котел от присъствия и влияния всякакви. Лично аз много се забавлявах.

Джамията Кутубия – пътеводната звезда на Маракеш

И докато чешити всякакви сновяха сред туристите на Джемаа ел Фнаа в опит да изкрънкат пари, над ниските червеникави постройки и тесните улички се понесе напевният глас на мюезина от джамията Кутубия – гордостта на местните . Въпросната сграда, построена през 12 век,   безспорно е сред най-разпознаваемите забележителности на Маракеш. Това е и най-добрият ви ориентир в града.  Нейното 77-метрово минаре се вижда от километри, тъй като местните закони забраняват строежа на по-високи сгради.

Тук бързам да вметна, че джамиите в Мароко не са достъпни за туристически посещения. Така че ние подробно я разгледахме, но отвън. Името й означава „джамия на книжарите“, защото на това място в средновековието е имало пазар за ръкописи. Има и интересни легенди. Според една от тях трите топки на върха са направени от претопеното злато на съпругата на султан Якуб ал-Мансур – за наказание, че нарушила поста по време на Рамазан. Според друго предание в хоросана на минарето били смесени огромни количества мускус, за да може сградата да ухае под горещото слънце. Е, аз не усетих чак такива аромати да се носят, но може би защото слънцето през март не е толкоз жарко?

Медината на Маракеш – лабиринтът, в който си струва да се изгубиш

Двадесет километра охрени стени, издигнати преди повече от хиляда години, ограждат един от най-добре запазените средновековни градове в света. А вътре попаднахме на изумителен лабиринт от над 3 000 тесни улички, пазари, джамии, хамами и занаятчийски работилници, непроменени от векове. Тук GPS-ът умира и вероятността тутакси да се изгубите е голяма. Уличките са тесни, шумни, пренаселени, хвърчат мотори, покрай сергиите се промушват натоварени магарета и т.н.

Струва си човек да отдели повече време на Медината и дори да се изгуби – все някак си ще се ориентирате по Кутубията как да излезете!  Защото Медината на Маракеш е като портал към миналото – тук нищо не се е променило от последните 1000 години. За жалост ние трябваше да се движим бързичко под строй, защото, както споменах, пътувах организирано с група и екскурзовод. (За полезни инструкции как да оцелеете в Медината върнете се в отдел .“НЕ правете тези неща“).

Дворецът Бахия – дантели от кедрово дърво и изящни мозайки

Това е една от най-посещаваните забележителности на Маракеш. Намира се в рамките на еврейския квартал в Медината, близо до колоритния пазар на подправките. Самият дворец е построен през 19 век на принципа на риадите – с поредица от вътрешни дворове-градини, застлани с италиански мрамор и обградени от фини колонади и портокалови дръвчета. Таваните са като дантели, изваяни от кедрово дърво и нито една мозайка в общо над 150-те стаи не се повтаря. „Бахия“ означава блясък и е името на любимата жена на везира, който общо имал 4 съпруги и 24 наложници.

Всяка от тях се ширела в своя собствен суперлуксозна апартамент, заедно с многобройната челяд. Дворецът е едноетажен, защото везирът бил прекалено дебел, за да се качва по стълби. А когато сдал Богу духа, жените му били сред първите, които разграбили двореца. За жалост и тук свръхтуризмът си казва думата – в двореца кънти човешка гмеж и всеки се бута селфи да си прави, където ли не. В резултат на което не успях да се пренеса назад във времето и да се потопя в атмосферата на 1001 нощ!

Цени: Входът е около 10 евро. Елате възможно най-рано сутринта — за по-малко туристи, по-добра светлина за снимки.
Можете да закупите предварително онлайн билети от официалния им сайт ТУК

Градините на Мажорел – вашата синя мечта насред Червения град

Едно от  най-сниманите и най-фотогеничните места не само в Маракеш, но и в цяло Мароко! Истинска визуална изненада, от която лъха и неочаквана прохлада. Попадате в екзотична ароматна градина с над 300 вида цветя, дървета и кактуси, огласена от птича песен на 15 вида пернати. Градината е създадена от френския художник Жак Мажорел през 1920 г..

След смъртта му,  мястото е спасено от разруха и възстановено от самия Ив Сен Лоран. На фона на тропическата растителност се откроява специфичното, наситено кобалтово синьо – виждаме го по беседки, саксии, мозайки и пр. Цветът е създаден и патентован от Жак Мажорел и носи неговото име bleu Majorelle. В центъра на градината се намира сградата на някогашното му ателие – и тя сияе в синьо Мажорел. В наши дни тук се помещава Музеят на берберското изкуство.

Цени: Билетите се закупуват предварително само от официалния сайт на градините. Не купувайте билети от други източници, защото там цените са завишени. Към март 2026 комбинираният билет за Градините (в т.ч. и за Музея на берберското изкуство) и Музея на Ив Сен Лоран в съседство струва 17 евро. Можете да закупите билети ТУК

Изберете възможно най-ранния час, за да не снимате гърбовете на туристите и да се редите на опашка за всяка алея и беседка.

Музеят на Ив Сен Лоран— мода, страст и елегантност

Точно срещу градините Мажорел се намира — Musée Yves Saint Laurent Marrakech. Открит е през 2017 г. и е посветен на творчеството на един от най-влиятелните модни дизайнери на 20-ти век. Той обожавал Маракеш и пожелал след смъртта му да разпръснат праха му именно тук, в Градините, където днес е издигнат и неговият мемориал. Музеят на Ив Сен Лоран проследява неговия живот и творчество, представени са и някои от най-известните му колекции.

За мен това беше приятна изненада. Маракеш, с неговите багри, екзотика, подправки,  с геометрията на мозайките и пр. е оставил дълбоки следи в творчеството на френския дизайнер, което е видимо  от експонатите в музея. Горещо го препоръчвам.

Посещение на традиционните аптеки – кое е течното злато на Мароко

Тези старинни аптеки са сред търсените забележителности на Маракеш. Причината – освен че предлагат всякакви местни мазила и етерични масла, ви правят забавна демонстрация на техните продукти, черпят ви с чай, предлагат ви бързи масажи на място за 1-2 евро и ви запознават с интересни практики от мароканската традиционна медицина и козметика.

А звездата на тези старинни аптеки е аргановото масло – предлага се във всякакви разфасовки и комбинации. Защото Мароко произвежда над 95% от световното му количество. Извличането на маслото е изцяло ръчен процес, извършва се от жените на берберски племена. Един литър масло отнема около 15 часа труд. Можете да се сдобиете с прекрасно арганово масло и от местните пазари и сукове на многократно по-ниска цена, което и направих! И не съжалих, защото съм много доволна от качеството.

Кои забележителности на Маракеш останаха за следващия път

Вместо заключение:

Маракеш е учудващо чист и спретнат град – никъде не видяхме разпилени боклуци. Като изключим тесните хаотични улички на Медината, в останалата част на града цари спокойствие и ред. Автомобилите се движат по широки булеварди, обрамчени изцяло със симетрично подстригани дръвчета. И почти не видяхме светофари — разчита се на кръгово движение с посредата малки спретнати градинки, нямаше и задръствания. Неслучайно наричат Мароко Швейцария на Африка! А до началото на XX век в много езици (в т.ч. персийски и арабски) държавата е била известна просто като Кралство Маракеш.

Причината – градът е бил столица на велики империи и е олицетворявал цялата власт в очите на чуждоземците. Твърди се, че и името „Мароко“ е латинизираната версия на „Маракеш“.  Испанските и португалските мореплаватели пренесли името на града върху цялата територия (Marrakech -> Morocco). И в наши дни градът продължава да е точно това – място, където историята не е в музеите, а по улиците, пренаселените площади и гъмжащата като пчелен кошер медина.  Със сигурност ще се завърна!

Питат ме често  Мароко или Тунис?    Макар че посетих Тунис преди време, спомените ми са все така живи. Докато сте на вълна арабска екзотика, вижте какво ме впечатли в тази магична страна от Северна Африка  

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post ТОП забележителности на Маракеш и грешките, които ще ви струват скъпо appeared first on Пътешествия без край.

Посетих я през месец март, извън туристическия сезон, така че тук няма да откриете информация за знойни плажове, морски забавления, барове, атракции  и пр., с които островната държава печели сърцата на милиони туристи. Тя обаче предлага много повече от въпросните потребителски „кукички“. Защото Малта е мистично средище на Средиземноморието с хилядолетно минало, бъкано с история и невероятно красиви градове, с изваяни като каменни дантели катедрали, с дива природа и с население, говорещо на странен семитски език.

Какво трябва да знаете за Малта :

Това е малък архипелаг от общо 7 острова. Най-големият Малта и по-малкият му брат Гозо приютяват население от общо 500 хиляди души. Между тях се намира и микро островът Комино – дом на двама жители. И това е! Останалите плуващи в Средиземно море късчета са необитаеми. Една от най-малките и гъсто населени  държави на Стария континент се разстила на площ горе-долу колкото област София – към 316 km². 

Островът – майка е дълъг 27 км. и широк 14.5 км.. Не очаквайте да видите потънали в тучна зеленина градове, бистри потоци или изпъстрени с цветя равнини. Тук релефът е плосък, а почвата – суха и неблагодарна. Слънцето безмилостно пече през по-голямата част от годината, както в отсрещната Африка.

Затова доминират тюркоазът на морето и безкрайната синева на небето, в съчетание с пясъчно-жълтите сгради от мек варовик в бароков стил. И разбира се къщите им са нашарени с прословутите малтийски балкони, превърнали се в запазена марка на малката държава.

Полезни съвети преди пътуване до Малта

Официални езици : Малтийски и английски език. Освен родния си език, всички малтийци говорят добър английски.
Внимание :  Вземете си преходик (адаптер) английски стандарт, за да не се озовете без работещо зарядно, без джиесем и навигация. Навсякъде на островната държава контактите са с 3 правоъгълни отвора.
Най-подходящо време за посещение  Ранна пролет и късна есен ,за да избегнете жегите и многохилядните туристически тълпи.

Гледайте видео репортажа

Филмчето ми ще ви преведе през тесните улички на Валета, тишината на Мдина и други невероятни кътчета на Малта, за да ви покаже защо този малък островен архипелаг е истинска храна за сетивата и душата.

Градски транспорт, билети и Tallinja Card в Малта

Еднопосочният билет за автобус в Малта струва €2,00 през зимата и €2,50 през летния сезон, а нощната услуга е €3,00 при всички сезони  . Билетите могат да се закупят от шофьора на автобуса. За удобство още при пристигането си на летището закупих едноседмична Tallinja Card  за 25 евро. С нея се возих без ограничения с всички автобуси на Малта и Гозо. Гишето за продажба на карти се намира в залата за пристигащи на летището. Освен това вече  е масова практика да се плаща contactless (с карта или телефон) директно на валидатора при шофьора.

И един приятелски съвет – не разчитайте много на обществения транспорт. Да, по принцип всички населени места и забележителности на Малта са достъпни с междуградските автобуси. НО трафикът е … кошмарен.

Въпреки че разстоянията между отделните градчета са малки, може да ви отнеме часове, за да стигнете до тях дори и с автомобил. Движението е непредвидимо. Освен това, въпросните автобуси не винаги спазват разписанията.

Пригответе се търпеливо да чакате по спирки, без гаранция че автобусът няма да профучи покрай вас, колкото и до му махате и да го молите да спре. Това е може би единственият туристически недостатък на островната държава – трудното придвижване от точка А до точка Б.  По-удачният вариант е да си наемете автомобил, стига да се справяте с лявото пътно движение. И разбира се, използвайте и фериботите. Почти всички линии тръгват от Валета и стигат до крайбрежните градчета.

Къде да отседнете в Малта – Валета, Слима или остров Гозо?

Най-удобно е да отседнете във Валета, тъй като  тя е основният транспортен възел на Малта. Повечето междуградски автобусни линии тръгват и се връщат именно оттук, което означава, че за да стигнете с автобуса до различни забележителности на Малта и точки на острова, често ще трябва първо да се придвижите до столицата.

Островът е малък и всичко е на близко разстояние, в т.ч. и летището, което отстои на 8 км. от Валета. В малтийската столица обаче хотелите са с една или с две идеи по-скъпи.  Аз отседнах в Слима на 10 км. от аеропорта.

Удобни директни шатъли осигуряват редовна връзка между Терминала и Валета и Слима. Но за да се придвижите от летището до повечето градчета ще трябва да смените поне 2 линии. Иначе палитрата от места за настаняване е голяма, тъй като Малта е добре развита туристическа дестинация. Аз останах много доволна от моето настаняване в центъра на Слима близо до няколко автобусни спирки, супермаркети и ресторанти. Има чудесни условия и на по-малко населения, но още по-живописен остров Гозо.

И имайте предвид, че към 2026 г. в Малта се плаща еко такса от 0,50 € до 1,50 € на вечер за лица над 18 г. Сумата е ограничена до 5 € на престой и се заплаща на място в хотела.

Какво да хапнете в Малта – традиционни ястия и специалитети

Моето лично мнение е, че Малта не блести с кой знае каква собствена кулинария. Местната кухня е силно повлияна от сицилианската и донякъде от арабската. И все пак, докато обикаляте основните забележителности на Малта, си струва да отделите време и за типичните им специалитети :

Stuffat tal-Fenek (заешка яхния) – кулинарната гордост на малтийците  – заек, бавно сготвен в доматен сос с вино, чесън и подправки. Сервира се със задушени картофи и зеленчуци в почти всички ресторанти на острова. Зайците били въведени в Малта преди около 3500 години от финикийците и започнали бързо да се плодят. През 16-ти век, по време на управлението на рицарите на Св. Йоан, ловът на зайци дори бил лицензиран. Това довело до създаването на първите местни ферми за зайци на острова.

Pastizzi – най-популярната им храна – подобие на нашите банички. Хрупкавите бързи закуски са с пълнеж от сметана, грах, пиле или каквото им хрумне. Предлагат се в почти всяка пекарна и струват между 1 и 2 евро.

Традиционни малтийски закуски и напитки:

Kinnie е уникална малтийска безалкохолна напитка от горчиви портокали и екстракти от пелин. Тя има характерен горчиво-сладък вкус и е много популярна сред местните.
 Sfineġ tal-Inċova – традиционни малтийски пържени бухти с парченца аншоа. По принцип малтийците си падат по пърженото тесто,  имат и доста пържени в олио мазни десерти.

Културните влияния на Малта

Малта е любопитен хибрид между отсрещния Тунис и близката Сицилия – тук типичните арабски сгради с плоски покриви и ориенталски детайли съжителстват с великолепни барокови дворци и църкви, а край тях червенеят типичните британски телефонни будки. Средиземноморските им ястия пък носят аромата на африкански подправки. Малта прелива от контрасти и странни културни наслагвания! И именно тази неочаквана смесица ме грабна от пръв поглед !

Британско влияние. През 1814 г. Малта става колония на Великобритания и служи като ключова база на Средиземноморския флот до обявяването на независимост през 1964 г.  Лявото пътно движение , вездесъщите червени телефонни будки и английския стандарт на адаптерите са само  малка част от британското наследство.

Италианско влияние: Италианският е бил официален език до 1934 г., а близостта и историческите връзки със Сицилия и Южна Италия оставят траен отпечатък в културата. В наши дни почти всички малтийци говорят италиански. Всъщност това е езикът който звучи най-често и най-гласовито по улици и магазини.

.Арабско влияние  Островът е бил във владение на арабите от 870–1091 г. В малтийския език  преобладават арабско-семитски термини, макар че има и много италиански и дори английски думи. Малтийският е единственият семитски език, който се изписва на латиница. А повечето малтийци имат арабски произход, но са върли католици. В Малта няма нито една джамия!!!

Африканско влияние: Кулинарните традиции носят нотки и от Магреб, да не говорим за топлия африкански климат.  Все пак Африка е на около  200 км. оттук.

 Легенди за светци и рицари

Островът се свързва със свети Павел. Според библията той претърпява корабокрушение край бреговете на Малта по пътя си към Рим. Мястото на корабокрушението – заливът „Сейнт Пол“ – и пещерата в град Рабат, където се смята, че светецът е пребивавал, са сред най-известните забележителности на Малта. Да не говорим, че св. Павел е патрон на голяма част от местните църкви.

Малта е известна и като „Островът на рицарите“, защото от 1530 до 1798 г. е била седалище на рицарите хоспиталиери – военен и религиозен орден, известен като Малтийския орден (да не се бъркат с тамплиерите).  Рицарите превърнали Малта в мощна, непревземаема крепост на християнството. Осемлъчният малтийски кръст и до днес е символ на страната. В наши дни островната държава е жив музей на християнството с над 360 богато украсени църкви и параклиси, както и с гъста мрежа от раннохристиянски катакомби от III–VIII век.

Кои са най-интересните забележителности на Малта (топ места)

Забележителности във Валета – най-малката столица на ЕС

Може да бъде обходена надлъж и шир за 2 часа. Считана е за бароков шедьовър и е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.Основана от рицарите на Малтийския орден през 16 век, Валета е първият европейски град, изграден изцяло по предварителен проект. Улиците му са подредени по решетъчна система и се пресичат перпендикулярно, благодарение на което няма начин да се изгубите. И в дъното на почти всяка улича наднича Средиземно море с поклащащите се на вълните традиционни лодки луззу. А пък на всеки ъгъл се издига купол на църква, кръст или статуя на светец. Малтийците са изключително религиозни,

Задължително разгледайте:

Свети Йоан Кръстител“ (St. John’s Co-Cathedral), издигнат през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери. Тук са погребани близо 400 рицари от ордена, а в малък параклис се съхранява един уникат – картината „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ на италианския художник Караваджо. Можете да закупите билет на място или от официалния им сайт 

Дворецът на великия магистър от 16 в., е сред най-посещаваните забележителности на Малта. В наши дни освен музей, сградата е и седалище на президента и на парламента. Дворецът съхранява уникални произведения на изкуството, а най-силно ме впечатли оръжейната зала с рицарските доспехи. Можете да закупите билети на място или онлайн от официалния им сайт

Upper Barakka Gardens Тези градини с лице към Средиземно море са най-фотогеничното място във Валета. Оттук се открива уникална гледка към пристанището и т.нар. Трите града. Освен това, всеки ден в 12:00 и 16:00 ч. можете да станете свидетели на традиционното изстрелване на оръдията – истински исторически спектакъл, който връща духа на рицарските времена!

Ако предпочитате да разгледате Валета с професионален гид и без излишен стрес, можете да резервирате организиран тур с екскурзовод

Трите града – разходка в Биргу ( Виториоса)

Ако Валета е лицето на Малта, то Биргу е нейната душа. Този древен град, разположен на отсрещния бряг е бил първата столица на Малтийския орден. Жалко че морето беше бурно и до Биргу пътувах с ферибота.

Иначе човек може да си наеме лодка за 2-3 евро от Валета. В непосредствена близост са градчетата Сенглеа и Коспикуа. Трите града се отличават със старовремската си атмосфера и тесните романтични улички.

В Биргу посетих единствения в света запазен Инквизиторски дворец, където над 1 200 „еретици“  били изтезавани и умъртвени от малтийската инквизиция.

Марсашлок – да погледнеш през окото на Озирис

Селището е основано от финикийците. Предполага се, че именно от тях местните наследили традицията да изобразяват окото на Озирис на носа на лодките си, за да ги пази от зли уроки. 

През 1989 г. тук се провела, макар и неофициално, историческа среща между съветския лидер Михаил Горбачов и американския президент Джордж Буш-старши, считана за символичен край на Студената война.

 Мдина или „Градът на тишината“

 Средновековната столица на Малта е забранена за автомобили (освен за местните жители) , но това не я прави кой знае колко по-тиха, тъй като туристическа глъч отеква по всяко време по тесните каменни улички… Както и тропот на коне, впрегнати в каруци, които развеждат туристите нагоре-надолу.

Тук са заснети кадри от „Игра на тронове“ и други продукции. Градът се отличава с красивите си фасади и изящните църкви, които са сред най-фотографираните забележителности на Малта…А от крепостната му стена се открива безбрежна панорама  към острова и към град Рабат

Рабат и неговите подземни лабиринти

 Посещението ми на Рабат съвпадна с празника на Св. Йосиф, който е на голяма почит сред местните. В сърцето на града се крие тайнствен подземен свят.

Това са т.нар „Катакомби на св. Павел“, които са превърнати в музеен парк – невероятен лабиринт от тъмни тунели с над 700 погребални ниши, които били използвани от ранните християни. Няколко крачки по-надолу е църквата „Св. Павел“, а край нея – отделен музей със свещената пещера, където през 60 г. Апостол Павел се укривал.

По-късно до пещерата била издълбана и мрежа от бомбоубежища. Това са около 50 подземни стаи, където над 350 души намирали спасение по време на безмилостните въздушни атаки през Втората световна война​. Подземните лабиринти са сред популярните забележителности на Малта.

 Разходка с лодка до островите Гозо и Комино

Закупуването на еднодневна разходка с корабче до островите на Малта директно от пристанището на Слима, вместо чрез предварителна онлайн резервация, може да бъде по-изгодно и гъвкаво. В моя случай успях да договоря по-ниска цена – от 25 на 20 евро. Предварително закупените билети могат да се окажат неизползваеми, тъй като пътуванията често се отменят при лоши условия.

Водното ми пътешествие започна към 10:00 часа от Слима и включваше посещение на двата острова – Гозо и Комино, както и преминаване покрай Кристалните пещери (Crystal Caves). След пристигането на Гозо, бяхме извозени с автобус до столицата Виктория. Там  имахме към два часа свободно време за разглеждане.

След това се отправихме към Комино, където също имахме възможност за кратка разходка и почивка. Връщането в Слима беше около 17:30 часа. Тази екскурзия ми позволи да съчетая посещенията на двата острова в рамките на един ден, без да прекарам половината от времето си в обществен транспорт и в задръствания. И още : Пред големите фериботи препоръчвам да изберете по-малко корабче за по-уютна атмосфера и близък достъп до Кристалните пещери.

Разбира се има опция да си резервирате онлайн организирано пътешествие до Гозо и Комино

Цитаделата на Виктория /ир-Рабат/ и прекрасните гледки към острова

Остров Гозо е по-дивата, по-живописната част на афхипелага и си струва човек да му отдели повече внимание. За съжаление аз имах само 2 часа на разположение, за да разгледам столицата на острова – Виктория. Кръстена е на британската кралица по времето когато Малта е бил още във владение на Короната. Но пък местните до ден днешен упорито наричат градчето ир – Рабат. Най-голямата му забележителност е Цитаделата , която преди няколко години е била изцяло реставрирана.

Тя е разположена на най-високата част на Гозо и от нея се открива великолепна гледка към целия остров и пясъчно жълтите сгради на ир-Рабат, силно повлияни от някогашното арабско присъствие.

Самото градче е много живописно с неговия лабиринт от тесни улички, пазари и църкви. Островът е приютил няколко подобни градчета, достъпни с градския транспорт с картата Tallinja, както и приятни хотелчета на достъпни цени.

Синята лагуна, като видение от сън

Една от най-емблематичните забележителности на Малта е малката лагуна на Комино – водите ѝ са толкова наситено сини, че изглеждат сякаш са взети от снимка, обработена твърде щедро с фотошоп. Този райски кът, обаче е превзет от туризма ! 

Въпреки че го посетих в средата на Март, малкият остров разпростиращ се на около 2 кв. км., гъмжеше от народ, а от крайбрежните капанчета гърмеше текно музика. Както и да е !

Иначе на Комино живеят само двама души. Преди време е имало хотелче, но сега сградата е изоставена и тъне в разруха. Природата тук е запазена, изобилства с билки , кактуси, трънки и някакви жълти цветчета. Името на острова Комино идва от растението кимион. Някога тук се подвизавали рицарите хоспиталиери, които събирали билки за да лекуват с тях болните. Въздухът е кристален и аз успях за избягам от тълпата по едни пътечки леко встрани и да му се насладя изцяло. Така че въпреки наплива на хора, кристалните води на острова остават една от задължителните за посещение забележителности на Малта.

Инженерното чудо на Моста

Сред забележителностите на Малта е и ротондата на град Моста – истинско архитектурно бижу. Пищно украсената катедрала „Успение Богородично“  е известна със своя купол –  един от най-големите в света след този на Флорентинската катедрала и на Пантеона в Рим.

И още едно чудо, свързано с храма. По време на Втората световна война, германска бомба тежаща 200 кг. пробива купола и пада в църквата, където по това време се провежда служба с около 300 души. За щастие, бомбата не експлодира и хората остават непокътнати. Репликата на въпросната бомба е изложена в църквата. Можете да се изкачите и на покрива на храма, непосредствено под купола. Гледката е впечатлителна. Цена на билета – 5 евро. Плаща се на място или онлайн чрез официалния им сайт

 Мегалитните структури – ехо от зората на човечеството

Малта е дом на едни от най-древните мегалитни структури на Земята. По официални данни те са създадени от незнайна цивилизация преди около 5-6 хиляди години. Но някои учени твърдят, че са на повече от 10 хиляди години. Според древна малтийска легенда тези огромни каменни структури са дело на раса гиганти дошла от небето. Никой не знае защо и как са построени. Но едно е сигурно – те са по-стари от Стоунхендж и пирамидите. Успях да посетя три от тях, разположени на  острова-майка.

За да разгледате малтийските мегалитни структури и древни храмове с професионален гид и без грижи, можете да резервирате организирана обиколка ТУК

Хагар ким (Ħaġar Qim) и Мнайдра (Mnajdra)

Предполага се, че тези два внушителни праисторически комплекса са служили като храмове на древни божества или като астрономически обсерватории.

Ħaġar Qim (3600–3200 г. пр. н.е.) се отличава със своята изваяна входна арка и масивни плочи.

В разположения наблизо Mnajdra,  пък е открита календарна плоча която изобразява циклите на луната.
Освен това, този мегалит е конструиран така ,че слънчевите лъчи да маркират равноденствията и слънцестоения през малки отвори, подобно на нашите мегалити в Сърнена Средна гора и Източните Родопи. Впрочем нашите в никакъв случай не са „по-млади“ от малтийските.

Tarxien

Посетих още една хилядолетна конструкция на юг от Валета. Мегалитът Tarxien се намира в град Паола и се отличава с най-богатата  си украса – стилизирани слънчеви знаци, релефни и скулптурни изображения.

В близост е и уникалният Хипогеума – неолитна подземна гробница на три нива, използвана като свещен и погребален комплекс между 4-то и 3-то хилядолетие пр. н.е. Но за да ви пуснат да влезете в него ще трябва поне една или две седмици преди това да закупите онлайн билет от официалния им сайт.

До всички тези обекти се придвижвах с обществения транспорт и с помощта на  Google maps

Слима – обратно към съвременноста

Както вече споменах, отседнах в Слима – най-големият и гъсто населен островен град, където кипи неудържима суматоха по всяко време, предимно от туристи, които пълнят  магазини, барове и кафенета. А най-приятното място в Слима е километричната крайбрежна алея с гледка към бароковите къщи и  дантелените църкви на отсрещния Валета.

Освен това Слима има интересен каменен плаж с безброй вдлъбнатини, които се пълнят с морска вода. През викторианската епоха британците издълбали в скалата басейни и  претенциозно ги нарекли „Римските бани“.

Вместо заключение :  Една седмица не ми стигна, за да разгледам всички забележителности на Малта, но успях да се потопя в атмосферата на островната държава и да натрупам впечатления  от тази толкова различна култура. За мен Малта си остава най странното, пълно с изненади и контрасти място в Европа, белязано от мистика и екзотична красота – храна за сетивата и душата.

А отсреща е Сицилия! Вижте : Къде в Сицилия оставих сърцето си

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post ТОП забележителности на Малта – какво да видите и преживеете appeared first on Пътешествия без край.

Средиземноморското и Егейското крайбрежие са добре известни на българския турист. А в района на курортните  градове се намират някои от най-знаковите забележителности на Турция . Така че човек може спокойно да съчетае морската си почивка с културни маршрути по следите на древността. Но понеже не съм фен на турското море, реших че най-добрият начин да опозная Югозападна Турция, е да пътувам по т.нар. Ликийско крайбрежие през ранната пролет и то с туроператор – нещо което не ми се беше случвало от 15 години.

Гледайте видео репортажа

Отвъд ол-инклузива се крие една Турция на антични градове, изумителни плажове и ликийски гробници. Тази виртуална разходка ще ви покаже най-магнетичните места по Егейското крайбрежие.

Защо избрах да пътувам с български туроператор в Югозападна Турция

За разлика от Гърция, Италия и други известни европейски дестинации, Турция не предлага кой знае какви опции за индивидуален туризъм, при който да се метнеш на автомобила и да обикаляш накъдето ти видят очите с помощта на навигатор, като отсядаш по пътя в малки семейни хотелчета или студиа. Тук, повечето хотели са модерни, издигнати са от бетон и стъкло и са част от големи комплекси или международни хотелски вериги.

Всичко е някак организирано в по-широки мащаби, предназначено за туристически групи, а не за скитащия се пътешественик, който иска да импровизира, за да усети истинския дух на Турция. Поне това са моите впечатления. Друга причина е, че местното население не владее масово английски или друг чужд език и комуникацията е затруднена. Да не говорим, че роумингът и интернетът са безумно скъпи, (нали Турция не е в ЕС ! ) и как да се ориентираш без навигация!?

Като добавим и някои лични причини, реших да се възползвам от изгодните оферти за ранни записвания на българския пазар. Веднага след новогодишните празници си направих резервация за едноседмична пролетна екскурзия по Ликийското крайбрежие при български туроператор с добро реноме. И останах доволна – както от добрата цена на пакета, така и от цялостната организация. А също от професионализма и сладкодумието на екскурзовода Алпер – турчин, раждан в Разград, който от години живее в Анталия. Комфортен автобус ни развеждаше от локация на локация и така прекосихме най-интересната част на Югозападна Турция. 

Кога да посетите Югозападна Турция и древна Ликия

Това е типичната дестинация за масов туризъм, което ще рече, че няма как да избегнете многолюдните мултинационални тълпи, способни да обезличат и най-вълшебното кътче на Земята. Но има начин да НЕ попаднете в този туристически капан – ако изберете много ранната пролет или късната есен. Тогава и температурите са поносими. Защото, примерно за Анталия ни предупредиха, че в разгара на лятото живакът може да скочи над 50 градуса.

Пътувах в средата на месец март, съзнавайки, че поемам известен риск, защото март в Югозападна Турция е най-дъждовният месец. Е, извадих късмет – през повечето време беше слънчево,  сравнително топло и приятно оживено, но не и претъпкано с народ. Нашият екскурзовод Алпер предвидливо настояваше да тръгваме много рано сутрин, така че да сме на обектите към 9:00, когато ги отварят. Благодарение на което бяхме винаги първите посетители, минути преди китайските групи зад гърба ни да щурмуват мястото.

Град Анталия – изходен пункт на нашата екскурзия

Пътешествието ни из Югозападна Турция започна от курортния град Анталия, където кацна самолетът ни. Подобно на други турски градове, и Анталия преживява шеметен възход през последните десетилетия – демографски, туристически и икономически. Само за 30-на години населението му е нараснало от 250 хиляди на 2 милиона и половина.

Жилищните сгради и тук никнат като гъби след дъжд – новички и лъскави, а цените на имотите вече са непосилни за местните хора покрай инвазията на туристите и най-вече на руснаците, които бягат от Русия и от мобилизацията.

Анталия е обърнат с лице към Средиземно море близо до планината Торос. Градът притежава дълга и сравнително широка плажна ивица с много зелени площи и километрична велоалея, която следва крайбрежието на мегаполиса .

Посетихме едно природно чудо – водопадът Дюден, чийто води се спускат в морето от 40 м. височина на фона на високите жилищни сгради на Анталия. Старата част на града напомня на нашите възрожденски чаршии – калдъръмени улички, колоритни закусвални и кафенета, сергии, магазинчета за локум и други местни лакомства и т.н.

Провинция Анталия – земя на цветя, плодове и зеленчуци

Докато самолетът бавно се спускаше към летището на Анталия, нетърпеливо се взирах през люка. Очаквах да видя типичните въздушни панорами – планини, поля, малки селца и огъващи се като гъсеници пътища. Ала пред удивения ми поглед се появи странна картина. В далечината под мен земята, вместо зелена беше сивкаво лъскава, сякаш покрита с изкуствен сняг или … с найлон. Реших че това са фотоволтаични паркове. Оказаха се парници.

Освен туризма, другият доходоносен бизнес е парниковото земеделие. Около 52% от оранжериите в цяла Турция са съсредоточени в Анталия. В тях се отглеждат милиони тонове цветя, зеленчуци и плодове, които заливат цяла Европа, включително и нашите български трапези. Но земята тук е камениста и неблагодарна, затова плодородна почва се докарва от други части на Турция. Насажденията се поливат предимно с дъждовна вода, която се събира в резервоари.

И тъй като всички свободни зелени площи са заети с парници, почти не видях зеленина в Анталия. Подобно на един безбрежен белезникав килим, оранжериите в тази част на Югозападна Турция се разстилат на стотици квадратни километри площ. Ще ги откриете и в самите градове, както и в непосредствена близост но знакови исторически места като :

Скалните гробници на древния град Мира: как да стигнем и какво да видим

Преди близо 2 500 години в тази част на Югозападна Турция възниква Ликийското царство, чийто поданици били съвременници на нашите траки. Ликийците притежавали свой език, своя писменост и религия.Те били пълноправни граждани на първата в историята на човечеството демократична република. Имали си парламент с „депутати“, които представлявали и защитавали интересите на 32-та ликийски града в рамките на царството. Разположен на мястото на днешния Демре, в древността Мира бил един от най- процъфтяващите ликийски градове.

В наши дни хора от цял свят се стичат тук, за да видят едно от чудесата на Турция – скалните гробници на Мира, изваяни с невероятен усет за пропорции и красота. Ликийците вярвали, че колкото по-високо са разположени гробниците, толкова по-лесно покойниците ще се възнесат на небето.

Твърди се, че фасадите на вечните им домове наподобявали външния облик на техните къщи. Най-ранните гробници на Мира датират от V пр.Хр. През 141г. , обаче градът бил почти изцяло заличен от земетресение. Но пък в непосредствена близост римляните построяват театър, който в наши дни е възстановен и се посещава от туристите.

 В Мира се съхранявали мощите на Свети Николай Чудотворец

В някогашния град Мира или днешния Демре бил погребан Свети Николай Мирликийски, известен и като Св. Николай Чудотворец, превърнал се впоследствие в прототип на дядо Коледа. Светецът проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и мощите му били положени в малък храм, който се разраснал с годините.

Ала под предлог, че не се съхраняват добре, мощите на Свети Николай били откраднати от италиански моряци през 11 век и отнесени в град Бари, Италия където се съхраняват и до днес. Въпреки това, храмът в Демре е запазил своя ореол на светиня. Всяка година тук се стичат десетки хиляди християни от цял свят, за да отдадат почит на светеца.

Как да посетим река Далян и плажа на костенурките Изтузу с лодка

Няма как да посетите Югозападна Турция и да не се разходите с лодка по река Далян – една от най-значимите влажни зони в региона и дом на невероятно разнообразие от редки видове птици. Затова е обявена за резерват. Крайречното градче Далян пък е приютило многобройна колония англичани, щастливи собственици на повечето имоти тук.

Строителството на големи хотели е забранено и цялото място е запазило някогашния си дух. Докато бавно се движихме по течението на река Далян пред нас изникнаха поредните древни гробници, изваяни високо в скалите над брега. В тях жителите на ликийския град Каунос погребвали своите царе и аристократи.

Крайната спирка на водното ни пътешествие беше делтата на река Далян, където се простира Плажът на костенурките Изтузу. Всяка пролет морските костенурки Карета-Карета снасят тук своите яйца, затова мястото е обявено за защитена зона и е достъпно само по вода. През април затварят плажа за посетители, така че животинките на спокойствие да си отгледат потомството.

Тук се срещат две морета – Егейско и Средиземно море. Изтузу е считан за един от 10-те най-красиви турски плажове. Посетихме го в средата на месец март, благодарение на което успяхме да му се насладим на спокойствие и да избегнем задръстванията от лодки по река Далян.

По следите на потопения ликийски град Кекова

Ликийският път ни отведе до едно забулено с тайнство и носталгия кътче от турското Средиземноморие в района на град Демре. Някога тук е процъфтявал красивият ликийски град Кекова. Но през II век гибелно земетресение поставя край на бляскавия му възход. Въпреки това градът е бил възстановен и е продължил да съществува чак до 15 век, когато го превземат османците и жителите го изоставят. Днес единствено разпилените руини по чукарите, нашепват легенди за някогашното му величие.

Потъването на Каунос не е причинено само от земетресението. Голям язовир, построен през 20-ти век наводнява останките от някогашния град. Днес, на фона на кристално чистите средиземноморски води, изплуват следи от един изгубен свят– разрушени сгради, улици, саркофази и пр. Мястото е достъпно само по вода и единственият начин да го разгледате отблизо е ако си наемете лодка или кану. Предлагат се и полудневни круизчета с корабче. Прекрасно изживяване!

Това е най-лазурният турски залив ! Под прозрачните води видяхме полегнали на дъното колони, древен пристанищен кей и дори … амфори.

За организирани пътешествия в тази част на Турция вижте ТУК

Кушадасъ или „Птичият остров“

Имахме две нощувки в турския курорт Кушадасъ. В превод името му означава „Птичият остров”, но не защото има много птици, а заради каменен остров наблизо, наподобяващ птича глава. Хотелът ни се намираше на самия морски бряг с лице към плажа – тънка, леко занемарена ивица с едър пясък… Оказва се че така шумно рекламираният Кушадасъ, разполага с доста оскъдни плажове и народът си прекарва времето по басейните и ол инклузивите.

Хотелът ни беше приятен – чистичък и комфортен, а храната, макар и не особено вкусна, беше … изобилна. Но когато е на път, човек не трябва да е капризен и намръщен ! Лично аз не обръщам чак такова внимание на хотелите и на удобствата, защото по-важна е дестинацията и това което виждаш, преживяваш и научаваш.

Разходка сред руините на легендарния Ефес

Кушадасъ се е разраснал като курортен град заради близостта му до Ефес – един от най-пищните и проспериращи градове в древността. През лятото високите температури и неописуемата туристическа гмеж превръщат посещението му в изпитание. Но ние се озовахме пред портите на Ефес в една прохладна мартенска утрин минути преди началото на работния ден и така успяхме на спокойствие да се потопим в атмосферата му.

Някога е бил пристанище на Егейско море, ала заради наноси и пресушавания, морето се отдръпнало и градът постепенно загинал. Ефес преживява своя възход през  I – II  в.. От тази епоха датира главната улица, застлана с мраморни плочи, добре запазените административни сгради, домовете на богаташи с пищни мозайки, римските бани, фонтаните, включително и луксозната градска тоалетна…

Разгледахме каквото е останало и от публичния дом, който пък бил свързан чрез таен подземен тунел с отсрещната сграда – Библиотеката на Целзий. Това било най-голямата библиотека на древността, след Александрийската. Тук се съхранявали 12 000 свитъка, които пазели познанията на древните за света.

Жителите на Ефес се гордеели със своя театър – един от най-.внушителните в пределите на Римската империя. Той побирал 25 хиляди зрители. Подобно на Колизеума, и тук се провеждали театрални и музикални представления, както и гладиаторски игри.

 Домът на Дева Мария край Ефес

Ефес е свещено място за християни от цял свят. Наблизо се намирала къщата, където Дева Мария прекарва последните дни от живота си. Днес постройката е възстановена и е превърната в параклис с прилежащо аязмо. Светата майка е била изведена от Йерусалим и доведена тук лично от апостол Йоан по молба на Исус Христос – твърдят историци и богослови.  Серия от мистични явявания на Богородица и археологически проучвания потвърждават тази теория.

Не случайно място се стопанисва от Ватикана и до момента са го посещавали пет папи . Запалвам свещичка с молитва към Богородица, а след това записвам свое съкровено желание на листче и го оставям на стената, подобно на хиляди християни преди мен.

Храмът на Артемида – едно от 7-те чудеса на древния свят

Някога Ефес се славел като дом на един от най-големите и красиви храмове на древността. Колосалната структура била издигната през 800 г. пр. Хр. в чест на Артемида, богинята на плодородието. В наши дни от храма не е останало почти нищо. През вековете сградата била многократно опожарявана и възстановявана.

Така например на 21 юли 356 г. някой си Херостат я подпалва само и само, за да придобие слава. Ала, според писания на Платон, точно по това време се раждал Александър Велики и Артемида била прекалено заета да помага при раждането му, за да спасява своя горящ храм и т.н.

Шириндже – разходка в едно типично турско селце

Близо до Ефес се намира уютното и живописно Шириндже, което е запазило духа си отпреди Първата световна война, когато е било гръцко селце.

Имахме на разположение два часа, за да се разходим из чаршията с типичните ориенталски пазари, да хапнем турски еластичен сладолед дондурма и да пием кафе на пясък.

Предложиха ни и дегустация на местни домашни вина – предимно на плодова основа с вкус на ликьор от пъпеш, черница, нар и т.н. Всъщност не бяха никак лоши !

  Памучният замък Памуккале

Интернет изобилства с фантастични кадри от това природно чудо, разположено недалеч от курортния град Денизли. И да, признавам – Памуккале ( в превод от турски Замък от памук) беше една от причините да се запиша за екскурзията в Югозападна Турция.

Сияйно белите варовикови скали, разположени терасовидно над шосето, осеяни с вдлъбнатини, които преливат от топла минерална вода, са гледка от друга планета. За да се запазят тези формирования не се допуска ходенето по тях с обувки.

За жалост туризмът е на път да унищожи и това уникално образувание. В слънчевия мартенски предиобед едва разпознах мястото от снимките.

Стотици босоноги туристи с фотоапарати и джиесеми сновяха като мравки по белите скали и джапаха в единствените два пълни водни басейни…  Памуккале се поддържа изкуствено чрез сложна водоснабдителна система, която периодически захранва въпросните басейни с вода и т.н.

От дълбока древност хората са познавали лечебните свойства на тези води. Затова непосредствено до Памуккале възниква :

Хиераполис – окултен и спа център на древността

Основан през II в. пр. Хр. градът привличал хиляди посетители със своите термални лековити води. В наши дни една от местните атракции е т.нар. басейн на Клеопатра. Срещу заплащане можете да се топнете в кристалните му води с полегнали на дъното останки от римски колони, фризове и статуи и да релаксирате.

Твърди се, че самата Клеопатра се подвизавала тук в качеството й на съпруга на Марк Антоний. Според легендата Хиераполис възникнал върху пещера, пълна с отровен газ, стопанисвана от местните весталки. Младите жени се спускали навътре и стигали до царството на Хадес, където вдишвали отровните изпарения и после правели своите предсказанията, които се сбъдвали.

За някогашното великолепие на Хиераполис говорят експонатите в местния музей, следите от строените с невероятен замах бани и останките от един прекрасен театър, който е реставриран и се използва като сцена на различни спектакли и изяви.

Вместо заключение :

За една седмица успяхме да се докоснем до една малка част от красотите на Югозападна Турция. Това е чудесен повод да се завърна отново, за да посетя и други кътчета от тази древна земя. Иначе е  излишно да обяснявам какви магистрали и какви пътища имат турците, колко модерни и спретнати са градовете им и каква вкусна храна предлагат по малките ресторантчета и закусвални извън големите хотелски вериги. От Памуккле се върнахме обратно в Анталия за около 3 часа с автобус. И оттам – със самолета в София.

Толкова за моето пътешествие по Ликийското крайбрежие! Отнесох със себе си частица от тази легендарна  земя, която си струва да опознаеш без предразсъдъци, с широко отворени очи.

Вижте още : Чудесата на Месопотамия – пътешествие в Югоизточна Турция

    Кападокия на древните християни, дервишите и балоните

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Югозападна Турция, НО само за любознателни – съкровищата на Ликийското крайбрежие appeared first on Пътешествия без край.

Гледайте видео репортажа

Лондон е с хиляди лица – от квартала Shad Thames до скритите арт кътчета на града край Темза. В това филмче ви водя по моите любими градски маршрути извън отъпканите пътеки, които разкриват истинския дух на британската столица.

Защо Лондон ли?

Преди да посетя британската столица имах резерви. Не бях чувала добри отзиви за града  – бил мрачен, сив, дъждовен, адски скъп, прекалено еклектичен от архитектурна гледна точка, англичаните били такива и онакива и т.н. и т.н. Еми не! Още щом стъпих на Уестминстърския мост, колкото и клиширано да звучи, ме връхлетя цялото великолепие и аристократизъм на някогашната имперска столица. Да, кралството доста богатства е позаграбило оттук-оттам.

Но пък всеки може да разгледа напълно безплатно най-скъпоценните артефакти, довлечени от всички краища на света в British Museum или „Виктория и Албърт“ и други британски музеи, където те са събрани на сигурно място и грижовно се съхраняват. Но стига с оправданията !    Просто градът край Темза е красив и точка! И ако за втори или трети път сте се запътили натам, вероятно ще искате докато се шляете из Лондон, да видите и преживеете нещо ново и различно.

Ако още не сте посещавали града край Темза вижте: Топ забележителности на Лондон или какво да видите за краткия си престой.

Полезни препоръки и сервизна информация за Лондон ще откриете тук –  Пишман туристи в Лондон ? Как да НЕ провалите мечтаното пътуване

Ето 9 идеи за необикновени разходки из Лондон

Shad Thames – да попаднеш в капсула на времето

Сигурно мястото ви е познато от филми или от снимки ? Добре дошли в квартала Shad Thames (Шад Теймс ) ! Някога го наричали „килера на Лондон“, защото на това място Темза е оформила своего рода воден джоб, който навлиза навътре в квартала. Тук, на левия бряг, някога са акостирали търговски кораби от цялата империя. Те пренасяли кафе, чай, подправки и какво ли не и са го стоварвали на естествено оформения кей. Затова във викторианската епоха решават да построят огромни складове за съхранение на стоки.

Така се ражда кварталът Shad Thames, възпят в романите на Чарлз Дикенс, с мрачните улички и високите неугледни сгради, свързани помежду си с надземни пътеки, по които прехвърляли стоките от един склад в друг.

В Наши дни Shad Thames е превърнат в шикозен квартал. Някогашните складове за стоки са ремонтирани и преоборудвани в скъпи кафенета, магазинчета, в луксозни хотели и ресторанти с изумителна гледка към реката. А кварталът е естествен декор на десетки продукции, като „Дневникът на Бриджет Джоунс“, „Хари Потър и орденът на Феникса“, серията „Само един свят не стига“ на Джеймс Бонд и т.н.

От крайречната пешеходна алея на Shad Thames се откриват приятни панорами към Темза и близкия Tower Bridge. Така неусетно стигнахме до кея St Saviour ( „Св. Спасител“) , откъдето товарните кораби влизали навътре в квартала. До ден днешен са запазени крановете, с които са прехвърляли стоките от корабите в складовете. В миналото, докато чакали да ги разтоварят, корабите редовно ставали жертва на пиратски набези. Ала законът бил строг. Заловените злосторници тутакси увисвали на въжето именно тук, на кея Св. Спасител.

Потопете се в романтиката на Малката Венеция

 Хайде на романтична разходка из Лондон и по-точно в Little Venice. Това е едно от най-изумителните места в британската столица!  Северно от ж.п. гара Падингтън попаднахме на истински рай в сърцето на мегаполиса. Това тихо и зелено кътче е все още игнорирано от масовия туризъм, за наша най-голяма радост. Кварталът е разположен на мястото, където се събират два от големите лондонси канали – Grand Union и Regent’s .

Но вместо венециански гондоли виждаме красиво изписани лодки. Някои от тях са превърнати в ресторанти или магазинчета, други са обитавани целогодишно от всякакви ексцентрици, трети се отдават под наем като лодки за гости. По канала сноват и шлепове. А тясната крайречна алея е любимо място за джогинг на лондончани и за семейни разходки.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви се отвори в галерия!

Дълго се разхождахме край водата и се наслаждавахме на крайбрежните жилищни сгради, ретро ресторантчета, вечно зелени паркове и разбира се – множеството мостове над канала. От Little Venice можете да се качите на лодка, която за 15 паунда ще ви отведе до бохемския квартала Камдън.

Барбикан – добре дошли в … Чернобил ?

 Със своите зелени площи, които покриват към 40% от територията му, градът край Темза е една от най-зелените европейски столици. Навсякъде из Лондон ще попаднете на добре поддържани зелени пространства и градини. Но има едно по-нестандартно място, съчетаващо по неочакван начин изкуство, архитектура и природа, което буквално ни изуми. Недалеч от знаковата катедрала „St Paul” се простира огромен жилищен и творчески комплекс, който израства на мястото на разрушен от бомбардировките квартал по време на Втората световна война.

През 70-те на това място изникват сиви неугледни сгради в модерния навремето архитектурен стил брутализъм (като нашите сгради от соца). Но лондончани били покрусени от цялата тази грозота и надигнали вой. Затова на създателите им хрумва гениалната идея да съчетаят бетона с … тропическа растителност и с много вода. Резултатът е фантастичен.

Тук редовно се провеждат нестандартни арт инициативи, а на покрива на една от сградите се намира известната ботаническа градина на Барбикан с 2000 вида растения, предимно тропически. Къде другаде ще видите буйна зеленина и красиви цветни лехи, пълзящи по огромни бетонни плочи? Може би само на места като … Чернобил ?

Мястото прилича на декор от пост-апокалиптичен филм, в който Земята е започнала да се възстановя от ядрен взрив и природата отново отвоюва своето си, но под надзора на екип от опитни градинари. Достъпът до ботаническата градина е безплатен, но е необходимо да направите предварителна резервация от официалния  сайт на Барбикан.

 Опознайте Лондон от птичи поглед

 След като сте се разходили из Лондон и сте разгледали основните му забележителности, е добре да ги видите и от високо. Цяла поредица въздушни градини, кацнали на върха на небостъргачи, предлагат незабравими небесни панорами. Погледът се рее над централната част на града и гората от стъклени кули и катедрални куполи, които блещукат на фона на Темза.

Най-популярната и най-високата небесна градина е т.нар. Sky Garden. Тя е разположена на върха на Walkie Talkie – така наричат една от знаковите стъклени кули, стрелнала се към облаците в самия център на Лондон, наподобявайки именно уоки токи. Входът е безплатен, но заради безумния туристически наплив, е задължително да си направите предварителна резервация поне месец по рано. Тук можете да направите резервация за Sky Garden.

Друга опция да разгледате Лондон от птичи поглед е покривът на Garden at 120. Сградата се намира съвсем близо до Sky Garden и входът също е безплатен, но с тази разлика, че не е необходима предварителна резервация. Панорамната тераса е по-ниска от тази на Walkie Talkie – то, но пък градината си има рекичка и много зеленина.   Инфо за Garden at 120 и как да резервирате безплатен билет

Опознайте Лондон по вода

Какъв по-добър начин да разгледате знаковите забележителности на Лондон от симпатичните корабчета, които редовно сноват между различните речни гари на града! Основното пристанище, от където стартират, се намира точно под Уестминстърския мост. Корабчетата са с открита и закрита палуба, така че пътуването може да се осъществи и при лошо време. Ние си направихме речно пътешествие от Уестминстър до крайния лондонски квартал Грийнуич. Плаването в една посока продължава 1 час.

През това време не спряхме да ахкаме и да охкаме от възторг докато не ни се отвинтиха главите в опит да не изпуснем прекрасните гледки от двете страни на Темза. Като на филмова лента на фона на речната синева се открояваха елегантните очертания на  Уестминстърския дворец, Лондонското око, Тейт Модърн, Шекспировия глобус, Лондонската кула, тауър Бридж, Милениум бридж и т.н. и т.н. А какво да кажем за главозамайващите небостъргачи като The Shard или The Cucumber и още цяла плеяда футуристични гиганти, чийто стъклени стени отразяват блещуканията на Темза!

И една подробност – през цялото време на пътуването туристически гид с мегафон разказва любопитни щрихи за миналото и настоящето на града и неговите забележителности. Добре е да подготвите дребна сума, защото накрая човекът се обръща към пасажерите с молба за някакъв макар и символичен бакшиш. Имайте предвид, че сутрешните курсове са по-малко натоварени, за разлика от следобедните, когато корабчетата са претъпкани с туристи и отстрани изглежда, че всеки момент ще … потънат.

Цена  – 20 паунда е двупосочният билет за възрастен за курсът Уестминстър – Грийнуич. Влезте в сайта на организаторите за да проверите подробности или да закупите билет..

Можете да слезете в Грийнуич, да се разходите и после да се качите обратно на корабчето и да си се приберете в хотела. Речено, сторено! Така направихме ние.

Грийнуич – да стъпиш на нулевия меридиан

Признавам, че не чак толкова популярните местенца, разпръснати из Лондон, ми допадат повече от свръх посещаваните забележителности. Като например предградието Грийнуич на южния бряг на Темза. Кварталът е запазил облика си от времето, когато Чарлз Дикенс е живял тук – тесни улички, типични къщи в английски стил, обкичени с цветя, уютни пъбове, кокетни магазинчета и много зеленина.

Нищо чудно, че и Грийнуич се е превърнал снимачна площадка. Тук са заснети епизоди от продукции като „Пътешествията на Гъливер“,  „Четири сватби и едно погребение“, „Карибски пирати“ и др. През ХV век в Грийнуич се намирал кралският дворец на Тюдорите. В него са родени Хенри VIII и Елизабет I и други кралски особи.

Разгледайте напълно безплатно :

„Къщата на кралицата“ На мястото на някогашния тюдорски дворец през 17-ти век израснала нова, чисто бяла и авангардна за онези времена сграда.

В наши дни тя е превърната в художествена галерия с интересни творби на известни британски художници. Но най-любопитната забележителност, поне за мен, е невероятно ефирната т.нар. Стълба на лалетата. Входът на Къщата на кралицата е безплатен.

Националният военно-морски музей пази уникални колекции и артефакти от славното пиратско-имперско минало на кралството, което със своите свръх модерни за времето си кораби, е кръстосвало морета и океани, плячкосвайки де що види по пътя. Особен интерес представляват изложените различни плавателни съдове, а също морските и астрономическите карти. Въобще, музеят си струва да се разгледа. Входът е безплатен.

Пазарът на Грийнуич – един от най-известните открити пазари в Лондон. Тук можете да попаднете на ръчно изработени занаятчийски изделия, стари книги и интересни антикварни находки за жълти стотинки, пардон – пенита. И си отделете поне час за безцелно шляене из колоритните  улички  на Грийнуич с приятни  магазинчета и кафенета.

Купете си билети, за да влезете в :

Кралската обсерватория  е разположена в прекрасен парк на върха на малък хълм недалеч от центра на Грийнуич. Обсерваторията е основана още през 1675 г. от крал Чарлз Втори. А меридианът, който минава през нея се смята за нулев, тъй като служи за начало на отчитане на географската дължина и синхронизиране на времето по целия свят.

За да си направите селфи, стъпили на нулевия меридиан следва да заплатите билет на стойност 18 паунда за възрастен. В цената влиза и посещение на обсерваторията. А може просто да се разходите в парка и да се насладите на чудесната панорама.

Корабът Къти Сарк е последната ветроходна легенда на 19-и век.  Считаният за най-красив и най-бърз ветроходен кораб на 19 век пренасял чай за кралството от далечен Китай.

Корабът бил сериозно увреден от възникнал пожар през 2007 год. Но в последствие е възстановен и от 2012 г. е превърнат в атрактивен музей и посреща туристи, пуснал завинаги котва на пристанището на Грийнуич. Цена на билет за възрастен – 18 паунда. Можете да закупите  входни билети за музеите в Грийнуич тук 

Посетете Чайна таун – китайският анклав в сърцето на мегаполиса

 Чайна Таун е колоритна смесица от хартиени фенери, пагоди, каменни лъвове, разнородна реч, суматоха от хора всякакви, кафенета, ресторанти, пекарни и аромати на ориенталски подправки. Тук е царството на уличната храна. Чайна таун се разпростира между Ковънт Гардън , Лестър Скуеър и кварталът Сохо. Основан през 18 век от китайски моряци, а през 19 век бил известен със своите публични домове.

В наши дни кварталйт е сравнително спокойно и сигурно място. На входа му е издигнат внушителен 15-метров портал в типичен китайски архитектурен стил. Годишно през него  минават около 17 милиона туристи, за да се потопят в самобитната атмосфера на културния анклав и да хапнат нещо вкусно и екзотично.

Зарадвайте небцето си на пазара Borough

Като изключим традиционното блюдо fish and chips ( риба с пържени картофи) и някой друг пудинг, английската кухня едва ли ще ви очарова. Но докато се скитате из Лондон, ще се убедите че градът е истински кулинарен хъб. Тук  ще откриете невероятно разнообразие от национални кухни, най-вече ориенталски.

Едно от най-популярните места за чревоугодници е пазарът Бороу, разположен на левия бряг на Темза съвсем близо до Лондон Бридж. Ако го посетите по обед, ще се шокирате от невероятния човешки наплив. Народът се реди търпеливо пред стотиците щандове с всякаква улична храна– малайзийска, мексиканска, австрийска, корейска, еврейска, турска и каквото ви мине през ум.

Хората ядат прави, насядали по тротоари и дори докато се движат. Има специална зона за хранене оборудвана с амфитеатрално разположени пейки, по които плътно едни до други са насядали ядящи хора. Признавам си, че от многонационалната гмеж, изумителния водовъртеж от цветове, шумове, вкусове, аромати и от цялото това изобилие от храна ми се зави свят и … ми мина апетитът.

Бороу е най-големият и най-старият пазар в града. Подобни пазари ще откриете на много места из Лондон, а туристите ги предпочитат заради вкусната улична храна и пресните фермерски продукти.

Дворът на Нийл – едно шарено късче в сърцето на Ковънт гардън

Кой казва, че лондончани са твърде сдържани и консервативни хора ? Обърнете внимание на южняшките цветове, с които са изпъстрили улиците и сградите си ! И каква артистична атмосфера цари в центъра на града! Докато бродим из Лондон попадаме в оживения централен квартал Ковънт гардън.

Свиваме по тясна уличка, която ни отвежда в малко шарено пространство, закътано между цветните фасади на  няколко сгради. В миналото мястото било тотално занемарено и градските власти се готвели да го съборят. Ала местен предприемач се заинатил и успял да го съживи. Днес Дворът на Нийл радва окото и душата, създавайки усещане за интимност и уют. Но е на път да се раздели със славата си на „тайно живописно кътче“, заради туристите, жадни за нови и нови атракции. В двора има магазинчета, кафенета, както и малка пекарна, където предлагали най-вкусните понички в града. Ала ние не успяхме да стигнем до тях, защото отпред се виеше безкрайна туристическа опашка.

Вместо заключение

Не ви разказах за колоритния квартал Нотинг хил и пазара на улица Портобело, за хипстерския Кандъм таун и неговата алтернативна култура, за футуристичния Floating pocket park и още толкова много други изумителни, пъстри, пропити с особен дух лондонски местенца, които ще ви изненадат и очароват. Но може би в някоя следваща публикация ще стане дума и за тях.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 необикновени разходки из Лондон, които ще ви изненадат appeared first on Пътешествия без край.

 Етна доминира източната част на острова и всява респект със своята внушителна осанка, непредвидимия си нрав и избухливост. Интересното е, че улиците на Катания са покрити не само с прах, но и с фина вулканична пепел. Това важи за повечето населени места в полите на вулкана, като някои от тях, подобно на самата Катания или на град Рандацо, са построени от лава. Решихме да опознаем тази непокорна рожба на острова по един нестандартен начин – с теснолинейката или т.нар. La Circumetnea.

За теснолинейката La Circumetnea

 Влакчето потегля от спирка Catania Borgo в град Катания, обикаля за около 3-4 часа полите на Етна, като се изкачва на около 1000 м. надморска височина и после се спуска надолу към морето и към последната гара Giarre, разположена на 28 км. северно от Катания. Оттам си взехме обикновен влак, с който за около 30 минути се прибрахме обратно в Катания. Въпросната железница не е популярна сред туристите и се използва най-вече от местните, за да се придвижват по работа между планинските градчета, подобно на нашата родопска теснолинейка Септември-Добринище. La Circumetnea е била открита през 1898 година, дължината й е 110 км..

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви повеждам из античните театри на Таормина и аристократичните улици на Сиракуза, за да усетите как хилядолетната история диша във всеки камък под изпепеляващото слънце на Средиземно море. От 06:02 минута вижте разходката ни с теснолинейката около Етна !

За жалост информацията за сицилианската теснолинейка в интернет е оскъдна, а разписанието на влакчетата е качено само на едно място в мрежата и то на италиански език и е грешно. Наложи се да отидем на самата гара Catania Borgo, за да се информираме. Влакчето има три дневни курса – рано сутрин, по обед и вечер. Билетите на пълния курс на трасето Catania Borgo –  Riposto струваха около 8 евро (към октомври 2021). Някои от вагончетата са добре поддържани, други са позахабени. Освен това не всички са оборудвани с климатик.

И още: Можете да вземете железницатаа в обратна посока, т.е. от крайните гари Riposto или Giarre в случай, че сте отседнали в Таормина.

Приключението с теснолинейката около Етна започна по тъмни доби

Станахме в 6 сутринта, за да стигнем навреме на гара Catania Borgo и да вземем влакчето от 8 часа.  Идеята беше да слезем на междинна спирка в някое градче, да се пошляем за 3 часа и после да продължим обиколката със следващия, втори и предпоследен влак за деня. Речено сторено!

В купето бяхме само ние и една немска туристка. Докато напускахме доста мизерните предградия на Катания, пред нетърпеливите ни погледи изплува Етна в цялото си великолепие, увенчан с белоснежна шапка, сияещ на фона на лазурното безоблачно небе. Влакчето бавно пресичаше сицилианската провинция, докато край нас се занизаха цитрусови горички, маслинови насаждения, тук-там някоя лозя и цели плантации с любимите ми кактуси, окичени с бодливи круши.

Започна изкачването нагоре. И колкото повече се издигахме във въздуха, толкова по-удивителни гледки се разгръщаха пред ошашавените ни погледи. Появиха се облаци, но слънцето си пробиваше път през малки пролуки и осветяваше, като прожектор, разпръснатите в далечината каменни градчета с щръкналите камбанарии. Но в района на градчето Bronte

Етна промени изражението си, стана суров, намръщи се

Върхът на планината се забули с гъста сива мъгла или дим. Истината е, че вулканът никога не спи. Постоянно бълбука, ръмжи, трепери, изригва. Дори докато го обикаляхме, от кратера му се носеха някакви изпарения. Но най-мощното му изригване било през 17 век. Тогава в продължение на 4 месеца Етна бълва огън и жупел и погребва 50 града, заедно с 20 000  души.Малко след като напуснахме Сицилия, през октомври 2021, вулканът отново изригнал, макар и слабо. През февруари 2022 е последната му зрелищна и най-силна изява. (Вижте видеото в края на публикацията). Но хората тук са му свикнали на изблиците и не се впечатляват особено, когато лава залее пасищата им и дори погълне някоe животно или къща. Теснолинейката минава край вкаменена  полета от лава, които на места ми приличаха на разорана нива.

Има особена, зловеща красота в тази лунна долина, набраздена от застинали вкаменени потоци. Вижда се как огнената стихия неумолимо е заличила всичко по пътя си.

Рандацо – град, построен от лава

Слязохме в град Рандацо, разположен на около 1000 м. надморска височина. Температурата там беше с 10 градуса по-ниска, отколкото долу, в Катания, където грееше слънце и беше топло. В Рандацо, обаче ръмеше. Над главите ни се стелеше ниска облачност, а ние треперехме от студ.

Това естествено, не ни попречи да се разходим из калдъръмените улички, които отвеждат до потайните кътчета на тъмно-сивия, почти черен исторически център със средновековните барокови сгради и малки магазинчета.

Рандацо е най-близкото нселено място до кратера на Етна. Въпреки това градчето, поне до момента, е било пощадено от изригванията му, благодарение на което е запазило автентичния си облик от средновековието. До 16 век това е било най-големият град в целия регион.

В миналото тук е звучала реч на три езика – гръцки, латински и нормански

Съответно градът има и три основни квартала, както и три великолепни църкви, използвани от представителите на тези три етноса. Най-впечатляваща в наши дни е църквата Santa Maria, която принадлежи на норманската общност.

Църквата е построена през 13 век в готически стил – истинска каменна дантела, застинала във времето! Разположена е на главния площад.

Град Рандацо е изваян целият от вулканичен камък, който оформя великолепните барокови фасади на местните сгради, наподобяващи захаросани фигурки от сладкарски магазин.

 И една любопитна подробност – през 80-те години на 20-ти век, Рандацо бил разтърсен от силно земетресение, след което вулканът внезапно изригнал. Опустошителни потоци лава тутакси плъзнали към градчето, унищожавайки всичко по пътя си – махали, къщи, насаждения и пр. Изплашили се хората, хукнали да бягат. Но лавата ненадейно спряла пред самия град и за пореден път го пощадила от разруха. Засега!

И още: Рандацо е изходен пункт за пешеходен туризъм. Един от маршрутите, които тръгват от Черното градче, отвеждат до кратера на Етна.

Как да стигнете до Етна по класическия начин

Тук бързам да вметна една особеност на италианския туризъм, основан най-вече върху стремежа на властите да подкрепят местния бизнес, като усложнят до максимум свободния обществен достъп на туристите до най-популярните забележителности. В случая става дума за транспорта до Етна.

Без организиран от местните агенции тур до подножието на вулкана и после плащане на нова такса за извозване с джипове и лифт до по-високите части, плюс допълнителни разходи, е трудно човек самостоятелно да стигне до Етна.

Да, има обществен автобус до подстъпите на вулкана. Но той тръгва от Катания в тъмни доби и обратният курс е по никое време. Освен това, за да стигнете до по-високите части, така или иначе трябва да разчитате на джип, лифт и т.н.. Базовата цена на организирания еднодневен тур до Етна, без допълнителните такси, е средно около 80  – 130 евро на човек.

Но си струва приключението, стига да имате късмет и вулканът да не се е скрил напълно в гъста мъгла с видимост не повече от метър- два, което е обичайното му състояние. Може би в едно от следващите ми посещения на острова, ще опозная Етна и с джип!
Защото Сицилия е пълна с изненади!

Вижте още : Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

Препоръчваме ви да отседнете в Катания или в Таормина. Вижте цените на нощувките. За по-изгодни цени, използвайте филтъра :

Последното зрелищно изригване на Етна

То започнало на залез слънце на 10 февруари 2022 г., когато вулканът забълвал фонтани от лава.  Между 21.00 и 23.00 часа настъпил пароксизмът, т.е. най-мощният и драматичен етап от изригването.

Вулканичният взрив се издигнал на 10 хиляди метра височина. Гигантски облак от пепел се понесъл над острова и стигнал чак до Палермо, като междувременно дъжда от пепел и камъни се стоварил над градчета и селца, в т.ч. и над Рандацо, за което ви разказах по-горе. Местните медии съобщават, че изригването на Етна било посрещнато с радост от туристите, които не спали цяла нощ, за да го снимат. Но не така мислят жителите на десетките населени места, осъмнали, покрити целите с дебел черен вулканичен слой. Ето и видео :

The post С теснолинейката около вулкана Етна – другата Сицилия appeared first on Пътешествия без край.