Image default

Старо Стефаново – непокътнато от времето

На двайсетина километра от Ловеч, шосето ненадейно завива надясно и отвежда право към централния площад на притихналото село Старо Стефаново.

Накацали по планинските склонове, къщите му са съхранили архитектурния си облик от началото на 19-ти век. От време на време по разбитите улици магарешки каручки се разминават с отправилите се на паша стада. Селцето сякаш е потънало в дълбок сън и  нищо не  може да наруши идилията, в която живеят неколцината му  жители. За пръв път селото се споменава в летописи от 1515 година.  До 1949 г. то се е казвало Вратца, а след това е преименувано на Стефаново. По-късно, с обявяването му за ерхитектурен резерват, става известно като Старо Стефаново.

Старопланинското село е на светлинни години от представите  за туристическа дестинация, въпреки че има с какво да очарова случайно попадналия пътник. А първото нещо, което прави впечатление са старите двуетажни  къщи от камък и дърво. В долната част са били разположени работилниците и дюкяните, а  на горния била жилищната част. Около 96 къщи в селото са обявени за паметници на културата. В центъра му попадаме на старинната църква „Рождество на Пресвета Богородица” с великолепен иконостас. Майсторът, който го е изписал,  е изрисувал и фасадите на част от местните къщи. Това са т.нар.  „алафранги” – най-често с растителни мотиви. Другото характерно за  къщите са  каменните плочи, или т.нар. тикли, от които са направени покривите.

Какво знаем за миналото на Старо Стефаново

Неслучайно преди 30-на години Старо Стефаново е обявено за архитектурен резерват. В началото на 19-ти век в района върлувала опустошителна чума. За да избягат от болестта, жителите на малко село на отсрещното дере, се прехвърлят на мястото на днешно Старо Стефаново. Тук те издигат красиви къщи, които и днес надничат към нас зад високите каменни  дувари. През 1848 г. отваря врати  едно от първите български училища в Ловешко, както и една от първите кооперации. Старо Стефаново се гордеело и с двете си читалища.  Днес в селото няма нито читалище, нито кооперация , а училището отдавна е закрито. Детски смях рядко отеква по улиците. Някога селото наброявало над 1000 жители. Днес постоянните му обитатели са не повече от 30-та . За сметка на това в района се заселили английски семейства, влюбени в самотата, разрухата и красивата природа.

Тук животът тече със свой собствен, забавен с повече от век ритъм. Селцето неведнъж  е омагьосвало въображението на художници и кинодейци. Обезлюдените му къщи с килнати каменни покриви са били декор на не една кинопродукция, пресъздаваща епохата на българското Възраждане. Безспорно  най-оживеното място е разположеният на централния площад „хоремаг. В полумрака на тясното магазинче се помещава и местната кръчма. Ако се отбиете обърнете внимание на надписите по стените. Духовитите „умозаключения” за живота са дело на кинодейци и на случайно попаднали в тези дивни краища пътешественици.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Згориград – градът зад планината

Veneta Nikolova

Елена е град, обвеян с носталгия

Veneta Nikolova

Крайграничните села на Средните Родопи – добре дошли в миналото!

Veneta Nikolova