Image default

Планинските села на Тасос – от другата страна на Родопа –

Китният остров Тасос искрящ с цветовете на вездесъщите си олеанри, посреща все повече туристи. Но многобройната тълпа, залисана в слънчеви бани, плажни забавления, сувенирни магазинчета, таверни, гироси и сувлакита рядко отправя поглед нагоре към сухите планински чукари с бродещите по тях козички. А там, встрани от хорската суета и данданията, са се сгушили истински туристически бисери – планинските села на Тасос.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

Вижте още една галерия за острова

 

Повечето са разположени в западния дял на острова с лице към континенталната част на Гърция. Гледка от село Рахони към крайморския му близнак Скала РахониТук теренът не е толкова стръмен, но пък е предимно каменист и сух. Макар, че срещаме навсякъде вековни маслинени горички и иглолистни дръвчета, осигуряващи живителна сянка в кошмарните летни горещини. Край с. МариесТова е село Сотирос. Разположено  е в западната част на острова на 300 м. надморска височина, обърнато изцяло с лице към морето. А това е гледката от моето легло в малкото студио, което наехме това лято. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е средновековна, но е ремонтирана в 1840 година. Сотирос има 24 постоянни жители, но през лятото тук става малко по-оживено, особено в селската таверна, която е сърцето и душата на селото. Някога населението на Тасос е живеело в малки махали високо в планината, за да се предпази от набезите на пирати и всякакви разбойници, чийто кораби акостирали в заливите в търсене на лесна плячка и жени. Днес повечето планински села си имат и пристанищна част, която се е превърнала в туристически курорт. Лете тасовци слизат долу на брега, за да посрещат туристи в своите студиа и малки едноетажни хотелчета, пък и за да наглеждат маслинените си плантации.  А зиме се качват горе в планината - у дома, където времето е спряло. Някои от местните къщи посрещат туристи - ... .... предимно Холандци и германци , които бягат от хаоса и човешката гмеж, която се тъпче долу в курортите.Село Калираки е сгушено в подножието на планината на малко повече от 2 км от Скала Калираки. През 18 век то било опустошено от пирати, а доста от  жителите му – зверски избити.  В последствие било построено на друго място. Така старото място било наречено Какираки (лош хребет), а новото – Калираки (добър хребет). Но защо ли тасовските села ни напомнят толкова на нашите? Ами защото освен че Тасос споделя донякъде историческата ни съдба, като дълго е бил под османски ботуш, островът заема най-южната точка на Рило-родопския масив. Т.е. това е другото, непознатото лице на нашата Родопа. А и отстои твърде близо до нашите граници – някакви си 150 км. Да не говорим, че Тасос е бил българска територия през Втората световна война между 1941 и 1944 г. Но да не съжаляваме, че сме го изгубили. Защото нашите „държавници“ щяха тутакси да разположат на него съветски военни бази с идеята да осигурят на братския Съветски съюз единствения излаз към Средиземноморието. Докато се разхождам по тесните сокаци на тукашните селца и вдишвам въздуха, пропит с аромата на бор и смокини ме обзема чувството, че съм си у нас, в Родопите. С тази разлика, че тези села не са така занемарени и тъжни. Личи си грижата, усета за красота, вниманието в детайла. Всеки е варосвал къщата си, пребоядисвал е оградата в синьо или е изрисувал външната си стена с цветя, подредил е джуджета, щъркели и зайчета в градината. ..Има настроенние, животТук-там откриваме обезлюдени къщи с изтърбушени покриви. Видях и изоставена детска градина. Народът бяга в града или в чужбина. Остават най-вече старите. Докато жените се грижат за дома, мъжете нищят политиката на чаша кафе или на узо. Типична балканска рапсодия. Но е по-чисто, спретнато и малко по- … богато. Казавити /или Принос/  е може би най-живописното село в Тасос. Получило било името си от комбинацията на двете латински думи:  каза - къща и витус - вино. Странно, защото аз лозя не видях в района. Твърде сухо еТа селото е разделено на две - Микро Принос и Мегало Принос. . Като добавим и пристанището му Скала Принос и съседното, малко по-вдадено в сушата село Принос ......стават общо четири Приноса -  близнаци.Край Мегало Принос се промушва рекичка с останки от старинна мелница. А ако продължите по стръмния път нагоре в планината ще се дивите на безбрежна гледка към Егейско море.  На върха е манастира „Свети Пантелеймон“ . Рахони е още едно сладко планинско село в северозападната част на Тасос......, което отстои на 4 км от крайбрежния си близнак Скала РахониВ края на селото се намира каменната църква „Успение Богородично”, от 19 век. В двора й блика бистроструен извор с ледена питейна водица – истинска благодат през ужасните тасовски жеги.А Мариес е  едно от най-старите села на о-в Тасос, основано през Византийската епоха.Отстои на 15 км. от морския бряг в сърцето на острова. Известно е най-вече с разположеното край него единствено езерце с микро водопад на Тасос. Уви,  въпросната природна забележителност се оказа рекламна химера. Но си струва разходката, защото в околностите на Мариес се простират златисти маслинени гори с вековни дървета, свидетели на пиратски набези, войни, суши, чумни епидемии и други бедствия, връхлитали острова.Скрито дълбоко в планината се намира Теологос – старата столица на Тасос.  Името му означава „думата на Бога”. Предполага се, че е основано от бежанци през ХVІ в. след падането на Константинопол. Бяло каменно селище, озарено от неотменно синьото небе.Тези и още няколко старинни селца радват окото и топлят душата на пътешественикажелаещ да се наслади на запазена архитектура......маслинени дръвчета и красива природа горе, в планината, където времето е спряло.

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Българската следа в Асизи

Veneta Nikolova

Дворци, потънали кораби, ягоди и вино – вижте 3 езера близо до Рим

Veneta Nikolova

Lisboa minha amada (мой любим Лисабон)

Veneta Nikolova